Исторически факултет

БИОГРАФИЧНИ ОЧЕРЦИ. ТОМ I

В края на 90-те години на миналия век преподавателите от направление “Българско възраждане” към катедра “История на България” възстановиха една отколешна факултетна традиция – т.нар. “висши семинари”. Замислени първоначално като възможност за срещи с изявени външни на Университета специалисти, разработващи различни проблеми от доосвобожденската ни история, семинарите постепенно придобиха регулярен характер. Всеки първи вторник на месеца един от нас получаваше възможност да представи своя разработка, свързана с неговите конкретни научни интереси или пък отразяваща етапните резултати от работата по съответната дисертация, хабилитация или изследователски проект. Презентациите служеха като основа за професионален, понякога по-разпален и по-емоционален, но винаги добронамерен и приятелски разговор. В хода на дискусиите се споделяше опит, разменяха се мнения, даваха се полезни съвети, открояваха се нерешени проблеми, очертаваха се нови тематични полета. И ако през първите години спектърът на обсъжданите въпроси беше много широк – от спецификата в стопанската модернизация на Балканите, през различни събития и процеси, свързани с българския църковен въпрос, до външните фактори в политическия живот на подвластното християнско население – то през 2018 г. решихме да погледнем на случващото се през XVIII и XIX в. в днешните български земи през делата и съдбите на отделни, по-знакови или по-непознати личности. Така всъщност се роди и идеята за един сборник с биографични очерци, чрез който да привлечем вниманието не само на специалистите, но и на широката читателска аудитория към позабравени, непроучвани или спорни възрожденски дейци. Дано скромното ни начинание намери Вашата подкрепа и дано новата тематична поредица – “Биографични очерци” – предостави през следващите години още по-добри възможности за творческа изява на преподавателите от Историческия факултет на Софийския университет!

проф. д-р Пламен Митев

От

Авторски колектив
ISBN: 978-954-07-5102-3
Издание: 2021
Страници: 228

Издателство

Университетско издателство “Св. Климент Охридски”
Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Съдържание

Встъпителни думи ……………………………………………………… 7

Надя Манолова-Николова

Партений Зографски, Поленински и Нишавски (биографични бележки) ………………………………………………. 9

Пламен Митев

Софийският даскал Христо Ковачев …………………………… 42

Радослав Спасов

Дискусионни въпроси за възникването на село Ошаните – родното място на възрожденския майстор Пеню Ошанеца ……………………………………………. 70

Стоян Шиваров

Лефтер войвода – Робин Худ от Мала Азия. Хайдути сред малоазийските българи (60-те години на ХІХ век) ………………………………………….. 83

Виктория Рахилова

Стипендиантите на княз Стефан Богориди (1775/1780–1859): опит за обща характеристика ………… 109

Владимир Терзиев

Лекарят с много лица: д-р Петър Протич …………………… 182

Мирослав Георгиев

Хаджи Иван Хадживълков ………………………………………. 198

Аделина Петрова

Търговецът Кириак Васили между градовете Виена и Лайпциг (ХVІІІ – началото на ХІХ век) …………… 204

Календар

Календар