Исторически факултет

Председател на Общо събрание на Исторически факултет

Съвременна българска история
Щ
Доц. д-р Румяна Христиди е преподавател в Историческия факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ и ръководител на специалността „Хебраистика“. Тя преподава Съвременна история на България (от Втората световна война до 1989 г.), Образование и идеология в периода на социализма, Българо-гръцки отношения, Антисемитизъм и Холокост, История на българските евреи, История на Държавата Израел. Доц. Христиди е била гост-лектор в Университета в Хайфа (Израел), Университета Карло Бо в Урбино (Италия), Университета Бар-Илан (Израел), Западномакедонския Университет в Солун (Гърция), Университета на Тел Авив и в Линк Университет в Рим (Италия). Тя е автор на две монографии и редица студии и статии, както и на учебници по история. Член е на Европейската асоциация за еврейски изследвания; на Асоциацията на приятелите на Израел в България „Негев“; на Българската делегация към Международния алианс за възпоменание на Холокоста.

Ръководител

Приемно време:

вторник 14.00-15.00 в каб. 34

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 237

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Съвременна история на България; Еврейски изследвания
  • Биографични данни
    • Румяна Христиди е родена на 22 март 1977 г. в град София.
    • Завършва Софийската математическа гимназия „П. Хилендарски“.
    • В периода 1994-1999 г. следва в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където се дипломира с магистърска степен по „История“ и специализация по „Архивистика“.
    • През 2004 г. защитава докторска дисертация на тема: „Просвета и просветна политика в България 1948-1959 г.“.
    • От 2005 г. е хоноруван асистент, от 2009 г. редовен асистент, от 2014 г. доцент в ИФ на СУ.
    • От 2017 г. е ръководител на специалност „Хебраистика“.
    • Владее английски и гръцки език.
    • Омъжена, майка на син и дъщеря.
  • Административни длъжности
    • Заместник председател на Общото събрание на Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”
    • Ръководител на бакалавърска специалност “Хебраистика” към ИФ
  • Специализации
    • Специализирала и изнасяла лекции в Link Campus University в Рим (Италия), Западномакедонски университет в Солун (Гърция), Университета „Карло Бо” в Урбино (Италия), Университета на Хайфа (Израел), Университета “Бар-Илан” в Рамат Ган (Израел), Университета в Тел Авив (Израел).
    • Специализация в Международната школа за изследване на Холокоста в Яд Вашем (ISHS, Yad Vashem), Йeрусалим, Израел , September, 2014. Носител на сертификат от Яд Вашем за преподаване на Холокоста.
    • Специализация към Държавния департамент на САЩ – IVLP Program – август 2021; юни-юли 2022 г.
  • Членство в научни организации
    • Член на Европейската асоциация за еврейски изследвания.
    • Член на българската делегация към Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA)
    • Член на Експертния съвет на Центъра за регионални излседвания и анализи (ЦРИА) към ИФ на СУ
  • Членство в редколегии
  • Проекти
    • 2021 – 2022 г. – IVLP project funded by the Department of State, USA; FACING THE “NEW NORMALITY”: BULGARIA AND THE USA – CHALLENGES, APPROACHES, SOLUTIONS
    • 2021 г. – Jewish Archives in Bulgaria, Ръководител
    • 2021 г. – Пътеводител и дигитална карта на софийските еврейски гробища, Ръководител
    • 2020 г. – Preservation of the Archives of The Organisation of Jews in Bulgaria “Shalom”, Ръководител
    • 2020 г. – Пътеводител по софийските еврейски гробища, Ръководител
    • 2019-2022 г. – Проект за издирване на граждани на ГДР, убити при опит за бягство през НРБ. Свободен университет в Берлин.
    • 2019-2021 г. – Проект „Запазване на архивното наследство на ОЕБ“Шалом“, подкрепен от Фондация „Ротшилд“
    • 2017 г. – Реформи и реформени инициативи в България и света през ХХ в., Член
    • 2015 г. – Европейските интеграционни процеси от края на Втората световна война до края на 90-те години на ХХ в., Член
    • 2014 г. – Българите мохамедани пред предизвикателствата на “възродителния процес” 1972-1974 г. II част – изследвания в общините Девин, Смолян, Кирково, Тополовград и др., Член
    • 2014 г. – Европейските интеграционни процеси от края на Втората световна война до края на 80-те години на ХХ в., Член
    • 2013 г. – Българите мохамедани пред предизвикателствата на “възродителния процес” 1972-1974 г. I част – изследвания в с. Сатовча и в Тетевенско, Член
    • 2013 г. – Европейските интеграционни процеси от края на Втората световна война до края на 70-те години на ХХ в., Член
    • 2013 г. – Проект BG.051 PO00-4.3.04-0038 “Подобряване на достъпа до образование и обучение за студентите в магистърските програми на Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, чрез развитие на електронни форми на дистанционно обучение”, Член П
    • 2013 г. – Проект BG051PO001-3.3.07-0002 „Студентски практики“, Член
    • 2012 г. – Европейските интеграционни процеси от края на Втората световна война до края на 60-те години на ХХ в., Член
    • 2011 г. –Европейските интеграционни процеси от края на Втората световна война до края на 50-те години на ХХ в., Член
    • 2010 г. – Нови документи за “Възродителния процес”, Член
    • 2009 г. 1989 година през призмата на лични свидетелства, писмени спомени и официални документи, Член
    • 2009 г. The Bologna Process, its Implementation in Italy and the Prospects for Bulgaria, Член
  • Избрани публикации

    Монографии:

    • История на България (на монголски език), в съавторство с Георги Бакалов, Христо Матанов, Пламен Митев и Иван Илчев, издадена в Улан Батор, Монголия, 2018 г. Автор на част VI: с. 375-445
    • Висшето образование в България от съветските до болонските реформи. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2013
    • Българското образование 1948-1959. Между съветизацията и традицията. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 2006.

    Глава от монография:

    • 2018 г. – Георги Бакалов, Христо Матанов, Пламен Митев, Иван Илчев, Румяна Маринова-Христиди, Болгарын түүх, Улан Батор, Ref, 2018 г. Автор на част VI: с. 375-445
    • 2015 г. –  Γκιόργκι Μπακάλοφ, Χρίστο Ματάνοφ, Πλάμεν Μίτεφ, Ιβάν Ίλτσεφ, Ρουμιάνα Μαρίνοβα-Χρηστίδη, Ιστορία της Βουλγαρίας, Εκδόσεις Επίκεντρο, Θεσσαλονίκη, Ref, 2015

    Съставителска дейност:

    • 2020 г. – Предизвикателството: Съвременна българска история. Сборник с изследвания в чест на проф. д-р Евгения Калинова, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Ref (в съставителство с Искра Баева)
    • 2013 г. – Евреите в Източна Европа и Съветския съюз по време на Втората световна война и на Студената война (1939-1989), ISBN:978-954-07-3484-2, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Ref (в съставителство с Костадин Грозев)
    • 2012 г. – Държавна сигурност и еврейската общност в България, КРДОПБГДСРСБНА, София, Ref (в съставителство с Костадин Грозев)
    • 2011 г. – Държавна сигурност и образованието 1944-1989, КРДОПБГДСРСБНА, София, Ref (в съставителство с Орхан Смаилов)
    • 2011 г. – Пражката пролет и Държавна сигурност, КРДОПБГДСРСБНА, София, Ref (в съставителство с Георги Георгиев, Тодор Трифонов)
    • 2010 г. – Държавна сигурност и промените в България (септември 1944 – декември 1947 г.), КРДОПБГДСРСБНА, София, Ref (в съавторство с Тодор Трифонов)

    Учебник:

    • 2018 г. – История и цивилизации за 10. клас, ISBN:978-619-215-430-1, Анубис-Клет, София, Рецензирано (в съавторство с Христо Матанов, Илия Илиев, Красимира Табакова, Валери Колев)
    • 2018 г. – История и цивилизации за 7. клас, ISBN:978-619-215-205-5, Анубис, София, Рецензирано (в съавторство с Христо Матанов, Валери Колев, Тодор Мишев)

    Учебно помагало:

    • 2012 г. – Архивът на Комисията по досиетата като извор за периода на социализма в България (пътеводител) – В: Как се пише дисертация? Учебно-методическо помагало за млади изследователи – ч.1, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Ref

    Статия в списание:

    • 2020 г. Rumyana Marinova-Christidi, Petar Stoilov, Das Grenzregime in der Volksrepublik Bulgarien, Zeitschrift des Forschungsverbundes SED-Staat, issue:45, 2020, pages:34-40, Ref, PhD
    • 2017 г. From Salvation to Alya: The Bulgarian Jews and Bulgarian-Israeli Relations (1948-1990), Journal of Southeast European and Black Sea Studies (FBSS), vol:17, issue:2 – Diverse Perspectives on Jewish Life in Southea, 2017, pages:223-244, Ref, Web of Science
    • 2011 г. Българското образование – институции и законова уредба (1944-1989), Известия на българското историческо дружество, том:41, 2011, стр.:424-436, Ref
    • 2009 г.  Политическият архив на Константинос Караманлис за българо-гръцките срещи от 70-те години на XX в., Ново време, брой:2, 2009, стр.:139-151, Ref
    • 2008 г. – България на Живков и Гърция на Караманлис: началото на едно приятелство (1974-1981), Минало, брой:4, 2008, стр.:63-74, Ref
    • 2006 г. – Българската просвета между съветизацията и традицията (1957-1959), ГСУ-ИФ, том:96-97, 2006, стр.:391-430, Ref
    • 2001 г. – Educational Policy in Bulgaria During the “Pure Stalinism” Period (1948-1953), SLOVO – An International journal of Russian, Eurasian, Central and East Affairs, vol:13, 2001, pages:203-212, Ref, Web of Science
    • 2000 г. – Някои проблеми пред българските учители в периода 1948-1953, История, брой:2, 2000, стр.:28-33, Ref
    • 1999 г. – Реформиране на българското училище 1948-1953, История, брой:4-5, 1999, стр.:41-52, Ref

    Статия в поредица:

    • 2017 г. – From Salvation to Alya: the Bulgarian Jews and Bulgarian-Israeli Relations (1948-1990). Southeast European and Black Sea Studies, volume 17, 2017 – Issue 2: Special issue: Diverse Perspectives on Jewish Life in Southeast Europe: the Holocaust and Beyond, p. 223-244 (published online: 14 May 2017)
    • 2016 г. – The Policy of the Bulgarian Communist Party towards Religious Communities in the Country (1944-1989), Balkanlarda Islam. Miadi Dolmayan Umit (Islam in the Balkans. Unexpired hope), vol:Vakti Azizden Vakti Zelalete (From Times of Glory to Times of Humility, issue:IV, editor/s:Muhhamet Savas Kafkasyali, Publisher:TIKA, 2016, pages:203-236, Ref, Web of Science
    • 2015 г. – Die Lager für “politisch gefährliche Personen” im kommunistischen Bulgarien, Texte zum Kommunismus in Bulgarien, Publisher:Konrad Adenauer-Stiftung , 2015, pages:1-21, Ref
    • 2015 г. – Българо-израелските отношения в периода 1948-1990, La Estreya, брой:11, 2015, стр.:11-24, Ref
    • 2011 г. – Il Processo di Bologna in Bulgaria, Pedagogia Piu Didattica. Teorie e pratiche educative, vol:Rivista Quadrimestrale, issue:1, Publisher:Trento, 2011, pages:83-88, Ref, Web of Science

    Статия в сборник (конференция и др.):

    • 2021 г. – Исторически факти в учебниците на Република България и Република Северна Македония. В: България и Македония – история и политика, част 1, издание на Македонския научен институт и ТАНГРА ИК, София, 2021, с. 493-511 (в съатворство с Виолета Стойчева и Теодора Николова)
    • 2021 г. – “The Fate of the Bulgarian Jews during the Second World War”, Public Policy, vol. 4, 2021: Holocaust Remembrance Policies https://www.ejpp.eu/
    • 2020 г. – Политиката на Българската комунистическа партия към религиозните общности в страната (1944-1989), В: Предизвикателството: Съвременна българска история. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Евгения Калинова. Съставители: Искра Баева, Румяна Христиди, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2020, с. 229-260
    • 2020 г. – Marinova-Christidi, R., Stoilov, P. Das Grenzregime in der Volksrepublik Bulgarien. – In: Zeitschrift des Forschungsverbundes SED-Staat, Ausgabe Nr. 45/2020 (Schwerpunkt: Der Eiserne Vorhang), S. 34-40.
    • 2019 г. – The Sports Organization “Maccabi” – Bulgaria and its relations with the Nationalistic Bulgarian Sports Organization “Yunak” as an example of tolerance , Краят на Студената война и европейската интеграция/дезинтеграция през 90-те години на ХХ век. Сборник в чест на 65-тата годишнина на проф. Искра Баева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2019, Ref
    • 2019 г. – Българските евреи и Световният еврейски конгрес (1944-1948), С поглед към света и България. Сборник в памет на проф. Костадин Грозев, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:498-505, Ref
    • 2018 г. – Европейското изключение: евреите в България и тяхната съдба по време на Втората световна война, Елиезер Алшех и “естетиката на безобразието”, издателство:Издание на СГХГ с подкрепата на СУ “Св. Климент Охридски”, ОЕБ “Шалом” и Посолство на Аржентина в България, 2018, стр.:164-183, Ref
    • 2018 г. –  Опити за реформи в образованието през втората половина на ХХ в., Реформи и реформени инициативи в България и света през ХХ в., редактор/и:Искра Баева, Евгения Калинова, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:94-103, Ref
    • 2016 г. – Борбата с ционизма като интегриращ фактор в работата на Държавна сигурност и „братските” служби на социалистическите държави, Интеграция и деизинтеграция в Европа през 80-те години на XX в., редактор/и:Искра Баева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2016, стр.:233-241, Ref
    • 2015 г. – Μνημειακή αρχιτεκτονική αφιερωμένη στην επέτειο των 1.300 χρόνων ίδρυσης του Βουλγαρικού κράτους, Πολιτισμός και Χώρος στα Βαλκάνια, 17ος – 20ος αιώνας, editor/s:Ε. Γαβρά, Κ. Γκιούφη, Γ. Τσότσος, Publisher:Εκδόσεις Πανεπιστημίου Μακεδονίας, Θεσ/νίκη, 2015, pages:305-318, Ref
    • 2014 г. – Отражение на неофициалните българо-израелски контакти от 70-те години на XX век в документите на Държавна сигурност, Интеграционни процеси през 70-те години на ХХ в., редактор/и:Искра Баева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски””, 2014, стр.:155-162, Ref
    • 2013 г. – Addressing the Past, Building the Future. Contested Issues in Bulgarian History:, A review of the “The Turks of Bulgaria. History, Traditions, Culture” edited by Antoni Georgieff and Dimana Trankova, издателство:OJB Shalom, 2013, стр.:22-36, Ref
    • 2013 г. – La formazione iniziale degli insegnanti in Bulgaria, La formazione dei docent in Europa (A cura di Massimo Baldacci), editor/s:Massimo Baldacci, Publisher:“Bruno Mandadori”, Person Italia, Milano-Torino, 2013, pages:146-160, Ref
    • 2013 г. –  Взаимната толерантност като обществен модел: ретроспекция на отношенията между българи и евреи, България – средище на толератността, издателство:БАН, 2013, стр.:78-82, Ref
    • 2013 г. – Държавна сигурност и еврейската общност в България, Евреите в Източна Европа и Съветския съюз по време на Втората световна война и на Студената война (1939-1989), издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2013, стр.:75-79, Ref (в съатворство с Костадин Грозев)
    • 2013 г. – Интегрирането на български евреи в разузнавателните служби на България и Израел през 60-те години на ХХ в., Интеграционни процеси през 60-те години на ХХ в., редактор/и:Искра Баева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2013, стр.:197-205, Ref
    • 2013 г. – Турците в България. История, традиции, култура (Рецензия от д-р Румяна Маринова-Христиди) / The Turks of Bulgaria. History, Traditions, Culture (A review by Rumyana Marinova-Christidi, PhD), Помирение в историята или примирение с историята / Addressing the Past, Building the Future. Contested Issues in Bulgarian History, Publisher:Издание на в. “Еврейски вести” – орган на Организацията на евреите в България “Шалом”, 2013, pages:5-21, Ref
    • 2012 г. – Европейски и глобални измерения на висшето образование, Болонски процес. Развитие на висшето образование, издателство:Издание на ЦРЧР и Националната група на Болонските съветници, 2012, стр.:33-38, Ref
    • 2012 г. – Научен предговор към документалния сборник “Държавна сигурност и еврейската общност в България 1944–1989”, Държавна сигурност и еврейската общност в България 1944–1989, издателство:Издание на КРДОПБГДСРСБНА, 2012, стр.:12-15, Ref (в съавторство с Костадин Грозев)
    • 2011 г. – Ευρωπαϊκή εξαίρεση; Η μεταχείριση των Εβραίων στη Βουλγαρία κατά τη διάρκεια του Β΄ Παγκοσμίου Πολέμου, Ευρωπαϊκή εξαίρεση; Η μεταχείριση των Εβραίων στη Βουλγαρία κατά τη διάρκεια του Β΄ Παγκοσμίου Πολέμου, Publisher:Epikentro Publishers Thessaloniki, 2011, pages:33-56, Ref
    • 2011 г. – Гръцкият печат и “Голямата екскурзия” на българските турци от лятото на 1989 г., Нови извори за изследване на „Възродителния процес”, 2011, стр.:40-44, Ref
    • 2011 г. – Научен предговор към документалния сборник “Държавна сигурност и образованието 1944–1989”, Държавна сигурност и образованието 1944–1989, издателство:Издание на КРДОПБГДСРСБНА, 2011, стр.:10-12, Ref
    • 2011 г. – Научен предговор към документалния сборник “Пражката пролет и Държавна сигурност”, Пражката пролет и Държавна сигурност, издателство:Издание на КРДОПБГДСРСБНА, 2011, стр.:10-14, Ref
    • 2011 г. –Ролята на Контастинос Караманлис в най-новата гръцка история, Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Искра Баева, 2011, стр.:146-154, Ref
    • 2010 г. – Научен предговор към документалния сборник “Държавна сигурност и промените в България (септември 1947 – декември 1947 г.)”, Държавна сигурност и промените в България, септември 1947 – декември 1947 г., издателство:Издание на КРДОПБГДСРСБНА, 2010, стр.:10-13, Ref
    • 2010 г. – Образован ли е социалистическият човек? Развитие на образованието и науката в България по време на държавния социализъм 1944-1989, Изследвания по история на социализма в България 1944-1989 г., T.2, 2010, стр.:429-264, Ref
    • 2009 г. – Bulgaria‘s Higher Education System and The Implementation of The Bologna Process, 2nd International Conference of Higher Education, 2009, Ref
    • 2009 г. – Българи и евреи: многовековно съжителство, Евреите в България, издателство:Издание на ОЕБ Шалом, 2009, Ref
    • 2009 г. – България и Гърция след Втората световна война. Исторически паралели, България и Гърция след Втората световна война. Исторически паралели, 2006, стр.:658-674, Ref
    • 2006 г. – Някои аспекти на образованието в Гърция през 50-те години на XX в., Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов, 2006, стр.:532-540, Ref
    • 2003 г. – Съветският фактор в българското образование – края на 40-те – 50-те години на XX в, Съветският фактор в българското образование – края на 40-те – 50-те години на XX в, 2003, стр.:284-296, Ref
  • Участие в научни конференции
    • 2022 г. – Организатор и водещ на академична дискусия „Защо хибридните заплахи не бива да бъдат подценявани“, проведена на 19 април 2022 г. в зала 2 на СУ „Св. Климент Охридски“, с участието на Студентски дипломатически клуб, Софийски форум за сигурност и Посолство на САЩ в България.
    • 2021 г. – Public speech “Bulgaria and its people: 1300 years of turbulent history”, organized by Fermanagh and Omagh District, Northern Ireland, 19 October 2021.
    • 2021 г. – Participation at the XVII International Conference on Jewish Studies, organized by Sefer Center, July 11-13, 2021, Moscow. Paper presented: Jewish community in People’s Republic of Bulgaria
    • 2021 г. – Организатор и модератор на академичен семинар на тема „Балкански проблеми на регионалната и националната сигурност (исторически аспекти и съвременни измерения)“, 4 юни 2021, Зала 1 на СУ „Св. Климент Охридски“, организирана от ИФ, Софийски форум за сигурност, Център за регионални изследвания и анализи, Фондация „Аденауер“.
    • 2019 г. – Participation at the International Conference “From Ottoman subjects to Greek, Bulgarian and Turkish citizens. Experiences of Sephardic Jews in the 19 th and 20 th centuries”, 1-2 March 2019, Alexandroupolis, Greece. Paper presented: “The fate of the Jews in Communist Bulgaria”

     

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар