Средновековна балканска история
Йоанна Бенчева е преподавател по средновековна балканска история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Родена е през 1970 г. в Плевен. Завършва НГДЕК „Св. Константин Кирилов Философ“. Има магистърски степени по история и право от СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация на тема „Хранене и диететика във византийско-балканския свят X-XV век“ с научен консултант проф. дин. Христо Матанов. През 2001 г. специализира в Университета в гр. Кьолн, Германия под ръководството на проф. Петер Шрайнер и проф. Христо Матанов. Интересите ѝ са в областта на средновековната история на Балканския полуостров с акцент върху проблемите на всекидневието, икономическото развитие и атонското монашество.
Приемно време:

вторник 14.00-16.00 в каб. 25 А

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 378

Научни интереси:
Средновековна история на Югоизточна Европа, Света гора, данъци, всекидневие
  • Биографични данни
    • 1989 г. завършва НГДЕК „Константин Кирил Философ“.
    • 1995 г. – магистър по история от СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация: „История на Византия и балканските народи“, втора специалност – Културология
    • 1999 г. магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски“
    • От 1995 г. досега асистент по средновековна балканска история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
    • 2018 г. доктор по история
  • Специализации

    2001 – стипендия на фондация Александър фон Хумболд, Кьолнски университет, научен ръководител проф. Петер Шрайнер

  • Членство в научни организации
    • Асоциацията на византинистите и медиевистите в България
      – Society of promotion of Byzantine studies
  • Проекти
    • Йоанна Бенчева, Търговията с хранителни продукти в балканското средновековие (XIII-XV в.), Ръководител, 2022
    • Йоанна Бенчева, Иновативно образование в хуманитарни и социални науки чрез цифрова трансформация и модернизация на учебните програми във Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий”, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Югозападен университет “Неофит Рилски” и Техническият университет в Габрово в партньорство с чуждестранни университети от Гърция, Полша и Румъния”, финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове, Член,  Номер на договора:№BG05M2OP001-2.016-0019, 2021
    • Йоанна Бенчева, Проект BG05M2OP001-2.013-0001 на МОН „Студентски практики – Фаза 2” финансиран от ОП НОИР – академичен наставник, Член, 2020
    • Йоанна Бенчева, Thracica et Protobulgarica. Кръгла маса по повод 120 години от рождението на проф. Бешевлиев, Ръководител, , Номер на договора:80-10-8 /18.03.2020
    • Йоанна Бенчева, Българската историческа балканистика в международен научен контекст, Член, , Номер на договора:80-10-20/17.04.2018
    • Йоанна Бенчева, Българската историческа балканистика в международен научен контекст, Член, , Номер на договора:8010189/24.04.2017
    • Йоанна Бенчева, академичен наставник по проект BG05М2ОP001-2.002-0001 “Студентски практики”- фаза I, Член,
    • Йоанна Бенчева, Свети места на Балканите и Русия: Атон и Рилският манастир (10-началото на 20 век), Член, , Номер на договора:25/2016
    • Йоанна Бенчева, Съвременни тенденции в българската историческа балканистика: перспективи пред изследванията и обучението, Член, , Номер на договора:71/2016
    • Йоанна Бенчева, Етноконфесионалните взаимоотношения на Балканите – поглед отвън и отвътре , Член, , Номер на договора:Договор по НИС № 12/ 15. 04. 2013
    • Йоанна Бенчева, проект BG051PO001-3.3.07-0002 „Студентски практики“, Член,
    • Йоанна Бенчева, Realia Byzantino-balcanica. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Христо Матанов, Член, , Номер на договора:040 от 05.04.2012
    • Йоанна Бенчева, Мултикултурното пространство на балканския град по Долен Дунав и via Diagonalis, Член, , Номер на договора:Договор по НИС № 33/ 05. 04. 2012
    • Йоанна Бенчева, Мултикултурното пространство на балканския град в прехода от средновековие към модерност, Член, , Номер на договора:договор № 97 от 15.04.2011 г.
    • Йоанна Бенчева, Балканският град през погледа на западните пътешественици през ХІ– ХV в. Типологизация на Западното мислене , Член,2010
  • Избрани публикации

    Монография

    • Йоанна Бенчева, Трапезата във византийско-балканския свят X-XV век, ISBN:978-619-176-157-9, ИК “Гутенберг”, София

    Статия в научно списание

    Статия в поредица

    • Йоанна Бенчева, Сиренето – производство, консумация и търговия във византийско-балканското средновековие, Studia Balcanica , том:Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти, брой:35, редактор/и:Лора Тасева и Пенка Данова, издателство:Институт по балканистика с център по тракология, 2021, стр.:47-59, ISBN:978-619-7179-17-0
    • Ангел Николов, Йоанна Бенчева, Контакти между Русия и Атон (XI–XVII в.), SESDiva, 2020
    • Йоанна Бенчева, Да шпионираш Балканите през XV век, Годишник на СУ “Св. Климент Охридски, Център за славяно-византийски проучвания “проф. Иван Дуйчев””, том:Международна научна конференция Граници култури идентичност, брой:100 (19), редактор/и:В. Велинова, Ив. Попова, М.Маркова, А. Миланова, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:91-96, ISSN (print):1311-784Х
    • Й. Бенчева, Герои и героизъм през Средновековието. Поглед към Византия и Балканите, Известия на българското историческо дружество, брой:40, 2008, стр.:263-267, ISSN (print):ISSN 0081-1122

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Йоанна Бенчева, Да похапнем в средновековна София, МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ СБОРНИК ДОКЛАДИ БОЯНСКАТА ЦЪРКВА Между изтока и запада в културно-историческия контекст на XIII век, редактор/и:доц. д-р Илиян Боянов, издателство:Национален Исторически музей , 2022, стр.:75-86, ISBN:ISBN: 978-619-90311-4-8
    • Йоанна Бенчева, Пътуванията в балканското средовековие (X-XV век), КУЛТУРА НА ПЪТУВАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК, редактор/и:Антоанета Балчева, издателство:Институт по балканистика с център по тракология, 2020, стр.:23-32, ISBN:978-619-7179-13-2
    • Йоанна Бенчева, Да похапнем с османците на Балканите, ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА И БАЛКАНИТЕ, XIX – XX ВЕК, редактор/и:Иван Първев, Мария Баръмова, Наум Кайчев, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:85-92, ISBN:978-954-07-4720-0
    • Йоанна Бенчева, Да похапнем на Балканите с евреите през средновековието., КРАТИСТОС. Сборник в чест на професор Петър Делев, редактор/и:Ю. Цветкова, Хр. Попов, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2017, стр.:654-657, ISSN (print):ISBN: 9789540743097
    • Йоанна Бенчева, Храната на средновековните българи според византийските извори от XI-XIV в., Изследвания в памет на проф. д-р Георги Бакалов (1943-2012), редактор/и:акад. Васил Гюзелев, издателство:ИК “Гутенберг”, 2017, стр.:278-283, ISSN (print):ISBN 9786191760916
    • J. Bencheva, Food in the Balkans during the Middle Ages, a view from West, 11th CONGRESS OF SOUTH-EAST EUROPEAN STUDIES, SOFIA 2015, SUMMARIES, 2015
    • Йоанна Бенчева, Да похапнем на Балканите с кръстоносците, REALIA BYZANTINO-BALCANICA.Studia in honorem LX annorum professoris Christi Matanov, редактор/и:Йоанна Бенчева, Теодор Димитров, издателство:Център за изследване на българите ТанграТанНакРа, 2014, стр.:344-350, ISSN (print):ISBN 9789543781188
    • Йоанна Бенчева, Избрана библиография на трудовете на проф. дин Христо Матанов, REALIA BYZANTINO-BALCANICA. Studia in honorem LX annorum professoris Christi Matanov, редактор/и:Йоанна Бенчева, Теодор Димитров, издателство:Център за изследване на българите ТанграТанакКра, 2014, стр.:20-37, ISSN (print):ISBN 9789543781188
    • Йоанна Бенчева, Храната на средновековните българи според византийските извори от XI-XIV в., Трети международен конгрес по българистика, 23-26 май 2013 г. Секция “История и археология”, подсекция “Българите през Средновековието”, редактор/и:Тодор Попнеделев, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2014, стр.:403-408, ISSN (print):ISBN 978-954-07-3839-0, Ref
    • Йоанна Бенчева, Законникът на Стефан Душан – успех или провал?, Quod Deus Vult! Сборник в чест на проф. дин Красимира Гагова , редактор/и:Ивайла Попова, Ал. Николов, Н. Дюлгеров, издателство:Mediaevalia, 2013, стр.:311-313, ISSN (online):ISSN 1314-2755
    • Й. Бенчева, Пътуването на Бениамин от Тудела през Балканите, в съавторство с Александър Панайотов, Средновековният българин и “другите”.Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Петър Ангелов , редактор/и:Георги Н. Николов, Ангел Николов, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2013, стр.:197-206, ISSN (print):ISBN 978-954-07-3454-5
    • Йоанна Бенчева, На поклонение в Света гора, Proceedings of the 22nd international congress of Byzantine studies Sofia, 22-27 August 2011, vol. III Abstracts of free communications, издателство:фондация „Българско историческо наследство“, 2011, стр.:256-0, ISSN (print):ISBN: 978-954-8536-05-9
    • Йоанна Бенчева, Какво ще бъде времето? (Метеорологичните прогнози през Средновековието), Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев, редактор/и:Милияна Каймакамова, издателство:УИ Климент Охридски, 2006, стр.:727-732, ISBN:ISBN 954-07-2435-X 978-954-07-2435-5
    • Йоанна Бенчева, Даровете на балканските владетели за атонските манастири през XIV век – политика или православие?, Иронията на историка,Сборник в памет на проф. М. Лалков, редактор/и:И. Баева, издателство:УИ Св. Климент Охридски, 2004, стр.:268-271, ISBN:ISBN 954-07-1846-5
    • Йоанна Бенчева, Света гора през XV век – поглед отвън, Civitas divino-humana, Сборник в чест на проф. Г. Бакалов, редактор/и:В. Вачкова, Цв. Степанов, издателство:Тангра ТаНакРа, 2004, стр.:299-305, ISSN (print):ISBN 9549942600
    • Йоанна Бенчева, Pacta Conventa – съхраняването на една държава, Държавността в историята, редактор/и:Т. Попнеделев, 2001, стр.:189-192, ISBN:ISBN 954-90589-3-Х
    • Йоанна Бенчева, Стопанството на манастира „Зограф“ през ХIII-ХIV в. по данни от данъчните описи, Балкански щрихи в европейското минало, редактор/и:М. Лалков, издателство:УИ Св. Климент Охридски, 2001, стр.:36-44, ISBN:ISBN 954-07-1469-9
    • Йоанна Бенчева, Един практикон от манастира Зограф (Предварителни бележки), Светогорска обител Зограф, ч. ІІІ, редактор/и:В. Гюзелев, Г. Бакалов, П. Ангелов, издателство:Гутенберг, 1999, стр.:176-178, ISBN:ISBN 954-9943-04-6

    Студия в научно списание

    Студия в сборник (на конференция и др.)

    • Йоанна Бенчева, Трапезата на владетеля в балканското средновековие (X-XV век), Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов, редактор/и:доц. д-р Ангел Николов, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2018, стр.:449-475, ISSN (print):ISBN 978-954-07-4490-2

    Учебно помагало

    • Йоанна Бенчева, Веселин Бешевлиев. Биобиблиография, ISBN:978-954-07-5055-2, УИ “Св. Климент Охридски”, София
    • Ангел Николов, Тина Георгиева, Йоанна Бенчева, Русия, Атон и Рилският манастир (XI – началото на XX в.). Сборник документи. Съставителство, превод и коментар , ISBN:978-954-8536-21-9, фондация „Българско историческо наследство“ ISBN 978-954-8536-21-9
    • Анастас Герджиков, Александър Николов, Йоанна Бенчева, Помагало за учителя по правата на човека. Автор на стр. 17-53, Институт за универсално обучение, София
  • Участие в научни конференции

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури