Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

Праистория
Щ

доц. д-р Петя Георгиева

Катедра Археология
ORCID
Авторите
Academia.edu
ResearchGate
Google Scholar
Научни интереси: праистория; енеолит; периода V–IV хил. Пр. Хр.; технология на керамичното производство, изследване на керамиката като извор за релативната хронология, културното определяне и социално-икономическата структура; погребални обреди; антропоморфна пластика. От 1987 г. Води лекции и упражнения по праистория и обща археология.
Приемно време:

четвъртък 15.00-17.00 в каб. 31

Електронна поща:

pggeorgiev@uni-sofia.bg

Телефон:

(02) 9308/ 572

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Културите от V – IV хил. пр. Хр. в Югоизточна Европа
  • Биографични данни
    • 1982 — завършено висше образовение със защита на дипломна работа „Ямната култура в България“, в ИФ, СУ „Св. Климент Охридски“
    • 1983–1986 — докторантура по праистория в катедра „Археология“ с ръководител проф. Дин Хенриета Тодорова
    • 1986–1987 — защитена дисертация на тема „Етнокултурни промени през преходния период от енеолита към бронзовата епоха по материали от Северна България“ за научна степен кандидат на историческите науките/доктор
    • 1987 — асистент в катедра „Археология“
    • 1988 — ст.асистент в катедра „Археология“
    • 1991 — гл. Асистент в катедра „Археология“
    • 2009 — доцент
  • Членство в редколегии

    SAUS, Revista PONTICA

  • Проекти
    • Проучване на археологически обект Козарева могила – селищна могила и некропол
    • Проекти, свързани с изследвания на енеолита и прехода към бронзовата епоха — V–IV хил. Пр. Хр., в това число свързани с обучението на студенти и докторанти.
    • От 1991 г. Ръководи дългосрочно проучване на археологически обект Козарева могила — селище и некропол, където се провеждат и практиките по праистория на студентите от специалност археология.
    • Организирана самостоятелна изложба на находки от обект Козарева могила на тема „Раждането на занаятите“ в Бургас — културен център „Морско казино“ и в археологическия музей във Варна през 2014 г.
  • Избрани публикации

    Книги:

    1. Георгиева П. Керамиката на култура Криводол-Сълкуца., Университетско издателство Св. Климент Охридски, София, 2012.
    2. Georgieva (ed.)The Fourth Millennium BC, Sofia,1993,109-115.

    Студии, статии:

    1. Georgieva P. 2019. On the Organisation of Ceramic Production within the Kodjadermen–Gumelniţa–Karanovo VI, Varna, and Krivodol–Sălcuţa–Bubanj Hum Ia Cultures. – Silvia Amicone Patrick Sean Quinn Miroslav Marić Neda Mirković-Marić Miljana Radivojević (eds). Tracing Pottery-Making Recipes in the Prehistoric Balkans 6th–4th Millennia BC. Archaeopress Archaeology, Archaeopress Publishing Ltd. 2019.
    2. Georgieva P. 2018. Possible approaches to tracing the fate of the population of the Varna, Kodjadermen-Gumelniţa-Karanovo VI and Krivodol-Sălcuţa cultures. ­– In: Dietz, S. / Mavridis, F. / Tankosić, Ž. / Takaoğlu, T. (eds.). Communities in Transition: The Circum-Aegean Area during the 5th and 4th Millennia BC. Monographs of the Danish Institute at Athens, Vol. 20, 95-106.
    3. Georgieva P., Russeva V. 2018. Human skull roundels–powers and abilities of the dead, preserved in bone fragments. – In: Archeologia e antropologia della morte: 2. Corpi, relazioni e azioni: il paesaggio del rito, Atti del 3° Incontro Internazionale di Studi di Antropologia e Archeologia a confronto [Roma, École française de Rome – Stadio di Domiziano, 20-22 Maggio 2015], ISBN 978-88-8444-181-2, 169-189.
    4. Georgieva, P., Popova, M , Danov V. 2018. Kozareva Mogila: A settlement and necropolis in the West Black Sea region. – In: Dietz, S. / Mavridis, F. / Tankosić, Ž. / Takaoğlu, T. (eds.). Communities in Transition: The Circum-Aegean Area during the 5th and 4th Millennia BC. Monographs of the Danish Institute at Athens, Vol. 20. 107–119.
    5. Георгиева, П. 2018. Социално-икономически промени през късния енеолит в района на културите Варна, Коджадермен-Гумелница-Караново VI и Криводол-Сълкуца. – Studia archaeologica universitatis Serdicensis Т. 6. (2016). София: УИ “Св.Климент Охридски”, 101-151.
    6. Georgieva P. / V. Russeva. Human Skull Artifacts—Roundels and a Skull Cap Fragment from Kozareva Mogila, a Late Eneolithic Site. – Archaeologia Bulgarica,20.2 (2016).
    7. Georgieva P. Opportunities for Tracing Influences of the Balkans on Anatolia during the End of the Fifth and the Beginning of the Fourth Millennium BC. – Бе-СА , Българско е-Списание за Археология , vol. 4 (2014), https://be-ja.org, 217–236
    8. Георгиева П. Костени антропоморфни фигурки от Козарева могила . – Годишник на националния археологически музей, 12, 2014, 225-232.
    9. Георгиева П., Р. Костов. Геоархеологични и археоминералогични изследвания на обекта “Козарева могила” – селище и некропол, Бургаско. Геология и минерални ресурси, 2014, 5, 17-23.
    10. Georgieva P. A Newly Discovered Necropolis in the Southern Part of the West Black Sea Coast ‐ Issues of Cultural Interpretation. – Ponjica, XLV, Constanța, 2012, 395-404.
    11. Георгиева П. Керамична работилница от Козарева могила – възможности за интерпретация. – В: Studia Arhaeologica Universitatis Serdicensis, Suppl. V. , Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Stephcae Angelova, Sofia, 2010, 25-39
    12. Georgieva Р. On the Late Stages of the Krivodol-Salcuta Culture.- In: Stefanovich, M., H. Todorova, G. Ivanov (eds.) The Struma/Strimon river valley in prehistory, Sofia 2007.
    13. Георгиева П., И. Симеонов. За керамиката от неолита на Тракия. ГСУ “Св. Кл. Охридски”, ИФ, Специалност Археология, Том 3, София, 2006, 7-94.
    14. Georgieva, P.; Milanov, P. Eneolithic Clay Rattles from Bulgaria – Ways of Interpretation. – Archaeologia Bulgarica,9.3 (2005) 13-22.
    15. Георгиева, П. 2005. За зооморфните скиптри и последните етапи на късноенеолитните култури Варна, Коджадермен-Гумелница-Караново VI и Криводол-Сълкуца. – Studia Arhaeologica Universitatis Serdicensis, Suppl. IV, Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmil Getov, Sofia, 2005, 144-167.
    16. Георгиева, П. 2004. За края на енеолита в Западното Черноморие.  – Добруджа 21, 2003 (2004), 214-238.
    17. Геoргиева, П. 2—3. Методика за описване на керамични съдове за компютърна обработка. – ГСУ “Св. Кл. Охридски”, Специалност Археология, Том 1, 1994.Studia Archaeologica, Supl. I, Sofia, 2003-511.
    18. Георгиева, П., И. Симеонов. 2002. За керамиката от неолита на Тракия.– ГСУ, ИФ, Том 3, 2002, 7–94.
    19. Georgieva, P. 1998. Early Eneolithic Pottery from a Burnt Dwelling – Kozareva Mogila, a Tell near Kableskovo.-in M. Stefanovich, H. Todorova, H. Hauptmann (ed.) James Harvey Gaul – in Memoriam, Sofia, 1998,153-160.
    20. Georgieva, P. 1997. A Fortified Settlement from the Early Bronze Age in Thrace. – In: Chr.G. Doumas, V. La Rosa (eds.), Poliochni e l’antika eta del bronzo nell’egeo settentrionale , Atene, 1997, 311-328.
    21. Georgieva, P. 1992. The Settlement at Galatin-Cukata.- In: Simp. Settlement patterns, Verona-Lazise 1992 (1995), Mem. Museo Civ. St. Nat. Verona, Sez. Scienze Uomo, 4, pp. 87-92.
    22. Георгиева, П. 2005. Селищната погила Калето при с. Рупките, Чирпанско. – ГСУ „Св. Кл. Охридски”, ИФ, Специалност археология., том1 (1994), 2005, 7-50.
    23. Георгиева, П. 1994. Проучвания на селище от преходния период от енеолита към бронзовата епоха при с. Ребърково, Врачанско. – Археология ХХХVI, 1994, 1, 9-26.
    24. Georgieva, Р. 1993. Galatin culture. ­– In: P. Georgieva (ed.)The Fourth Milleniiium BC, Sofia,1993,109-115.
    25. Todorova, H., P. Georgieva. 1993. Der Ethnokulturelle inhalt des Ubergangs vom Aneolithikum zur Fruhbronzezeit Bulgariens. – Pulpudeva 6 (Semaines philippopolitaines de la culture thrace, Plovdiv, 10-22 octobre 1986), 1993, 165-177.
    26. П. Георгиева. 1993. Праисторическото селище при с. Негованци, Радомирско. – ГСУ “Св. Кл. Охридски”, ИФ 86, 1993, 5-25.
    27. Георгиева, П. 1992. Этнокультурные изменения в переходном периоде от энеолита к бронзовой епохе в Нижнедунайском районе. – Studia Praehistorica 11–12, 1992, 339–346.
    28. Георгиева, П. 1991. Надгробна могила край гр. Шабла (проблеми на хронологията и културната принадлежност). – Археология, XXXIII, 2, 1991, 1-10.
    29. Georgieva, Р. 1990. Periodization of the Krivodol-Salcuta-Bubdnj Culture. In: Srejovic D. And Tasic N. (ed.), Vinca and its World. , Belgrade, 1990,167-173.
    30. Georgieva, P. 1990. Ethnocultural dnd social-economic Changes during the Transitional Perifd from Eneolithic to Bronze Age in the Region of the Lower Danube. – Godisnjak, kniga XXVIII, Centar za Balkanoloska Ispitivanja, Knjiga 26, Saraevo, 1990, 239-245.
    31. Георгиева, П. 1989. Произхождение и культурная принадлежность ранних курган в районе Нижнего Дуная и Фракии. In: – Sixtem congres international d’etudes du Sud-Est Europeen. Resumes des communications, Sofia 1989, 10-11.
    32. Georgieva, P. 1988. Die prahistorisihe Siedlung in der Gegend Cukata beim Dorf Galatin. – Studia Praehistorica, 9, 1988. 111-146.
    33. Георгиева, П. 1987. Материали от преходния период между каменно-медната и бронзовата епоха от Северна България (проблеми на проучванията). – Археология 1, 1987, 1-15.
  • Заемани административни длъжности
    • 2015 — 2019 ръководител на катедра „Археология“
  • Научно ръководство на докторанти

    1. Маргарита Юлиянова Попова (2011-2014) – защитила

    “Орнаментални композиции в керамиката рисувана с графит на култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI”

    2. Веселин Даниелов Данов (2013-2016) – защитил

    “Керамичните съдове от селището от ранния енеолит при Градешница”

    3. Димитър Георгиев Чернаков (2013-2017) – защитил

    “Некрополите на култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI”

    4. Георги Владимиров Ганецовски (2013-2017)

    “Началото на ранния неолит в Северозападна България”

    5. Румяна Йорданова (2014-2017) – защитила

    “Керамичните съдове от голямата селищна могила при Русе”

    6. Станимир Жасминов Първанов (2016-2019)

    “Енеолитните селища в района на Варненските езера”

    7. Ваня Младенова Ставрева (2019-2022)

    “Антропоморфната пластика на късноенеолитните култури Варна, КГК VI, КСБ – възможности за интерпретация”

    8. Радослав Василев Рачев (2020-2023)

    “Каменни огладени оръдия за обработка на дърво от енеолита (по материали от Североизточна България и Тракия”

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

докт. Ваня Ставрева

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар