Наградите бяха връчени в изпълнение на решение на Факултетния съвет на Историческия факултет (протокол № 7 / 16.04.2019 г.) и Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2019 г.

На събитието присъстваха ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, заместник-ректорът доц. Първан Първанов, президентът на Република България в периода 1997-2002 година Петър Стоянов, председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев, декани, преподаватели, студенти, гости.

Събитието бе открито от декана на Историческия факултет проф. д-р Мира Маркова, която заяви, че някои дати от човешката история имат особена знакова натовареност и събитията от 1968 година за всички присъстващи в залата имат различно звучене – някои са родени тогава, други тогава са изпълнявали своя граждански дълг. „За всички присъстващи тук 1968 година е особена“, отбеляза проф. Маркова. Тя припомни няколко събития от тази година. На 20 януари Александър Дубчек е избран за първи секретар на Чехословашката комунистическа партия. През април е поставено началото на Пражката пролет с приетата програма за действие на Чехословашката комунистическа партия, през юни парламентът отменя цензурата. Проф. Маркова припомни и за срещата на 14-15 юли на пет страни от Варшавския договор, когато е отправено предупреждение към Чехословакия. На 16 август ЦК на КПСС взема решение за военна интервенция. В нощта на 20 срещу 21 август започва операция „Дунав“ на силите на Варшавския договор.

Деканът на Историческия факултет разказа и за неравния сблъсък на съветските войски с невинните граждани, който е една от най-големите драми на събитието. „През септември същата година група студенти от тогавашния Философско-исторически факултет на Софийския университет, сред които са господата Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, протестират публично срещу окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Това е особеното ми вълнение като личност, като декан, че в тогавашния Историко-философски хуманитаристите са се борили за свободата на словото. Горди сме, че студенти са го направили. Тези млади души са платили много. Само те знаят какво им е коствало“, отбеляза проф. Маркова и изрази своите почитания към присъстващия на събитието Александър Димитров.

„За нас е гордост и чест. Чест е за Софийския университет, че е имал такива студенти“, каза проф. Маркова и допълни, че смисълът на историята е не просто да изследваме миналото, а да формираме памет, да сме обективни, да се базираме на изворите, но и да помним такива събития. Тя подчерта, че цената, която са платили тримата студенти за своите действия, е била наистина голяма – разжалвани, уволнени, с отнети студентски права, изпратени в лагери. Проф. Маркова изрази възхищението си към семействата на Александър Димитров, Едуард Генов и Валентин Радев затова, че са застанали зад тях.

В словото си доц. д-р Михаил Груев проследи промените, настъпили в чехословашкото политическо ръководство в началото на 1968 г., поставили началото на смел и същевременно утопичен социален експеримент, целящ мирната и поетапна трансформация на тоталитарната комунистическа система в своеобразно общество на социалното равенство и гражданското участие или т. нар. „социализъм с човешко лице“. Реформите на новия лидер в Прага Дубчек са следени с големи надежди в целия Източен блок.

По думите на доц. Груев, по това време Тодор Живков е имал основания да се притеснява за реалното раздвижване в обществото и за симпатиите, които все по-широки кръгове на интелигенцията и младежта започват да проявяват и публично да изразяват към Пражката пролет. Доц. Груев проследи превръщането на Тодор Живков в един от най-непримиримите противници на Пражката пролет след срещите на върха на Варшавския договор през март 1968 г. Акцент в изказването му бе и домакинството на София на Деветия световен фестивал на младежта и студентите, когато в страната идват 20 000 участници. Особено бдителни са българските власти по отношение на пристигащите от Чехословакия – 500 официални членове на делегацията, отделно 380 туристи и 80 журналисти. По думите на доц. Груев Държавна сигурност отчита голямата идейна мотивация на цялата делегация да популяризира сред българското общество идеите на Пражката пролет и да демонстрира открито „социализма с човешко лице“. Те забелязват и симпатиите, с които софиянци гледат на публичните прояви на представителите на Прага и Братислава – тенденции, които особено явно се проявяват в следващите седмици след агресията. Доц. Груев проследи и протичането на операция „Дунав“ на 20 и 21 август 1968 г. и окупирането на цяла Чехословакия.

„Въпреки явните симпатии на българската интелигенция към Пражката пролет и съчувствието й към чехите и словаците, единици са тези, които все пак решават да протестират. Сред тях важно място заема групата студенти от Философско-историческия факултет на Софийския университет, съставена от Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, която разпространява около 200 позива със съдържанието: „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР“, отбеляза доц. Груев и допълни, че тези смели момчета правят редица опити да включат и други свои състуденти и приятели. В началото на 1969 г. групата е арестувана и тримата основни участници в нея получават присъди с различни срокове затвор, а режимът използва случая да се разправи и с един от най-способните преподаватели на Философско-историческия факултет – философът-логик Асен Игнатов.

„Може определено да се твърди, че най-сурово и безмилостно са наказани тримата смели и самоотвержени студенти, които заплащат за дързостта си не само със свободата си, но и със здравето си и с целия си по-нататъшен объркан живот. Камъкът, който те хвърлят в блатото на задрямалото и конформистки настроено българско общество, по своята решителност и неочакваност е сравним с отчаяния самоизгарящ жест на Ян Палах на януарски студения Венцеславски площад в Прага“, посочи доц. Груев. По думите му най-значимият резонанс на всичко това се изразява в големия пробив сред мълчаливото мнозинство на българското общество, в започналия, почти невидим, но необратим процес на ерозия на постигнатия по това време негласен консенсус около легитимността на самия режим, както и в стартиралия и бавен разлом между интелигенцията и партийната бюрокрация.

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изрази своята благодарност към колегите си от Историческия факултет и към неговото ръководство, че макар и с дълго закъснение сме свидетели на този знаменателен акт. „Защото той се свързва с една от мрачните страни на периода на тоталитаризма. Прекършените съдби. Това са млади хора, това са хора с илюзии, с желание за промяна, за създаване на един нов свят. А в резултат на всичко това имаме прекършени съдби“, каза ректорът и допълни, че нищо не може да върне времето назад, но мисли че този жест поне може да покаже, че университетът помни тези събития, няма да ги забрави, за да не допускаме и в бъдеще такива. „Живеем във време, в което има много турбуленция, изправени сме пред много предизвикателства и паметта може да ни води напред“, допълни още ректорът.

Проф. Вълчев връчи Почетния знак на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на Александър Димитров за гражданска доблест и за заслуги към демокрацията и свободата.

Александър Димитров заяви пред аудиторията, че той и другите му двама колеги са реагирали по-спонтанно, но и много други хора са реагирали по свой начин срещу действията на тогавашната ни политика и благодари на всички.

Проф. Вълчев връчи Почетния знак на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на Едуард Генов (посмъртно) за гражданска доблест и заслуги към демокрацията и свободата. Отличието получи г-жа Бирова, която не скри вълнението си и заяви, че от името на съпругата и синовете на Едуард Генов благодари на всички. Тя допълни, че Едуард Генов е бил изключителен човек и заслужава тази почит.

Проф. Вълчев връчи Почетния знак на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на Валентин Радев (посмъртно) за гражданска доблест и заслуги към свободата и демокрацията. Наградата получи близък на г-н Радев, който сподели, че преди повече от 20 години е бил в същата 23-та аудитория като студент и призова: „Хора, бдете, хора, не се навеждайте“!

Събитието продължи с изказвания на близки и състуденти на отличените.