Класическа археология
Щ

гл. ас. д-р Ивайло Лозанов

Аз съм класически археолог, който следва холистичното разбиране на дисциплината като интерактивна наука, която включва още Стара история, епиграфика, нумизматика, както и най-новите постижения в археогенетиката. Разполагам с повече от 20 години опит в теренната археологическа работа на обекти в Древна Тракия. Понастоящем се занимавам с два мултидисциплинарни проекта, комбиниращи изследването на древна ДНК и изотопни анализи на скелетните останки от богати погребения и обредни ями в Тракия в сътрудничество с Националния Археологически Институт при БАН, Института за еволюционна антропология „Макс Планк“, Лайпциг и университета „Саймън Фрейзър“, Ванкувър, Канада. По-ранните ми проекти включват ГИС, сателитни изображения и геофизично изследване в античния град Кабиле, България, както и исторически ГИС на Тракия. Защитил съм докторска степен по археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирал съм в Солун (в Аристотеловия университет) и Рим (в университета “La Sapienza”). Научните ми публикации включват също така приноси в епиграфиката и нумизматичните изследвания. Изпълнявал съм ролята на академичен наставник, рецензент и член на редакционния съвет на International Journal of Archeology.
Приемно време:

Сряда, 13-17 ч. в каб. 31

Електронна поща:
Телефон:

02/ 9308-572

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Антично градоустройство и архитектура, икономика и търговски връзки в Източното Средиземноморие, торевтика и ювелирство в Древна Тракия, религиозен живот в римските провинции на Балканите.
  • Биографични данни

    Дата на раждане: 11. 09. 1972 г.

    1986-1991 – НГДЕК „Св. Константин Кирил-Философ”,

    1993-1998 – студент по археология в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски”,

    1996-1998 – придобита втора специалност „Класическа филология” към ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски”,

    2000–2003 – хоноруван асистент по Класическа археология в катедрата по Археология към ИФ на СУ „Св. Климент Охридски”

    2003 досега – редовен асистент (главен асистент) по Класическа археология в катедрата по Археология към ИФ на СУ „Св. Климент Охридски”

  • Специализации

    2009-2010 – UNIVERSITA DEGLI STUDI ROMANI “LA SAPIENZA”, Roma

  • Членство в редколегии

    International Journal of Archaeology https://www.sciencepublishinggroup.com/journal/editorialboard?journalid=209

  • Проекти

    Thracian Royal Genealogies and Modern DNA studies, in collaboration with the Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology, Leipzig, Germany, the Bulgarian Academy of Sciences and Simon Fraser University, Vancouver, Canada. ( https://www.youtube.com/watch?v=aaLegrDj_hI&t=78s )

    Human Sacrifices in Ancient Thrace: aDNA and isotope studies in collaboration with the Bulgarian Academy of Sciences, the Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology, Leipzig, Germany, and Simon Fraser University, Vancouver, Canada.

  • Избрани публикации

    Графити от Халкабунар, Годишник на Археологическия Институт с Музей, брой:2, Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2002, стр.:197-205

    Бележки върху развитието на Филипопол в ранната история на Римска Тракия (I-първата четвърт на II в.)., Годишник на Софийския университет, Studia Archaeologica, том:3, 2004, стр.:231-244, Ref, Web of Science

    Кабиле през късноелинистическата и римската епоха: проблеми на селищното развитие, Поселищен живот в Тракия”, IV международен симпозиум Ямбол – Кабиле, 9-11 ноември 2005, 2006, стр.:145-176

    Диосполис в Тракия, Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Suppl. 4. Stephanos Arcaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2005, стр.:343-356, Ref, Web of Science

    Нов надпис от тържището Дискодуратере в Тракия, Phosphorion. Studia in honorem Mariae Čičikova, Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2008, стр.:534-540, Ref, Web of Science

    Още веднъж за монетите с легенда ΟΔΡΟΣΩΝ, ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сборник в чест на проф. Петър Делев., Унив. Издателство СУ “Св. Климент Оридски”, 2017, стр.:523-535

    Нови щрихи към религиозния живот в Кабиле римската императорска епоха, STEPHANOS ARCHAEOLOGICOS AD 80 ANNUM PROFESSORIS LUDMILI GETOV, Унив. Изд. “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:289-294

    On the Import Amphorae in Thrace (6th–3rd Centuries B.C.): Reflections on Recent Discoveries in the Middle Hebros Valley, Varia Anatolica, vol:Production and Trade of Amphorae in the Black Sea. Actes de la Table Ronde internationale de Batoumi et Trabzon. 27-29 Avril 2006, issue:21, editor/s:D. Kassab Tezgör et N. Inaishvili , Publisher:De Boccard, Paris, 2010, pages:84-96, Ref, Web of Science

    Roman Thrace, Blackwell Companions to the Ancient World, том:A Companion to Ancient Thrace, редактор/и:J. Valeva, E. Nankov, D. Graninger, издателство:Wiley-Blackwell, 2015, стр.:75-90, Ref, Web of Science

    A Lurking City: Nicopolis ad Nestum between Mark Antony and Trajan, Bulgarian e-Journal of Archaeology | Българско е-Списание за Археология, vol:10, issue:1, 2020, pages:55-73, ISSN (online):1314-5088, Ref, Web of Science

  • Участие в научни конференции
    • Филипопол и стратегиите в Римска Тракия, The Roman and Late Roman City. The International Conference (Veliko Turnovo 26-30 July),
    • Between Hellenistic Monarchies and Rome: some further thoughts on King Mostis, “Cities, Territories and Identities” 1st International Conference “Roman and Late Antique Thrace”, 07/10-10/10 2016
    • Antigonids, Celts and Romans: contested episodes in the history of Kabyle and Southeastern Thrace, Between the Aegean and the Danube: Thracians, Greeks, and Celts on the Balkans during the Classical and Hellenistic Periods”, 19/09-22/01 2019
    • Rome and Mithridates VI in Southeastern Thrace: Archaeological Evidence of a Conflict?, he Fourth international conference of the Roman and Late antique Thrace, “Conflicts and Catastrophes in Roman and Late Antique Thrace”, , 12-16 October 2020
    • Byzantion and the First Mithridatic War: Coinage, Allies and Tributes, Bulgarian Numismatic Readings, FIRST INTERNATIONAL CONFERENCE, SOFIA, BULGARIA, 10TH-12TH NOVEMBER 2020

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури