Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

Код на дисциплината: И021
ICTS: 3
И

“Другата” Япония: история на японската емиграция в Бразилия

Магистърски програми
МП “История и съвременност на Русия, Източна Азия и Евразия”
СеместърСедмична заетост
II3 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9030

Преподавател

гл. ас. д-р Боряна Митева

Форма на изпит

разработка и представяне на тема
  • Анотация

    Специализираният курс има за цел да запознае студентите с историята на японските емигранти в Бразилия, поставяйки японската емиграция в теоретичните рамки на общите миграционни процеси и транснационализъм, както и в сравнителна перспектива с японските общности в останалите латиноамерикански страни. Курсът поставя специални акценти върху развитието на миграционните процеси на макро, мезо и микро равнище, тоест от гледна точка на държавата, на емигрантски компании и организации и на самите емигранти. Също така курсът фокусира специално внимание върху процесите на интеграция на емигрантите в новата им родина, както и динамиката на идентичността им с оглед на географското им разположение, социалната им среда и появата на нови поколения. Важен аспект е и приносът на японските емигранти за развитието на Бразилия, последствията от емиграцията за Япония, както и японските емигранти като важен фактор за двустранните японо-бразилски отношения. Курсът предоставя възможност за придобиване на познания върху политическите, социално-икономическите и културните промени  в Бразилия и Япония през XX-XXI в.

  • Конспект
    1. Теория на миграционните процеси – основни понятия, проблеми и тенденции.
    2. „Век на миграции” – миграционите процеси през XIX в. и ролята на Бразилия и Япония.
    3. Колонизирането на Хокайдо като модел за последвалата емиграция в Америка.
    4. Начало на японската емиграция към Америките – пионерите в Северна и Южна Америка.
    5. Начало на японската емиграция в Бразилия – периодизация и обща характеристика.
    6. Емиграционна политика на Япония до Втората световна война (включително към Латинска Америка).
    7. Имиграционна политика на Бразилия до Втората световна война (включително към японските имигранти).
    8. Профил на предвоенния японски имигрант в Бразилия. Японската колония – видове и социално-икономическа структура.
    9. Анти-японски настроения и японската общност в Бразилия по време на Втората световна война.
    10. Ултранационализъм сред японската общност в Бразилия – конфликтът „качигуми-макегуми” и терористичната дейност на Шиндо Ренмей.
    11. Възстановяване на японската емиграция в Бразилия след Втората световна война – японска и бразилска перспективи.
    12. Специфичният случай Окинава – емиграцията на японците от остров Окинава в Латинска Америка.
    13. Идентичност и интеграция на японците в Бразилия.
    14. Феноменът „декасеги” – ре-емиграция на никкей в Япония.
    15. Японската общност като фактор в двустранните японо-бразилски отношения.
  • Препоръчителна литература
    1. Митева, Боряна. Интеграцията на японската общност в Бразилия след Втората световна война, Военен журнал, брой 1-2, 2020, с. 134-156, ISSN (print):0861-7392.
    2. Митева, Боряна. Конфликтът качигуми – макегуми: Раздор и терор сред японската общност в Бразилия след края на Втората световна война. В: Предизвикателството: съвременна българска история, издателство: УИ „Св. Климент Охридски”, 2020, с. 507-519, ISBN:978-954-07-4957-0.
    3. Митева, Боряна. Политиката на Япония към Латинска Америка. В: Източна Европа и Латинска Америка, 2017, с. 235-248, ISBN:978-954-07-4313-4.
    4. Митева, Боряна. Японската икономическа дипломация към Бразилия. В: Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия – 2016, 2017, с. 52-57, ISBN:978-954-392-446-2.
    5. Baubock, Rainer., Thomas Faist. Diaspora and Transnationalism. Concepts, Theories and Methods. Amsterdam, 2010.
    6. Carvalho, Daniela. Migrants and Identity in Japan and Brazil. The Nikkeijin. London and New York, 2003.
    7. Castles, Stephen., Hein de Haas, Miller, Mark. The Age of Migration. International Population Movements in a Modern World. New York, 2014.
    8. Douglass, Mike., Glenda Roberts. Japan and Global Migration. Foreign Workers and the advent of multicultural society. London and New York, 2000.
    9. Endoh, Toake. Exporting Japan. Politics of emigration to Latin America. Illinois, US, 2009.
    10. Goto, Junichi. Latin Americans of Japanese origins (Nikkeijin). Working in Japan – A Survey. Research Institute of Economics and Bussines Administration, Kobe University. – In: World Bank Policy Research Working Paper 4203, 2007, pp. 1-61.
    11. Hastings, Donald. Japanese emigration and assimilation in Brazil. – In: The International Migration Review, Vol. 3, No 2 (Spring 1969), pp. 32-53.
    12. Hernandez, Tanya. Racial Subordination in Latin America. The Role of the State, Customary Law, and the New Civil Right Response. Cambridge, 2013.
    13. Iacobelli, Pedro. Postwar Emigration to South America from Japan and the Ryukyu Islands. Lonon and New York, 2017.
    14. Lee, Erika. The “Yellow Peril” and Asian exclusion in the Americas. – In: Pacific Historical Review, Vol. 76, No 4, 2007, pp. 537- 562.
    15. Lone, Stewart. The Japanese community in Brazil, 1908-1940: Between samurai and carnival. New York, 2001.
    16. Lu, Sidney. The Making of Japanese Settler Colonialism. Malthusianism and  Trans-Pacific Migration, 1868-1961. Cambridge, 2019.
    17. Miteva, Boryana. The “Second Wave” Nikkei: a resumption of the Japanese emigration to Brazil after World War II. Revista Inclusiones, vol: Vol: 7, issue: Num Especial Enero – Marzo , 2020, pp. 58-74, ISSN (online):0719 – 4706.
    18. Tigner, James. Shindo: remmei: Japanese nationalism in Brazil. – In: The Hispanic American Historical Review, Vol. 41, No 4 (Nov., 1961), pp. 515-532.
    19. Torres, Ernani. Brazil-Japan Relations: From Fever to Chill. – In: Japan, the United States, and Latin America. Ed. by Barbara Stallings and Gabriel Szekely. London, 1993, pp. 125-148.
    20. Triandafyllidou, Anna. Routledge Handbook of Immigration and Refugee Studies. London and New York, 2016.
    21. Tsuchida, Motoko. A History of Japanese Emigration from 1860s to 1990s. – In: Temporary workers or permanent citizens? London, 1998, pp. 77-120.
    22. Tsuda, Takeyoshi. Strangers in the Ethnic Homeland. Japanese Brazilian Return Migration in Transnational Perspective. New York, 2003.
    23. Tsuda Takeyoshi. The benefits of being minority: The Ethnic status of the Japanese-Brazilians in Brazil. The Center of Comparative Immigration Studies, University of California, San Diego. Working Paper 21 May 2000, pp. 1-21.
    24. Uehara, Alexandre. Nikkei presence in Brazil: Integration and Assimilation. International symposium in Brazil, 2009, pp. 141-154.
    25. White, Paul. The Japanese in Latin America: On the Uses of Diaspora. – In: INTERNATIONAL JOURNAL OF POPULATION GEOGRAPHY, Int. J. Popul. Geogr. 9, 309–322 (2003), pp. 309-322.

    Yonamine, Moe. The Other Internment. Teaching the hidden story of Japanese Latin Americans during WW2. Zinn Education Project, pp. 1-18.

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар