Исторически факултет

Софийският университет е домакин на Международна нумизматична конференция

В Аулата в Ректората на Софийския университет започна Международната конференция „Десетата съвместна среща на ECFN & Nomisma.org & Втори Български нумизматични четения“. В нея участват около 200 изследователи от над 20 страни. Научният форум ще продължи до 23 юни 2023 г.

Партньори в организирането на конференцията са Софийският университет и неговият Исторически факултет, Националният археологически институт с музей – БАН, Първа инвестиционна банка, РИМ София, РИМ Благоевград, ИМ Петрич; финансирането е по проектите SUMMIT, “Древна Тракия в цифри“ ФНИ – МОН, АCCSN и проект 80-10-37/2023 НИС на Софийския университет. Научното събитие е част от календара за честванията на 135 г. от основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Форумът бе открит от проф. дин Диляна Ботева-Боянова, председател на организационния комитет на международната нумизматична конференция, която поздрави с „Добре дошли“ всички участници и гости на конференцията. Тя отбеляза, че поводът да се съберат днес в Аулата на Софийския университет е една мечта на петима души, възникнала преди три години и половина и изрази радостта си от нейното реализиране. Проф. Ботева посочи, че три години и половина след зараждането на идеята вече са постигнати няколко важни цели – създаден е проект за международен нумизматичен семинар с участието на водещи експерти; разработен е сложен научен проект, целящ да включи в изследванията и дигиталните технологии и методи наред с традиционните; основан е традиционен международен нумизматичен семинар – Български нумизматични четения; започната е работа по създаването на дигитално нумизматично научно списание; работи се по създаването на регулярна Софийска нумизматична школа в Софийския университет.

В изказването си проф. Ботева благодари за помощта в организирането на семинара на заместник-ректора на Софийския университет и координатор на проекта SUMMIT проф. Елиза Стефанова, на декана на Историческия факултет проф. Мира Маркова, на партньорите в лицето на Националния археологически институт с Музей при БАН, Първа инвестиционна банка, Регионалния историческия музей – София, Регионалния историческия музей – Благоевград и Историческия музей в Петрич.

Заместник-ректорът на Софийския университет доц. д-р Георги Вълчев поздрави организаторите и участниците в научния форум и поднесе поздравителен адрес от името на ректора на университета проф. дфн Анастас Герджиков. В него се посочва, че това е събитие от изключителна важност, защото дава възможност да се представят нови изследвания и нови исторически факти за Югоизточна Европа в един обширен исторически период. „Това домакинство е и признание за нашите колеги от Историческия факултет и доказателство за качеството и мащаба на техните научни изследвания и международен престиж“, се казва още в поздравителния адрес.

В него проф. Герджиков отбелязва още, че всяко едно ново знание допринася за развитието на науката и разкрива нови пътища за изследователите. А когато се съберат толкова много специалисти от различни области да обменят опит и идеи, това е гаранция, че ще бъде направена поредна голяма крачка напред. „Вярвам, че в рамките на събитието ще успеете да очертаете предимствата и да насърчите използването на цифрови концепции в нумизматиката в съгласие принципите на свързаните отворени данни. Сигурен съм, че българските и международни специалисти в областта на нумизматиката, историята, археологията, изкуствознанието, антропологията ще създадат ползотворни научни контакти за бъдещи съвместни изследвания“, се казва още в поздравителния адрес.

Накрая той приветства с „Добре дошли“ всички участници в научния форум и да им пожелава успешна работа. Той изразява увереността си, че срещата им в първото и най-авторитетно българско висше училище, ще бъде ползотворна и ще даде много отговори на научните им търсения.

В своето приветствие проф. Мира Маркова, декан на Историческия факултет на Софийския университет, изрази радостта си да поздрави всички участници и гости на събитието и посочи, че се гордее Алма матер да бъде домакин на най-добрите изследователи в областта на нумизматиката в света. По думите й събитието е резултат от успешното сътрудничество на няколко български научни проекта, посветени на нумизматиката, и благодарение на неуморната работа на малкия, но много ентусиазиран екип на проф. Ботева. Проф. Маркова посочи, че редица български нумизмати от различни поколения заемат своето достойно място сред световната нумизматична наука. Тя отбеляза, че българското висше образование започва със създаването на Софийския университет и неговия първи факултет – Историко-филологическият. В изказването си деканът проследи модерното развитие на новата българска държава след Освобождението и подчерта ролята и значението на образованието и науката в него. В заключение тя благодари на организаторите на събитието, на всички участници доброволци, на партньорите от различни институции, на ръководителите и координаторите на научните проекти. Проф. Маркова пожела плодотворни дискусии, нови научни сътрудничества, много положителни емоции и успех на всички участници.

риветствия към присъстващите поднесоха още доц. Христо Попов – директор на Националния археологически институт с музей – БАН, доц. Валентина Григорова – директор на дирекция „Злато и нумизматика“ в Първа инвестиционна банка, д-р Уте Вартенберг от International Numismatic Council, д-р Дейвид Виг-Волф от Европейската мрежа за монетни находки и проф. Андрю Мидоус от проекта Nomisma.org .

Събитието продължи с представяне на пленарните доклади на участниците в конференцията.

Европейската мрежа за монетни находки (ECFN) е мрежа от институции, ангажирани с проучване и документиране на монетни находки на територията на цяла Европа. Мрежата се координира от Römisch-Germanische Kommission (RGK) на Германския археологически институт (DAI). Nomisma.org е съвместен проект, чиято цел е да насърчи използването в нумизматиката на цифрови концепции в съгласие принципите на свързаните отворени данни (Linked Open Data). Съвместните срещи предлагат плодотворно пространство, където специалистите нумизмати представят и обсъждат монетни находки, датиращи от желязната епоха до Средновековието, резултати от дигитални проекти за монетни находки, включително ГИС приложения, статистически изследвания, бази данни, онлайн приложения и др.

От 2012 г. са проведени девет съвместни срещи на ECFN и Nomisma.org: Франкфурт на Майн (Германия), Петронел-Карнунтум (Австрия), Базел (Швейцария), Варшава (Полша), Кан в Нормандия (Франция), Копенхаген (Дания), Валенсия (Испания), Месина (Италия) и Виминациум/Стари Костолац (Сърбия).

Целта на Българските нумизматични четения (BulgNR) е да бъде редовен научен форум, на който български и международни специалисти в областта на нумизматиката, историята, археологията, изкуствознанието, антропологията и др. представят своите наблюдения върху емитирането и циркулацията на монети, икономика, търговия, финанси, традиционни и нови методи в нумизматичните изследвания и др., като принос към картината на миналото на Югоизточна Европа от Античността до Османския период (VI в. пр. Xp. – XIX в.).

Наред с многобройните доклади и постери, конференцията включва също три семинара по проблемите на иновативните технологии, представени от водещи експерти в областта на дигиталната нумизматика и хуманитарни науки, както и на монетните фалшификати. Постерната сесия ще включва иновативния формат “science slam”. Форумът ще се проведе в хибридна форма ‒ участници на място със zoom сесия и стрийминг, до който ще получат достъп само регистрирани слушатели.

Информация

Галерия

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар