Стартира конкурсът за Наградата на Столична община за най-добър млад учен на Алма матер за 2022 г.

Конкурсът за Наградата на Столична община за най-добър млад учен на Софийския университет Св. Климент Охридски се провежда за четиринадесета поредна година. Предложенията за носител на Наградата се приемат до края на месец юли 2022 г.

Кандидатурите се предлагат с решение на Факултетен съвет. Предложението се придружава от препоръка за дейността и заслугите на кандидата; научна биография и списък с публикации. За периода на присъждане на наградата един факултет може да прави предложение само за една кандидатура.

Предложенията е необходимо да постъпят при главния секретар Детелина Илиева.

Статут на Наградата на столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет Св. Климент Охридски

Наименование на наградата.

Наименованието на наградата е Награда на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ („Наградата“).

Източник на средствата за наградата.

Средствата за Наградата се осигуряват от бюджета на Столична община.

Вид, период и време на присъждане на Наградата

1. Размерът на Наградата е 2 500 лева, предоставени от Столична община.

2. Наред с паричното си изражение, Наградата има и следните материални носители:

  • Свидетелство за присъждането й;
  • Плакет с изображение на логото на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Герба на Столична община и текст: „Най-добър млад учен на СУ ”Св. Климент Охридски“ за ............... година“.
  • Средствата за изработване на свидетелството и плакета са от бюджета на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

3. Наградата се дава ежегодно през м. ноември.

Цел на Наградата.

Целта на Наградата е да потвърди признанието от страна на Столична община към младото поколение учени на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от всички научни области.

Критерии за присъждане на Наградата.

1. Награденият е учен, придобил авторитет в своята област на изследване и с цялостната си дейност да е допринесъл за увеличаване престижа на българската наука и за издигане нивото на научните изследвания в България.

2. Към деня на постъпване на предложението за награждаване:

  • Номинираният за награда млад учен да не е навършил 35 (тридесет и пет) годишна възраст;
  • Номинираният за награда млад учен да е в трудово правоотношение със Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Присъждане на Наградата

1. Кандидатури се предлагат с решение на съответния Факултетен съвет. Предложението се придружава от:

  • препоръка за дейността и заслугите на кандидата
  • научна биография
  • списък с публикации

2. За периода на присъждане на Наградата един факултет може да прави предложение само за една кандидатура.

3. Предложенията за получаване на Наградата се депозират при Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ в срок до края на м. юли на календарната година.

Колегия за определяне на спечелилия Наградата. Кворум. Гласуване. Неравенство на гласовете. Мнозинства

1. Колегията за определяне на спечелилия Наградата (Колегията) се състои от равен брой декани на природонаучни и на хуманитарни факултети. Представените в Колегията факултети се определят от Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски” по предложение на Ректора най-късно половин година преди деня на връчването на Наградата. Мандатът на така определената Колегия е еднократен. При определяне на следващата Колегия се съблюдават принципите на ротация и последователност на представянето на факултетите, като при това се взема предвид и броят на учените, работещи в отделните факултети. В Колегията с право на глас участва и кметът на Столична община (или оторизиран от него представител).

2. Заседание на Колегията се свиква от Ректора, който го ръководи и има съответстващо на научната му специалност право на глас (ал. 4).

3. Ако съответната кандидатура е хуманитарна, при гласуването всеки декан на хуманитарен факултет има два гласа, а деканите на природонаучните факултети – по един глас. Ако кандидатурата е природонаучна, важи обратното. Кметът на Столичната община (или оторизиран от него представител) има всякога два гласа.

4. Гласуването е тайно. С оглед запазването на тайната на вота и неравенството на гласовете гласуването се извършва в отделни урни за хуманитарните и за природонаучните факултети. Кметът на Столичната община (или оторизиран от него представител) гласува в урната, в която се подават двойните гласове.

5. Кворумът за заседание на Колегията е три четвърти от представените в нея факултети. Деканът на всеки факултет може да участва в заседанието и гласуването лично или чрез писмено упълномощен представител. Представителят трябва да е от същия факултет, от който е и упълномощилият го декан.

6. За спечелил се смята кандидатът, получил повече от половината подадени гласове, при съблюдаване на неравенството на гласовете (ал. 3). Ако такова обикновено мнозинство не се постигне при първото гласуване, се провежда второ гласуване. При второто гласуване се състезават само двете кандидатури, получили най-много гласове при предходното гласуване. За спечелил се обявява кандидатът, събрал повече гласове (относително мнозинство), при съблюдаване на неравенството на гласовете (ал. 3). Ако при второто гласуване се стигне до равен брой гласове при съблюдаване на неравенството на гласовете (ал. 3), решението за даването на Наградата се взема по съгласие между Ректора и Кмета на Столичната община (или оторизиран от него представител).

Връчване на Наградата

Връчването на Наградата се извършва от Кмета на Столична община или оторизиран от него представител на академична церемония.

Статутът на наградата е приет с решение на Столичния общински съвет от 11.02.2010 г., протокол №58.

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури