Тържествена научна сесия по случай 120 години от Илинденско-Преображенското въстание

Местонахождение

В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе тържествена научна сесия по случай 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. Честването на годишнината е организирано от Историческия факултет на Софийския университет, Института за исторически изследвания към БАН и Македонския научен институт.

Събитието започна в Централното фоайе в Ректората на Софийския университет, където Негово преосвещенство Мелнишкия епископ Герасим и духовници на Българската православна църква отслужиха панихида за участниците в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.

В Аулата присъстваха заместник-ректорът на Софийския университет проф. Мария Стойчева, президентът на Република България Румен Радев, деканът на Историческия факултет проф. Мира Маркова, доц. д-р Елка Трайкова от БАН, председателят на Македонския научен институт проф. д-р Георги Николов, доц. д-р Александър Гребенаров от Института за Исторически изследвания към БАН, редица учени от чужбина, от български научни институции, докторанти и студенти.

Водещ на събитието бе проф. д-р Мира Маркова – декан на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която поздрави гостите и посочи, че присъствието на всички в залата показва смисъла на университета като universum, синхронът между различните дялове на познанието, колегиалността и уважението – неделима част от академичния живот в знакови моменти в ден като днешния. По думите й в хоризонтa на историческата памет на всеки народ има събития, които са еднозначни, които са обединяващи и особено значими.

Тя посочи, че след Априлското въстание Илинденско-Преображенското въстание е изцяло самостоятелно дело на българския народ, без чужда намеса, то е организирано и реализирано изцяло от българи, което го прави българско въстание: „В драматичната историческа обстановка, в която се реализира въстанието, целта му, прокламирана от неговите водачи, е била автономия, но възприемана като първа крачка за последващо присъединяване към България. Като професионални историци динамиката на времето днес дълбоко ни задължава да бъдем прецизни, честни към истината, търсещи и критични“, каза проф. Маркова и отбеляза, че именно това стои в основата на историята като фундаментална наука.

По думите й в моменти на тежки удари върху националните ни идеали историците вдъхват стабилност в обществото и именно това е бил мотивът на организаторите за провеждането на тържествена научна сесия по случай 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. Тя отбеляза още, че мнозина от присъстващите в залата са потомци на българи от Македония и в този контекст научната сесия е знакова и с поставянето отново на дневен ред на въпроса за съпричастността, милостта и неоценимата помощ на българин към българина, когато тя е била нужна. „Знаково е, че днес се обединява научната общност, държавата и разбира се нашата църква. Това е знаково за честването на тази паметна дата“, отбеляза проф. Маркова в заключение.

Приветствено слово от името на ректора на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков прочете проф. Мария Стойчева. В него проф. Герджиков отбелязва, че в българската история има редица значими събития, а Илинденско-Преображенското въстание е една от връхните точки в борбите на българите за национално освобождение. По думите му въстанието завинаги ще остане в историческата памет на българите като символ на героизма, жертвоготовността, смелостта и жаждата за свобода. Ректорът изразява увереността си, че отбелязването на тази знаменателна годишнина е възможност да се преклоним към подвига на онези наши предшественици, които не са се отказали, а са се борили с всички сили за своята свобода и независим живот.

Вярвам в смисъла и значението на подобни събития, на които учените и изследователите на този проблем представят своите доклади и дискутират, боравейки с обективността на фактите, позовавайки се на истината“, се посочва още в поздравителния адрес. В него проф. Герджиков изразява и радостта си, че Софийският университет е домакин на такъв международен форум с такова голямо значение, а в конференцията ще вземат участие утвърдени учени, едни от най-добрите специалисти в тази област и задълбочени изследователи от водещи институции у нас и в чужбина. По думите му такива инициативи поддържат жива паметта за въстанието, за героизма на нашите предшественици и тяхното искрено родолюбие.

„Уверен съм, че историческата памет за събитията е нужна и ценна за всички нас днес, както и за идните поколения и ви поздравявам, колеги, за организирането и провеждането на научните сесии и съпътстващите събития по повод годишнината“, отбелязва още проф. Герджиков и пожелава на всички участници и организатори на Тържествената научна сесия по случай 120 години от Илинденско-Преображенското въстание да бъде изключително успешно, ползотворно и полезно преживяване.

Слово от името на другия съорганизатор на събитието акад. Юлиан Ревалски – председател на Българската академия на науките, поднесе доц. д-р Елка Трайкова – научен секретар на секция Културно-историческо наследство. По думите й организирането на това въстание е предопределено още с подписването на Берлинския договор от 1878 г., оставил огромна част от българите в границите на Османската империя. Тя посочи, че революциите рядко следват своята вътрешна логика, а лидерите не се вслушват в рационални политически аргументи. В изказването си доц. Трайкова представи накратко събитията, свързани с подготовката, хода и потушаването на въстанието, както и сложната международна обстановка, в която то избухва. Според доц. Трайкова времето е дало обективна историческа оценка на въстанието, а докладите на научната сесия ще обсъдят смисъла и значението му в контекста на политическата реалност на миналия век и посланията на тази национална епопея в съвременната гео-политическа реалност.

Проф. д-р Георги Николов започна изказването си с думите: „Преди 120 години българите от Македония и Одринско се надигнаха в поредното въстание за свобода. Това беше отчаяният опит на останалите извън отечеството страдалци“. Той подчерта, че датите на въстанието не са избрани случайно, а символизират онези християнски дни, които българите почитат още от времето на своето покръстване – денят на старозаветния пророк Илия, Преображение Господне – когато сам Иисус се показва на своите ученици, и Кръстовден – денят на светия кръст, явил се на император Константин Велики с надпис In hoc signo vinces („С този знак ще победиш“). „Тъжна е равносметката от последвалите разорения и кланета. И смразяваща – шест хиляди убити, от които 5 хиляди – цивилно население. Стотици села и градове – разсипани, разорени, опожарени. За кой ли път към свободното, но още неподготвено за война княжество, потеглят над 30 хиляди бежанци. Днес техните хиляди потомци живеят в България, в свободна България и помнят, дано помнят предците си“, каза проф. Николов. Той изтъкна, че историята на въстанието е добре проучена и не нови научни открития събират участниците в тази тържествена научна сесия, а паметта, чиито продукт е историята. Проф. Николов отбеляза още, че Илинденско-Преображенското въстание е знак, за да започне подготовката за Балканската война и за разлика от другите свои балкански съюзници тогава България воюва не за територия, а за свободата на своите синове и дъщери.

Доц. д-р Александър Гребенаров поздрави присъстващите от името на проф. д-р Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания при БАН. Той посочи, че въстанието не е спонтанен бунт, а е резултат от упорита работа, в която участват хиляди македонски и тракийски българи, които се заклеват пред Евангелие, револвер и кама пред Бога, вярата и честта, че ще се борят до смърт за свободата на българите в Македония и Тракия. Доц. Гребенаров изрази увереността си, че настоящата научна конференция ще допълни представата защо и как се стига до 20 юли 1903 година, ще се разкрият още детайли от епохата, както и стратегията и приложената тактика на въстаническите сили и реалните възможности за помощ от България. Той пожела успех на организаторите и участниците във форума.

Президентът на Република България Румен Радев благодари за възможността да приветства тази тържествена научна конференция, посветена на 120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание: „За мен е чест да присъствам на този престижен форум под егидата на авторитетни научни институти –Историческият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Институтът за исторически изследвания към БАН и Македонският научен институт. Искам специално да се обърна с думи на признателност и към нашите чуждестранни участници и гости“.

В изказването си Румен Радев приветства организаторите и участниците най-вече за инициативата днес не само да отбележим значимото историческо дело, наречено Илинденско-Преображенско въстание, но и да дадем повече светлина върху неговите съвременни измерения. По думите на президента въстанието надхвърля далеч рамките на епохата, неговите непосредствени военни цели и политически задачи. То се е превърнало в символ на непокорния български дух и нравствено знаме на една продължителна борба за човешки права, достойнство и свобода. „Това въстание има важно значение и в съвременните ни отношения с Република Северна Македония и от нас зависи то да бъде сред важните фактори, които водят към решаване на проблемите, базирани на историческата истина и към сближаването на нашите страни в общото ни европейско бъдеще“, каза Румен Радев.

По думите на държавния глава българският характер на това въстание е безспорен, възвестен от следовниците на Левски, Ботев, Раковски, Бенковски и камбанния звън на българските църкви. „Покриха го със слава българските калени революционери и упоритата жертвоготовност на българското селско население, което заделяше залъка си, за да се набави оръжие. Бунтът отстоя и благодарение на военните умения на редица български офицери и на множеството български доброволци от свободна България. Затова и нашият народ нарече това въстание епопея“, отбеляза Румен Радев. Президентът подчерта, че това въстание олицетворява мечтите на неговите светли умове за свобода в Македония и Одринска Тракия и техните мечти да превърнат своята земя в земя на равноправие и справедливост за всички народи, които живеят там. „И българите, и гражданите на Република Северна Македония се прекланяме именно пред тези идеали. А всъщност тези идеали са в пълна хармония с ценностите и принципите, върху които се гради Европейският съюз“, подчерта президентът. Държавният глава пожела успех на всички участници в конференцията.

Присъстващите имаха възможност да чуят изпълнение на ансамбъл „Елици“ от Националната гимназия за древни езици и култури с диригент Даниел Иванов.

В рамките на честването на годишнината ще бъде представен документалният филм „Българите и Македония“ на режисьора Милена Гетова, а участниците в научната сесия ще посетят историческите места, свързани с Илинденско-Преображенското въстание в района на гр. Малко Търново.

 

Местонахождение

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти