-
Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?
Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут. В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.
-
Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?
Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”. -
Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?
Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.
Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.
-
Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?
По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя
-
Каква е структурата на ИФ?
Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.
-
Какво е ФСС?
Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.
-
Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?
ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.
-
Кога започва изпитната сесия?
Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.
-
Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
Подробни указания за разработването на всички видове студентски разбаротки в хода на обучението в ИФ можете да откриете тук: Указания за разработване на писмена работа в Историческия факултет / Образователна дейност / Исторически факултет / Факултети / Университетът / Начало – Софийски университет “Св. Климент Охридски” (uni-sofia.bg)
-
Какви са профилите на специалностите в ИФ?
По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.
-
Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?
Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.
-
Държавни изпити или дипломна работа?
Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.
ЦВП „Наследство БГ“ проведе международен курс за напреднали докторанти и млади учени в Несебър
Центърът за върхови постижения (ЦВП) „Наследство БГ“ организира Международен курс за напреднали докторанти и млади учени по византийска епиграфика in situ (Advanced Summer Course ‘Byzantine Epigraphy in Situ’/ BEinSitu) в Несебър в периода 12-15 септември 2023 г.
Лектори на обучителния курс бяха известни специалисти по византийска, късноантична (латинска) и късносредновековна гръцка епиграфика, сред които д-р Ида Тот от Университета в Оксфорд, Великобритания, д-р Андреас Роби от Австрийската академия на науките, проф. Антонио Енрико Феле от Университета „Алдо Моро“ в Бари, Италия, доц. д-р Георгиос Палис от Атинския университет, Гърция и проф. д.н. Емануел Мутафов от БАН.
До 31.03.2023 г. молби за участие подадоха много кандидати от различни институции по света, от които организаторите одобриха 19 млади изследователи на средновековната балканска култура, изкуство и писмени традиции. Сред тях бяха докторанти и постдокторанти от Сорбоната в Париж, Университета в Единбург, Австрийската академия на науките, НАИМ-БАН, Френската и Италианската археологическа школа в Атина. Успешните участници в този курс бяха от Гърция, Сърбия, Полша, Япония, Кипър, България, Турция и Италия. Всички мероприятия, свързани с курса, се проведоха на английски език, а някои от лекциите в Старото кметство бяха публични.
Освен занятия и лекции в Несебър за участниците бяха предвидени и работни посещения на археологически обекти и музеи в Бяла и Созопол. Участниците се запознаха с късноантичната крепост на нос Св. Атанас в Бяла, Археологическия музей в Созопол, църквата „Успение Богородично“ и параклиса „Св. Зосим Созополски“. На експертите бе показан фрагмент от наскоро открит при разкопки фрагмент от бронзов богослужебен съд в Созопол, на който те разчетоха евангелски цитат и датираха през IX-X в., помагайки на местните археолози в тяхната ежедневна работа.
Подобен курс, изцяло ориентиран към млади хора, към тяхното бъдещо професионално ориентиране, се прави за първи път. Досегашните семинари по византийска епиграфика в Атина (2014 г.) и Истанбул (2018 г.), организирани от Комисията по византийска епиграфика към Международната асоциация на византолозите, са били предназначени само за специалисти на еднакво професионално ниво и са целели предимно обмяна на опит.
Курсът в Несебър се провежда и на място, а не само в учебни зали, и участниците в него бяха в непосредствен контакт с паметниците, опитвайки се да разчетат все още непубликувани или надписи със спорно четене, благодарение на любезното съдействие на Музея „Старинен Несебър“ и Община Несебър.
Центърът за върхови постижения „Наследство БГ“ пое всички разноски по пътя в България и настаняването на всичките 25 преподаватели и обучаеми. Сред тях беше и японец, който е докторант в Университета в Единбург.
За по-малко от седмица Несебър, Бяла и Созопол станаха световни столици на изследванията в областта на византийската епиграфика, пораждайки интерес у млади експерти от цял свят към миналото на нашите земи.
Събитието беше открито тържествено на 12 септември 2023 г. от кмета на Несебър Николай Димитров и чл.-кор. Иван Илчев, ръководител на ЦВП „Наследство БГ“. На откриването директорът на музея в Несебър г-н Тодор Марваков каза, че градът не е бил от поне десет години домакин на подобно престижно международно събитие. Основният организатор на курса проф. Е. Мутафов, който е и координатор НИРД на ЦВП „Наследство БГ“, подчерта, че това събитие ще остане в историята на византийските изследвания и че то възпитава бъдещите професори по византийска епиграфика.
Вече се обсъждат възможностите курсът да стане регулярен, Комисията по византийска епиграфика да продължи да осигурява преподаватели и да популяризира неговата полезност.
Галерия
