Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

Средновековна българска история
Щ

гл. ас. д-р Явор Митов

Катедра История на България
ORCID
Авторите
Academia.edu
ResearchGate
Google Scholar
Д-р Явор Кирилов Митов е преподавател по Средновековна българска история. Професионалните му интереси в областта на историята са свързани с темата за военно-административното устройство на българските земи под византийска власт, българска и византийска сфрагистика, българска епиграфика и история на средновековното изкуство. Специализирал е в Янински университет, Гърция и в Институт по византинистика и новогрецистика във Виенски университет, Австрия.
Приемно време:

Сряда, 10–11 ч. в каб. 285

Електронна поща:

jmitov@uni-sofia.bg

Телефон:

(02) 9308/ 305

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Военно-административно устройство на българските земи под византийска власт 971–1185 г., българска и византийска сфрагистика, българска епиграфика, история на средновековното изкуство и архитектура по българските земи.
  • Биографични данни

    от 2020 г. главен асистент по Средновековна българска история в Катедра История на България към Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, гр. София.

    2016–2020 г. Редовен докторант към катедра „История на България“ в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“, гр. София. Тема на дисертацията: „Военно-административно устройство на българските земи под византийска власт (971–1018)“.

    2013–2015 г. Магистърска степен „България и българите VII–XIX в.“, СУ „Св. Климент Охридски“, гр. София.

    Магистърска теза: Българо-сръбски и българо-византийски отношения при управлението на цар Михаил III Шишман (1323–1330).

    2010–2013 г. Бакалавърска степен „История“ в СУ „Св. Климент Охридски“, гр. София.

    Профил: Старогръцки език.

    Специализация: Средновековна българска история.

    2009 г. средно образование в ПГИМ „Йордан Захариев“, гр. Кюстендил.

    Роден в гр. Кюстендил.

  • Специализации

    26.09.2022 – 30.09.2022 г. Участие в интензивна програма за обучение на университетски преподаватели “Activating Students in Online Classes”, Катовице – Полша.

    2.05.2022 – 13.05.2022 г . Научна визита в Ягелонски университет, Краков, Полша.

    17.06.2018 – 22.06.2018 г. Научна визита в Институт по византинистика и новогрецистика – Виенски университет Австрия.

    15.10.2016 – 15.12.2016 г. двумесечна практика в Института по византинистика и новогрецистика във Виенски университет, Виена, Австрия.

    2.07.2016 –12.07. 2016 г. специализация във Филиала на Националния археологически институт с музей в гр. Шумен под ръководството на проф. дин Иван Йорданов.

    1.10.2014 – 1.04.2015 г. 6 месечна специализация по програма „Еразъм+“ в Янински университет, Гърция.

    11.05. 2014 – 22.05.2014 г. Интензивна програма „Стандарти на Всекидневието през Средновековието и Новото време, Велико Търново. ЕП „Учене през целия живот“.

    1.10.2012 – 15.02.2013 г. 4,5 месечна специализация по програма „Еразъм“ в Янински университет, Гърция.

  • Членство в научни организации

    От 2014 г. Член на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България, гр. София.

  • Членство в редколегии

    От 2018 г. член на Редколегия на „Известия на исторически музей Кюстендил“.

    От 2017 г. член на Редколегия на „Музеен вестник. Регионален исторически музей  Кюстендил“.

  • Проекти

    24.02 – 6.03.2020 г. Специалист с задача извършване на „Тематично проучване на религиозни обекти в регионите на общините Струмица (Република Северна Македония) и Кюстендил (Република България)“ във връзка с проект: CB006.2.21.143 “Опазване на духовните светилища – устойчив туристически потенциал в Струмица и Кюстендил.”

    От 2018г. Член в проект „Българското духовно пространство – история и култура без граници. Непознатото културно-историческо наследство в Западнобългарските земи“ „КОНКУРС ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ФУНДАМЕНТАЛНИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА – 2018 г.“

    26.03–26.04.2019 г. Член в проект на тема „Изграждане и откриване на постоянна експозиция на открито – Лапидариум „Пауталия” в парка на Регионален исторически музей Кюстендил“ към обявена СЕСИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА ДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, МУЗЕИТЕ И ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВА.

  • Избрани публикации

    Монографии

    Митов, Я., Средновековната църква „Св. Георги“ в град Кюстендил и рисунките графити по живописта на храма, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 2022.

    Глава от монография

    Кюстендил и Кюстендилско от началото на XI в. до 1331 г. – В: История на Кюстендил. Том I. Кюстендил от Древността до Освобождението от османска власт. София – Кюстендил 2022. Институт за исторически изследвания при БАН; Община Кюстендил. ISBN 978-954-2903-40-6. 656 с. + цв. ил.

    Студии

    1. Правилникът в училищната кондика на град Кюстендил от 3 март 1846 г. – Известия на исторически музей Кюстендил, 22, 2022, ISSN 0861-4342, 49 – 79.
    2. Епиграфски паметници от средновековната църква „Св. Георги“ в Кюстендил. – Известия на исторически музей Кюстендил, 18 (2018), ISSN 0861-4342, с. 91–144.

    Статии

    1. Непубликувани печати на Михаил Кондостефан – куропалат и дук, Никита – епископ на Макри и севаст Мануил Димирис. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, Т. 17, 2021, ISSN 1312-5532 (print), ISSN 2603-3275 (online), 133-142.
    2. Непубликувани византийски моливдовули от Исторически музей – Разлог. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, София, 16 (2020), ISSN 1312-5532 (print), ISSN 2603-3275 (online), с. 239-247.
    3. Стратезите Леон Саракинопул и Исаак – от забравата на историята. – В: Памет и забрава в историята. Кюстендилски четения 24 (2018). София, 2019, ISBN 978-954-07-4606-7, с. 24–28.
    4. Военно-административно устройство на българските земи под византийска власт (971–1018 г.). Автореферат на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор“. София 2019, 36 с.
    5. Флората и фауната през призмата на малкия човек от Средновековието. Според графити открити в църквата „Св. Георги“ (XI–XII в.) в Кюстендил. – В: Интердисциплинарни четения т. 1. Природа и общество. София, 2019.Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, ISBN 978-954-07-4687-6, с. 151–159.
    6. Новооткрити надписи от пещерата на св. Йоан Рилски до с. Гърбино, Кюстендил. – Известия на исторически музей Кюстендил, 20 (2019), ISSN 0861-4342, с. 231–242.
    7. Любимите жени на цар Михаил III Шишман – по дирите на една легенда от с. Коняво, Кюстендилско. – В: Кюстендилски четения, 22 (2016). Коварство и предателство в историята, София 2018, ISBN 978-954-07-4606-7, с. 126–131.
    8. Средновековните рисунки графити – носители на народната традиция. Примерът от църквата „Св. Георги“ (XI–XII в.) в Кюстендил. – Регионален етнографски музей Пловдив. Годишник 7. Традицията в народната култура, Пловдив 2018, ISSN 1314-5509, с. 170–178.
    9. Рисунките графити – извор за средновековната народна култура. Примерът от църквата „Св. Георги” в Кюстендил. – Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов, София 2018, ISBN 978-954-07-4490-2, с. 671–678.
    10. Непубликувани владетелски и административни печати от нумизматичната колекция на Регионален археологически музей – Пловдив. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, София, 14 (2018), ISSN 1312-5532 (print), ISSN 2603-3275 (online), с. 221–229, табл. L.
    11. Записки за медиевисти и историци занимаващи се с медиевистика от Кюстендил и Кюстендилския край (по данни от музейните и архивните фондове). – Известия на исторически музей Кюстендил, 19 (2018), ISSN 0861-4342, с. 107–120.
    12. Новооткрити надписи и рисунки графити от пещерата на Св. Йоан Рилски при с. Гърбино, Кюстендилско. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 13 (2017), ISSN 1312-5532 (print), ISSN 2603-3275 (online), с. 363–370.
    13. Средновековната църква „Св. Георги“ в Кюстендил // The Medieval Church St. George in Kyustendil, Кюстендил 2016, ISBN 978-619-00-0424-0, 28 с.+40 ил.
    14. Графити рисунки от църквата „Св. Архангели Митрополитски“ в Костур. – Археология 1–2 (2015), ISSN 0324-1203, с. 125–134.
    15. The Life of the people from the Elena Region during the Russo-Turkish War of 1877–1878 (on the evidence from a marginal note from the town of Elena). – Everyday Life 3 (2014), ISBN 978-619-00-0176-8, с. 708–715.
    16. Църквата „Св. Архангели Митрополитски“ в Костур и графитите рисунки по фреските на нейната южна фасада. – Сб. Национална студентска конференция „1000 години от смъртта на цар Самуил“, ISBN 978-954-680-965-0, Благоевград 2014, с. 166–178.
    17. Църквата „Св. Архангели Митрополитски“ в Костур и графитите рисунки по фреските на нейната южна фасада. – Сб. Национална студентска конференция „1000 години от смъртта на цар Самуил“, ISBN 978-954-680-965-0, Благоевград 2014, с. 166–178.
    18. „Houston, we have a problem!“ Югославската космическа програма – между реалното и мистификацията. – Анамнеза, 9/1 (2014), с. 3–19, https://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi19-all/Y_Mitov_statiya_Anamneza_kn_1_2014/Y_Mitov_statiya_Anamneza_kn_1_2014.pdf
    19. Възобновяване на Българската патриаршия през 1235 г. – исторически изследвания, извори, история и фактори. – Сборник. Конкурс „Студентски разработки“, ISBN 978-954-07-3516-0, София 2013, с. 43–67.
    20. Неизвестна приписка от град Елена за Руско-Турската война (1877–1878). – История 20/2 (2012), ISSN 0861-3710, с. 148–167.
  • Участие в научни конференции

    2022 г.

    1. Четвърта международна научна конференция на тема: „Музейните и архивните фондове – места на памет”. Представяне на богатството на музейните фондове и архиви. гр. Кюстендил, 3–5 октомври. Доклад: „Правилникът към кондиката на килийното училище в гр. Кюстендил от 17 януари 1846 г.”

    2019 г.

    1. Четвърта международна научна конференция на тема: „Музейните и архивните фондове – места на памет”. Представяне на богатството на музейните фондове и архиви. гр. Кюстендил, 3–5 октомври. Доклад: „Правилникът към кондиката на килийното училище в гр. Кюстендил от 17 януари 1846 г.“
    2. II-ри Преглед на Музейните анимации . гр. Шумен, 28–30 юни.
    3. Научна конференция в Рилската света обител „550 години от връщането на мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец от Търновград в Светата Рилска обител 1469-2019“. Рилски манастир, 18–19 юни. Доклад: „Пещерата на св. Йоан Рилски край с. Гърбино, Кюстендилско.“
    4. 25-ти Кюстендилски четения – „Градът в историята. Кюстендил през вековете“. гр. Кюстендил, 7–9 юни. Доклад: „Преименуването на Велики Преслав от император Йоан I Цимисхий в светлината на сфрагистичните паметници.“
    5. Кръгла маса на тема „ Цар Гаврил Радомир в българската история“ гр. Радомир, 29 март. Доклад: „Поклонничеството по долината на река Струма през вековете.“

    2018 г.

    1. Международна научна конференция „Залезът на ранносредновековното българско царство. Перник през вековете – история, археология и култура.“ гр. Перник, 18–20 октомври. Доклад: „Непубликувани моливдовули от фонда на РИМ – Перник“.
    2. Трета международна научна конференция „Музейните и архивните фондове – места на памет. Представяне на богатството на музейните фондове и архиви.“ гр. Кюстендил, 4–6 октомври. Доклад: „Непубликувани владетелски и административни печати от нумизматичната колекция на Регионален археологически музей – Пловдив“.
    3. Международна научна конференция Кюстендилски четения – „Памет и забрава в историята“. гр. Кюстендил, 1–3 юни. Доклад: „Стратезите Леон Саракинопул и Исаак – от забравата на историята“.

    2017 г.

    1. VII Международен симпозиум „Пауталия-Велбъжд-Кюстендил и прилежащите им територии през вековете“ организиран от РИМ „Акад. Йордан Иванов“ във връзка 120 годишнината от създаването на първата музейна институция в Кюстендил. гр. Кюстендил, 4–6 октомври. Доклад: „Новооткрити надписи от пещерата на Св. Йоан Рилски при с. Гърбино, Кюстендилско.“
    2. Преглед на музейните анимации. гр. Шумен, 12–14 май.
    3. Научна конференция „Традицията в народната култура“ организирана от Регионален етнографски музей Пловдив. гр. Пловдив, 20–22 април. Доклад: „Средновековните рисунки графити – носители на народната традиция. Примерът от църквата „Св. Георги“ (XI–XII в.) в Кюстендил.“

    2016 г.

    1. Втора национална научна конференция „Курорти, курортно дело и почивка в България – модернизация и европейски влияния.“ гр. Кюстендил, 29–30 септември. Доклад: „Пещерата на Св. Йоан Рилски край с. Гърбино, Кюстендилско. Един неразчетен средновековен надпис.“
    2. Четвърта национална среща „Кръг с децата“ проведена в Национален политехнически музей и „Музейко“. Детски научен център. гр. София, 24–26 юни.
    3. Международна научна конференция Кюстендилски четения „Коварство и предателство в историята.” гр. Кюстендил, 3–5 юни. Доклад: „Любимите жени на цар Михаил III Шишман – по дирите на една легенда от с. Коняво, Кюстендилско.“
    4. Пета национална конференция „Пътуване към България“ по история, археология и културен туризъм. Писменост, книжовници, книги: Българската следа в културната история на Европа. гр. Шумен, 26–28 април.

    2014 г.

    1. Международна конференция „1000 години от смъртта на цар Самуил“ София, 6–8 октомври.
    2. Национален студентски семинар – 1000 години Самуилова България, гр. Благоевград, 3–4 септември. Доклад: „Църквата „Св. Архангели Митрополитски“ в Костур и графитите рисунки по фреските на нейната южна фасада“.

    2012 г.

    1. Ежегодни Кюстендилски четения 2012 г. „Традиции и преход в българската историческа наука.“ гр. Кюстендил, 1–3 юни. Доклад: „Записки за медиевисти и историци занимаващи се с медиевистика от Кюстендил и Кюстендилския край“.

    2011 г.

    1. Конференция „Студентски разработки“ организирана от Исторически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. гр. София, 19 декември. Доклад: „Възобновяване на Българската патриаршия през 1235 г. – исторически изследвания, извори, история и фактори“.
    2. Участие в XXII Международен конгрес по византинистика. гр. София, 22–27 август.

Учебни дисциплини

Календар

Календар

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео