Исторически факултет

Софийският университет е домакин на международна конференция на Европейската асоциация за библейски изследвания

В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе открита традиционната международна конференция на Европейската асоциация за библейски изследвания, която ще се проведе от 15 до 18 юли 2024 г. в Ректората на Алма матер.

В продължение на три дни едновременно ще текат над двадесет научни сесии с различна тематика, в които ще участват над 400 учени от Европа и останалите континенти и около седемдесет студенти, за които се организира специално събитие в сградата на Богословския факултет. Предвидени са и три пленарни доклада на изтъкнати изследователи от Великобритания, Италия и България, както и три извънредни сесии, организирани допълнително от Софийския университет като домакин на събитието.

Проф. Катарина Писхни, изпълнителен директор на Европейската асоциация по библейски изследвания, благодари на двамата ректори на Софийския университет – настоящия проф. Георги Вълчев и предишния проф. Анастас Герджиков за гостоприемството и подкрепата за Годишната конференция по библейски изследвания. Тя изказа специална благодарност и на всички членове на местния организационен екип, който се състои от представители на историята, славистиката, теологията и други области на хуманитаристиката.

Президентът на Европейската асоциация за библейски изследвания проф. Джордж Брук благодари на домакините за техните усилия и отличната организация на събитието. Той обяви носителя на EABS Research Grant 2024 – Camilla Recalcati, UCLouvain за изследването “Jewish Identities in Egypt: The LXX-Pentateuch, the Corpus Papyrorum Iudaicarum, and the Importance of Egyptian Influences”. С EABS Student Prize 2024 бяха наградени Tommaso Bacci, University of Chicago, за изследването „Celestial Bodies, Foreign Gods, or Delegates? A Reassessment of the Role of the Luminaries in Gen 1:14-19”, и Elizabeth Clayton, Oxford University, за изследването „First Fruits: Practices of Redemptive Hospitality in thwe Didache.

Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев поздрави присъстващите в Аулата и посочи, че е щастлив да ги посрещне с добре дошли в Алма матер и в София на тази конференция, събрала повече от 440 участници от 40 държави от цял свят. Проф. Вълчев изтъкна, че по време на престоя си гостите ще могат да опознаят част от културното наследство на България, да участват в интересни научни дебати, да създадат нови професионални контакти и изрази надежда, че ще запазят добър спомен за престоя си у нас.

Проф. Вълчев благодари на организаторите на конференцията и подчерта, че без техните усилия събитието не би било възможно. В заключение ректорът на Софийския университет пожела успех на конференцията и ползотворни научни дискусии.

Проф. Анна-Мария Тотоманова – председател на Организационния комитет, посочи, че заедно с колегите й през последните пет години са положили много усилия, за да може това престижно събитие да се проведе именно в София и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя изтъкна, че програмата на научния форум е много интензивна, интересна и предлага разнообразни доклади и дискусии по различни теми, свързани с библейските изследвания. По думите на проф. Тотоманова през 2024 г. като домакин Софийският университет е имал възможност да направи три специални сесии, които не са били включени в изследователските групи – за Библията в средновековните славянски литератури; за Антиохийската богословска школа и за материалните обекти по време на литургията като средство за възприемане на ритуала от обикновените вярващи.

В изказването си проф. Тотоманова подчерта, че в рамките на конференцията ще бъдат организирани и паралелни събития, сред които три изложби: интерактивна изложба „Искони бѣ слово“ във фоайето на Ректората на Софийския университет, изложба „Под закрилата на святото“ в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“, придружена от представянето на новата книга на проф. Христо Трендафилов „Парапетът. Топики и съответствия“, както и изложба „Библията и нейните изследователи“ в Университетската библиотека.

Проф. Анастас Герджиков представи накратко историята на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а поздравления към присъстващите поднесоха още деканът на Историческия факултет проф. Мира Маркова, заместник-деканът на Факултета по славянски филологии доц. Екатерина Търпоманова, директорът на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ проф. Вася Велинова.

 

Присъстващите в Аулата имаха възможност да чуят миниатюри на класически композитори като Бах, Сен-Санс, Менделсон и др. в изпълнение на Надя Колева – сопрано, Палмира Грибнева-Томанова – виолончело, и Цветан Василев – пиано.

Едни от най-реномираните издателства за научна литература като Брил, Абнер и издателството на Софийския университет ще разположат свои щандове в Ректората по време на конференцията. За желаещите са организирани специални посещения на културноисторически забележителности в София и страната по време на и след края на конференцията.

За организирането на конференцията Софийският университет е подпомогнат от Националната библиотека “Св. Кирил и Методий“, Регионалния исторически музей – София, Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“, Националната научна програма „Утвърждаване и развитие на българистиката в чужбина“, Музея за християнско изкуство към Националната художествена галерия, фирма АГИТПРОП ООД, Университетското издателство „Св. Климент Охридски“.

Повече за конференцията и Асоциацията може да научите от следния линк https://www.eabs.net/EABS/EABS/Conferences/Sofia-2024/Schedule-at-a-Glance.aspx?hkey=f4c839c6-1d99-436c-9ec3-64643674e52b

 

Галерия

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар