Археология на Късната античност

докт. Александър Иванов

Александър Иванов е роден в София. Бакалавър и магистър по археология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (2009-2017 г.), а от 2018 г. е редовен докторант към катедра Археология. През 2019 г. прави специализация във Лил, Франция, а през 2020 г. във Френското училище в Атина, Гърция. Участвал в археологическите проучвания на над 25 обекта. Член на международен екип за археологически проучвания на късноантичния град Залдапа, Добричко. Участвал в различни университетски проекти, като към настоящият момент е част от екипа на Древна Тракия в цифри: преоценка на античността в дигиталната епоха, с ръководител доц. д-р Юлия Цветкова (СУ). Част от екипа на LABedia: енциклопедия на Късната античност на Балканите, IV век, с ръководител доц. д-р Златомира Герджикова (ИБЦТ-БАН). Води упражнения по Класическа археология през 2019 г. Участва на български и международни конференции и публикува статии към тях.

Научни интереси

археология, Късна античност, диоцез Тракия, градска архитектура, християнизация, религия
Електронна поща:

angelovi@uni-sofia.bg

ОНС Доктор

Направление:
2.2. История и археология
Археология
(Археология на късната античност)
Период на докторантурата: 2018-2021

Тема на дисертациония труд

Християнизация на града в диоцез Тракия през Късната античност. Съдбата на обществените сгради и пространства - поява на християнската публична архитектура

Статус на докторанта

Отчислен
  • Избрани публикации
    • Ivanov A.: The fate of thermae/baths in Late Antique Thrace: Augusta Traiana and Serdica In: Roman and Late Antique Thrace (RaLATh) Conference IV: Conflicts and Catastrophes in Roman and Late Antique Thrace. Burgas (12-16 October 2020). – in print.
    • Иванов А.: „Агресивните“ християни срещу езичниците „апостати“. Някои наблюдения върху съдбата на светилищата от територията на България през Късната античност. – В: 90 години музеят на София. Сборник с доклади от Национална научна конференция, гр. София, 12 – 14 ноември 2018 г. – под печат.
    • Иванов А. 2019: Приемственост между езически и християнски култови места през Късната античност на територията на България. В: Късноримският кастел Ковачевско кале и българските земи през IV – VI век. Сборник с доклади от Втора национална конференция, гр. Попово, 15 – 16 юни 2018 г.
  • Участие в научни конференции
    1. The Fate of Thermae/Baths in Late Antique Thrace: Serdica and Augusta Traiana. – In: Roman and Late Antique Thrace (RaLATh) Conference IV: Conflicts and Catastrophes in Roman and Late Antique Thrace. Burgas (12-16 October 2020).
    2. Религия и идентичност: археологически данни за християнизацията на града в диоцез Тракия през Късната античност. – В: Границата – география, общности, култура (26.11.2019).
    3. The Fate of Buildings for Entertainment during Late Antiquity from present day Bulgaria. – In: Late Antique Christianity in Southeastern Europe, Yambol, 03-05 October 2
    4. The Christianization of Towns in the Diocese of Thrace during Late Antiquity. – Dans: 1ère École d’Été du projet DANUBIUS (ANR / I-SITE ULNE) Archéologie des Balkans tardoantiques Lille et Villeneuve d’Ascq 12-14 septembre
    5. Готите на изток: Извори, археология, идентичност” като “дискутант” в семинар, като част от проекта “Създаването на късноантичния свят на Балканите”, доц. Златомира Герджикова (Института за балканистика с Център по тракология към БАН), д-р Калин Стоев (УниБИТ) (10.05.2019).
    6. Монашеството през Късната античност” като “дискутант” в семинар, като част от проекта “Създаването на късноантичния свят на Балканите”, доц. Златомира Герджикова (Институт за балканистика с Център по тракология към БАН) (12.04.2019).
    7. Участие в „Докторантски и постдокторантски четения 2018“ – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, с доклад на тема: Някои наблюдения върху съдбата на светилищата от България през Късната античност (26.11.2018 – 27.11.2018).
    8. Участие в „Национална научна конференция – 90 години музеят на София“, с доклад на тема: „Агресивните“ християни срещу езичниците „апостати“. Някои наблюдения върху съдбата на светилищата от България през Късната античност (12.11.2018 – 14.11.2018).
    9. Участие в „Creation on the Late Antique World on the Balkans”, като „дискутант“ в конференцията (08.11.2018 – 10.11.2018) .
    10. Участие във „Втора национална конференция – Късноримският кастел Ковачевско кале и българските земи през IV – VI век“, с доклад на тема: Приемственост между езически и християнски култови места през Късната античност на територията на България (15.06.2018 – 16.06.2018).
    11. Посещаване на “свободен принцип” на „Научна конференция“ – Епископската базилика на Филипопол: Проучвания и резултати 2015 – 2017 (10.05.2018 – 11.05.2018).
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар