-
Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?
Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут. В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.
-
Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?
Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”. -
Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?
Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.
Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.
-
Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?
По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя
-
Каква е структурата на ИФ?
Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.
-
Какво е ФСС?
Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.
-
Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?
ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.
-
Кога започва изпитната сесия?
Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.
-
Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
Подробни указания за разработването на всички видове студентски разбаротки в хода на обучението в ИФ можете да откриете тук: Указания за разработване на писмена работа в Историческия факултет / Образователна дейност / Исторически факултет / Факултети / Университетът / Начало – Софийски университет “Св. Климент Охридски” (uni-sofia.bg)
-
Какви са профилите на специалностите в ИФ?
По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.
-
Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?
Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.
-
Държавни изпити или дипломна работа?
Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.
Съобщения
Високо държавно признание за проф. д-р Петър Делев
На 9.3.2023 г., на тържествена церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 президентът Румен Радев удостои с висши държавни награди изтъкнати български учени, сред които проф. д-р Петър Делев бе удостоен с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие за заслуги в областта на античната история и тракологията.
Проф. д-р Петър Делев е сред открояващите се учени в България в областта на античната история и тракология за последните 30 години. Неговата научна кариера преминава в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където през 1977 г. завършва специалност „История“ с профил „Археология“. От 1979 г. той започва работа като асистент по стара история в Историческия факултет на Софийски университет и има възможността да работи с такива изявени специалисти и личности, като проф. Христо Данов, проф. Велизар Велков, проф. Александър Фол, проф. Маргарита Тачева. Работата в тази ерудирана академична среда допринася за формиране му като специалист, но и за факта, че проф. Делев се превръща в свързващото звено между поколенията български учени-античници. Надграждайки знанието, той предава на новите студенти и бъдещи негови колеги научната етика и ценности, както и присъщото уважение в колегиалното общуване, обективността към изворите, критичността към научните хипотези, интелигентното чувство за хумор.
Автор е на над 140 научни труда, сред които пет монографии и сборници под негово съставителство. Участвал е в разработването и написването на над десет учебника, учебни пособия и христоматии за ученици и студенти. Под неговото научно ръководство през годините успешно защитават редица студенти и докторанти.
Проф. Петър Делев е международно признат авторитет в областта на античната история и тракология по проблемите на археология и история на І хил. пр. Хр. в древна Тракия. Името му е трайно свързано с археологическите проучвания на такива емблематични селищни обекти в Тракия като Сборяново, Кабиле, Копривлен, теренните експедиции в Странджа-Сакар през 80-те години на ХХ в., проучванията на гробницата при Малко Търново, долмените при Хлябово, могилните некрополи при с. Исперихово (Пазарджишко) и Симеоновград, и много други.
Проф. д-р Петър Делев работи в международния екип по създаването на изключително авторитетното 8-томно издание LIMC (Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae); член е на редакционната колегия на списанието „Жива антика“ (Скопjе); редактор на поредицата Jubilaeus. Куратор е на изложбата "Тракийски съкровища от България" в Япония (2008). Има многобройни участия в национални и международни научни конференции, включително като председател на организационния комитет на XIII конгрес по тракология (Казанлък, 2017).
От 90-те години на ХХ в. до днес той заема позиции в редица академични органи на управление: ръководител на Катедрата по стара история, тракология и средновековна история към Исторически факултет (2007-2015 г.); заместник-декан (1995-1999) и декан (1999-2003) на Исторически факултет; заместник-председател (2007-2011) и председател (2011-2015) на Общото събрание на Софийския университет; дългогодишен член на Факултетния съвет на Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски” (до 2018 г.).
За приносите си в науката и дългогодишната си преподавателска дейност през 2016 г. проф. д-р Петър Делев е удостоен с почетен знак на СУ „Св. Климент Охридски“ синя лента.