Исторически факултет

Общество, царе, богове. Сборник в памет на проф. Маргарита Тачева

Сборник в памет на проф. д.и.н. Маргарита Тачева по повод 80-годишнината от нейното рождение, 3—4 юни 2016

От

Авторски колектив
ISBN: 978-954-07-4417-9
Издание: 2018
Страници: 595

Издателство

Университетско издателство “Св. Климент Охридски”
Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

I. Personalia

Д. Милиева . Здравей и сбогом, Маргарита!

Д. Ботева. Библиография на трудовете на проф. Маргарита Тачева

Д. Ботева. За професор Маргарита Тачева (1936—2008) и нейния път в науката и живота с обич, признателност и уважение

В. Битракова. Дружење со Маргарита Тачева, 28 години професионални дискусии и срдечно приjателство

Р. Паунов. Проф. Тачева ни научи да уважаваме хората от древността

II. Царете на Tракия, Tракия на царете

Б. Русева. Среброто на Спарадок в колекцията на НАИМ—БАН

Ю. Цветкова. Одриси и перси: политически взаимоотношения по времето на Котис (384—360 г. пр.Хр.)

В. Пeнчев. Златен статер на град Филипи (ІV в. пр.Хр.) от фонда на НИМ—София

Г. Митрев. За местоположението на река Понтос в древна Тракия

П. Петков. Към някои проблеми на тракийската династична история по времето на Δρομιχαίτης Θρᾳκῶν βασιλεὺς

М. Минкова. Монетен материал от тракийския център при м. Халка Бунар, с. Горно Белево, Старозагорско

Д. Драганов. Монетите на второто скитско царство в Добруджа: циркулация

F. Popescu. The Thracian Strategiae in Scythia Minor
Ф. Попеску. Тракийските стратегии в Малка Скития (резюме)

S. Dimitrova. The List of “Dacian” Kings in Getica by Jordanes (Iord. Get. 73, 76—78)
С. Димитрова. Листата на „дакийските“ царе в Getica на Йорданес (Iord. Get. 73, 76—78) (резюме)

D. Boteva. Livy on the march of Cn. Manlius Vulso through Southeastern Thrace in 188 B.C.
Д. Ботева. Сведенията на Тит Ливий за преминаването на Манлий Вулзон през Югоизточна Тракия през 188 г. пр. Хр. (резюме)

С. Терзиев. Отношенията между градовете в Югоизточна Тракия и централната власт при последните тракийски царе (27 г. пр. Хр. — 45 г. сл. Хр.)

III. Култове, богове, гробници

Я. Иванов. Горгонейонът в защитното въоръжение от древна Тракия: елементи от броня или ризница от Голямата могила край Дуванлии

P. Delev. Who was buried in the Kasta Tomb near Amphipolis? An argument for Cynane the daughter of Philip II
П. Делев. Кой е погребан в гробницата Каста край Амфиполис? Мнение в полза на Кинане, дъщерята на Филип II (резюме)

Д. Дамянов. Харамлицката могила при с. Момчиловци, община Смолян

M. Jordanova. Argeadestika. To the hermeneutics of the Orphic practices of the Argeads
М. Йорданова. Argeadestika. Към херменевтиката на орфическите практики на Аргеадите (резюме)

A. Minchev. Two terracotta heads of Hellenistic bust thymiateria from Odessos (Varna)
А. Минчев. Две елинистически глави – теракоти от бюстови тимиатерии от Одесос (Варна) (резюме)

В. Лозанова. Флавий Филострат: за прорицалището на Орфей на Лесбос

К. Мукарзел. Марковият печат с късновавилонска сцена от Тракия в образи (Нови наблюдения върху паметника от село Драгоданово)

M. Mirković. Iuppiter Dolichenus and oriental communities in Moesia Superior
М. Миркович. Юпитер Долихен и източните общности в Горна Мизия (резюме)

A. Nikoloska. Some aspects of private worship of the Oriental Gods in the Balkan provinces
А. Николоска. Някои аспекти на частното почитане на източните богове в балканските провинции (резюме)

N. Markov. Ring-seal of a priest (?) of the Syrian Goddess in the collection of the National Museum of History — Sofia
Н. Марков. Пръстен печат на жрец (?) на Сирийската богиня в сбирките на Националния исторически музей — София (резюме)

М. Камишева. Керамична плочка с надпис от Августа Траяна

Х. Прешленов. Теменосът на Аполон в Одесос — архитектура, топография, синкретизъм на култа

Н. Дамянов. Раннохристиянска гробница при с. Барутин, област Смолян

Ю. Мешеков. Последни археологически разкрития в и около базиликата „Св. Софѝя“, източен некропол на Сердика

IV. Власт и социум в Римска Тракия и Мизия

З. Петрушева. Императорските рескрипти като исторически извор

П. Стоянова, И. Прокопов. Колективна монетна находка от римски денари в Сердика (края на II в. пр. Хр. — началото на II в. сл. Хр.)

С. Филипова. Монетна циркулация на римски провинциални монети в регион Струма—Места през І—ІІІ в.

С. Иванов. Контрамаркираните бронзови монети в монетната циркулация по долината на Средна Струма през I век

L. Grozdanova. A digital view on the coins of Pautalia from the hoard of Krepost (Haskovo region)
Л. Грозданова. Дигитален поглед върху монетите на Пауталия от находката от с. Крепост (Хасковска област) (резюме)

N. Sharankov. The date of the first Pythian games in Serdica
Н. Шаранков. Датата на първите Питийски игри в Сердика (резюме)

М. Иванов. Херма с надписи от Сердика

И. Топалилов. Още веднъж за Улпия Анхиало

Р. Милчева. Женска глава с крепостна корона от Деултум

Б. Василева. Хронология на провинциалните управители на Долна Мизия при император Антонин Пий (138—161 г.)

L. Radulova. Secundum formam quam accepit: Notes on the administrative aspects of the conflicts between conductores portorii and the local communities in Moesia Inferior
Л. Радулова. Secundum formam quam accepit: Бележки върху административните аспекти на конфликтите между conductores portorii и местните общности в Долна Мизия (резюме)

L. Mihailescu. Quelques remarques sur une inscription du territoire de Callatis (Mésie Inférieure)
Л. Михайлеску. Бележки към един надпис от територията на Калатис (Долна Мизия) (резюме)

Р. Иванов. Надгробна плоча на декурион от Монтана

А. Мартемьянов. О степени социальной активности ветеранов римской армии в городах и селах Нижней Мезии
A. Martemyanov. About the degree of social activity of veterans of the Roman army in towns and villages of Lower Moesia (abstract)

З. Димитров. Бонония през Принципата и Късната античност. С какво може да ни помогне археологията?

А. Орачев. Градовете и селските територии в диоцеза Тракия

V. Отвъд Древна Тракия

Й. Дюлгерска. Основни мотиви в сцените по цилиндричните печати от Ранно-династическата епоха в Месопотамия

V. Atanassova. La signification des termes ḥm et nṯr dans le titre de prêtre (ḥm-nṯr) en Égypte ancienne
В. Атанасова. Значението на термините ḥm и nṯr в титлата на жрецa (ḥm-nṯr) в Древен Египет (резюме)

К. Рабаджиев. Жертвен дим за боговете

К. Младенов. Сведенията за кимерийците в клинописните извори от времето на цар Асархадон (681—669 г. пр. Хр.)

М. Издимирски. Ктесий за военноморската експедиция на Ариарамнес срещу Скития

R. Ardevan. Einige Inschriften aus Inlăceni (Dakien)
Р. Ардеван. Няколко надписа от Инлъчени (Дакия) (резюме)

Ю. Емилов. Кимври, бастарни и „тракийският“ сребърен котел от Гундеструп (археологическо есе)

V. Bitrakova. Lychnidos — l’un des centres d’intégration culturelle à l’époque romaine
В. Битракова. Лихнидос – център на културна интеграция през римската епоха (резюме)

В. Герджикова. От gens togata до toga sudatrix. Превъплъщения на римската тога в епиграмите на Марциал

Е. Маринова. Християнизацията на епистоларния код в писмата на епископ Амброзий до императорския двор

Календар

Календар