Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

Код на дисциплината: З009
ICTS: 3
З

Общности и идентичности във виртуалното пространство

МП “Етнология и културна антропология”
СеместърСедмична заетост
II3 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9045

Преподавател

  • Анотация

    Курсът предлага въведение в познанието за киберпространството от гледна точка на антропологията. Темите в него представят една различна гледна точка към съвременните обществени процеси във виртуална среда.

    Основно внимание курсът ще обърне на  изясняване на понятията свързани с киберпространството, на киберанропологията и методите на работа във вируталното пространство, на начините на изграждане на идентичност и виртуален образ и създаването на общности в интернет пространството, на проблемите при изграждането на киберидентичностите, на спецификите в поведението на иднивида във виртуалното пространство, на границите на виртуалния аз и границите на виртуалния живот, на мястото на политиката, културата, образованието, забавлението в киберпространството, на киберпрестъпността, киберзависимостта и на „местата“ на които се случва виртуалният живот.

  • Теми
    1. Киберпространство – история и съдържание на понятието.
    2. История на киберпространството. Интернет. Виртуално пространство.
    3. Кибер антропология. Изследвания във виртуалното пространство. Виртуален терен. Методология и етика.
    4. Изграждане на идентичност в киберпространството. Проблеми на идентичността във виртуалното пространство
    5. Виртуални общности.
    6. Киберидентичност и сигурност. Киберзависимости
    7. Виртуалният аз и психология на киберповедението.
    8. Виртуални „места“. Социални мрежи.
    9. Култура в киберпространството. Киберигри. Виртуално изкуство
    10. Дигитално образование
    11. Политиката в киберпространството. Начин на употреба. Гражданско киберобщество.
    12. Бизнес във виртуалното пространство и киберпрестъпност.
  • Препоръчителна литература

    Александрова, Ели. „Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до Facebook”. В: Лозанов, Георги, Орлин Спасов (съст.). Медиите и политиката. София: Фондация „Медийна демокрация”, Фондация „Конрад Аденауер”, 2011, 131-150.

    Ападурай, Арджун. Свободната модерност. Културни измерения на глобализацията. София: ЛиК, 2006.

    Бел, Дейвид. Киберкултурата. София: Атика, 2005.

    Бен-Зеев, Аарон. 2005. Любовта онлайн. София: Лик.

    Болгурова, Р. Мобилните приложения за запознанства: новият Купидон в телефона В: Семинар БГ, брой 17 https://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy17/item/557-bezopasni-vrazki.html

    Болгурова, Р. Петков, В. 2016 Онлайн бутафории: виртуалното битие на новите наследства В: Семинар БГ, брой 13, 2016 https://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy-13/item/466-online-butaforii.html

    Вайс, Дейвид и Марк Малсийд (2007). Историята на Google. „Слънце”, София.

    Василев, Бойко. Утопии и антиутопии на новите медии. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2001.

    Вуков, Николай, Лина Гергова. „Интернет подписките като „киберфолклор”. Семинар_BG, 7, 2012 [seminar-bg.eu].

    Гибсън, Уилям. Невромантик. София. Локус. 2019

    Глени, Миша. Darkmarket: Киберкрадци, киберченгета и самият ти. София: Сиела, 2012.

    Димитров, Николай. Дигиталният аз. София. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ 2016

    Данов, Данаил. Дигитализация и образование: иновативност, креативност и интеркултурност. София: Университетско издателство „св. Климент Охридски“ 2020

    Дичев, Ивайло, Орлин Спасов (съст). Нови медии – нови мобилизации. София: Институт Отворено общество, 2011.

    Дичев, Ивайло, Орлин Спасов (съст.). Новите млади и новите медии. София: Институт „Отворено общество”, 2009.

    Дичев, Ивайло. Киберфолклор: творчеството на дигиталните народни маси. Семинар_BG, 7, 2012 [seminar-bg.eu].

    Дичев, Ивайло (съст.) (2009). Семинар_БГ [Тематичен брой: От линк на линк. Новата геометрия на социалното], бр. 1. Онлайн: https://www.seminar-bg.eu/index.php?option=com_content&task=blogsection&id=27&Itemid=59.

    Дичев, Ивайло и Орлин Спасов (съст.) (2008). Социологически проблеми. [Тематичен брой: Новата медийна констелация], 3-4.

    Дичев, Ивайло и Роне, Юлия. Нова културна геометрия. Уебмрежовци, културбракониери, киберагитатори. София: Изток Запад. 2012

    Дуеи, Милад. Големият дигитален обрат. София: Издателство на НБУ, 2011.

    Ериксън, Е. Идентичност: младост и криза. София: Наука и изкуство, 1996

    Илиева, Ангелина, Лина Гергова, Лозанка Пейчева, Светла Казаларска (съст.). Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен. София: Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, 2014. [https://iefem.bas.bg/welcome-to-cyberia-2014.html]

    Илиева,А Ларп игрите в България , 2010, < https://liternet.bg/publish25/angelina-ilieva/larp-igrite.htm >accessed on20.07.2017

    Йонева, Катина. 2014. Културна и национална идентичност в компютърната игра”Perfect World International” В:Добре дошли в Киберия! Зписки от дигитален терен, 2014

    Кастелс, Мануел (2006). Силата на идентичността. „ЛИК”, София.

    Кастелс, Мануел (2004). Възходът на мрежовото общество. „ЛИК”, София.

    Кьосев, Александър (2003) „Online култура, online природа”. В: Четенето в епохата на медии, компютри и интернет. Съст. О. Ковачев и А. Кьосев. „Фигура”, София.

    Кардон, Доминик (2012). Интернет демокрацията. НБУ, София.

    Кирова, Марина. „Българската блогосфера: политическа (не)употреба”. В: Лозанов, Георги, Орлин Спасов (съст.). Медиите и политиката. София: Фондация „Медийна демокрация”, Фондация „Конрад Аденауер”, 2011, 113-130.

    Кръстева, Анна. Дигиталният гражданин. София: Нов български университет 2013

    Кутан, Александър (съст) Интернет и политика. София. Нов български университет 2014

    Лилова, Десислава (съст.) (2011). Семинар_БГ [Тематичен брой: Професионалисти и аматьори онлайн, бр. 6. Онлайн: https://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy6.html

    Мавродиева, Иванка (2010). Виртуална реторика. От дневниците до социалните мрежи. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София

    Михалев, Иван. Вестникът в епохата на Интернет. София: Фабер, 2012.

    Нейкова, Ния. 2015. Мобилни фантасмагории. София: Фондация „Медийна демокрация“

    Нейкова, Ния. 2017 Веселата игра. Онлайн и офлайн свалячи. В: Семинар БГ, брой 14, 2017 https://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy14/item/474-veselata-igra.html

    Попова, Мария. Виртуалният човек: социално-комуникативни особености на Интернет потребителя. София: Изток-Запад, 2005.

    Попова, Мария. Медийният човек. София: Авангард прима 2019

     

    Проданов, Христо. Дигиталната политика. София: Фабер, 2011.

    Роне, Юлия. „Vbox7: политика домашно производство”. В: Лозанов, Георги, Орлин Спасов (съст.). Медиите и политиката. София: Фондация „Медийна демокрация”, Фондация „Конрад Аденауер”, 2011, 161-167.

    Спасов, Орлин (2008). „Време е за поглед отвъд Web 2.0”, в. Култура, Брой 1, 09 януари. Онлайн: https://www.kultura.bg/article.php?id=13688.

    Спасов, Орлин (2007). „Културата на Web 2.0 и промените в публичността”, в. Култура, Брой 41, 28 ноември. Онлайн: https://www.kultura.bg/article.php?id=13577.

    Спасов, Орлин (2007). Хибридизация на публичната и частната сфера в интернет: българските лични страници и блогове, В: Социологически проблеми, 3-4: 389-407.

    Спасов, Орлин (2007). „Личните страници и блоговете: отложената революция”. В: Нейкова, М., Филева, П. и Попова, М. (съст.), Журналисти по теория, журналисти на практика. ГорексПрес, София (150-157 стр.).

    Спасов, Орлин (съст.) (2004). Социологически проблеми. [Тематичен брой: Интернет – Общество – Култура], 3-4.

    Христов, Т. 2018 Безопасни връзки. Управление на рискове и онлайн съблазняване В: Семинар БГ, брой 17 https://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy17/item/557-bezopasni-vrazki.html

     

     

    Bartle, Richard. 2003. Designing Virtual Worlds. Indianapolis: New Riders.

    Bell, David, Barbara. M. Kennedy (eds.). The Cybercultures Reader. London: Routledge, 2000.

    Benedict, Michael. Cyberspace. First Steps. The Cyberculture Reader.  Lonodn: Routledge, 2000.

    Blank, Trevor (ed.). Folklore and the Internet. Vernacular Expression in a Digital World. Logan: Utah State University Pressр 2009.

    Escobar, Arturo. “Welcome to Cyberia.” Current Anthropology, 35 (3), 1994, 211-231.

    Hilton, Alice Mary. Logic, Computing, Machines And Automation. Washington: Spartan Books, 1963.

    Hine, Christine. Virtual Ethnography. London: SAGE, 2001.

    Hine, Christine. Virtual Methods: Issues In Social Research On The Internet. Oxford: Berg, 2005.

    Langmia, Kehbuma. Globalization and cyberculture: An Afrocentric perspective.

    Mizrach, Steve. Lost in Cyberspace: A Cultural Geography of Cyberspace. [https://www2.fiu.edu/~ mizrachs/lost-in-cyberspace.html]

    Nayar, Pramod K. The New Media and Cybercultures Anthology. Oxford: Blackwell, 2010.

    Paccagnella, Luciano. “Getting the Seats of Your Pants Dirty: Strategies for Ethnographic Research on Virtual Communities.” Journal of Computer-Mediated Communication, 3 (1), 1997 [https://jcmc.indiana.edu/vol3/issue1/paccagnella.html]

    Wittel, Andreas. “Ethnography on the Move. From Field to Net to Internet.” Forum Qualitative Sozialforschung / Forum: Qualitative Social Research, 2000, 1(1), Art. 21 [https://www.qualitativeresearch.net/fqs/].

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар