Исторически факултет

Международна научна конференция “250 години геополитика и геостратегия в Източния въпрос. Мирът от Кючук Кайнарджа и равновесието на силите в Европа през дългия XVIII век”

Местонахождение

Уважаеми колеги,

От 24 до 26 октомври в Новата конферентна зала на Софийския университет “Св. Климент Охридски” се проведе международна научна конференция на тема “250 години геополитика и геостратегия в Източния въпрос. Мирът от Кючук Кайнарджа и равновесието на силите в Европа през дългия XVIII век” с участието на историци, балканисти и представители на свързани дисциплини.

Събитието беше организирано от Университетския център за регионални изследвания и анализи (УЦРИА), Катедра “История на Византия и балканските народи” към Историческия факултет и Международното дружество за проучване на XVIII век в Югоизточна Европа (The Society for 18th Century Studies on South Eastern Europe, SOG18) към университета „Карл Франц“ в Грац. Инициативата да се организира подобен международен научен форум в София принадлежи на проф. д-р Харалд Хепнер, който през 2014 г. беше удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на СУ „Св. Климент Охридски.

Първото заседание на конференцията беше ръководено от доц. д-р Мария Баръмова и то беше посветено на темата“Великите сили и Източният въпрос (1774-1815)”. В него взеха участие проф. д-р Харалд Хепнер от университета „Карл Франц“ в Грац, проф. д.и.н. Иван Първев и доц. Баръмова. Те откроиха ключови моменти в десетилетията на Източния въпрос между 1774 и 1815 г., които попадат в един много интригуващ европейски и глобален исторически контекст. От една страна, войните за континентално господство определено се прехвърлят и в Новия свят, т.е. европейското равновесие на силите вече включва и „геополитически тежести” от други континенти. Това несъмнено насочва голямата европейска политика в руслото на позната геополитическа дихотомия на сблъсъка между „империята на морето“ и „империята на сушата“.

Вторият панел на конференцията с модератор проф. Харалд Хепнер беше посветен на “Икономиката и геополитиката на Балканите (1774-1856)”. Специфични изследователски проблеми в тази тематична област представиха проф. д-р Олга Кациарди-Херинг от Атинския университет „Й. Каподистриас”, д-р Ивета Косева, доц. д-р Любомир Кръстев, доц. д-р Тина Георгиева и д-р Михаил Симов.

Заключителното заседание на конференцията по въпроса за “Религиозния фактор в Източния въпрос (1774-1856)” се ръководи от проф. Иван Първев. В него взеха участие д-р Конрад Петровски от Австрийската академия на науките, гл. ас. д-р Ваня Рачева, доц. д-р Радослав Спасов и доц. д-р Надежда Александрова.

Конференцията предизвика сериозен академичен интерес и оживени дискусии, в които взеха участие гости, преподаватели и студенти от СУ “Св. Климент Охридски”. Участниците в конференцията откриха нови интердисциплинарни връзки, които да използват в бъдещи изследвания, те  изразиха и своята удовлетвореност от навременното провеждане на научния форум.

*Форумът се осъществи със съдействието на доц. д-р Мария Баръмова в рамките на проекта SUMMIT.

 

Местонахождение

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар