Исторически факултет

Русия между Изтока и Запада: политика, идеология, дипломация

Сборникът „Русия между Изтока и Запада: политика, идеология, дипломация“ е  жест на признателност към учителя и колегата, дългогодишния преподавател по руска история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Димитър Вечев. В тома са включени научни разработки на двадесет и двама историци от България и Русия. В тях са анализирани различни проблеми от историята на руската държава в различните є форми (империя, Съветски съюз, Руска федерация) през дългия и изпълнен с поврати период, обхващащ XIX, ХХ и началото на XXI в. Представени са различни аспекти от българо-руските взаимоотношения, а присъстват и други теми, които имат по-пряко или по-опосредствано отношение към научните търсения на Димитър Вечев. Не са забравени и онези теми, към които той проявяваше специален интерес – развитието на руския месианизъм или еволюцията на обществено-политическите идеи в Русия и Западна Европа.

От

Авторски колектив
ISBN: 978-954-07-5347-8
Издание: 2022
Страници: 384

Издателство

Университетско издателство “Св. Климент Охридски”
Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Тина Георгиева / Tina Georgieva

Предговор / Preface / 9

Любомир Кръстев / Liubomir Krastev

Посещението на император Николай I във Великобритания през 1844 г.

The 1844 Visit of Emperor Nicholas I to Britain / 17

Андрей Пантев / Andrey Pantev

Леденото помирение

A Freezing Reconciliation / 31

Тина Георгиева / Tina Georgieva

Идеята за славянска общност в Русия и нейната еволюция през XIX век

The Idea of Slavic Unity in Russia and Its Evolution in the 19th century / 37

Юра Константинова / Yura Konstantinova)

Политически проекции на славянската и антиславянската идея на Балканите (Примерът на д-р Иван Селимински и проф. Неоклис Казазис)

Political projections of Slavic and Anti-Slavic ideas on the Balkans (The examples of Dr. Ivan Seliminski and Prof. Neoklis Kazazis / 63

Ася Атанасова / Asya Atanasova

Руският път – от Третия Рим до Третия Интернационал

Russia`s Way – from the Third Rome to the Third International / 81

Александра Петухова, Кирил Чернов, Сергей Чернов / Alexandra

Petuchova, Kyril Chernov, Sergey Chernov

Российская идентичность: империя vs национализм

Russian Identity: Empire vs Nationalism / 97

Иван Рабаджиев / Ivan Rabadzhiev

Живот и дело на Сергей Василиевич Зубатов

Life and Work of Sergei Vasilyevich Zubatov / 121

Николай Цимбаев / Nikolay Tsimbaev

„Царь фронтом интересуется мало…“: Николай II, Россия и Первая мировая война (июль 1914 – февраль 1917 гг.)

„The tsar is rather uninterested in things on the front“: Nicholas II, Russia, and the World War I (July 1914 – February 1917) / 135

Глория Стоева / Gloria Stoeva

Развитието на Съюза на руската национална младеж и новото поколение емигранти, отразени на страниците на „Русский голос“

Development of the Union of Russian National Youth and the New Generation of Emigrants Reflected on the Pages of „Russian Voice“ / 163

Галина Петкова / Galina Petkova

„Редовен професор чужденец с договор“, или за институционализирането на руските учени емигранти в България през 20-те години на ХХ век

„Full-time Foreign Professor with a Contract“, or the Institutionalisation of Russian Émigré Scholars in Bulgaria in the 1920s / 177

Николай Поппетров / Nikolay Poppetrov

За мястото на Октомври 1917 в българската история

On the place of October 1917 in Bulgarian history / 191

Александър Сивилов / Aleksander Sivilov

Сталин срещу Троцки във външнополитическите концепции на СССР в края на 20-те и началото на 30-те години

Stalin against Trotsky in the Soviet Foreign Policy Concepts in the late 1920’s and 30’s / 213

Надежда Янковска / Nadezhda Yankovska

Борбата между КНР и СССР за влияние в Азия и Африка през първата половина на 60-те години на ХХ век

The Sino-Soviet Struggle for Influence in Asia and Africa in the First Half of the 1960’s / 231

Искра Баева / Iskra Baeva

Студената война като хибридна

Cold War as Hybrid War / 251

Илияна Марчева / Iliyana Marcheva

Към историята на българо-руските спорове в хуманитаристиката с поглед от ХХІ век

A 21st Century View of the History of the Bulgarian-Russian Disputes in the Humanities / 269

Дарина Григорова / Darina Grigorova

„Как сладостно – отчизну ненавидеть“! Русофобията в Русия

„How delicious to loathe the homeland“! Russophobia Rossica / 285

Екатерина Цимбаева / Ekaterina Tsimbaeva

Старообрядцы Литвы: новая жизнь старой веры

Old Believers in Lithuania: A New Life of the Old Faith / 299

Евлоги Станчев / Evlogi Stanchev

Волжкобългарската идентичност в Средното Поволжие в предмодерната епоха

Volga Bulghar Identity in the Middle Volga region in the Pre-modern Period / 307

Росица Ташева / Rossitza Tasheva

Политически размишления в Ренесансова Франция: три концепции за монархията и кралската власт

Political Reflections in Renaissance France: Three Concepts of Monarchy and

Royal Power / 329

Боряна Митева / Boryana Miteva

Японоцентризмът в новите японски религии: Тенрикьо, Махикари и Кофуку но кагаку

Japanocentrism in the Japanese new religions: Tenrikyo, Mahikari, and Kofuku-no- Kagaku / 349

За нашия колега и преподавател по руска история доц. Димитър Вечев

To our colleague and lecturer in Russian History Dimitar Vechev / 367

Календар

Календар