Исторически факултет

История на Българското възраждане

ас. д-р Владимир Терзиев

Д-р Владимир Терзиев изследва теми от областта на Българското възраждане с акцент върху културната и социалната история на българското общество преди Освобождението; историографски спорове върху Възраждането; Българите и Танзиматът. Води семинарни занятия по История на Българското възраждане за бакалавърски специалности История; История и геополитика на Балканите; Етнология и културна антропология; Архивистика и документалистика; История и география; История и философия; История и чужд език.
Приемно време:

Вторник 10: 00 – 11: 00 ч, Сряда 11: 00 – 12: 00 ч. в каб. 28

Електронна поща:
Телефон:

02 /9308 280

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Социална и културна история на българското общество през XIX в., История на българското образование през XIX в.; Здравно дело и здравна култура на българите през Възраждането, Българите и Танзиматът, Българо-румънски културни и политически връзки през Възраждането.
  • Биографични данни
    • 2013 г.: Завършва средно образование в 54 СОУ „Св. Иван Рилски“, гр. София с профил „Туризъм и анимация“
    • 2013 – 2017 г.: Бакалавър по история в Исторически факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специализация „История на българските земи през XV – XIX в.“ и придобита учителска правоспособност
    • 2017 – 2019 г.: Магистър в програма „Възраждане и памет“, дипломна работа на тема „Военните реформи на султан Махмуд (1808 – 1839) и султан Абдул Меджид (1839 – 1861) и отражението им върху българите“ с научен ръководител гл. ас. д-р Ваня Рачева
    • 2020 – 2023 г.: Редовен докторант в Исторически факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ към катедра „История на България“, в направление „История на Българското възраждане“
    • 2023 г.: придобита ОНС „доктор“ с дисертация на тема. „Здравната просвета в българското общество 1856 – 1878 г.“ с научен ръководител проф. д-р Пламен Митев.
    • 2024 г.: асистент по История на Българското възраждане, Катедра „История на България”
  • Избрани публикации

    Монографии
    Терзиев, Вл. Здравната просвета в българското общество през XIX в. (до 1878 г.) София: Авангард прима, 2024; ISBN 978-619-239-965-8; e-ISBN 978-619-239-966-5

    Студии
    Терзиев, Вл. Щрихи от живота и дейността на Анастас Поппетров Гранитски (1825/1830 – 1879). (С нов поглед върху някои дискусионни въпроси). – В: Биографични очерци. Т. 2. Състав. Пл. Митев. София: УИ „Св. Климент Охридски, 2023, 164 – 231; ISBN 978-954-07-5761-2

    Статии в научни списания и сборници
    2020
    Терзиев, Вл. Здравната проблематика в учебникарската книжнина през Възраждането – основни въпроси. – Анамнеза, год. XV, 2020, кн. 3, <http://anamnesis.info/node/1686>; ISSN 1312-9295 (online)
    2021
    Терзиев, Вл. „Селският лекар“ на д-р Иван Богоров – мост между традиционализма и модерното здравно познание. – Анамнеза, год. XVI, 2021, кн. 5, <http://anamnesis.info/node/1762>; ISSN 1312-9295 (online)
    Терзиев, Вл. Борбата срещу алкохолизма през погледа на възрожденския периодичен печат и книжнина. – Известия на РИМ Разград, 2021, Т. 3, 329–339; ISSN 2367-6337
    Терзиев, Вл. Лекарят с много лица: Д-р Петър Протич. – В: Биографични очерци. Т. 1. Състав. Пл. Митев. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021, 182–197; ISBN 978-954-07-5102-3
    Терзиев, Вл. Паметта за Георги Стойков Раковски през погледа на времето – преглед на основни събития, свързани със спомена за революционера. – В: Сб. доклади от Национална научна конференция с международно участие на тема: „Георги Стойков Раковски 200 години безсмъртие“, проведена на 12–13 април 2021 г., София. Отг. ред. З. Крачунова. София: Изд. на Военна академия, 2021, 102–109; ISBN 978-619-7478-66-2
    Терзиев, Вл. Хигиената като учебен предмет във възрожденското училище. – История, кн. 5, 2021, 485– 497; ISSN 0861–3710
    2022
    Терзиев, Вл. Априлското въстание и медицинската общественост – основни тенденции, постижения и слабости в историографията. – В: Сб. доклади от Национална научна конференция „Априлското въстание 1876 година: Исторически и историографски аспекти“, проведена на 12–13 май 2021 г., Панагюрище. Състав. А. Шопов. Отг. ред. Пл. Божинов. Панагюрище: ИМ Панагюрище, 2022, 292–304; ISBN 978-954-682-081-5
    Терзиев, Вл. Докторът и лечителят – обществените нагласи към лекарската професия през епохата на Възраждането. – В: Сб. доклади от Студентска научна конференция „Мартенски студентски четения”. Т. 8. Състав. Н. Хрисимов и Св. Георгиев. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2022, 177–184; ISSN 2738–8085 (online)
    Терзиев, Вл. Медицинското обслужване на четите в документите на националноосвободителното движение 1856–1875 г. – В: Сб. Доклади от Национална научна конференция на тема „Четите и четническата тактика в националноосвободителните борби на българския народ през XIX в.”, Сливен, 4–5 май 2020 г. Отг. ред. Пл. Митев. Сливен: РИМ Сливен, 2022, 340–352. ISBN 978-619-168-317-8
    2023
    Терзиев, Вл. Възрожденските българи между традиционното и модерното здравно познание. – В: Сб. Доклади от научен форум „Плевенски исторически четения“ на тема „Революции и еволюции – политически, икономически, технологични, културни и социални измерения на прогреса“. Състав. Д. Петров. Плевен: РИМ Плевен, 2023; 90–104; ISBN 978-619-91027-1-8
    Терзиев, Вл. Медицинските историци и българската доосвобожденска история: Приносите на д-р Христо Големанов и д-р Васил Стефанов към изследването на Българското възраждане. – В: Сб. в памет на проф. Тодор Попнеделев. Състав. Св. Живков и Вл. Станев. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2023, 75–84; ISBN 978-954-07-5854-1; ISBN 978-954-07-5891-6 (Online)
    Терзиев, Вл. Проблемът за заразните и епидемични болести по страниците на възрожденския вестник „Время“. – В: Сб. доклади от Научна конференция на тема „От Черната смърт до Холерата. Борбата срещу епидемиите в историческа перспектива, XIV – XIX в“. Състав. А. Симова. София: СУ „Св. Климент Охридски“, 2023, 75–88; ISBN 978-954-07-5637-0
    Терзиев, Вл. Първата българска „медицинска“ книга от епохата на Възраждането – Историографски аспекти. – В: Книгата и образованието – исторически аспекти и традиции. Разград, 12–13 ноември 2020: Национална научна конференция. Сборник с доклади. Състав. Р. Ангелова. Велико Търново: Фабер, 2023, 59–73; ISBN 978-619-00-1658-8
    Terziev, Vl. Trade during quarantine. – In: Regional Networks in Context. Economy and Trade in the Lower Danube Balkans of the 19th c. Ed. M. Baramova and others. Berlin/Münster: LIT Verlag, 2023, pp. 93–98; ISBN 978-3-643-91439-2
    2024
    Терзиев, Вл. За няколко ръкописни възрожденски книги на тревненеца Христо Никифоров Даскалов (1843–1917). – Издател, XXVI, 2024, кн. 1, 68–76; ISSN 1310-4624
    Терзиев, Вл. Двама непознати проучватели на Васил Левски: Д-р Константин Кантарев и д-р Васил Стефанов. – В: Сб. Доклади от Национална научна конференция, посветена на 150-годишнина от обесването на Васил Левски. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2024, 262–270; ISBN 978-619-245-439-5
    Терзиев, Вл. Накратко за живота и делото на един учител, живял и работил в условията на две епохи: Христо Никифоров Даскалов (1843–1917). – В: Сб. Доклади от Национална научна конференция „Плевенски четения: От регионалното към националното – минало, настояще, бъдеще“, проведена на 16–18 ноември 2023 г., Плевен. Плевен: РИМ Плевен, 2024, 91–107.

  • Участие в научни конференции

    2020 г. – Участие със секционен доклад на тема „Здравната проблематика в учебникарската книжнина през Възраждането – основни въпроси“ в Докторантски семинар към ИФ, СУ „Св. Климент Охридски“, организиран от деканското ръководство, проведен в електронна среда на 4, 5 и 6 ноември 2020 г., https://elearn.unisofia.bg/course/view.php?id=49253
    2021 г. – Участие със секционен доклад на тема „Докторът и лечителят – обществените нагласи към лекарската професия през епохата на Възраждането“ в Студентска научна конференция „XI Мартенски студентски четения“, организирана от ИФ на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, проведена на 26 март 2021 г. в електронна среда.
    2021 г. – Участие със секционен доклад на тема „По следите на едно изгубено сборниче…“ (Българските преводи на „Трактат за холерата“ от Исмаил ефенди – историографски дискурси)“ в „Есенни докторантски четения“, организирани от ИФ, СУ „Св. Климент Охридски“, проведени в електронна среда на 21 ноември 2021 г. https://us02web.zoom.us/j/83504914950#success
    2021 г. – Участие със секционен доклад „Селският лекар на д-р Иван Богоров – мост между модерното и традиционното здравно познание“ в „Априлски студентски четения“, посветени на 200-годишнината от рождението на Г. С. Раковски (1821–2021), организирани от ФС на ИФ, СУ „Св. Климент Охридски“, проведени в периода 21–23 април 2021 г. в електронна среда https://us02web.zoom.us/j/81585175164
    2021 г. – Участие с основен доклад на тема „Структура, цели и изследователски подходи по дисертационната тема“ в Докторантски семинар „Клуб 28“ към направление „Българско възраждане“ на Катедра „История на България“, проведен на 27 април 2021 г.
    във виртуална среда https://us02web.zoom.us/u/kiMw0cJwK
    2021 г. – Участие със секционен доклад на тема „Априлското въстание и медицинската общественост – основни тенденции, постижения и слабости в историографията“ на Национална конференция, посветена на 145-годишнината от Априлското въстание, организирана от община Панагюрище и ИМ – Панагюрище, ИИИ към БАН, сдружение „Български музеи“ и др., проведена на 12–13. май 2021 г. в гр. Панагюрище https://museumpan.com/nacionalna-nauchna-konferenciya-aprilskoto-vstanie-1876-godina-istoricheski-i-istoriografski-aspekti
    2022 г. – Участие със секционен доклад на тема „Проблемът за заразните и епидемични болести по страниците на възрожденския вестник „Время„“ в Научна конференция на тема „От Черната смърт до Холерата. Борбата срещу епидемиите в историческа перспектива, XIV–XIX в, организирана от Катедра „Нова и съвременна история“ на ИФ към СУ „Св. Климент Охридски“, проведена в електронна среда на 15 март 2022 г. https://us02web.zoom.us/j/81097305054
    2022 г. – Участие със секционен доклад на тема „Търговия по време на карантина“ в Национална научна конференция, посветена на 150-годишнината от смъртта на Христо Георгиев под надслов „Мрежи и механизми на влияние в регионалната политика, икономика и култура“, организирана от Центъра за регионални изследвания към СУ „Св. Климент Охридски“, проведена на 19 май 2022 г. в гр. София https://crsa.uni-sofia.bg/bg/subitiya/konferencii/nauchna-konferenciya-mrezhi-i-mehanizmi-na-vliyanie-v-regionalnata-politika
    2022 г. – Участие със секционен доклад на тема „Възрожденските българи между традиционното и модерното здравно познание“ в Национален научен форум „Плевенски исторически четения“ на тема „Революции и еволюции – политически, икономически, технологични, културни и социални измерения на прогреса“, проведен на 11–12 май 2022 г., организиран от РИМ – Плевен и ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“
    2023 г. – Участие с доклад на тема „Възгледите на Любен Каравелов и Стефан Бобчев за изучаване на естествознанието“ в Докторантски семинар „Клуб 28“ към направление „Българско възраждане“ на Катедра „История на България“ на тема „Природните фактори в живота на българското възрожденско общество“, проведен на 7 януари 2023 г.
    2023 г. – Участие със секционен доклад на тема „Двама непознати проучватели на Васил Левски: Д-р Константин Кантарев и д-р Васил Стефанов“ в Национална научна конференция „150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят“, организирана от ИИИ към БАН и ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“, проведена на 6
    февруари 2023 г. в СУ „Св. Климент Охридски“.
    2023 г. – Участие със секционен доклад на тема „Майчинското и детско здраве във вниманието на възрожденските просветители“ в „Априлски студентски четения“, организирани от ФСС към ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“, проведени между 27–29 април 2023 г; https://clio.uni-sofia.bg/fss/nauchna-konferencziya-aprilski-cheteniya/
    2023 г. – Участие със секционен доклад на тема „Щрихи от участието на 57-и пехотен полк в Първата балканска война според военния дневник на подполковник Влайко Байчев“ в Национална научна конференция „Балканските войни (1912 – 1913 г.): героизъм и трагизъм“, посветена на 110-годишнина от Балканските войни, проведена на 15 юни 2023
    г. във ВА „Георги С. Раковски“ https://rndc.bg/nauchna-koferencia-balkanski-voini/
    2023 г. – Участие със секционен доклад на тема „Към историята на здравното образование в България: Учебниците по хигиена от Възраждането до края на XIX в. – типология, особености, влияния“ в Национална научна конференция „Наука, просвета, държавност и модернизация в България през XIX и началото на XX век“, посветена на 185-годишнината от рождението на проф. Марин Дринов, организирана от ИИИ към БАН и ИМ – Панагюрище, проведена на 19–20 октомври 2023 г. в гр. Панагюрище.
    2023 г. – Участие със секционен доклад на тема „Основни групи извори при проучване на здравната култура по българските земи през епохата на Възраждането“ в Национална научна конференция „Четения в памет на проф. Цветана Георгиева“, организационен комитет с членове проф. Кр. Мутафова, доц. М. Петкова, гл. ас. д-р Д. Русев и проведена на 26–28 октомври 2023 в гр. София, СУ „Св. Климент Охридски“, https://clio.uni-sofia.bg/events/cheteniya-v-pamet-na-prof-d-i-n-czvetana-georgieva-istoriya-i-antropologiya/
    2023 г. – Участие със секционен доклад на тема „Накратко за живота и делото на един учител, живял и работил в условията на две епохи: Христо Никифоров Даскалов (1843–1917)“ в Национална научна конференция „Плевенски четения: От регионалното към националното – минало, настояще, бъдеще“, проведена на 16–18 ноември 2023 г. в РИМ Плевен https://clio.uni-sofia.bg/events/plevenski-istoricheski-cheteniya-ot-regionalno-kam-naczionalno-minalo-nastoyashhe-badeshhe/
    2024 г. – Участие със секционен доклад на тема „“Борбата“ на възрожденските просветители със здравните предразсъдъци и суеверия“ в Национална научна конференция „Прогрес и предразсъдъци през XVIII–XIX век”, организирана от Българското дружество за проучване на XVIII в., проведена на 29–30 март 2024 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ https://bulgc18.com/?p=1163
    2024 г. – Участие със секционен доклад на тема „Основни насоки в книжовната дейност на тревненеца Христо Никифоров Даскалов (1843–1917)“ в Научна конференция „България, Европа и Светът – Традиции и трансформации“, 24–25 април 2024 г., организирана от секция на ИИИ към БАН https://ihist.bas.bg/nnk-bg-eu-world-2425042024/
    2024 г. – Участие със секционен доклад на тема „Как един възрожденски даскал се „преобразява“ в учител от Княжество България: по примера на Христо Никифоров Даскалов и неговия житейски път в периода 1877–1880 г.“ в Научна конференция „Кюстендилски четения Приемственост и промяна в история“, организирани от ИМ – Кюстендил и ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“, проведени на 31 май – 2 юни 2024 г. http://www.kyustendilmuseum.primasoft.bg/bg/article.php?sid=484
    2024 г. – Участие със секционен доклад на тема „Материали за проучване на българското учебно дело през XIX в. във фонд № 129 Христо Никифоров Даскалов от колекциите на Българския исторически архив при Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” на кръгла маса по повод 100 години от постъпването на архивната сбирка на Народния/Етнографския музей във фонда на БИА при НБКМ на тема „Хранилище на българската памет“, проведена на 16 октомври 2024 г. в НБКМ.
    2024 г. – Участие със секционен доклад на тема „Проучванията на д-р Константин Кантарев върху живота и делото на Любен Каравелов – поглед на „нетрадиционната“ историография“ в Национална научна конференция „С перо и меч за свобода и независимост“, организирана от Дирекция на музеите град Копривщица, проведена на 7–8 ноември 2024 г. в гр. Копривщица.
    2024 г. – Участие със секционен доклад на тема „Старите чорбаджии – новите партийци: Политическите борби в Княжество България (1878–1884) през погледа на учителя Христо Н. Даскалов (1843–1917). По непубликуван ръкопис“ в Национална научна конференция „Плевенски исторически четения – Конфликти и разбирателства в историята“, организирана от РИМ Плевен и проведена на 14–15 ноември 2024 г. в РИМ гр. Плевен.

    Участие с научни доклади в международни научни форуми:
    2021 г. – Участие със секционен доклад на тема „Паметта за Георги Стойков Раковски през погледа на времето – преглед на основни събития, свързани със спомена за революционера“ в Научна конференция с международно участие, посветена на 200-годишнината от рождението на Г. С. Раковски (1821–2021), организирана от ВА „Георги С. Раковски“, проведена на 12–13 април 2021 г. https://us02web.zoom.us/j/81585175164
    2023 г. – Участие със секционен доклад на тема „Възрожденската книжнина, посветена на Светите братя Кирил и Методий като средство за съхраняване на паметта им“ в Международна научна конференция „Кирило-Методиевото дело в научната и културната памет“, организирана от Кирило-Методиевски научен център при БАН, проведена на 22–24 май 2023 г. в гр. София.
    2023 г. – Участие със секционен доклад на тема „Щрихи из историята на здравното дело във Видинско през Възраждането по данни от началото на ХХ в.“ в Международна научна конференция „Модернизационни тенденции в стопанския и културен живот във Видинско и Тимошко (ХVІІІ–ХХ век)“, организирана от ДА – Видин, проведена на 28–29 септември 2023 г. в гр. Видин.

Учебни дисциплини

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар