Конференция “Кулинарни традиции и културно историческо наследство в малки населени места”

На 22 ноември 2022 г. в Конферентната зала в Ректората се проведе конференция на тема "Кулинарни традиции и културно историческо наследство в малки населени места". Конференцията е част от заключителния етап на проект "Кулинарни традиции и културно-историческо наследство в малки населени места – изобретяване, експлоатиране, популяризиране", финансиран от Фонд "Научни изследвания", Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания 2018 г. с ръководител гл. ас. д-р Петя Василева-Груева от Историческия факултет.

Събитието бе открито от гл. ас. д-р Петя Василева-Груева, която отбеляза, че екипът на проекта включва 11 души, които са работили в различни населени места и в рамките на събитието ще бъде интересно да се представи работата на всеки от тях. Гл. ас. д-р Груева отбеляза, че ръководителят през първата година и идеен вдъхновител на проекта – проф. Веселин Тепавичаров, е бил много щастлив, че проектът е спечелил финансиране и има възможност да се реализира. Тя посочи още, че сериозна трудност за изследователите е била е пандемията от COVID-19, която е оказала влияние върху живота в малките общности и техните кулинарни празници, които проектът изследва. По думите й това предизвикателство е позволило на изследователите да проучат какво е малката общност без своя локален празник и дали някои от общностите са успели да възстановят своите празници и културен живот или не. Така проектът изследва доколко общността е свързана със своите кулинарни традиции и празниците, които представя.

Гл. ас. д-р Петя Василева-Груева изтъкна, че когато говорим за малки населени места, това е само едно географско понятие, защото тези общности са големи в своите цели, амбиции и силите, които полагат, за да се създаде едно събитие – културно или кулинарно. Цялата общност се мобилизира, за да организира един празник и търси подкрепа от различни институции. Ръководителят на проекта изрази надеждата си тези изследвания да стигнат до малките общности, да им дадат знание какво се случва в други населени места и може би добри практики, които могат да се разменят, за да получат подкрепа от институциите. В заключение гл. ас. д-р Петя Василева-Груева подчерта, че тези общности търсят устойчива политика, която да им помогне да съхранят своите кулинарни традиции, да се съхранят като общности и малките населени места да не се обезлюдяват.

В проектния период от 2019 до 2022 г. екип от етнолози изследва приетите за традиционни в България елементи от храната и културата на хранене, които през ХХI век получават нов прочит. Целта на тези изследвания е да дадат отговори на въпроси, свързани със съвременните културни влияния и тенденции върху традиционните храни и хранене на регионално ниво. Екипът проследи множество кулинарни фестивали и конкурси, които трайно и креативно се вписват в една тенденция за представяне на „автентични“ продукти, храни и технологии и съвременните тенденции за търсене на по-екологичен начин на живот, по-близък до природата. Приложният компонент от изследователския проект беше обучението на студенти извън аудиторията за повишаване на тяхната професионална компетентност.

В програмата на проведената заключителна конференция се включиха всички членове на екипа, съставен от преподаватели от катедра „Етнология“ на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и изследователи от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките. Доклади изнесоха и колеги, заинтересовани от темата за кулинарните традиции, от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките.

Изнесените доклади ще са в основата на бъдеща монография по темата на проекта.

Галерия

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури