Исторически факултет

Обща информация

I. Основна информация

1.1. Индивидуален план и тема

Докторантите във всички форми на обучение трябва да имат утвърдени от Факултетен съвет тема и индивидуален план до три месеца след зачисляването си. Изборът на тема и изготвянето на индивидуален план се извършва съвместно с научния ръководител. Темата и индивидуалният план се обсъждат и приемат на катедрено заседание, след което по административен път се придвижват за утвърждаване от ФС. Образец на индивидуален план можете да свалите от сайта на ИФ (Образователна дейност – Докторанти – Обща информация) или да го получите от инспектора учебна дейност към съответната катедра, към която ще се осъществява обучението.

2. Такси

Редовните докторанти заплащат такса през първата година от обучението си, задочните – през първата и втората година. Тези такси се регламентират с министерско постановление. Докторантите на самостоятелна подготовка заплащат такси през всяка година от своето обучение в размер на три минимални работни заплати. С промяната на минималната работна заплата за страната се изменя и размерът на таксата. Докторантите задължително трябва да предоставят бележките за платените такси в Деканата на Историческия факултет. За да бъде докторантът отчислен с право на защита в досието му трябва да има доказателство за всички платени такси.

3. Здравно осигуряване

Редовните докторанти подават декларация за здравно осигуряване. В декларацията докторантите уточняват обстоятелствата относно внасянето на здравните осигуровки. Университетът осигурява здравно редовните докторанти, които не работят по трудово правоотношение. Редовните докторанти имат право да работят на трудов договор на четиричасов работен ден. При промяна в обстоятелствата се подава нова декларация!

II. Обучение

2. 1. Докторантски минимуми

докторантски минимум по специалността

Докторантският минимум по специалността се полага от всички докторанти. Минимумът по специалността е специфичен за всяко професионално направление, докторска програма и тема на изследване. Докторантите получават насоки и конспект за минимума по специалността от своя научен ръководител. Той преценява готовността на докторанта да се яви на минимум по специалността. За явяване на този изпит докторантът подава молба в катедрата, чрез която, по административен път, Деканът назначава комисия за изпита и издава протокол.

докторантски минимум по западен език

Минимумът по западен език се полага от докторантите в редовна и задочна форма на обучение. Докторантите в самостоятелна форма на обучение не полага минимум по западен език. Изпитът се организира от Факултета по класически и нови филологии. Провежда се два пъти в годината – през м. декември и през м. юни на дати, близки до кандидат-докторантските изпити. За да положат минимум по западен език докторантите подават молба във ФКНФ. Информация за докторантския минимум по специалността се публикува на сайта на Университета и докторантите трябва сами да се информират за залите и номерата на изпитните комисии. Протокол с резултата от изпита се получава в деня на самия изпит. Докторантът предоставя протокола за успешно положен минимум по западен език на инспектор докторанти към ИФ в Деканата (стая 40Б).

2.2. Докторантски курсове

По време на своето обучение докторантите трябва задължително да положат успешно изпит по един курс за формиране на академични знания и компетенции и един курс, формиращ специфични знания и компетенции по научното направление на докторантурата. Докторантът може да слуша курсове за докторанти във всички факултети на Университета, както и в институтите на БАН. Курсовете се уговарят с научния ръководител и се вписват в индивидуалния план. Протоколите от успешно положените изпити се съхраняват в досието на докторанта в Деканата.

Важно уточнение! Докторантите могат да слушат курсове за бакалаври и магистри, но не получават кредити за тях.

III. Административни процедури

3.1. Годишни и тримесечни отчети

Докторантите във всички форми на обучение задължително отчитат своята дейност в края на всяка докторантска година. Годишният отчет се представя за разглеждане пред катедрата, придружен от атестация на научния ръководител. След одобрение на катедрено заседание, годишният отчет и атестация на докторантите се одобряват и на Факултетен съвет. Освен това докторантите отчитат своята дейност с тримесечни отчети, които не са придружени от атестация на научния ръководител. Докторантите следва да се свържат със секретарите на катедри за допълнителна информация относно сроковете за предаване на годишните и тримесечни отчети.

3.2. Прекъсване на докторантурата

Правилникът на Софийски университет строго регламентира основанията за прекъсване. Те биват: по болест – по това основание докторантът трябва да предостави решение от ЛКК. Поради бременност, раждане и отглеждане на дете. Прекъсването става чрез депозиране на молба в Деканата на ИФ и съответния документ (решение на ЛКК, акт за раждане на дете, болничен лист и т.н.). За начална дата на прекъсването се счита датата на подаване на молбата, освен ако в приложените документи не е указано друго, или докторантът изрично не е посочил дата в молбата си. Максималният срок, за който докторантурата може да се прекъсне, е две години.

3.3. Удължаване на докторантурата

Удължаване на докторантурата се разрешава по изключение след одобрение от първичното звено (катедрата) и Факултетния съвет. За да бъде удължен срокът на докторантурата докторантът трябва да е положил изпитите от индивидуалния си план и да има поне една публикация по темата на дисертационния труд. Необходимите документи (молба от името на докторанта, становище от научния ръководител и списък с публикации) се депозират в катедрата и след положително решение на катедрено заседание, удължаване се утвърждава от Факултетния съвет.

Докторантурата може да се удължи за срок от 6 месеца или 1 година. През периода на удължение докторантът не получава стипендия.

3.4. Промяна на тема

Промяната на темата на дисертационния труд се допуска не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на обучение. За да бъде сменена темата докторантът подава молба до катедрата. След положително становище на катедрата новата тема се утвърждава от Факултетния съвет.

IV. Отчисляване и защита на дисертационния труд

4. 1. Отчисляване – докторантите се отчисляват (с или без право на защита) с решение на Факултетния съвет.

  • отчисляване с право на защита

Докторантът се отчислява с право на защита:

– при изтичане на срока на обучение и при положителна атестация от научния ръководител в срок до един месец след изтичане на срока на обучение;

– предсрочно при положително решение на първичното звено за готовността за защита на дисертационния труд пред научно жури.

  • отчисляване без право на защита

Докторантът се отчислява без право на защита, когато:

–  не полага изпитите си без уважителни причини;

–  не изпълнява задачите си в сроковете, определени в индивидуалния план;

–  не посещава лекции, курсове и семинари, свързани с подготовката му.

4.2. Защита на дисертационния труд

Успешната защита на дисертационния труд минава през два етапа – защита пред първичното звено (катедрата) т. нар. вътрешна защита и защита пред научно жури т. нар. публична защита.

  • защита пред първичното звено – вътрешна защита

Докторантът представя завършения дисертационен труд на научния си ръководител, който, след като прецени готовността на дипломанта, предлага на катедрата да бъде свикано заседание за предварително обсъждане (вътрешна защита). В срок до 14 дни преди датата на вътрешното обсъждане на дисертационния труд докторантът трябва да представи до ръководителя на катедрата: заявление за допускане до предварително обсъждане, дисертационен труд в два екземпляра (на хартиен носител) и в pdf формат на дигитален носител, автореферат в два екземпляра (на хартиен носител) и в pdf формат на дигитален носител, доклад за сходство от системата Strike Plagiarism, потвърден от научния ръководител.  

  • защита пред научно жури – публична защита

След положително решение на първичното звено катедрата предлага състав на научно жури, който се утвърждава от Факултетния съвет. Публичната защита на дисертационния труд се провежда в срок до четири месеца след излизане на заповед на Ректора за състава на научното жури.

Важни срокове

  • редовните докторанти трябва да преминат през вътрешна защита в срок до 12 месеца след първоначалния краен срок на докторантурата. При прекъсване на докторантурата в заповедта на Ректора за прекъсване е вписан новият краен срок и 12-те месеца се изчисляват спрямо него. Удължаването на докторантурата не променя първоначалния краен срок. В случай, че не успеят са преминат на вътрешна защита в указания срок, докторантите заплащат разходите за публична защита.
  • Докторантите, зачислени след 2019 г., имат право да преминат през процедурата по защита на дисертационния труд не по-късно от 5 години след отчисляването с право на защита.

Информация за организацията и провеждането на докторантурата в Университета можете да намерите в:

Изменен на 31 октомври 2018 г. с решение на Академическия съвет

Изменен на 19 октомври 2016 г. с решение на Академическия съвет

Образци на документи

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар