Започна работата по проект SUMMIT на Софийския университет по покана „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България“

Проектът Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer (SUMMIT) е финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост по покана „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България“. Продължителността на проекта е 42 месеца, работата по него започна през януари 2023 г.

На 10 януари 2023 г. се състоя първата среща на водещите изследователи, ръководители на 17 изследователски проекта и представители на групите на привлечените учени. Те бяха поздравени от ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, който отбеляза, че проектът е полезен и пожела на всички успешна работа и голяма упоритост.

Проектът предвижда дейности по провеждане на научни и научноприложни изследвания, насочени към стратегическите за висшето училище области, привличане на водещи изследователи в стратегически за висшето училище научни области, международно сътрудничество, подкрепа за научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост, както и защита на интелектуалната собственост и технологичен трансфер.

Предвидено е финансиране и изпълнение на 17 изследователски проекта, предложени от водещи учени на Софийския университет и техните екипи в рамките дейностите по научни и научноприложни изследвания, насочени към стратегическите за висшето училище области. Водещите изследователи, сред които са чл.-кор. Стойчо Язаджиев, проф. Славка Чолакова, д-р Цветелина Великова, акад. Николай Витанов, проф. Християн Александров, проф. Иво Грабчев, чл.-кор. Тони Спасов, доц. Любен Загорчев, чл.-кор. Младен Савов, проф. Румяна Пейчева-Форсайт, доц. Благой Узунов, проф. Иван Койчев, доц. Гергана Герова, доц. Красимир Митев, проф. Мария Стойчева, проф. Анна-Мария Тотоманова и доц. Мария Баръмова и проф. Десислава Йорданова, ръководят групи съответно в областите на математическата физика и астрофизика; активни формулировки и материали; медицината и здравеопазването; съвременни квантови и оптични технологии; изчислителен хетерогенен катализ; биологични активни вещества, функционални материали; растителни паразити; случайните процеси; дигиталното обучение; алгология; интелигентни системи и изкуствен интелект; климат, време, природни бедствия и рискове; експериментална ядрена и суб-ядрена физика и технологии; европейски ценности и социални предизвикателства; дигитална хуманитаристика и ИКТ приложения за история и език; дигитализация на малки и средни предприятия.

В областта на международното сътрудничество проектът осигурява финансиране за изследователска мобилност на учени, които работят в стратегическите направления на университета, но не са част от групите, получаващи финансиране по предишните две дейности. Предвидена е финансова подкрепа за осъществяване на краткосрочни специализации на изследователи в чужбина, участие в конференции, семинари и др. (научни или в съответната индустриална област), краткосрочни визити с изследователска цел в лаборатории, библиотеки и др. инфраструктурни обекти, както и организиране на научни конференции, семинари, школи и др. с външно участие.

Проектът ще осигури подкрепа на конкурсен принцип за проекти и научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания и интелектуална собственост, които не попадат в обхвата на програмите на сформираните научни групи. Осигуреното финансиране по проекта ще предостави и възможности на учените от Софийския университет да защитават интелектуална собственост и да правят заявки за патенти.

Галерия

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури