Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

Съвременна обща история
Щ

доц. д-р Гергана Алексиева

Катедра Нова и съвременна история
Авторите
Доц. д-р Гергана Алексиева е родена през 1977 г. в гр. София. През 2000 г. завършва Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ като магистър. През 2006 г. защитава дисертация на тема „Демократизация и изграждане на автономните общности в Испания (1977-1985 г.). От 2007 г. е асистент в Катедра Нова и съвременна история, а от 2015 г. е хабилитиран преподавател в същата. Научните и интереси са свързани със съвременната история, Историята на Испания и Португалия и Историята на Латинска Америка през 20 век и в частност политическото развитие на Аржентина в съвременната епоха.
Приемно време:

Вторник, 15-17 часа в каб. 29

Електронна поща:

ggaleksiev@uni-sofia.bg

Телефон:

(02) 9308/ 231

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История на Испания през ХХ век, История на Латинска Америка през съвременната епоха, регионализъм и федерализъм, международни отношения след Първата световна война, теория и практика на популистките движения
  • Биографични данни
    • 1995 г. – средно образование в 30-то СОУ „Братя Миладинови“, гр. София
    • Ноември 2000 г. – магистър по история в ИФ на СУ „СВ. Кл. Охридски“
    • Март 2002 – февруари 2005 г. – докторантка към катедра „Нова и съвременна история“ в ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“; тема на дисертацията: „Демократизацията на Испания и изграждане на автономните общности в Испания (1977-1985 г.)“
    • Януари 2006 г. – доктор по история
    • От април 2007 г. – асистент към катедра „Нова и съвременна история“, ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“
    • От април 2015 г. – доцент катедра „Нова и съвременна история“, ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“
  • Специализации
    • 1999-2001 г. Специализация „Международни отношения“ към Център за образователни услуги, СУ „Св. Кл. Охридски“
    • Мадриски автономен университет – 2004 г.
  • Членство в научни организации
    • Българско историческо дружество
  • Проекти
    • Гергана Алексиева, Войната за историята – 75 години от края на Втората световна война, Ръководител, , Номер на договора:80-10-203
    • Гергана Алексиева, Зависимост и независимост в Латинска Америка и света, Член, , Номер на договора:80-10-227, 4.05.2018 г.
    • Гергана Алексиева, Развитие на изследванията по история, политика и култура на Латинска Америка в България, Член, , Номер на договора:80-10-143, 2017 г.
    • Гергана Алексиева, Институт за докторантски и постдокторантски изследвания “Диалог Европа”, Член, , Номер на договора:D002-141, 15.12. 2008
    • Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер“, член на Издателския съвет

     

  • Избрани публикации

    Книга

    • Борис Стоянов, Гергана Алексиева, История в преход., ISBN:97-954-07-2771-4, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София

    Монография

    • Гергана Алексиева, Перонизмът. История и политика (1943-1976 г.), ISBN:978-619-00-0128-7, Велико Търново, Фабер

    Статия в научно списание

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Гергана Алексиева, Политическа и социална криза в Чили (1924-1925 г.), Кризите като катарзис (политически, социални и културни измерения на екстремните ситуации в историята, 2022, стр.:229-243, ISBN:978-619-207-253-7
    • Гергана Алексиева, Перонизмът срещу САЩ (1943-1951), Предизвикателството: Съвременна българска история. Сборник с изследвания в чест на проф. д-р Евгения Калинова, 2020, pages:451-463, ISBN:978-954-07-4957-0
    • Гергана Алексиева, “Забравената” каталунска автономия (1979-2006), Кюстендилски четения 24(2018). Памет и забрава в историята, 2019, стр.:265-273, ISBN:978-954-07-4812-2
    • Гергана Алексиева, Аржентинската революция (1966-1973), Историята между революцията и еволюцията. Кюстендилски четения 23 (2017), издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:214-229, ISBN:978-954-07-4594-7
    • Гергана Алексиева, Интеграцията на Иберийския свят: Ибероамериканската общност на нациите (1991-1992), Краят на Студената война и европейската интеграция/дезинтеграция през 90-те години на XX век, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:245-257, ISBN:978-954-07-4609-8
    • Гергана Алексиева, Каталунският сепаратизъм: минало и настояще (2003- 1 октомври 2017 г.), С поглед към България и света. Сборник в памет на проф. д-р Костадин Грозев, Publisher:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2019, pages:190-204, ISBN:978-954-07-4759-0
    • Гергана Алексиева, Военните предатели: ген. Перон и арежентинските въоръжени сили (1946-1955 г.), Кюстендилски четения 22(2016). Коварство и предателство в историята., 2018, стр.:243-254, ISBN:978-954-07-4606-7
    • Гергана Алексиева, Баският национализъм между мира и конфликтите, Годишник на Софийски университет, ИФ Докторантски четения – март 2006, 2011, стр.:174-181
    • Гергана Алексиева, Дейността на Ева Перон като първа дама, Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-тата годишнина на проф. Искра Баева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2011, стр.:110-122, doi:ISBN 978-954-07-3270-1
    • Гергана Алексиева, Монархията в криза: политическият обрат в Испания (1930-1931 г.)., България и Европа в съвременната история. Сборник в чест на 80-тата годишнина на проф. дин Димитър Сирков., редактор/и:Драгомир Драганов, Гергана Алексиева, издателство:Фабер, 2010, стр.:126-136, doi:ISBN 978-954-400-370-8
    • Гергана Алексиева, Испания и Каталуня: възможното съжителство, Етноси и съжителство в европейската история. Кюстендилски четения, 2005-2006., издателство:Фабер, 2009, стр.:261-270
    • Гергана Алексиева, Митът за един принц, История в преход. сорник в чест на 60-тата годишнина на проф. дин Драгомир Драганов, редактор/и:Борис Стоянов, Гергана Алексиева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2008, стр.:229-240, doi:ISBN 97-954-07-2771-4
    • Гергана Алексиева, Две гледни точки за спасението на Испания, Кюстендилски четения 2003-2004, издателство:Фабер, 2004, стр.:61-69

    Студия в научно списание

    Студия в сборник (на конференция и др.)

    • Гергана Алексиева, Да воювам или да не воювам? Отношенията между Франко и Хитлер (1939-1941 г.), Втората световна война 70 години по-късно, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:99-116
    • Гергана Алексиева, Президентът реформатор Карлос Менем: Аржентина в периода 1989-1995 г., Реформи и реформени инициативи в България и света през XX век, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:324-336, doi:ISBN 978-954-7-4487-2
    • Гергана Алексиева, Ролята на държавата в икономиката при Народния фронт в Чили (1938-1941 г.): теория и практика, Държавната идея в модерната епоха ISBN 978-954-7-4559-6, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:120-131, doi:ISBN 978-954-07-4559-6
    • Гергана Алексиева, Демократизация и интеграция. Испания и ЕИО през втората половина на 70-те и началото на 80-те години, Almanach Via Evrasia.Скок в бъдещето. Голяма Евразия или голяма Европа. Сборник в памет на проф. дин. Хр. Мирчева, 2017
    • Гергана Алексиева, Един аспект от прехода към демокрация в Аржентина. Армията и Раул Алфонсин, Източна Европа и Латинска Америка, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2017, doi:ISBN 987–954-07-4313-4
    • Гергана Алексиева, Уроците на популизма (по примера на Хуан Перон), Латинска Америка в глобалния свят. Опитът за България. Международна конференция в ЮЗУ “Н. Рилски”, издателство:Университетско издателство “Неофит Рилски, 2015, стр.:61-69
    • Гергана Алексиева, Испания и Обединяваща се Европа през 60-те години, Интеграционните процеси през 60-те години на XX век, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2013, стр.:110-122

     

  • Участие в конференция
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Движението за човешки права на аржентинските Майки от площад “Май” в периода (1977-1986 г.)
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Карибската криза през погледа на испанския вестник “Ла Вангуардия”
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Концепцията за “интегралната държава” по време на Втората испанска република (1931-1939 г.)
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Манипулаторът Карлос Менем: политическа биография
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Политическата и социална криза в Чили (1924-1925 г.)
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Левицата в управлението на Чили (1938-1952 г.)
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Буенос Аирес и перонизмът – 17 октомври 1945 г.
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Хуан Перон и аржентинската икономическа независимост:визия и приложения
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, “Забравената” каталунска автономия (1979-2006 г.)
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Аржентинската революция (1966-1973 г.)
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Президентът реформатор Карлос Саул Менем (1989 -1995 г.)
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Перонизмът срещу САЩ (1943 – началото на 50-те години)
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Чили и Карлос Ибаньес дел Кампо, 1952-1958 г.
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Каталунският сепаратизъм: минало и настояще
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Преходът към демокрация в Аржентина (1983 г. – края на 20 век”
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Ролята на държавата в икономиката при управлението на Народния фронт в Чили (1938-1941 г.)
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Предателят Видела: ЧКП И президентът Габриел Гонсалес Видела (1946-1952 г.)
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Интеграциията на иберийския свят:Ибероамериканската общност на нациите (1991 -1992 г.)
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Уроците на популизма: по примера на Хуан Перон
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Война и мир:Перон и чуждият капитал (1946-1951 г.)
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Демократизация и интеграция: Испания и ЕИО през втората половина на 70-те и началото на 80-те години
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Място на паметта: Долината на падналите
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Фаталната разлъка на Хуан Перон с църквата
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, За липсата на трации в българската историческа наука: перонизмът като историографски проблем
    • Секционен доклад, Гергана Алексиева, Испания и Обединяваща се Европа през 60-те години на 20 век
  • Научно ръководство на докторанти
    • Гергана Алексиева, Американската политика към процеса на създаване на еврейската държава (1945 -1948 г.), дисертация д-р:Цанко Цолов, 2024
    • Гергана Алексиева, „Американската и британската антисъветска пропаганда в киноиндустрията през 60-те години на XX век, СУ “Св. Кл. Охридски” дисертация д-р:Магдалена Властанова, 2023
    • Гергана Алексиева, Военната диктатура в Бразилия (1964-1985 г.), дисертация д-р:Кремена Диаш, 2022
    • Гергана Алексиева, Диктатурите на Ф. Батиста и Т. Кариас в Куба и Хондурас (30-50-те години на XX век: сравнителен анализ, дисертация д-р:Виктория Крумова, 2021
    • Гергана Алексиева, НАТО И Средиземноморието (1949-1965 г.), СУ “Св. Кл. Охридски” дисертация д-р:Денчо Данчев, 2019
    • Гергана Алексиева, Социалната държава в САЩ: политика и обществени нагласи, 1945-1953 г., СУ “Св. Кл. Охридски” дисертация д-р:Ивана Николова, 2019
    • Гергана Алексиева, Кубино-американски отношения (1898-1959 г.), СУ “Св. Кл. Охридски” дипломна работа:Виктория Крумова, 2017
    • Гергана Алексиева, Между колониалното минало и европейското бъдеще: португалската външна политика (1974-1986 г.), СУ “Св. Кл. Охридски” дипломна работа:Кристияна Стоянова, 2017
    • Гергана Алексиева, Баският национализъм между мира и конфликтите (1959-1985 г.), дипломна работа:Катрина Колева, 2013
    • Гергана Алексиева, Нации и миграции: турското малцинство в Германия в края на 20 век, дипломна работа:Тереза Герова, 2013

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

докт. Магдалена Властанова

докт. Мартин Чорбаджийски

докт. Цанко Цолов

Календар

Календар

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео