Съвременна обща история

гл. ас. д-р Ивана Николова

Казвам се Ивана Николова и съм главен асистент по съвременна история в катедра „Нова и съвременна история“ към Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършила съм английска гимназия и бакалавърска, магистърска и докторска степен в Софийския университет. Научните ми интереси са в сферата на съвременната история, история на международните отношения и най-вече история на Съединените щати след 1945 г.
Приемно време:

понеделник 14.00-16.00, вторник 14.00-16.00 в каб. 30

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 366

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История на Съединените американски щати; външна политика на Съединените американски щати; международни отношения; Студената война; американо-съветски отношения; социално-икономическа история; история на ЛГБТ+ движението.
  • Биографични данни
    • Родена в гр. София
    • 2009 г. – средно образование, Първа частна английска гимназия „Уилям Шекспир“, София
    • 2013 г. – бакалавър по история в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Специализация: Нова история.
    • 2015 г. – магистър по история в магистърска програма „Кризи, конфликти и дипломация в световната политика XVI – XXI в.“, ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Тема на дипломна работа: „Образът на Съветския съюз в Съединените щати, 1934 – 1945 г.“
    • 2016 – 2022 г. – редовен докторант към Катедра „Нова и съвременна история“ в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Тема на дисертацията: „Социалната държава в САЩ (1945 – 1953 г.). Политически и обществени нагласи“.
    • от 2022 г. – административен секретар на Университетския център за управление на качеството към СУ „Св. Климент Охридски“.
    • от 2022 г. – главен асистент по Съвременна обща история към Катедра „Нова и съвременна история“, ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“.
  • Членство в научни организации
  • Проекти
    • Зависимост и независимост в Латинска Америка и света, финансиран от фонд „Научни изследвания” на СУ „Св. Климент Охридски – 2018 г.
    • Развитие на изследванията по история, политика и култура на Латинска Америка в България, финансиран от фонд „Научни изследвания” на СУ „Св. Климент Охридски – 2017 г.
    • Отношенията на страните от Източния блок с Латинска Америка през Студената война, финансиран от фонд „Научни изследвания” на СУ „Св. Климент Охридски – 2016 г.
  • Избрани публикации

    Монографии:

    • Социалната политика в САЩ, 1945 – 1953 г. Политически и обществени нагласи. София: ДиоМира, 2022.

     

    Статии и студии:

    • Съдбата на здравната реформа в Съединените щати през 40-те години на ХХ в. // История, кн. 4, 2022, с. 428-441.
    • Развитие на федералното трудово законодателство в САЩ през 30-те и 40-те години на XX в. В: Сборник с доклади от научна конференция “100 години УНСС – 100 години право в УНСС”, Т. I. София: Издателски комплекс – УНСС, 2021, с. 334-346.
    • Край на дипломатическия анахронизъм – установяване на дипломатически отношения между САЩ и СССР и дейността на Уилям Булит. В: С поглед към света и България. Сборник в памет на проф. д-р Костадин Грозев. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019, с. 83-95.
    • 1968 – най-турболентната година в американската история. В: 1968 – Годината, която промени света. София: Авангард Прима, 2018, с. 73-91.
    • Краят на изолационизма или външната политика на Съединените щати в първите години след Втората световна война: революция или еволюция. В: Историята – между революцията и еволюцията. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 186-198.
    • Ролята на „китайската карта“ в съветско-американските отношения: американската перспектива, 1969 – 1972 г. // История, кн. 2, 2018, с. 143-168.
    • Пречките пред либералните реформи в САЩ след 1945 г. В: Реформи и реформени инициативи в България и света през ХХ в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 226-245.
    • Неутрални в действията, но не и в мислите – американското участие във Втората световна война преди Пърл Харбър. Във: Втората световна война: 70 години по-късно. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 117-128.
    • „Печалната загуба“: отношението на Съединените щати към управлението на Салвадор Алиенде, 1970–1973 г. В: Източна Европа и Латинска Америка. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2017, с. 189-216.
    • Формирането на американската военновременна политика към Съветския съюз, юни – октомври 1941 г. В: Мартенски студентски четения. Сборник с материали от Шеста студентска научна конференция във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Т. 3. Велико Търново: Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“, 2017, с. 284-300.
    • Спасител за Антантата или на себе си? Влизането на Съединените щати в Първата световна война. В: Първата световна война: Век по-късно, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016, с. 68-77.
    • Жертви или съучастници – поглед върху германската колективна памет след Втората световна война. В: Постмодерните предизвикателства: Сборник доклади от Национална студентска етноложка конференция – Гьолечица, 2014 г. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2015, с. 147-156.
    • Anglo-German Relations in the Late XIX and Early XX c. // Carnival – Journal of the International Students of History Association, Vol. XVI, 2014, pp. 129-145.
  • Участие в научни конференции
    • Конференция „Граждански активизъм и човешки права в полето на съвременната история“, организирана от Катедра Нова и съвременна история към Исторически факултет на СУ, проведена на 12 – 13 октомври 2022 г.

    Форма на участие – доклад на тема „Между правата на неродените и правата на жените: развитието на антиабортното движение в САЩ, 1973 – 2022 г.“

    • Конференция „Войната за историята – 75 години от края на Втората световна война“, организирана от Катедра Нова и съвременна история към Исторически факултет на СУ, проведена на 2-3 декември 2020 г.

    Форма на участие – доклад на тема „Битката” за историята на мобилизацията в САЩ по време на Втората световна война“.

    • Конференция „100 години УНСС – 100 години право в УНСС“, организирана от Юридически факултет на УНСС, проведена на 12 ноември 2020 г.

    Форма на участие – доклад на тема „Развитие на федералното трудово законодателство в САЩ през 30-те и 40-те години на XX в.“.

    • Конференция „Докторантски и постдокторантски четения 2018“, организирана от докторанти в СУ „Св. Климент Охридски“, проведена на 26 – 27 ноември 2018 г.

    Форма на участие – организатор.

    • Конференция „Зависимост и независимост в Латинска Америка и света“, организирана от Център за латиноамерикански изследвания, проведена в СУ „Св. Климент Охридски“ на 18 – 19 октомври 2018 г.

    Форма на участие – доклад на тема „Добрият съсед по време на война: политиката на САЩ към Латинска Америка в годините на Втората световна война“.

    • Конференция „1968 – годината, която промени света“, организирана от Център за исторически и политологически изследвания при Националния политически институт „Димитър Благоев“ съвместно с Фондация „Солидарно общество“ и Руския културно-информационен център, проведена на 13 юни 2018 г.

    Форма на участие – доклад на тема „1968 – най-турболентната година в американската история“.

    • Конференция „Априлски четения. Законите в историята“, организирана от Факултетен студентски съвет към Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, проведена на 11 април 2018 г.

    Форма на участие – доклад на тема „Законодателната рамка на войната: САЩ във Втората световна и Корейската война“.

    • Конференция „Докторантски и постдокторантски четения 2017“, организирана от докторанти в СУ „Св. Климент Охридски“, проведена на 14 – 15 декември 2017 г.

    Форма на участие – организатор и представяне на доклад на тема „Съдбата на профсъюзите в САЩ след 1945 г.“.

    • Конференция „Първи четения по политическа история, международни отношения и дипломация в памет на проф. д-р Костадин Грозев“, организирана от Софийски форум за културна и научна дипломация и Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, проведена на 7 декември 2017 г.

    Форма на участие – доклад на тема „1975 – годината на разузнаването в САЩ и последствията от нея“.

    • Конференция „Реформи и реформени инициативи в България и света през ХХ в.“, организирана от Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, на 2 октомври 2017 г.

    Форма на участие – доклад на тема „Пречките пред либералните реформи в САЩ след 1945 г.“.

    • Семинар: ISHA /International Students of History Association/ Autumn Seminar “Money and History”, проведен в СУ „Св. Климент Охридски“ на 11 – 17 септември 2017 г.

    Форма на участие – организатор.

    • Конференция „Историята – между революцията и еволюцията“, организирана от Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, РИМ-Кюстендил и Международната асоциация по българистика, проведена в гр. Кюстендил на 2 – 4 юни 2017 г.

    Форма на участие – доклад на тема „Краят на изолационизма или външната политика на Съединените щати в първите години след Втората световна война: революция или еволюция“.

    • Конференция „1st ACIPSS Student Conference: Intelligence, Propaganda, and Security: Approaching (Dis)information From Pre-Modern Times to a Post-Truth Era“, организирана от Austrian Center for Intelligence, Propaganda and Security Studies към Karl-Franzens-Universität Graz, проведена в гр. Грац, Австрия на 19 – 20 май 2017 г.

    Форма на участие – доклад на тема „The U.S. Intelligence Debate in the 1970s”.

    • Семинар „Идеи за общност или разделност в Европа“, организиран от Фондация „Ханс Зайдел”, проведен в гр. Сандански на 20 – 23 април 2017 г.

    Форма на участие – участие в дискусия; обмяна на опит с студенти и докторанти в други образователни направления.

    • Конференция „Източна Европа и Латинска Америка: Минало и съвременност“, организирана от Център за латиноамерикански изследвания, проведена на 16 декември 2016 г.

    Форма на участие – доклад на тема: “‘Печалната загуба‘: отношението на Съединените щати към управлението на Салвадор Алиенде, 1970–1973 г.”.

    • Конференция „Докторантски и постдокторантски четения 2016“, организирана от докторанти в СУ „Св. Климент Охридски“, проведена на 9 – 10 ноември 2016 г.

    Форма на участие – доклад на тема: “Президентските избори през 1948 г. или ‚най-голямата изненада в американската политическа история‘”.

    • Семинар: ISHA /International Students of History Association/ Autumn Seminar “Historians at Work”, проведен в Humboldt-Universität zu Berlin в Берлин, Германия на 19 – 25 септември 2016 г.

    Форма на участие – дискусия и изнасяне на кратък доклад, свързан с изучаването на Холокоста в България, в рамките на работна група „Didactics of Memory – Public History and the Role of Historians and Teachers“.

    • Интердисциплинарен летен университет „Публична история дипломация в контактните зони” , проведен в с. Момчиловци на 13 – 22 август 2016 г.

    Форма на участие – слушане на лекции, практически и теренни занятия с обща продължителност 59 часа (28 + 21 + 10).

    • Конференция „VI Мартенски Четения“, проведена във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ на 25 – 26 март 2016 г.

    Форма на участие – доклад на тема „Формирането на американската военновременна политика към Съветския съюз, юни-октомври 1941 г.“.

    • Конференция “Втората световна война 70 по-късно – причини, военни действия, идеологически характеристики, дипломация, последици”, организирана от Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, проведена на 8 май 2015 г.

    Форма на участие – доклад на тема „Неутрални в действията, но не и в мислите – Американското участие във Втората световна война преди Пърл Харбър“.

    • Конференция: ISHA /International Students of History Association/ 26th Conference “Local vs. Global: A Transnational Perspective on History”, проведена в Букурещ, Румъния на 26 април – 1 май 2015 г.

    Форма на участие – доклад на тема “The United States’ participation in the First World War”.

    • Конференция “Първата световна война век по-късно: Кризи, конфликти и дипломация в Голямата война”, организирана от Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, проведена на 17 октомври 2014 г.

    Форма на участие – доклад на тема „Спасител за Антантата или на себе си? Влизането на Съединените щати в Първата световна война“.

    • Конференция „Постмодерните предизвикателства: Национална студентска етноложка конференция“, организирана от Академично етноложко сдружение, проведена в Учебно-научна база „проф. Цветан Бончев“ на СУ „Св. Климент Охридски“, Гьолечица между през юни 2014 г.

    Форма на участие – доклад на тема „Жертви или съучастници – поглед върху германската колективна памет след Втората световна война“.

    • Семинар: ISHA /International Students of History Association/ Weekend Seminar “Conflict Situations and Their Consequences”, проведен в СУ „Св. Климент Охридски“ на 22 – 25 май 2014 г.

    Форма на участие – организатор и модератор на работна група за военните конфликти в историята.

    • Конференция „Политики и идеологии XIX – XX в.: Теория и практика“, организирана от Факултетен студентски съвет към Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, проведена на 28 – 30 април 2014 г.

    Форма на участие – организатор и доклад на тема: „Сблъсък на идеологии – отношенията между Сталин и Рузвелт“.

    • Конференция: ISHA /International Students of History Association/ 25th Conference “Images of the Other: Relations between Western and Central-Eastern Europe in History”, проведена в Будапеща, Унгария на 14 – 19 април 2014 г.

    Форма на участие – доклад на тема “Anglo-German relations at the end of the 1800s and beginning of 1900s“.

    • Конференция „Живот и управление на цар Борис III“, организирана от Правно-исторически факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски“, проведена през ноември 2013 г.

    Форма на участие – доклад на тема „Борис III през погледа на Запада“.

    • Конференция: ISHA /International Students of History Association/ 24th Conference “Migration”, проведена в Льовен, Белгия на 7 – 12 април 2013 г.

    Форма на участие – доклад на тема „Holy experiments in the 17th century: Puritans, Quakers and Catholics“.

  • Заемани административни длъжности

    Административен секретар в Университетския център за управление на качеството

Учебни дисциплини

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури