Осми конкурс за Голямата награда за научна и изследователска дейност “Софийски университет Св. Климент Охридски”

За осми път ще се проведе конкурсът за Голямата награда за научна и изследователска дейност “Софийски университет Св. Климент Охридски”. Наградата е учредена с решение на Академичния съвет от 24 септември 2008 г., протокол №14, и има за цел да материализира и потвърди признанието от страна на Софийския университет „Св. Климент Охридски” към видни български учени, допринесли за увеличаване престижа на науката и за издигане нивото на научните изследвания в България.

Наградата е признание и за международния престиж на българската наука, за приложимостта на резултатите от научното изследване и популяризацията на науката и нейните достижения.

Предложенията за носител на Голямата награда за научна и изследователска дейност “Софийски университет Св. Климент Охридски” за 2022 година е необходимо да постъпят до края на месец юли 2022 г. при главния секретар Детелина Илиева.

Статут на Голямата награда за научна и изследователска дейност “Софийски университет Св. Климент Охридски”

Наименование на наградата

Наименованието на наградата е Голяма награда за научна и изследователска дейност "Софийски университет" ("Наградата").

Източник на средствата за наградата

1. Средствата за Наградата се осигуряват от:

  • приходи от имущества (наеми, лихви, продажна цена на имуществото), подарени или предоставени на Университета с цел осигуряване на Наградата;
  • парични дарения, предназначени от дарителя за Наградата;
  • целево предоставени бюджетни средства;
  • бюджета на Софийски университет „Св. Климент Охридски”;

2. Посочените източници на средства се изразходват в поредността на изброяването им, освен ако Академическият съвет по предложение на Ректора даде съгласие за друга поредност. При недостиг на средства за даване на Наградата Академическият съвет по предложение на Ректора и при спазване на вътрешните нормативни актове на Софийския университет може да разреши необходимите средства да се набавят и от други източници.

Размер, период и време на даване на Наградата

1.  Размерът на Наградата е 10 000 (десет хиляди) лева за основния награден и 5 000 (пет хиляди) лева за неговия последовател.

2.  Ако се награждава научен колектив, наградата се разпределя поравно между членовете на колектива.

3.  Ако няма основания за даване на Наградата на последовател на основния награден, Наградата се дава само на основния награден. В този случай размерът й е 10 000 (десет хиляди) лева.

4. Наградата се дава през ноември /освен ако Академическият съвет не определи друго време/ на всяка втора година, считано от първото й даване (2008 г.).

Цел на Наградата. Критерии за даването ѝ

1. Целта на Наградата е да материализира и потвърди признанието от страна на Софийския университет „Св. Климент Охридски” към видни български учени, допринесли за увеличаване престижа на науката и за издигане на нивото на научните изследвания в България, както и да поощрява приемствеността в науката. В допълнение: Наградата е признание за международния престиж на българската наука, за приложимостта на резултатите от научното изследване и популяризацията на науката и нейните достижения.

2. Целта на наградата определя и критериите, според които тя се дава.

3. Наградата се дава в две групи от научни области:

  • една Награда за природо-математическите науки
  • една Награда за социални и хуманитарни науки

Лица, на които Наградата се дава (Основен награден)

1.  Основният награден трябва да е учен с признат авторитет в своята област на изследване, с цялостната си дейност да е допринесъл за увеличаване престижа на българската наука и за издигане на нивото на научните изследвания в България.

2. При решението за даване на Наградата на основния награден нямат значение гражданството, местопребиваването, принадлежността към научна или друга институция, възрастта, полът, научният стаж, научните степени и звания, политическите убеждения нито каквито и да било други критерии, освен посочените в предходната алинея.

3. Наградата може да се даде и на научен колектив. Под научен колектив се разбират учени, обединени по какъвто и да е формален признак (научен или изследователски екип, съвместна дейност, съвместна публикация и други подобни), стига дейността им, за която получават Наградата, да може да се схване като обща от фактическо или резултатно гледище.

4. Наградата се дава за високи научни постижения и за цялостна дейност.

5. Наградата се дава само на живи физически лица.

Лица, на които Наградата се дава (Последовател на основния награден)

1. Последователят се посочва от основния награден.

2. Последователят трябва в съответната степен да отговаря на изискванията към основния награден (чл. 5, ал. 1).

3. Последователят е учен, който е доразвил, продължил или допринесъл за научната дейност на основния награден.

4. Качеството на последовател не предполага административна, организационна или каквато и да било друга зависимост или връзка между последователя или основния награден.

5. Последователят към деня на даването на наградата не трябва да е навършил 40 години.

6. Последовател може да бъде награден само по предложение на основния награден и заедно с последния. Това не изключва възможността Наградата да бъде дадена на учен като основен награден заради доразвиване или продължаване на чужда научна дейност.

7. За последователя важат съответно алинеи 2 (освен възрастта), 3 и 5 на предходния член.

Предложения за даване на Наградата

1. Кандидатури за основен награден могат да се предлагат от първично научно звено във висше учебно заведение или в научен институт.

2. Кандидатът за основен награден не е задължително да принадлежи или да е принадлежал към първичното научно звено – предложител.

3. Самопредлагане на кандидатура не се допуска.

4. Предложенията за получаване на Наградата /основен награден/ трябва да са получени при Ректора на СУ „Св. Климент Охридски” най-късно до края на м. юли на съответната година. /При първото присъждане на наградата по изключение срокът се определя до 1 октомври/.

5. Предложенията трябва да са подписани или от ръководителя на предлагащото първично научно звено (с декларация, че предложението изхожда от първичното научно звено и с посочване на броя на членовете, гласували за предложението), или от поне половината му членове към момента на получаването на предложението от Ректора на СУ „Св. Климент Охридски”. В последния случай лицата, подписали предложението, декларират и общия брой на членовете на първичното научно звено към момента на получаването на предложението.

6. За периода на даване на Наградата /основен награден/ едно първично научно звено може да прави предложение само за една кандидатура. При получаване на повече от едно предложение от едно и също първично научно звено приоритет има онова предложение, за което са гласували повече от членовете на това звено.

7. Предложение за основен награден може да се прави и от всеки от досегашните основни наградени. Ако Наградата е била дадена на научен колектив, предложението може да се прави само съвместно от всички негови членове в консенсус. Изискването по предходното изречение не важи, ако някой от наградените е починал преди даването на предложението, в който случай правото на предложение принадлежи съвместно на останалите живи наградени.

8. Предложението се придружава от кратко описание на дейността и заслугите на основния кандидат, негова научна биография и списък с публикациите му. Предложеният за основен награден бива незабавно информиран и ако прецени това за уместно, предлага кандидатура на свой последовател, чийто документи също се прилагат към предложението. Предложението за кандидатура на последовател и съпътстващите я документи трябва да са получени при Ректора на СУ „Св. Климент Охридски” най-късно до края на м. август на съответната година.

Колегия за определяне на спечелилия Наградата. Кворум. Гласуване. Неравенство на гласовете. Мнозинства

1. Колегията за определяне на спечелилия Наградата (Колегията) се състои от равен брой декани на природо-математическите и на хуманитарните и обществени факултети. Представените в Колегията факултети се определят от Академическия съвет на СУ „Св. Климент Охридски” по предложение на Ректора най-късно половин година преди деня на връчването на Наградата. При първото връчване на наградата срокът на определяне на колегията е по изключение до 15 октомври 2008. Мандатът на така определената Колегия е еднократен. При определяне на следващата Колегия се съблюдават принципите на ротация и последователност на представянето на факултетите, като при това се взема предвид и броят на учените, работещи в отделните факултети.

2. Заседание на Колегията се свиква от Ректора.

3. Преди да се произнесе Колегията задължително изслушва по две независими становища на консултанти от научната област на кандидата. Становищата трябва да са дадени от консултанти, които не принадлежат към първичното научно звено, в което работи кандидатът. При множество кандидатури за всяка от тях се дават по две становища. Ако две или повече кандидатури са от една и съща научна област, становищата се дават от едни и същи консултанти. Заплащането на консултантите се покрива от източниците на средства за наградата (чл. 2) и е в размер на една минимална работна заплата.

4. Ако съответната кандидатура е от областта на хуманитарните и обществените науки, при гласуването всеки декан на хуманитарен и обществени факултет има два гласа, а деканите на природо-математическите факултети – по един глас. Ако кандидатурата е от областта на природо-математическите науки, важи обратното. Ректорът има всякога два гласа.

5. Гласуването е тайно. С оглед запазването на тайната на вота и неравенството на гласовете гласуването се извършва в отделни урни за хуманитарните и обществените факултети и за природо-математическите факултети.

6. Кворумът за заседание на Колегията е три четвърти от представените в нея факултети. Деканът на всеки факултет може да участва в заседанието и гласуването лично или чрез писмено упълномощен представител. Представителят трябва да е от същия факултет, от който е и упълномощилият го декан.

7. За спечелил се смята кандидатът, получил повече от половината подадени гласове, при съблюдаване на неравенството на гласовете съгласно ал.4. Ако такова обикновено мнозинство не се постигне при първото гласуване, се провежда второ гласуване . При второто гласуване се състезават двете кандидатури, получили най-много гласове при предходното гласуване, а ако те са повече от две – участват всички кандидатури с равен брой гласове. За спечелил се обявява кандидатът, събрал най-много гласове, при съблюдаване на неравенството на гласовете съгласно ал.4. Ако при второто гласуване кандидатите, получили най-много гласове, са повече от двама и гласовете са равен брой при съблюдаване на неравенството на гласовете, Наградата се присъжда на всеки от кандидатите в пълен размер.

8. Гласуването за основния награден важи и за неговия последовател (т.е. автоматично се приема кандидатурата на последователя, предложена от основния награден, доколкото такава кандидатура има).

Уведомление за номинации и спечелването на Наградата. Предложения за последовател. Връчване

1. Предложените за основни наградени се информират незабавно за предложенията за техните кандидатури и за възможността, да предложат свой последовател, както и за сроковете, в които това трябва да стане (чл. 7, ал. 8). При първото присъждане на наградата предложенията за последовател по изключение могат да бъдат изпратени на Ректора до 15 октомври.

2. Спечелилият Наградата (основен награден и евентуално – последовател) се уведомява от Ректора незабавно след проведеното гласуване.

3. За спечелването на Наградата се уведомяват и всички останали лица и научни звена, които са предложили кандидатури за Наградата (чл. 7).

4. Връчването на Наградата се извършва от Ректора на академична церемония. Връчването се оповестява предварително по подходящ начин.

Материални носители на Наградата

1. Наред с паричното си изражение (чл. 2), Наградата има и следните материални носители:

  • Свидетелство за даването й.
  • Метален знак с изображение и текст, както следва „За принос към българската наука” - за основния награден и за неговия последовател.

2. При повече от един награден всеки от наградените получава съответните материални носители.

Отнемане на Наградата

1. Ако лице, получило Наградата, има поведение или проява, които са в грубо несъответствие с критериите за даване на Наградата или накърняват доброто име, или по непозволен начин засягат интересите на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, дадената Награда може да бъде отнета от това лице. При това съответно приложение намират чл. 7 и чл. 8, като предложение за отнемане може да прави и всеки декан на факултет и Ректорът. В този случай не важи принципът за неравенство на гласовете (чл. 8, ал. 4), а всеки представен в Колегията факултет има по един глас. За отнемане на дадената Награда Колегията може да бъде свикана на извънредно заседание от Ректора.

2. Отнемането на Наградата се оповестява по подходящ начин, а лицето, на което Наградата е отнета, се приканва да върне материалните й носители (чл. 10) и получените парични средства.

3. Ако Наградата е отнета от едного при неколцина наградени, отнемането засяга само него. Същото правило съответно важи и при основен награден и негов последовател.

4. Процедура по отнемане на Наградата не може да се започне, нито започналата процедура може да се продължи, ако лицето е починало или е поставено под запрещение.

Статутът на Голяма награда за научна и изследователска дейност „Софийски университет“ е приет на заседание на Академичния съвет от 24 септември 2008 г., протокол №14 и изменен с решения на Академичния съвет от 2 март 2016 г., протокол №5 от 7 декември 2016 г. и протокол №6 от 31 януари 2018 г.

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури