Аграрна етнология, Европейска етнология
Щ
Джени Маджаров е преподавател в катедра „Етнология” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Дипломира се по специалностите „Унгарски език и литература” и „Етнография” в Университета „Лоранд Йотвьош”, Будапеща, Унгария (1982). Там защитава докторска теза по тема за българската и унгарската аграр-на традиция (1990).
Приемно време:

в каб. 26

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 356

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Функция и семантика на обредните жестове; Сравнителни изследвания на европейските култури; Стопанска антропология; Музейно дело и музейно експониране
  • Биографични данни
    • 1977-1982 г. – Магистър по две специалности: Унгарски език и литература в катедра Унгарска филология, Етнография в катедра Етнография, Хуманитарен факултет, Университет „Л. Йотвьош”, Будапеща.  
    • 1982-1984 г. – уредник, отдел Етнография, Общински съвет за култура, Окръжен музей – Разград.  
    • 1986-1988 – хоноруван асистент, катедра Етнография, Хуманитарен факултет, Университет „Л. Йотвьош”, Будапеща.
    • 1990 г. – Доктор по етнография, Университет „Лоранд Йотвьош”, Будапеща, Унгария.
    • 1991-1992 г. – хоноруван асистент, катедра Средновековна история и етнография, Историко- юридически факултет, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. 
    • 1992-1995 г. – научен сътрудник ІІ. ст. към научно-изследователска група, Исторически музей, Разград.  
    • 1994-1995 г. – хоноруван асистент, Център по етнология при ИФ  на СУ. 
    • 1995-2015 г. – гл. асистент в катедра Етнология при ИФ на СУ.
    • 1998-1999 г. – хоноруван асистент, катедра История, Философско-исторически факултет, Пловдивски университет „П. Хилендарски”.
    • 1998-2004 г. – хоноруван доцент, департамента Мит-Изкуство-Фолклор, Бакалавърски факултет, Нов български университет, София
    • 2000-2001 г. – гост преподавател по програма CEEPUS, Етнографски институт, Университет „Л. Йотвьош”, Будапеща.
    • 2007-2008 г. – гост преподавател по програма Еразъм, катедра Етнография и културна антропология, Сегедски университет, Сегед, Унгария.  
    • 2008-2009 г.– хоноруван асистент, катедра Етнология и социология, Философско- исторически факултет, Пловдивски университет „П. Хилендарски”.
    • 2008-2009 – гост преподавател по програма Еразъм, Етнографски институт, Университет „Л. Йотвьош”, Будапеща.    
    • 2015-понастоящем – доцент в катедра Етнология, при ИФ на СУ. 
    • 2015-2019 г. – ръковител на катедра Етнология, ИФ на СУ.
    • 2017-2018 г. – гост преподавател в Института за глобална етнология и антропология, Университет Минзу на Китай, Пекин, Н. Р. Китай.        
  • Награди
    • Орден „Унгарски сребърен кръст за заслуги”, връчен с Указ на президента на Република Унгария.
  • Проекти
    • 2015 г. – Стимулиране равитието на научния потенциал в изследванията на културната памет, културното наследство и идентичност, по договор с ИЕФЕМ при БАН.
    • 2014-2015 г. – Живата памет – съхраняване, възраждане и предаване на културното богатство на Карнобатския край, по договор с Община Карнобат, ръководител доц. В. Тепавичаров.
    • 2014-2015 г. –  Музиката може, по договор с ОУ „Даскал Димитри”, Кюстендил.
    • 2013-2014 г. –  Осигуряване на условия за повишаване на квалификацията на детски учители и педагогически специалисти: Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда, по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, ръководители проф. И. Колева, доц. В. Тепавичаров.
    • 2012 г. –  Чрез игри и празници да се опознаем, по договор с ЦОИДУЕМ при МОМН, ръководител проф. И. Колева.
    • 2009-2012 г. –  Традициите в крак с времето, към ФНИ при МОМН, ръководител доц. В. Тепавичаров.
    • 2009-2011 Индивидуалните спомени и колективната памет за сталинските и постсталинските репресии в България, по програма „Europe for Citizens”, Седма рамкова програма, ръководители доц. В. Тепавичаров, доц. М. Груев.
    • 2009 г. – Два индивидуални проекта: Средновековни арабско-египетски влияния върху българската жестова културна традиция и Изследване културата на християнската – коптска общност, изпълнени при участието в международна експедиция за изследване културата на Египет, ръководител проф. Ф. Сеиф, Институт„Изис“, Сеатъл, САЩ.
    • 1997-2000 г. –  Общославянски етноложки атлас, разрабока на темите Земеделие, ръководител ст. н. с. ІІ ст. Моймир Бенжа, Институт за етнография при Словашката академия на науките, Братислава, Словакия.
    • 1999 г. – Българска православна култура. Енциклопедичен речник, 15 речникови статии, по договор със СД „Логис-Павлов и с-ие”, София, ръководител проф. Г. Бакалов.
    • 1994-1996 г. – Етническите групи в България, по НИС при МОНТ, ръководител проф. И. Георгиева.
    • 1992 г. –  Възродителния процес и „Голямата екскурзия”, проучвания в Кюстендилско и Разградско, ръководител проф. И. Георгиева.
    • 1991-1992 г. – Проект за етнически взаимоотношения, ръководители доц. И. Илчев, доц. Ц.
    • Георгиева, проф. И. Георгиева, PER, Университета на Принстън, Ню Джърси, САЩ.
    • 1983-1984 г. –  Програма Гетика (1981-1984 г.), за етнографско проучване на алианите в Разградски окръг, ръководители проф. Ал. Фол, доц. И. Георгиева.
  • Организационна и експертна дейност
    • 2014 Организатор на международна научна конференция Един век българо-унгарски политически, стопански и културни връзки 1914 – 2014 г., съвместна изява на СУ „Св. Кл. Охридски”, Унгарски културен институт – София, Институт за литература при БАН.
    • 2010 Организатор на международна научна конференция Университетски изследвания и преподавания по етнология и антропология, катедра Етнология при ИФ на СУ.
    • 2010 Организатор на интернет страница на катедра Етнология и Академично етноложко сдружение при ИФ, на СУ с адрес www.Ethnologia.com.
    • 1999-2015 Член на Управителния съвет на кооперация „ИФ-94”при ИФ на СУ.
    • 2008 Съучредител на на Българската етноложка асоциация. Член на временния Управителен съвет, София.
    • 2006 Участник в работна група към Министерство на културата по изготвяне на Законопроект за българското културно наследство.
    • 2001-2002 Член на Обществения съвет за културни индустрии и културен туризъм при Министерство на културата.
    • 1999 Организатор на студентска етноложка конференция Многообразие на културата, катедра Етнолотгия при ИФ на СУ.
    • 1997 Организатор на студентска научна етноложка конференция Културата в преход, катедра Етнология, при ИФ на СУ.
    • 1993-1994 Учредител и пръв председател на секция към Съюза на краеведите в България –регионално дружество Клуб на краеведите в Лудогорието, Разград.
    • 1993 Член на Експертния съвет по Етнология, фондация Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия.
    • 1990 Съорганизатор на научна конференция Народните традиции на Североизточна България, изява на Института за фолклор при БАН и Окръжен музей – Разград.
    • 1986-1988 Учредител и пръв председател на Български аспирантски клуб в Будапеща.
  • Музейно-експозиционна дейност
    • 2010 Фотоизложба Египет – красота и величие, галерия „Алма Матер” при СУ.
    • 2000 Експериментална жива музейна експозиция Култура на пиенето, Музей на Софийския университет.
    • 1999 Постоянна музейна експозиция В света на представите и вярванията, Етнографски комплекс „Капанци”, Исторически музей – Разград.
    • 1997 Временна етнографска музейна експозиция, Музей на Софийския университет.
    • 1983 Постоянна етнографска музейна експозиция Традиционно балканджийско облекло, Музейна сбирка, с. Побит камък, Разградско.
    • 1981 (съвместно с унгарски колеги) Постоянна етнографска музейна експозиция, Rába Helytörténeti Múzeum – Körmend (Регионален исторически музей Раба, гр. Кьорменд), Унгария.
  • Членство в редколегии
    • 2012-2014 Издателски съвет при ИФ на СУ.
    • 2007- Международен консултативен съвет, при редколегията на списание Ethnographia, Будапеща, Унгария.
    • 1999-2003 Издателски съвет при ИФ на СУ.
    • 1990-1995 Годишник на музеите от Северна България, Велико Търново.
    • 1991-1994 Редколегия на том 3/а от подготвяната десет томна Етнография на България, Етнографски институт с музей при БАН.
  • Избрани публикации

    Книги и учебни помагала

    • 2014 Функция и семантика на обредния жест в унгарската култура (монография), София, ИК „Гутенберг”, 360 с.

    Съставителство

    • 2015 България – Унгария. Политика, история, култура през ХIХ – ХХI век, София, ИК „Гутенберг”.
    • 2008 (заедно с Кр. Стоилов) В света на човека. Сборник в чест на проф. д.и.н. Иваничка Георгиева, Университетско изд. „Св. Кл. Охридски”, София, Т. 1 и 2.
    • 2002 Общности и култури, Том 2 от поредицата Ethnologia Academica, София, Вулкан-4.
    • 1999 Културата в преход, Том 1 от поредицата Ethnologia Academica, София, Вулкан-4.

    Статии

  • Административни длъжности
    • 2015 – ръководител на катедра Етнология при ИФ на СУ.
    • 1989-1995 началник на отдел Етнография, Общински съвет за култура, Исторически музей, Разград.
    • 1982-1984 – гл. уредник в отдел Етнография, Общински съвет за култура, Окръжен музей, Разград.
  • Научно ръководство на докторанти
    • Джени Маджаров, Представи и вярвания на хетеродоксните мюсюлмани в Родопите, свързани с домашните поминъци, Катедра Етнология, Исторически факултет, СУ дисертация д-р:Хатиже Осман, 2022
    • Джени Маджаров, Антропологична характеристика на българите християни, българите мюсюлмани и българските турци, дисертация д-р:Венета Георгиева Ангелова, 2021
    • Джени Маджаров, Модели на трайни естетически въздействия върху човешкото тяло, втората половина на ХХ – началото на ХХI век, Катедра Етнология, Исторически факултет, СУ дисертация д-р:Илиана Страхилова, 2021
    • Джени Маджаров, Музей и политики – развитие на етнографските отдели към Регионалните исторически музеи в Североизточна България, Катедра Етнология, Исторически факултет, СУ дисертация д-р:Надежда Димитрова Иванова, 2021
    • Джени Маджаров, Характеристика и свързаност на пространствата в селището при традиционната българска семейно-родова обредност (ХIХ – средата на ХХ век, Катедра Етнология, Исторически факултет, СУ дисертация д-р:Божидар Първанов, 2021
    • Джени Маджаров, Отражение на социалната действителност в детските сюжетно-ролеви игри в Асеновград, през втората половина на ХХ век, Катедра Етнология, Исторически факултет, СУ дисертация д-р:Надежда Антонова Иванова, 2020
    • Джени Маджаров, Тенденции развития школьного исторического образования в условиях модернизации Республики Казахстана (1991-2020 гг.), Катедра “Обща история”, Институт за история и право, Казахски национален педагогически университет “Абая”, Алмати, Р. Казахстан дисертация д-р:Руслан Умиргазиевич Сейтказиев, 2020
    • Джени Маджаров, Житейски модели на българските семейства в София и Виена от края на ХХ и началото на ХХI век, Катедра Етнология, Исторически факултет, СУ дисертация д-р:Марина Иванова,  2019
    • Джени Маджаров, Развитие на празничната обредност по Сирни заговезни, през втората половина на ХХ век и началото на ХХI век в Монтанско, Катедра Етнология, Исторически факултет, СУ дипломна работа:Пламена Александрова, 2019
    • Джени Маджаров, Модели на социално поведение при преселниците от селата в града, през периода 50-80-те години на ХХ век. (По примера на град Самоков), Катедра Етнология, Исторически факултет, СУ дисертация д-р:Виктория Костова, 2017
    • Джени Маджаров, Социални модели на младежко поведение, свързани с абитуриентските балове в Пернишко, края на ХХ – началото на ХХI век, Катедра Етнология, Исторически факултет, СУ дипломна работа:Илиана Страхилова, 2017
    • Джени Маджаров, Традицията и нейното осъвременяване при оброчните обредни практики в Драгоманско и Годечко, Катедра Етнология, Исторически факултет, СУ дипломна работа:Божидар Първанов, 2017
    • Джени Маджаров, Вторично и допълнително използване на медицински медикаменти през социализма в град Казанлък през 70-те и 80-те години на ХХ век, Катедра Етнология, Исторически факултет, СУ дипломна работа:Цветомира Петрова, 2016
    • Джени Маджаров, Съвременно състояние на традиционните празници от Великденския календарен цикъл в село Крапец, Врачанско, Катедра Етнология, Исторически факултет, СУ дипломна работа:Христинка Тошева Башева, 2014

Научно ръководство на докторанти

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури