Исторически факултет

Научна конференция „150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят“

В Заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започна научната конференция „150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят“. Тя е организирана от Софийския университет и Българската академия на науките и е посветена на 150-годишнината от гибелта на Апостола на свободата.

На събитието присъстваха заместник-ректорът на Алма матер доц. Георги Вълчев, министърът на културата Найден Тодоров, доц. д-р Пламен Славов, зам.-министър на културата, представители на Националния инициативен комитет, студенти, преподаватели и участници в конференцията.

Доц. Георги Вълчев откри събитието и благодари на Министерството на културата в лицето на министъра и на заместник-министъра, че са намерили време и сили да се справят с много административни тревоги, за да бъде създадена тази програма, за да бъде целево финансирана от правителството, което е знак за това, че Васил Левски тежи със своето дело, поглед и подвиг, върху обществения живот на България до ден-днешен. По думите му във времена, когато сякаш сме изпаднали в политическа безпътица, когато в къси срокове минаваме от избор в избор, без да се намират посоките, без да се очертават тенденциите, които ще определят нашето развитие, си струва да се върнем към делото и личността на Васил Левски.

Да се върнем към неговото значение в онова паметно време, когато българите успяха въпреки всички тежки препятствия да се докосват до новото време, да усвоят най-напредничавите идеи, свързани със свободата, националната и личната. Трябва да полагаме всички усилия този разказ за хората от онова време да бъде част от съвременния ни живот и да стига до младите поколения. Доц. Вълчев благодари на всички колеги, които се включват в конференцията.

В приветствието си министърът на културата Найден Тодоров посочи, че Левски умира, за да живеем ние, неговото дело, идеализъм и кончина са причината ние да сме днес тук. Според министъра един от най-големите проблеми на съвремието ни е липсата на памет и заради това, докато имаме паметта за Левски, ще имаме бъдеще, докато осмисляме неговите идеи за свобода, не само на нация, но и лична, за толерантност, докато осмисляме това, ние ще имаме бъдеще. По думите му днес е времето да се замислим дали живеем, за да умрем или живеем, за да живеят нашите деца и да имат една България, която да ги обича и която да обичат.

Министър Тодоров благодари на Софийския университет и на Института за исторически изследвания към БАН, защото благодарение на тях ще има историческа памет, ще помним кой е Левски и ще можем да продължим неговото дело.

Научният форум продължи с представянето на доклади.

В рамките на конференцията ще участват утвърдени учени и водещи млади специалисти, които ще представят и дискутират различни аспекти от живота и делото на Васил Левски в контекста на европейското политическо мислене през ХIХ в. и на българското националноосвободително движение през 60-те и 70-те години на ХІХ в.

Събитието е част от Националната програма за отбелязване на 150 години от гибелта на Васил Левски.

Галерия

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар