Исторически факултет

Стара история и Тракология
Щ

гл. ас. д-р Кирил Младенов

Отговорник за актуализацията на информацията за катедра СИТСИ на сайта на ИФ

Гл. ас. д-р Кирил Младенов е преподавател в катедра Стара история, тракология и средновековна история в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са в областта на акадския език, историята и културата на древна Месопотамия. Дисертацията му разглежда управлението на един от известните новоасирийски владетели Асархадон. Има специализации по асириологични дисциплини в университети в Майнц и Берлин. Актуалните му проучвания са свързани с изследвания върху асиро-вавилонската медицина и фолклор.
Приемно време:

четвъртък, 15-16 ч. в 38 каб. (след договаряне по мейл)

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 321

Адрес:
Исторически факултет
бул. “Цар Освободител” 15
1504 София
Научни интереси:
Асириология, Акадски език
  • Биографични данни

    Роден в град София през 1986 г.

    • 2020 – : главен асистент в Софийски университет “Св. Климент Охридски”
    • 2017 : доктор по Стара История
    • 2013 – 2017 : докторант по Стара История в Софийски университет “Св. Климент Охридски”
    • 2009 – 2011 г.: магистър по История в Софийски университет “Св. Климент Охридски”
    • 2005 – 2009 : студент по История в Софийски университет “Св. Климент Охридски”
  • Специализации
    • 2014-2015: специализация по програма Erasmus + в
    • Johannes Gutenberg-Universität, Майнц
  • Членство в научни организации
    • член на The International Association for Assyriology (IAA)
  • Проекти
    • 2021: проект по програмата на МОН „Млади учени и постдокторанти“ на тема “Медицината в Новоасирийската епоха”
    • 2018 – 2019: постдокторантски проект по програма DAAD във Freie Universität Berlin
    • 2017: съвместен проект с д-р Страхил Панайотов по програма Dahlem Junior Host Program във Freie Universität Berlin
  • Избрани публикации

     

    Статия в сборник (на конференция и др.)
    Кирил Младенов, The Potion in the 1st Millennium Babylon Medicine, Eating and Drinking in the Ancient Near East. Proceedings of the 67th Rencontre Assyriologique Internationale, Turin, July 12–16, 2021.Dubsar 33, editor/s:Stefano de Martino, Elena Devecchi and Maurizio Viano , 2024, pages:419-428
    Кирил Младенов, Сведенията за външната политика на Асархадон в царските надписи на владетеля и във Вавилонските хроники. Структура на историческите източници, Jubilaeus VIII, 2021, стр.:181-195
    Кирил Младенов, Връзката на Ispillurtu с Асирийската царска идеология в писмото SAA 10 030, Societas Classica , 2020, стр.:331-341
    Кирил Младенов, Сведенията за кимерийците в клинописните извори от времето на цар Асархадон (691-669г.пр.Хр)., Jubilaeus VII. Общество, царе, богове. Сборник в чест на проф. Маргарита Тачева., 2018, pages:513-521, ISBN:ISBN 978-954-07-4417-9
    Кирил Валентинов Младенов, Възцаряването на Асархадон., KPATIΣTOΣ. Сборник в чест на проф. Петър Делев. , 2017, pages:59-68, ISBN:ISBN 978-954-07-4309-7
    Кирил Младенов, Сведенията за строежи и съпътстващите ги ритуали в надписите на Асархадон., Societas Classica VI, 2013, pages:606-619, ISBN:ISBN 978-954-903-7
    Участие в конференция
  • Участие в научни конференции

     

    Секционен доклад, Кирил Младенов, Notes about the Akkadian medical tradition in the Babyloniann Talmud
    Секционен доклад, Кирил Младенов, Епизоди от провинционалната политика на късната Новоасирийска империя
    Секционен доклад, Кирил Младенов, Ролята на климатични аномалии и природни бедствия през VII век пр. Хр. за упадъка на Новоасирийската империя
    Секционен доклад, Кирил Младенов, The medical information in Ludlul bēl nēmeqi: Who can afford to be treated in the ancient. Near East and how.
    Секционен доклад, Кирил Младенов, Лечебната лапа naṣmattu в Асиро-Вавилонската медицина
    Секционен доклад, Кирил Младенов, The Potion in the 1st Millennium Babylon Medicine
    Секционен доклад, Кирил Младенов, Връзката на ispilurtu с асирийската царска идеология в писмо SAA 10 030
    Секционен доклад, Кирил Младенов, The conquest of Egypt and the substitute king rituals of Esarhaddon in 671
    Секционен доклад, Кирил Младенов, Сведенията за строежи и съпътстващите ги ритуали в царските надписи на Асархадон

Учебни дисциплини

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар