Нова българска история
Щ
Доктор Светослав Живков е доцент в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води четения по модерна българска история и по история на изборните системи и регулации. Автор е на научни публикации в сферата на партиите, партийните системи, избирателното право и еволюцията на изборните системи и практики
Приемно време:

каб. 33

Електронна поща:
Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Нова и съвременна българска история; Избори и изборни системи; Партии; Политически системи
  • Биографични данни

    Роден в София

    1997 г. – средно образование в Седмо средно училище „Св. Седмочисленици“, София

    2003 – магистър по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“

    2007 – бакалавър по политология във ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“

    2010 – доктор по история във ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“

    2006 – 2007 – учител по история в ЧПГЧО „Челопеч“, с. Челопеч

    2007 – 2010 – учител по история в гимназия „Балканика“, София

    2007 – 2010 – хоноруван преподавател в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“

    2010 – 2011 –  асистент в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“

    2011 – 2022 – главен асистент в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“

    2019 г. – към момента – учител по история в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“, София

    2022 г. – към момента – доцент в ИФ на СУ “Св. Климент Охридски”

  • Специализации

    Република Сърбия: Специализация във Философския факултет на Белградския университет, 2008 г.

  • Членство в научни организации

    Международна асоциация по българистика

    Кооперация „ИФ – 94“

  • Членство в редколегии

    Член на редколегията на научните сборници от поредицата „Кюстендилски четения“

  • Избрани публикации

    МОНОГРАФИИ

    Прогресивнолибералната партия в България: С Русия политика не правим! (1899 – 1920). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2014

    СТУДИИ И СТАТИИ

    Българските електорални регулации в контекста на избирателното право в Европа през последната четвърт на XIX век. – В: Предизвикателството: съвременна българска история. Сборник с изследвания в чест на проф. д-р Евгения Калинова. София, 2020

    Историческите изследвания от периода 1984 – 2011 г. за електоралните регулации и изборния процес в докомунистическа България: тенденции и проблеми. // История, 2020, № 4.

    Eлекторален инженеринг, или как БСП (к) се сдоби с абсолютно мнозинство в изборите през 1990 г. – В: Трийсет години от падането на тоталитарния режим. Коя България “загубихме”? Сборник с доклади от научна конференция, Бургас, 9 – 10 ноември 2019 г. София, 2020.

    Държавната политика към културното наследство в България 1878-1989 г. Нормативна база, институции, професионално образование. – В: Законодателство и професионално развитие в областта на културното наследство. Историческа реконструкция и актуално състояние в Република България. София, 2020 https://kinnpor.uni-sofia.bg/resources/item/55-zakonodatelstvo-profesionalno-razvitie

    Българският конституционализъм и еволюцията на изборните регулации в Европа през последната четвърт на ХIХ век. – В: Модерният свят на българина. Търновската конституция от 1879 г. (сборник научни статии). София, 2019.

    Смесената избирателна система – българският опит от 1911 г. – В: С поглед към света и България. Сборник в памет на проф. д-р Костадин Грозев. София, 2019

    Смесените системи за избиране на народни представители в България. Сравнителен анализ. – В: Памет и забрава в историята. Кюстендилски четения 24 (2018). София, 2019.

    Да бъдем модерни. Рецепцията на пропорционалната система в България в европейски и световен контекст (до Първата световна война). – В: Държавната идея в модерната епоха. София, 2018.

    За количествените методи в електоралната история, или как да измерваме избирателните системи. // История, 2018, № 4.

    Изборни реформи в революционно време, или защо въведохме задължително гласуване през 1919 година. – В: Историята между революцията и еволюцията. Кюстендилски четения 23 (2017). София, 2018.

    История след края на историята. Прогресивнолибералите през 20-те и началото на 30-те години на ХХ век. – В: Коварство и предателство в историята. Кюстендлиски четения 22 (2016). София, 2018.

    Председателите на Висшия адвокатски съвет 1925 – 1944 – адвокати, юристи, общественици. // Адвокатски преглед, 2015 (в съавторство)

    Залезът на русофилството. Прогресивнолибералната партия в България, Октомврийската революция в Русия и комунистическото движение (1918-1920). – В: Трети международен конгрес по българистика. Том 22. Секция История и археология. Подсекция Нова българска история. София, 2014.

    Прогресивнолибералите. Рейтинг, социални връзки и зависимости. // Известия на държавните архиви, 103 – 104 (2012), 2014

    Предизвикателствата на опозиционния статус. Прогресивнолибералната партия (1903 – 1911). // Годишник на Софийския университет. Исторически факултет. Том 101, 2013.

    Ролята на адвокатите за спасяването на българските евреи през Втората световна война. // Адвокатски преглед, 2013 (в съавторство)

    Българската партийна система до Първата световна война – европейски белези и местни особености. – В: Историческият Хабитус – опредметената история. Сборник в чест на 65-годишнината на доц. д-р Румен Донков. София, 2013 https://www.anamnesis.info/node/1214

    Прогресивнолибералите на власт. Хомогенният кабинет на д-р Стоян Данев (декември 1901 – май 1903). // История, 2010, № 5 – 6.

    „Личният режим“ на Фердинанд или за ролята на монарха при смените на правителствата. – В: Collegium Historicum. Том 2. София, 2012

    Прогресивнолибералната партия и Независимостта. – В: Независимостта на България от 1908 година – поглед от ХХІ век. София, 2010.

    Начало и първи стъпки на движението за избирателни права на българската жена. // Литературен клуб, 2006, https://www.litclub.bg/library/fil/zhivkov/jeni.html

    РЕЦЕНЗИИ

    За Коста Тодоров и неговата “Изповед”. // Факел, 2012 https://old.fakel.bg/index.php?t=1697

    УЧЕБНИЦИ И УЧЕБНИ ПОМАГАЛА

    История и цивилизации за 12 клас. Учебник за профилирана подготовка. София: Просвета (под печат) (в съавторство)

    Обучение на учители за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда . Наръчник за учители. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2013 (в съавторство)

    Интерактивни методи и техники за формиране на знания, умения и компетентности за работа в интеркултурна среда. Допълнителна тетрадка. София, 2013 (в съавторство)

    Войната такава, каквато беше. България в Първата Балканска война 1912-1913 г. (албум). София, 2012 (в съавторство)

    СЪСТАВИТЕЛСТВА И НАУЧНИ РЕДАКЦИИ

    Памет и забрава в историята. Кюстендилски четения 24 (2018). София: УИ “Св. Климент Охридски”, 2019

    Историята между революцията и еволюцията. Кюстендилски четения 23 (2017). София: УИ “Св. Климент Охридски”, 2018

    Коварство и предателство в историята. Кюстендилски четения 22 (2016). София: УИ “Св. Климент Охридски”, 2018

    Трети международен конгрес по българистика, 23-26 май 2013 г. (материали). Т. 22. Секция „История и археология“. Нова българска история. София, Св. Климент Охридски, 2014

  • Участие в научни конференции

    Осма национална конференция по изборни системи, София, 2019

    Юбилейна научна конференция по повод на 140 години от приемането на Търновската конституция, Велико Търново, 2019

    България и Балканите през ХХ век: външна политика и публична дипломация, София, 2018

    Ежегодна научна конференция „Кюстендилски четения“, 2011 – 2013, 2016 – 2018

    Ежегодна научна конференция в Китен, 2018

    Държавата и икономиката на Балканите в края на XIX и началото на XX век, София, 2017

    Държавната идея в модерната епоха, София, 2017

    Приносът на Българската Православна Църква за спасяването на българските евреи, София, 2017

    Трети международен конгрес по българистика 2013

    Чествания, организирани от Висшия адвокатски съвет по случай 70-годишнината от спасяването на българските евреи, София – Кюстендил, 2013

    Независимостта на България 1908 година – поглед от ХХІ век, София, 2008

  • Заемани административни длъжности

    Член на Общото събрание на СУ „Св. Климент Охридски“

    Член на Комисията по атестирането на ИФ на „СУ „Св. Климент Охридски“

    Член на Комисията по учебните дейности на ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“

    Член на Управителния съвет на Международната асоциация по българистика

    Член на Контролния съвет на Кооперация „ИФ – 94“

    Член на Националната комисия за провеждане на олимпиада по история и цивилизации към МОМН

    Оценител на учебници по история и цивилизация

Учебни дисциплини

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури