В края на 2022 г. година се проведе Двадесетата студентска научна експедиция „По следите на българските възрожденци“. В научната идея се включиха 55 студенти от различни специалности на Софийския университет – Българска филология, Славянска филология, История, Балканистика, История и философия, История и чужд език.
Основната идея на научната експедиция е да даде възможност на студентите, изучаващи съвременен български език и история на езика, да посетят възрожденските селища, от които се заражда новобългарския книжовен език, и да организират серия от дискусионни семинари, посветени на актуални проблеми, свързани с динамиката на съвременната езикова ситуация от Възраждането до наши дни.
„По следите на българските възрожденци“ е научна инициатива, която има своя традиция и се провежда от преподаватели и студенти от Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Основната ѝ цел е работата на терен и наблюдението върху динамиката на съвременния български език, която не може да бъде изучавана само в аудиториите. За 20 години в инициативата са се включили повече от 700 студенти, като младите изследователи са обиколили ключови за развоя на езика места като Жеравна, Котел, Сопот, Копривщица, Карлово, Калофер, Ерма река, Старцево, Охрид, Букурещ, Брашов, Преслав, Елена, Дряново, Търново, Златоград, Трявна, Габрово, Сливен, Шумен и много други места.
Студентите от Историческия факултет и от Факултета по славянски филологии посетиха Музея на котленските възрожденци в Котел и имаха възможност да запишат възрастни езикови носители в селата Медвен, Жеравна и Ичера. В Медвен беше организирана дискусия, посветена на Захари Стоянов и неговите „Записки по българските въстания“, а в Жеравна студентите посетиха няколко къщи на възрожденски дейци като Сава Филаретов и Руси Чорбаджи.
През втория ден от научното пътуване младите изследователи посетиха Даскалоливницата в Елена, къщата музей на Иларион Макариополски, Историческия музей в Дряново, както и къщата музей на Славейкови в Трявна. В рамките на деня беше посетено село Гостилица, където студентите се срещнаха с възрастни носители на езика и по предварително подготвен въпросник разговаряха с тях по най-различни теми. В резултат на разговорите научната експедиция разполага с повече от 20-часова жива реч, която предстои да бъде обработена и анализирана.
В рамките на третия ден участниците в експедицията посетиха гр. Сопот и в къщата музей на Иван Вазов проведоха обширна дискусия за ролята на възрожденските градчета и на творците, родени в тях, за изграждането на българския език, на националната ни литература и на българската история. Посетени бяха също Девическото училище, Женския метох и дядо-Стояновата воденица от романа „Под игото“. В Калофер беше организарана дискусия в къщата музей на Христо Ботев, като за първи път се поставя специален акцент върху ролята на Ботьо Петков за изграждането на новобългарския книжовен език.
На всеки един от студентите по време на експедицията е възложена индивидуална задача, свързана със запис на речта на местните езикови носители; обявен е конкурс за най-силно написан текст по мотиви от пътуването, както и конкурс за снимка от експедицията. В списанията на Факултета по славянски филологии ще бъдат публикувани след анонимно рецензиране избрани научни текстове по теми, определени от преподавателите и възложени за изпълнение до месец март 2023 година. На всички студенти са раздадени книги от Университетското издателство и от Историческия факултет, както и специални грамоти за участие в научната инициатива.
Сърдечна благодарност организаторите и студентите изразяват към проф. Мира Маркова – декан на Историческия факултет, към доц. д-р Бойко Пенчев – декан на Факултета по славянски филологии, към проф. д.ф.н. Валери Стефанов – директор на УИП „Свети Климент Охридски“, както и към Студентския съвет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“
