Музеология, Класическа археология
Щ
Преподавател по Музеология и Археология. Ръководител на МП „Музеология“.

Ръководител

Приемно време:

31 каб.

Електронна поща:
Телефон:

02/9308572

Адрес:
Исторически факултет
бул. Цар Освободител 15
1504 София
Научни интереси:
Археологическо културно наследство; Археологически музеи; технологии и занаяти през античността; фортификация и градоустройство

Образование – 1988 г. – I ЕСПУ „Димитър Благоев“, София

1997 г. – СУ „Св. Климент Охридски”, магистър по Археология. Магистърска теза – “Конникът в надгробните паметници от Балканските римски провинции (I – IV в.)”.

2002 г. – образователна и научна степен „доктор”. Тема на дисертацията: “Археологически музеи и музейни експозиции in situ – постижения и перспективи в България”.

Професионален опит

2000 – 2008 г. – хоноруван преподавател в Нов Български Университет, Департамент “Културно наследство” (2000 – 2006), Академия за изобразителни изкуства „Николай Павлович“,  катедра “Керамика” (2000 – 2006), СУ „Св. Климент Охридски“ (2003 – 2008),

От 2008 – главен асистент в катедра „Археология“, ИФ, СУ „Св. Климент Охридски“.

Теренен опит:

1992 – до сега: Участия в редовни и спасителни археологически разкопки на обекти от праисторията, античността и средновековието. 08.1997 и 08.1998 г. – участие в международна археологическа експедиция в Брукнойдорф (Австрия) – римска вила – императорска резиденция.

Международен съвет на музеите (ICOM); Асоциация на българските археолози

Електронно списание на РИМ-София

Нови антропоморфни фигурки от култура Марица (ранен халколит), Минало, брой:3, 1995, стр.10-16

Керамика от обект “Братя Даскалови”, Чирпанско (ІІІ – ІV в.), Годишник на музея в Стара Загора, том:1, 2001

Един специален вид археологически музеи, История, брой:4-5, 2002, стр.:113-119

Образование и атракция в археологическите музеи in situ, История, брой:2, 2002

Belt decorations with enamel from Serdica, Archaeologia Bulgarica , 2003 (в съавторство в Магдалина Станчева)

Археологически ценности в градска среда – предизвикателства и перспективи , Национална научна конференция „Музей, културно-историческо наследство, културен туризъм”, Стара Загора 3-4 10. 2007 г. , 2008

Университетските музеи и колекции. Опитът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” , Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, supl. V. Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Stephcae Angelova, 2010, стр.:831-838

A Newfound Late Roman Mosaic from Serdica, НИШ И ВИЗАНТИЈА XIII, редактор/и:Миша Ракоција, 2015, стр.:151-160, ISBN:978-86-6101-111-5

Западната порта на Сердика – археологическо проучване и възможности за експониране, STUDIA ARCHAEOLOGICA UNIVERSITATIS SERDICENSIS , том:Stephanos archaeologicos ad 80 annum professoris Ludmili Getov, брой:VI, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:449-466 (в съавторство с Дафина Барфончовска)

Бележки върху укрепителната система на Сердика (Нови данни от района на Западната порта на града) , Сердика-Средец-София, том: Сборник в памет на Магдалина Станчева, брой:6, 2016, стр.:51-66, ISBN:978-619-90619-2-3

Analysis of the Archaeological Heritage of Sofia, Материали от международна научна конференция „Базиликата Св. София на прехода от езичество и християнство, 2018, стр.:327-336, ISBN:978-619-00-0762-3

Западната порта на Сердика – автентичност и атрактивност в сърцето на съвременния град, Е-бюлетин на РИМ-София, брой:3, 2020, ISSN (online):#2603-4247

Национална научна конференция „Музей, културно-историческо наследство, културен туризъм”, Стара Загора, 03/10-04/10 2007 – секционен доклад: Археологически ценности в градска среда – предизвикателства и перспективи.

Научна конференция „Възраждането, дарителството и българските музеи, Карлово 8-9. 11. 2007 г. – секционен доклад: Историческите къщи-музеи – дефиниция, предизвикателства, перспективи

„Музеят и предизвикателствата на 21 в.” – Национален Военноисторически музей, София, 01/07-02/07 2011 – секционен доклад: Съвременни тенденции в музеологията. Добри практики при работа с деца и младежи. Образователният потенциал на археологическите музеи.

Международна научна конференция „Базиликата Св. София на прехода от езичество и християнство, София, 11/03-13/03 2014 – секционен доклад: Analysis of the Archaeological Heritage of Sofia.

НИШ И ВИЗАНТИЈА XIII, „Стефан Немања између истока и запада“, Ниш, 03/06-05/06 2014, секционен доклад: A Newfound Late Roman Mosaic from Serdica

НИШ И ВИЗАНТИЈА XIV, „Градови и грађани византијског света, Ниш, 03/06-05/06 2015, секционен доклад: Западната порта на Сердика – за миналото и бъдещето

Заключителен Семинар, Проект „Антината история на София, Културно-историческо наследство достъпно за всички“, София, 16/03-17/03 2017, секционен доклад: The Western Gate of Serdica 2011 – 2019

Оригиналът в Паметника на Културата – 40 години по-късно, София, 18/04-18/04 2018, секционен доклад: Западната порта на Сердика – автентичност и атрактивност в сърцето на съвременния град

90 години Музеят на София, София, 12/11-14/11 2018, секционен доклад: Археологически щрихи към архитектурния пейзаж на Сердика

Научна конференция в чест на 65-годишнината на проф. Тотко Стоянов, София, 04/04-06/04 2019, секционен доклад: Някои наблюдения върху текстилни изделия, изобразени в Александровската гробница.

The Alexandrovo Tomb: 20 Years Later, 11/05-12/05 2021, on-line, секционен доклад: Some Observations on Textile Products Depicted in the Tomb Near Alexandrovo

Ръководител на Магистърска програма „Музеология“

Календар

Календар

Често задавани въпроси

Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
– Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
– Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
– Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
– Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури