Исторически факултет

Покана за научна конференция “Българите в огледалото на по-близки и по-съседни съседи – проблеми при изграждане на образа”

Местонахождение

Уважаеми колеги,
През 2023 г. се навършват 180 г. от първия опит на българите да се отграничат графично  от своите съседи. Емигрантът във Влашко, русенец по потекло. Александър х. Русет /1810- 1861/ печата в Страсбург през 1843 г. начертаната от него карта на българските земи: “… в  полза на новосоставленото в Русчук словеноболгарско училище…”. Става въпрос за Варошкото училище, в което през 1840 г. е въведена Бел-ланкастерската метода за взаимно обучение от  даскал Параскевà Дамянович Бояджиев (родом от Карлово). Новата сграда на училището е готова през 1843 г. За да отбележим подобаващо тези годишнини, Центърът за върхови постижения „Наследство БГ“ организира Национална научна конференция „Българите в огледалото на по-близки и по-съседни съседи – проблеми при изграждане на образа“.
„КАРТАТА НА СЕГАШНАЯ БОЛГАРИЯ, ТРАКИЯ, МАКЕДОНИЯ И НА ПРИЛЕЖАЩИТЕ ЗЕМЛИ“ (1843 г.) е рисувана, писана и литографирана от Александър х.Руссет. Оформена е едноцветно, само границите на държавите и областите са с цветен бордюр. Релефът е изобразен с щрихи, придаващи му пластичност. В нея са транскрибирани хиляди имена на държави, исторически области, планини, реки, населени места. Не са отбелязани върхове и коти. Като източник е използвана картата на френския картограф Пиер Лапи „Генерална карта на Европейска Турция“ (Carte générale de la Turquie d’Europe, Paris, 1822). Тя изразяваутвърдената представа за приблизителните граници на българското землище и не случайно е предвидено да се използва в училищата. Авторът е потомък на българи от Русе, заселили се в Кронщад (сега Брашов) в Румъния. Завършва висше техническо образование в Санкт Петербург и Париж. Вероятно във френската столица изучава  картография. Служи в руската армия, назначен е за професор по математика във Военното училище в Букурещ. Има сведения, че заедно с Г.С. Раковски се е готвел да направи подробна етническа карта на българските земи. Доколкото се простират сведенията ни, единственият запазен екземпляр от картата се съхранява в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. Намеренията ни са тя да е център във временна изложба на оригинални карти на България в централното фоайе на СУ „Св.
Климент Охридски“.
Каним за участие в конференцията колегите, които изследват различни аспекти на възприятието на българите от чужденците – от появата на името „българин“ до наши дни. Ще се радваме конференцията да е интердисциплинарна и в нея да участват и етнолози, и археолози, културолози, филолози, библиотечни работници, специалисти в областта на обществената психология и на международните отношения. За участие каним колегите от висшите училища, институтите на БАН и изследователите от регионалните и местни исторически музеи. Секции ще бъдат оформени след обработване на получените заявки.
Конференцията ще се проведе в сградата на СУ „Св. Климент Охридски“ на 20 и 21 септември 2023 г. За участие в конференцията със съобщение или презентация е необходимо да се подаде заявка.
Заявката трябва да съдържа следната информация:
1. Име на участника.
2. Тема на съобщението/презентацията.
3. Телефонен номер и адрес на електронна поща.
4. Необходимост от допълнителни технически средства за представяне.
Срокът за подаване на заявка за участие е 15 април 2023 г.
Адресът за изпращане на заявката е project@nasledstvo.bg.
Времетраенето на съобщението/презентацията за всеки, заявил участие, е 15 минути.
Ще очакваме да получим текст на докладите ви до 1 юни 2023 г., за да разполагаме с време да ги преведем на английски език и да ги издадем в сборник в Европа. Предупреждаваме, че поради финансови и времеви ограничения на проекта, по който организираме  конференцията, текстове, получени след тази дата, ще могат да участват в нея, но няма да бъдат включени в сборника.
Техническите изисквания към текстовете са следните:

  • Максимален обем до 20 стандартни страници (36 000 знака, формат А4).
  • Файлът да е в *.doc / *.docx формат (MS Word).
  • Шрифт – Times New Roman, размер 12, междуредие 1,15.
  • Структура на текста – заглавие (главни букви, болд, на български и английски език), име и фамилия на автора (авторите) на български и английски език, резюме до 500  знака (с празните позиции) на български и английски език, до 5 ключови думи на български и английски език, основен текст, използвана литература / информационни източници.
  • Фигури и снимков материал да бъдат интегрирани в текста и да имат под тях
    последователна номерация и наименование.
  • Използваната литература / информационни източници, посочена / посочени в края на текста, се изписва съгласно стандарта за библиографско описание.
  • Адресите за кореспонденция се изписват след последната страница, като се  посочват трите имена на автора (авторите) с посочено научно звание, степен, организация, телефон, имейл адрес.

Текстовете ще преминат през анонимно рецензиране и редакционна колегия преди отпечатване на книжното тяло.

  • За повече информация и уточнения можете да използвате следните контакти:
    имейл project@nasledstvo.bg,
  • телефонни номера 0886368333 (ч.-кор. проф. дин Иван Илчев) или 0888524621
    (Любляна Спасова).

Програма за конференцията ще бъде изпратена до всички участници допълнително. Дневни, пътни и нощувки са за сметка на участниците. Центърът за върхови постижения „Наследство БГ“ поема останалите разходи по конференцията.

Информация

Местонахождение