Съвременна българска история
Щ

гл. ас. д-р Мартин Вълков

Главен асистент доктор Мартин Вълков е преподавател по Съвременна българска история в Софийски университет “Свети Климент Охридски”. Интересите са му свързани с Нова и Съвременна българска история, военна история и международни отношения.
Електронна поща:
Адрес:
Исторически факултет
бул. “Цар Освободител” 15
1504 София
Научни интереси:
Военна история, Нова българска история, Съвременна българска история,
  • Биографични данни
    • Завършва английска езикова гимназия ”Гео Милев” в гр. Бургас
    • Завършва специалност “Международни отношения” в Софийски унивеститет “Свети Климент Охридски”
    • Завършва специалност “История” в Софийски унивеститет “Свети Климент Охридски”
    • Получава магистърска степен по
    • “Сравнителна централноевропейска история” в Централноевропейския
      университет в Будапеща
    • Защитава докторска дисертация на тема “Българското военноадминистративно управление в Поморавието, Косово и Вардарска Македония 1915-1918 г.”
  • Проекти
    • Мартин Вълков, България и Балканите през ХХ век: външна политика и публична дипломация, Член, , Номер на договора:Договор № 80-10-12 от 17.4.2018 г.
    • Мартин Вълков, Реформи и реформени инициативи в България и света през ХХ век, Член, , Номер на договора:Договор № 80-10-44 от 19. 4. 2017
    • Мартин Вълков, Victor’s Justice or a Travesty of Justice: The Prosecution of War Crimes in Bulgaria after the First World War, Член
    • Мартин Вълков, Съдбата на вакъфските имоти в България в условията на прехода от имперско към национално държавно управление, Член
    • Мартин Вълков, Голямата война (1914-1918): между личната и голямата история, Член
    • Мартин Вълков, Историческа демография на българските общности в Македония и Украйна (края на 19 – средата на 20 век). Статистически анализ, Член
  • Избрани публикации

    Статия в научно списание

    • Martin Valkov, The Conflict between Bulgaria and Austria-Hungary about the Border in Kosovo, 1915-1918, Albanologji , том:7, брой:2, 2017, стр.:405-416
    • Мартин Вълков, „Заповед за уничтожението на определени категории интелигентни лица” от 1915 г., Анамнеза, брой:1, 2016, стр.:1-27, Ref
    • Мартин Вълков, Война, окупация и международно право в края на XIX и началото на XX в., Анамнеза, брой:2, 2015, стр.:1-22, Ref
    • Мартин Вълков, Състав и дислокация на българските войски в Поморавието, Косово и Вардарска Македония в годините на Първата световна война, Електронен вестник за музеология и военна история, брой:1, 2015

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Мартин Вълков, Коалиционна война, общи ресурси? Експлоатацията на сръбските мини и подземни богатства през Първата световна война, Предизвикателството: съвременна българска история. Сборник с изследвания в чест на проф. д-р Евгения Калинова, 2020
    • Мартин Вълков, България и мирът – Парижкият договор от 1947 г. в светлината на Ньойския договор от 1919 г., Нова България и мирът след Втората световна война, редактор/и:Искра Баева, 2018, стр.:147-160, Ref
    • Мартин Вълков, Реформи по време на окупация? Българските военни възгледи за управлението на заети от армията неприятелски територии в края на XIX и началото на XX в., Реформи и реформени инициативи в България и света през ХХ в. С., 2018, редактор/и:Искра Баева, Евгения Калинова, издателство:УИ „Св. Климент Охридски”, 2018, doi:47-64, Ref
    • Martin Valkov, Dimitar Grigorov, The Toplice Uprising, 1917, The First World War and its impact on the Balkans and Eurasia. 17–18 September 2013. Sofia University. Papers, 2013

    Студия в научно списание

    • Мартин Вълков, Между национално обединение и завоевателна война: военнополитическите цели на България през Първата световна война като историографски проблем, Анамнеза, issue:1, 2018, pages:1-47

    Студия в сборник (на конференция и др.)

    • Martin Valkov, When Bulgaria and Austria-Hungary Were Neighbours: Agreements and Disagreements on the New Bulgarian Western Border, 1915-1918, Bulgaria and Hungary in the First World War. A View from the 21st Century. Eds. Demeter, Gábor–Katona, Csaba–Peykovska, Penka. Budapest–Sofia, 2020. [21st Century Studies in Humanities]., 2020, pages:239-264
    • Мартин Вълков, Война и дипломация: конфликтът между България и Австро-Унгария за Косово през Първата световна война, С поглед към света и България. Сборник в памет на проф. д-р Константин Грозев, 2019
  • Участие в научни конференции
    • Секционен доклад, Мартин Вълков, Вакъфите в България между двете световни войни
    • Секционен доклад, Мартин Вълков, Peace Settlements and Prosecution of War Crimes: the Treaty of Neuilly and the War Crimes Trials in Bulgaria after the First World War
    • Секционен доклад, Мартин Вълков, Война и дипломация: конфликтът между България и Австро-Унгария за Косово през Първата световна война
    • Секционен доклад, Мартин Вълков, Между национално обединение и хегемония на Балканите: военнополитическите цели на България през Първата световна война като историографски проблем
    • Секционен доклад, Мартин Вълков, България и мирът – Парижкият договор от 1947 г. в светлината на Ньойския договор от 1919 г.
    • Секционен доклад, Мартин Вълков, Съд на победителите или имитация на правосъдие? Наказателното преследване на военни престъпления в България след Първата световна война
    • Секционен доклад, Мартин Вълков, Реформи по време на окупация? Българските военни възгледи за управлението на заети от армията неприятелски територии (краят на XIX – началото на XX в.)
    • Секционен доклад, Мартин Вълков, Between Occupation and Annexation: Bulgarian Rule in Serbia, Kosovo, and Macedonia during the First World War, 1915–1918
    • Секционен доклад, Мартин Вълков, Front and Rear in 1917: Bulgarian Military Administrative Rule behind the Salonika Front
    • Секционен доклад, Мартин Вълков, България и Балканите през Първата световна война: териториални амбиции, политически цели и стратегически планове
    • Секционен доклад, Мартин Вълков (съвместно с Димитър Григоров), The Toplice Uprising, 1917
    • Секционен доклад, Мартин Вълков, Serbian Historiography, Bulgarian Archives: Unpublished Documents on the Toplice Uprising Kept in Bulgarian Central State Archives
    • Секционен доклад, Мартин Вълков (съвместно със Станислава Стойчева и Деян Мартиновски), Аспекти на демографските и статистическите проучвания за Македония във военновременни периоди: Балканските войни 1912-1913 г. (българското, гръцкото и сръбското виждане по въпроса)

Учебни дисциплини

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури