-
Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?
Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут. В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.
-
Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?
Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”. -
Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?
Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.
Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.
-
Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?
По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя
-
Каква е структурата на ИФ?
Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.
-
Какво е ФСС?
Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.
-
Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?
ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.
-
Кога започва изпитната сесия?
Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.
-
Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
Подробни указания за разработването на всички видове студентски разбаротки в хода на обучението в ИФ можете да откриете тук: Указания за разработване на писмена работа в Историческия факултет / Образователна дейност / Исторически факултет / Факултети / Университетът / Начало – Софийски университет “Св. Климент Охридски” (uni-sofia.bg)
-
Какви са профилите на специалностите в ИФ?
По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.
-
Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?
Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.
-
Държавни изпити или дипломна работа?
Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.
Съобщения
Тържествена научна сесия „100 години Македонски научен институт“
В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе тържествена научна сесия „100 години Македонски научен институт“. В научния форум, организиран съвместно от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Македонския научен институт, участваха учени и общественици от България, Косово, Полша, Северна Македония и Унгария.
Събитието бе открито от декана на Историческия факултет проф. Мира Маркова, която приветства всички официални гости на събитието - заместник-ректора на Алма матер проф. Георги Вълчев, вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, председателя на Македонския научен институт проф. Георги Николов, извънредния и пълномощен посланик на България в Република Северна Македония Ангел Ангелов, участниците в конференцията, членовете и сътрудниците на Македонския научен институт, преподавателите и студентите, присъстващи в Аулата. Проф. Маркова припомни, че бурните политически събития през 1923 г. се отразяват върху национално-освободителното движение на българите в Македония.
„Македонският научен институт се учредява именно в този преломен момент, защото тогава съдбата на българите в Македония отново е поставена на изпитание. Категорично и ясно интелектуалците на онази епоха искат да заявят пред международната общественост истината за народностния и културен облик за населението в областта", посочи проф. Маркова и допълни, че доколкото Софийският университет е средището на интелектуалния елит на България, не е учудващо, че в една от неговите аудитории подемат идеята за създаването на Македонския научен институт.
Тя припомни накратко историята на института, дейността му през годините и ролята на първия му председател проф. Иван Георгов. Проф. Маркова поздрави всички членове и сътрудници на Македонския научен институт, които са положили огромни лични и професионални усилия, за да върнат института където е неговото място – сред ключовите научни институции у нас и с научни средства и методи да се борят за отстояването на историческата истина.
Вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова се обърна към присъстващите в Аулата и посочи, че под същия купол на Софийския университет преди цял един век се събират именити учени и общественици, за да основат Македонския научен институт и той „да проучва историята, географията, етнографията и стопанския живот на Македония, да събира исторически материали по освободителните борби на македонските българи, като подготви системна и подробна история на тия борби“. Тя подчерта, че в стогодишния си опит институтът многократно стига до извода, че е погрешно да се гради „македонска идентичност“ на антибългарска основа.
„Нека да окуражим ръководството и сътрудниците на института да продължават да търсят своите съмишленици в Северна Македония, защото само заедно можем да изкореним езика на омразата, само така можем да помогнем на нашите съседи по пътя им към европейското членство. Като съвременна държава България приветства скъсването с репутацията на Балканите като възел на доморасли и братоубийствени вражди“, посочи Илияна Йотова.
Проф. Георги Вълчев поднесе приветствие от името на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. В него се посочва, че за академичната общност на Софийския университет е повод за гордост, че преди един век именно в Ректората петдесет и двама известни български интелектуалци – историци, езиковеди, писатели, публицисти, юристи, медици, родени в Македония, полагат основите на Македонския научен институт, а през годините част от института са редица утвърдени учени от Софийския университет.
„Днес повече от всякога виждаме колко страшно е човек да е безпаметен и дейността на хора като вас ни учи на уважение към предците, съхранява историческата памет и дава смисъл и насоки за бъдещето. Македонският институт неуморно следва своята мисия да опазва автентичните спомени от миналото на Македония и Одринска Тракия като основа за по-доброто разбирателство и бъдеще“, се посочва в адреса. По думите на ректора на конференцията, с която се отбелязва годишнината, ще бъдат представени интересни доклади, ще се обменят ценни нови идеи и ще се намерят нови възможности за бъдещи научни изследвания.
Проф. Георги Вълчев отбеляза, че точно в такива кризисни моменти и години след националната катастрофа в обществото текат процеси на тотална конфронтация и физическо ликвидиране на представители на едни или други идейни течения, Македонският научен институт и неговото създаване показват, че паметта е нещо изключително важно. „Човек обикновено е устроен така, че преодолява кризисните моменти с помощта на забравата“, посочи проф. Вълчев и подчерта, че има неща, които трябва да се помнят, защото зад тях стоят съдбоносни процеси и драмата на хиляди семейства и Македонският научен институт показва, че това се прави, за да можем да вървим напред заедно с паметта си.
Посланик Ангел Ангелов прочете адрес от заместник-министър председателя и министър на външните работи г-жа Мария Габриел, в който се посочва, че в общото европейско семейство научните изследвания са един от ключовете за развитието на обществото и тя е горда с начина, по който трудовете на изследователите представят България в европейското научно пространство. „Те са свидетелство за висок професионализъм и уважение към автентичните исторически извори и научна независимост. Вашият път е пътят на научната отдаденост. Вие разкривате характера и същността на българското наследство и предавате на нас и нашите деца като пример за безгранично и непримиримо родолюбие“, се посочва още в адреса. Ангел Ангелов подчерта, че идеята, за която работи Македонският научен институт е жива, защото владее умовете и сърцата на много хора.
Събитието продължи с приветствия от различни институции, сред които Българската академия на науките, Института за исторически изследвания, и с представяне на пленарните доклади на конференцията.
Галерия
