Код на дисциплината: И028
ICTS: 3
И

Нова обща история

СеместърСедмична заетост
I3 ч.
ОбщоЛекцииСеминарни упражненияПрактически упражнения
9045

Преподавател

Форма на изпит

Презентация и / или курсова работа.
  • Анотация

    Курсът има за цел да запознае студентите с основните процеси, събития, личности и идеи, характеризиращи епохата на новото време – от края на ХV до началото на ХХ век. Най-важните проблеми, върху които се акцентира, са: формирането и възхода на националните държави, нарастващата сложност на икономическите и социалните структури, доминиращите религиозни и политически идеологии и движения, ролята на революциите в историята, възникването и утвърждаването на модерния конституционализъм и либералната демокрация. Представени са също главните насоки във външната политика на водещите държави и най-значимите събития, процеси и промени в областта на международните отношения. Повечето от идеите, техническите изобретения, принципите и институциите, които формират модерното в развитието на света в периода ХV-началото на ХХ век, са продукт на европейските народи. Ето защо централно място в курса по Нова история заема развитието на Европа и нейната експанзия, без да се пренебрегва влиянието на извъневропейския свят както и съпротивата му срещу европейското господство.

  • Препоръчителна литература

    Учебни помагала

    Гаврилов, Б. История на Новото време. Курс лекции. С., 2011.

    Петков, П. Поглед към Новото време. Европа през ХVІ-ХVІІІ в. С., 2008 (и др. изд.).

    Петков, П. Деветнадесетият век на Европа. От Френската революция до Първата световна война. С., 2008.

    Орлов, А. С. и др. История на Русия: от най-древни времена до наши дни. Труд, 2002.

    Текстове и документи от модерната епоха

    Николо Макиавели. Владетелят. С., Panorama BG, 2004 (и др. изд.).

    Джон Лок. Два трактата за управлението. С., 1996. (Втори трактат за управлението)

    Шарл Монтескьо. За духа на законите. С., Наука и изкуство, 1984. (Книги 1, 2, 3, 5, 11)

    Жан-Жак Русо. За обществения договор. С., ЛИК, 1996 (и др. изд.).

    Френската революция в текстове и документи. Съст. Р. Ташева, С., Университетско издателство, 1992.

    Залезът на Стара Европа. Сборник документи за историята на международните отношения в края на ХІХ и началото на ХХ в., 1871-1914. Съст. Б. Гаврилов. С., 1995.

    Допълнителна литература

    Бринкли, А. История на американския народ. Прев. от англ. С., 1999.

    Вебер, М. Протестантската етика и духът на капитализма. Прев. от немски. С., 1993.

    Гаврилов, Б. Държавата – това съм аз. Франция в епохата на краля слънце, 1638-1715. С., 2002.

    Гаврилов, Б. Война и мир. Кризи, конфликти и дипломация в Европа, 1559-1918. С., УИ Св. Климент Охридски, 2016.

    Дюфрес, Р. Наполеон. Прев. от фр. С., Кама, 2000.

    История на Великобритания. Под ред. на лорд Кенет Морган. С., Кама, 2005.

    Кенеди, П. Възход и падение на Великите сили. Икономически промени и военни конфликти, ХV-ХХ век. Прев. от англ. С., 1997.

    Пантев, А. Европа между две революции, 1799-1848. Сходности, паралели, различия. С., 1989.

    Ташева, Р. Френският абсолютизъм. Основи, теория, принципи. В. Търново, Фабер, 2007.

    Ташева, Р. Якобинците във Френската революция, 1789-1794. С., 1989.

    Хобсбом, Е. Нации и национализъм от 1780 г. до днес. Програма, мит, реалност. Прев. от англ. С., 1996.

    Blackbourn, D. The Long Nineteenth Century. A History of Germany, 1780-1918. Oxford University Press, 1998.

    Early Modern Europe: An Oxford History. Ed. by Euan Cameron. Oxford Univ. Press, 1999.

    Hosking, G. Russia: People and Empire, 1552-1917. Harvard Univ. Press, 1997.

    Johnson, P. A History of the American People. HarperCollins Publishers, 1997.

    Merriman, J. A History of Modern Europe. From the Renaissance to the Present. Yale University, 2010.

    Taylor, A. J. P. The Struggle for Mastery in Europe, 1848-1918. Oxford, University Press, 1954.

    The Eighteenth Century. Europe, 1688-1815. Edited by T. C. W. Blanning. Oxford University Press, 2000.

    The Nineteenth Century. Europe, 1789-1914. Edited by T. C. W. Blanning. Oxford University Press, 2000.

    Treasure, G. The Making of Modern Europe, 1648-1780. Routledge, 2003.

  • Модул

    Неспециалисти

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар