Исторически факултет

Интеграция и дезинтеграция в Европа през 80-те години на ХХ век

Основните тематични кръгове на студиите и статиите в предлагания сборник представят успешните и неуспешните интеграционни процеси в двете части на разделена Европа – Общия пазар на Запад и Съвета за икономическа взаимопомощ на Изток. Едновременно с тези основни теми събраните в сборника материали анализират по-широките проблеми, пред които е изправена Европа, а и светът, през десетилетието, което слага край на Студената война и открива нова епоха в развитието на човечеството.

От

Авторски колектив
ISBN: 978-954-07-4118-5
Издание: 2016
Страници: 416

Издателство

Университетско издателство “Св. Климент Охридски”
Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео
За сборника – проф. Искра Баева ………………………………….9
Васил Проданов. От стагфлацията и евросклерозата през 70-те години към неолибералната глобализация и победа в Студената война през 80-те години на ХХ век. ……………………………………..12
Искра Баева. Интеграция и дезинтеграция в Източния блок през 80-те години. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25
Борис Стоянов . Западна Европа на кръстопът: проблеми и предизвикателства пред европейската интеграция през 80-те години на ХХ в. …………………………………..51
Евгения Калинова. Третият опит за „16-та република“ ………………99
Йордан Баев. Неочаквано сътрудничество: контакти на България с държави от НАТО в сферата на сигурността и отбраната през последното десетилетие на Студената война ……………………133
Ирина Якимова. Установяване на официални отношения между България и западноевропейския Общ пазар ……………………152
Явор Станчев. България – СССР. Аспекти на икономическите връзки през 80-те години на ХХ в. ……………………………182
Венелин Михайлов. Търговията между България и Европейската икономическа общност през 80-те години ……………………..197
Борислав Камбушев . Началото на 80-те години на ХХ век – последните/ поредните български опити за постигане на икономическа стабилност чрез социалистическата икономическа интеграция ……………….214
Румяна Маринова-Христиди.
 Борбата с ционизма като интегриращ фактор в работата на ДС и „братските“ служби на социалистическите държави ………………………………..233
Крум Златков. Научно-техническото сътрудничество между България и Виетнам като част от икономическите взаимовръзки между държавите от Източния блок (1980-1985) ………………………242
Ваня Михайлова. „Социалният идеал на човешкото развитие“. Програмата „Владимир Илич Ленин“ като пример за компромисна интеграция при реализирането на идеята за „многостранно развитата личност“ ………………………………………..250
Филип Буров. Дебатът „постепенен преход“ или „шокова терапия“ в началото на политическите промени през 1990 г. ………………265
Надежда Янковска. Основни аспекти на новото политическо мислене и влиянието му върху международните отношения през втората половина на 80-те години на ХХ век. . . . . . . . . . . . . . . . . .  276
Деница Тодорова. Национализмът в балтийските републики в края на 80-те години и последиците му за съдбата на Съветския съюз …..290
Пламена Коева. „Малките стъпки“ към разведряване в съветско-китайските отношения през първата половина на 80-те години на XX в. ……………………………………305
Лилия Чаушева. Европейско политическо сътрудничество (ЕПС) – успехи и неуспехи …………………311
Полина Цокова. Модели на регионално развитие ………………….324
Станислава Груева . Европейските предизвикателства пред Франсоа Митеран (1981–1995 г.) ………..328
Диана Иванова. Проваленият опит за евроинтеграция на Турция през 80-те години на ХХ век ……..343
Тонка Костадинова. Общобалканското сътрудничество през призмата на българо-гръцките отношения през 80-те години на ХХ век …….353

 Александър Николов. Социалистическа Югославия след Й. Б. Тито – между натиска на западния неолиберализъм и срива на източноевропейския социализъм …………………………….366

Боряна Митева . Японската външна политика към КНР през 80-те години: студени политически – горещи икономически отношения (сейрей кейнетсу 政令経熱) ………………………..382
Мартин Димитров. Различните пътища на европейските и източноазиатските интеграционни процеси. Опитът на 80-те години …………………………………….396
Лъчезар Кацев. Изследвания върху дипломацията на Третия райх през 80-те години (Историографски анализ) ……………………404

Календар

Календар