Исторически факултет

In Memoriam

История на българските земи през ХV-ХVІІ век

проф. д.и.н. Цветана Георгиева

(1937-2022)
Професор доктор Цветана Геогриева е български историк и османист. Дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийски унивеситет “Свети Климент Охридски”. Автор на стотици изследвания в областта на историята на българските земи през ХV-ХVІІ век, етнологията и антропологията.
Научни интереси:
Османската империя, Българските земи през ХV-ХVІІ век, етнология, антропология
Електронна поща:
  • Биографични данни
    • Родена на 26. 04. 1937 г. в София
      1962 г. -завършва специалност История в СУ.
    • 1962-1963 г. – инспектор в отдел “Култура и изкуство” при ОНС Бургас.
    • 1964-1967 г. – аспирант в катедра История на България в СУ.
    • 1968 г. – защитава степен “кандидат на историческите науки”. Тема: “Еничарството в българските земи /ХV-средата на ХVIII в./”.
    • 1967-1969 г. – хон. асистент във ФИФ на СУ.
    • 1969-1970 г. – редактор в София прес.
    • 1970-1972 г. – научен сътр. в Истор. и-т при БАН.
    • 1972-1978 г. – асистент по История на България в ИФ на СУ
    • 1976 – доцент
    • 1979-1993 г. – ръководител на катедра Етнография при ИФ.
    • 1998 г. – д-р на ист. науки: “Пространство и пространства на българите ХV-ХVІІ в.”
    • 1999 г. – професор в Катедра Етнология на ИФ при СУ
  • Членство в организации
    • Представител на България в PAC EUROETHNO към Съвета на Европа – Стразбург.
    • Член на Международната организация на европеистите с център Брюксел.
  • Избрани публикации
    • 2003. Християни и мюсюлмани в българското пространство. – В: Балкански идентичности. Ч. ІV. С., 2003, с. 7-29.
    • 2003. Трансформациите на един сблъсък на цивилизации – християнството и исляма на Балканите. – В: Балкански идентичности. Ч. 3. С., 2003, с. 49-76
    • 2001. Съвършенният човек в представите на мюсюлманите в Родопите. – В: Етнология на суфиските ордени – теория и практика. С., 2001, с. 143-152.
    • 2001. Pomaks: Muslim Bulgarians. – Islam and Christian-Muslim Relations, Vol. 12, N 3, July 2001, p.303-316
    • 2000. Механизми на етнификацията: семейството и празничната система. – В: Евреите по българските земи. Родова памет и историческа съдба. Съст. Е. Барух. С., 2000, с.91-136. ISBN 954-8872-27-7
    • 2000. Поселищна мрежа, икономика и демографски процеси в българския ХV век в “Българската народност през ХV в.” на проф. Христо Гандев. – В: Европа и България. Сборник в памет на проф. Хр. Гандев. С., 2000, с. 54-74.
      ISBN 954-07-0590-8
    • Coexistence as System in the Everyday Life of Christians and Muslims in Bulgaria. – In: Ethnologia Balkanica, Vol. 3, Sofia ets., 1999, p. 59-84.
      2000. и др. История на България. Разширени планове за конкурсен изпит. С., 2000. ISBN 954-527-143-4
    • 1999. Пространството на българите и неговите граници през ХV-ХVII в. – Год. СУ, Истор. ф-т, 88, 1995, С., 1999, с. 5-36.
      ISSN 0204-4005
    • 1999. Историята на Османската империя през погледа на френските османисти. /Предговор/. – В: История на Османската империя. Под. ред. Р. Мантран. С., 1999, с. 7-22. ISBN 954-8440-25-3
    • 1999. Pomaks: Muslim Bulgarians. – In: Communities and Identities in Bulgaria. Ed. Anna Krasteva. Ravenna, 1999, p. 221-238. ISBN 88-8063-210-
    • 1999. Християнството и ислямът в българското средновековие. – В: Бълг. общество ХV-ХVIII в. С., 1999, с. 5-56. ISBN 954-07-0750-1
    • 1999. Пространство и пространства на българите ХV-ХVII век. С., 1999. ISBN 954-607-240-0
    • 1999. Пространствата на етнологията във времето на етнолозите. Предговор. – В: АБС на етнологията. Антология на науката за човека и обществото. Т. II. С., 1999, с. 7-17. ISBN 954-07-0575-4 /т. 2/
    • 1999. История на България в 3 т. Т. 2. и Н. Генчев. История на България ХV-ХIХ век. С., 1999. ISBN 954-426-205-
    • 1998. Les organisations provinciales des Janissaires dans la vie sociale de la Roumelie ottomane. – Arab Historical Review for Ottoman Studies, 1988, ) 17-18, p. 57-63. ISSN 0330-808
    • 1998. Bulgarians Between East and West. – The balkans. National identites in a historical perspective. Ravenna, 1998, p. 153-16
    • 1998. The Danub River – A Boundary of the Bulgarian Space in 15th – 17th Centuries, Ethnologia Balkanika, Jurnal of Balkan Ethnology, 1, 1997. С., 1998, р. 11-19.
    • 1998. Селското землище в българското пространство през Х.-ХVII век. – В: Етногр. проблеми на нар. култура. Т. 5, С., 1998, с. 21-6
    • 1998. Преселническата мотивация на българските турци. – В: Между адаптацията и носталгията. Т. 3, С., 1998, с. 45-76.
    • 1998. Помаците – българите мюсюлмани. – В: Общности и идентичности. Т. 2. С., 1998. ISBN 954-457-007-1
    • 1998. Между традицията и модерността /Преходът и преходите в Кърджали/. – В: Кърджали от традицията към модерността. Сб. Съставител и предговор…С., 1998, с. 9-41. ISBN 954-8872-16-1
    • 1998. Един “стар” и “съвсем нов” прочит на историята на Балканите, Европа и османското нашествие. Предговор към 2 изд. на монографията на Хр. Матанов и Р. Михнева “От Галиполи до Лепанто”. С., 1998, с. 3-12. ISBN 954-717-047-3
      1998. и В. Китанов. Документи по история на България. Ч. 1. Благоевград, 1998. ISBN 954-680-060-0
    • 1998. Дар, грях, изкупление в традиционната култура на Балканите. – В: Балканистичен форум. Дарове и съкровища. Духовният континюитет на Балканите. Благоевград, 1998.
    • 1998. Българския народ под османска власт. – В: История на България от древността до наши дни. Уч. помагало за НУКК. С., 1998, с. 153-183
    • 1997. Структура на селищната мрежа в българското пространство през ХV-ХVII век. – Balk. forum, 1997, № 1, с. 28-44
    • 1997. Светът на българите. С., 1997
    • 1997. Историята на българския народ в ранните векове на османското владичество /ХV-ХVII в./. – История, 1997, № 3-4, с. 30-40.
    • 1996. Природна среда и модел на селищна мрежа в българското пространство през ХV-ХVII век. – ИПр, 1996, № 2, с. 31-56.
    • 1996. и др. История на България за ХI клас. Кн. за учителя. С., 1996
    • 1995. Пространството на българите и неговите граници през ХV-ХVII век. – Год. Си, ИФ, т. 88, 1995, с. 5-36.
    • 1995. Пространството на българите и неговите граници – ХV-ХVIII в. – Изток-изток, 1995, № 18-19, с. 40-45.
    • 1995. Османската империя между газавата и системата на милетите. – В: Културни, исторически и етнополитически отношения между християнството и исляма на Балканите ХIV-ХV век. С., 1995, с. 63-74.
    • 1995. Историята – митологизирана реалност или митовете в историята. – История, 1995, № 5, с. 1-9.
    • 1995. Газаватът и системата на милетите – две алтернативи в османската политическа система. – Минало, 1995, № 2, с. 44-55.
    • 1995. Балканите – кръстопът на етноси и култури . – Минало, 1995, № 3, с. 82-87
    • 1994. Une cohabitation ethno-religiese dans les Balkans: le cas des Rhodope oriental. In: Enquete d indentite. Civilisations, XLII, N 2, 1994, p. 161-175
    • 1994. The Encounter of Christianity and Islam on the Balkans. A Glimpse from Bulgaria. In: Christians – Muslims Frontieres: History, Myths and current Realities. Birmingam.
    • 1994. L histoire bulgare au tempes mytthique. Le tempes de l Europe. T. II. Tempes mythiques europeens. Strasbourg, 1994, p. 90-94
    • 1994. et A. Zeliazkova. L’identite en periode de changement /Olservations sur cairtains tendences du monde mixte des Rhodopes / . – Cahier inetrnationaux de Sociologie, vol. XCVI, 1994, 125-143.
    • 1994. Coexistence as a Sistem in the Everyday Life of Christians and Mualims in Bulgaria. – In: Relations of Compatibility between Christians and Muslims in Bulgaria. Sofia, CMSIR, 1994, p. 241-246
    • 1994. Тенденции в етническите и конфесионални отношения в малките градове на Изт. Родопи. – В: Аспекти на етническата ситуация в България. /Прераб. и доп. изд./ С., 1994, с. 264-269.
    • 1994. Съжителстовото като система във всекидневния живот на християните и мюсюлманите в България. – В: Връзки на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани в България. С., 1994, с. 136-154
    • 1994. Светецът – един средновековен почин. В: Избор, зима, 94, новите мъченици, с. 10-23.
    • 1994. Ръката на Фатима. Среща на християнството и исляма на Балканите. – Lettere internationale, 1994, № 7, 10-13.
    • 1994. Природата вижда, знае и наказва. – Lettre internationale, 1994, № 7, с. 13-16.1994. Природата вижда, знае и наказва. – Lettre internationale, 1994, № 7, с. 13-16.
    • 1994. Дългата сянка на Херакъл. – Изток-изток, 1994, бр. 14, с. 36-41.
    • 1994. Връзки на съвместимост и несъвместимост в ежедневието на християни и мюсюлмани в българските земи. – В: Аспекти на етнокулт. ситуация в България. С., 1994, с. 212-223.
    • 1993. The Structure of Power in Traditional Community of Bugarien Mohammedans in the Regions of Chech (Western Rodops). A prob research. – In: The Ethnic Situation in Bulgaria. Researches in 1992. Sofia, Club 90, 1993, p. 59-691993. The Structure of Power in Traditional Community of Bugarien Mohammedans in the Regions of Chech (Western Rodops). A prob research. – In: The Ethnic Situation in Bulgaria. Researches in 1992. Sofia, Club 90, 1993, p. 59-69
    • 1993. Хлябът – ключ, който разделя и събира светове. – Бълг. фолклор, 1993, № 1
    • 1993. Структурата на властта в традиционната общност на помаците в района на Чеч /Западни Родопи/. – В: Етническата картина в България. /Проучвания 1992/. С., 1993, с. 65-77.
    • 1993. Светът на българите през столетията на османското владичество / нач. на ХV – края на ХVII в. /. С., 1993.
    • 1993. Наблюдения от една студентска етноложка експедиция в тетевенско и Ловешко /юли 1993/ – БЕ, 1993, № 5-6, с. 153-160.
    • 1993. Идентичност и идентичности в образованието по история. – История, 1993, № 6, с. 10-16.
    • 1993. и др. История на България. За гимназиалната степен в общообразователните и проф. училища. С., 1993.
    • 1992. Структурата на властта н традиционната общност на помаците в района на Чеч / Зап. Родопи /. – В: Етническата картина в България. Проучвания 1992 г. С., 1993, с. 65-77.
    • 1992. Ранни противоречия в националното историческо съзнание. – Култура, 1992, № 1, с. 12-17
    • 1992. Пред смъртното ложе на историята. – Избор, есен-зима, 1992, с. 52-57.
    • 1992. Контакт-конфликт, конфликт-контакт или кръстопътни ритуали /на Балканите/. – Избор, 1992, № 2, с. 44-50.
    • 1992. Контакт – конфликт или български ритуален кръстопът. – Избор, лято, 1992, с. 12-18.
    • 1992. Историческото съзнание и отчитането на времето. – История, 1992, с. 1, с. 12-17.
    • 1992. и др. Записки по история на България 681-1878. За Х кл. С., 1992.
    • 1992. Етнологията – наука за митовете в действителността и за действителността на митовете. – В: АВС на етнологията. Антология на науката за човека, културата и обществото. Т. I. С., 1992, 1-15.
    • 1992. Връзки на съвместимост и несъвместимост в ежедневието на християни и мюсюлмани в българските земи. – В: Аспекти на етнокултурната ситуация в България. Т. I., С.,1992, с.138-147.
    • 1992. Аспекти на етническите и конфесионални отношения в малките градове на Източните Родопи. – В: Аспекти на етнокултурната ситуация в Блгария. Т. II. С., 1992.
    • 1991. La culture bulgare entre islam et chretiente: une culture de melange. – In: Frontieres Visibles et invisibles, l Europe de regions ou des aires culturelles, Strasbourg, 1991, Vol. II, p. 215-222.
    • 1991. и др. Документи за историята на бълг. народ през ХV-ХVII в. Уч. помагало за студ. от ВПИ Благоевград. Състав… Благоевград, 1991.
    • 1990. /рец./ Мебе-и канун-и йеничери оджаг-и тархи: История произхождения законов янычарского корпуса. Изд. текста И. Е. Петросян. М., 1987. – BHR, 1990, № 1, с. 89-92.
    • 1989. Предговор. – В: Гандев, Хр. Българската народност през ХV век. С., 1989, с. 7-24.
    • 1989. Някои аспекти на общественото съзнание на българите през ХV-ХVII век. – В: II Междунар. конгр. по българистика. София, 1986. Докл. 7. С., 1989, с. 18-33.
    • 1989. и др. Страници от българската история. Очерк за ислямизираните българи на националновъзродителния процес. С., 1989.
    • 1989. /рец./ Проблеми на развитието на българската народност и нация. Сб. /Ред. колегия Г. Янков/. С., 1988. – Истор. пр., 1989, № 1, с. 93-96.
    • 1989. /рец./ Й. Списаревска. Чипровското въстание и Европейският свят. С., 1988. – Истор. пр., 1989, № 9, с. 106-109.
    • 1988. Кръвният данък и налагането на исляма в българските земи. – В: Демографски и етносоциални проблеми в Източните Родопи. С., 1988, с. 42-61.
    • 1988. Еничарите в българските земи. С., 1988.
    • 1988. /рец./ Мисли от и за “белия свят”. /В. Мутафчиева. Белия свят. Есета. с., 1988./ – Векове, 1988, № 6, с. 89-92.
    • 1987. Развитие и тенденции на проучванията върху историята на българския народ през ХV-ХVII в. – България през ХV-VIII в. Т. 1. Историографски изследвания “България ХV-ХIХ в.” С., 1987, с. 11-40.
    • 1987. Еничарите в българската икономика през ХV-ХIХ в. – ВИСб., 1987, № 6, с. 19-38.
    • 1987. Българите срещу кръвния данък. – Векове, 1987, № 3, с. 24-33.
    • 1986. и др. Документи за историята на българския народ ХV-ХIХ век. Състав… С., 1986.
    • 1985. и Ст. Дойнов, М. Радева. История за 5 клас. С., 1985.
    • 1985. Еничарите и еничарските организации в българските земи през ХVI-ХIХ в. – В: Материали за миналото на разградския край. II. Разград, 1985, 6-109.
    • 1985. Дарбата да възкресиш миналото / Щрихи към творческия портрет на историка Христо Гандев /. – В: Сб. в чест на проф.д-р Христо Гандев. С., 1985, с. 47-59.
    • 1984. Етноинтегриращата функция на култовете на българските светци в периода на османското владичество. – БЕ, 1984, № 1, с. 3-11.
    • 1983. Содержание и функции этнонима “болгары” в условиях османского владычества. – BHR, 1983, № 2, с. 40-53.
    • 1983. Ролята на българските социални институции в условията на османското владичество. – В: България 1300. Институции и дрърж. традиция. Т. 3. С., 1983, с. 511-518.
    • 1983. и др. Христоматия по история на България. 2 доп. изд. С., 1983.
    • 1983. и др. История на България в 14 т. Т. 4. Българският народ под османско владичество /От ХV до началото на ХVIII в./. С., 1983.
    • 1983. Етнонимът българи в системата на българския исторически спомен през ХV-ХVII в. – В: Сб. Изследвания в чест на проф.д-р Хр. Гандев. /По случай 70-год. от рождението му/. С., 1983, 155-172.
    • 1982. Le professeur Bistra Cvetkova. Docteur en science historiques. – BHR, 1982, N 4, p. 123.
    • 1982. Идеята за държавност и съхраняването на българския народ в ранните векове на османското владичество. – В: Първи междунар. конгр. по българистика. Докл. Кръгли маси. С., 1982, с. 129-141.
    • 1982. и Д. Цанев. Христоматия по история на България. Т. 1-3. С., 1964-1982. Т. 3. Българският народ под османско владичество. Ранно българско възраждане ХV- 20-те год. на ХIХ в. С., 1982.
    • 1981. Die Kirche ein organisatorischer Gesellschofttsfaktor in den bulgarischen Landern in 15-17 Jahrhundert – Mitteilungen des Bulg. Forschungsinstitut in Osterreich, Wien, 4, 1981, Bd. 1q p. 101-109.
    • 1981. Материали за упражнения по история на българския народ през ХV-ХVII в. /За студ. от СУ “Кл. Охридски”/. С., 1981.
    • 1981. и др. Холандия – България. Следи от взаимоотношения през вековете. Мат. от холандските архиви и библ. за българската история и контактите на Холандия с бълг. земи. /Каталог/. Състав… С., 1981.
    • 1981. и др. Непреклонен борец. – В: България през вековете, България днес. Сб. С., 1981, с. 122-135.
    • 1981. Един документ за френско търговско проникване в българските земи през втората четвърт на ХVIII век. – Изв. НБКМ, 16, 1981, с. 649-664.
    • 1981. Българите в борбата срещу османското владичество през ХV-ХVIII век. – В: България 681-1981. Сб. С., 1981, с. 181-191.
    • 1980. Френската политика и българите в началото на ХVIII век. – Год. СУ, ИФ, 70, 1980, с. 83-106.
    • 1980. и др. Христоматия по история на България. Т. 3. С., 1980.
    • 1980. и др. Христоматия по история на България. С., 1980. 1980. и др. Христоматия по история на България. С., 1980.
    • 1980. Еничерският корпус като социален феномен в Османската империя. – ВИСб., 1980, № 4, 27-37.
    • 1980. Антиосманската съпротива на българите през ХV-ХVII в. – Истор. преглед, 1980, № 3, 3-20.
    • 1979. Neue Elementе in der bulgarischen sozialen Struktur im 18 Jahrhundert. – In: Мitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstitutes in Oеsterreich. Jahrgang II, L. 1, Wien, 1979, 99-105.
    • 1979. Die Kirche – ein organisatorischer Gesellschaftsfaktor in den bulgarisihen Landen im 15-17 Jahrhundert. – Mitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstituts in Oesterreich. Wien, 4, Bd. 1, 101-109.
    • 1979. Някои главни последици от османското завоевание на българските земи. – В: Лекции за СДК, 4, С., 1979, с. 215-238.
    • 1979. За произхода и социалната същност на чорбаджиите през ХVIII век. – Год. СУ, ИФ, 68, 1979, с. 169-186.
    • 1978. Les rapports de commerce entre l’Empire Ottoman et la Polone et les terres bulgares au XVI-e siecle. – BHR, 1978, N 3, р. 38-51.
    • 1978. Le role des Janissaires dans la politique ottomane en les terres bulgare XVI-e – mileu du XVII-e s. – EH, 8, 1978, р. 179-190.
    • 1978. Българите в ранните столетия на османското владичество. – Истор. и основи на ком., 1978, № 1, с. 5-11.
    • 1977. За генезиса на буржоазните елементи в социалната структура на българите. – ИПр., 1977, № 2, с. 87-90.
    • 1975. Османската платена армия и земевладението в българските земи /ХV-ХVIII век/. – Год. СУ, ИФ, 64, 3, С., 1975, с. 221-242.
    • 1975. Историята на българския народ през ранните столетия на османското владичество в българската историческа наука. – В: Сб. от лекции за СДК. Т. 6. С., 1975, с. 1-30.
    • 1974. Certains problemmes de la structure sosiale l’Empire Ottoman aux XIV – XVI-e siecles. Par rapport au systeme “kul”. – BHR, 1974, N 2, p. 45-57.
    • 1974. Османското завоевание в Родопите. – В: Родопите в българската история. С., 1974, с. 50-61.
    • 1973. La resistence des Slaves des Balkans contre l’import du sang. – EH, 6, 1973, р. 81-95.
    • 1973. и Ст. Андреев. Някои страни от състоянието и дейността на вакъфите в гр. Хаджиоглу Пазарджик. – В: Сб. в памет на проф. Ал. Бурмов. С., 1973, с. 396-403.
    • 1972. Яничарите в историята на родопските българи. – Родопи, 1972, № 1, с. 16-19.
    • 1972. Настаняване и заселване на еничарите в българските земи. – Изв. БИД, 28, 1972, с. 55-66.
    • 1972. и Е. Грозданова. Ползване на суми от джизието на София и Софийско за нуждите на платената османска армия. – В: Сб. Сердика-Средец-София. С., 1972, с. 97-124.
    • 1972. Еничарският корпус и османската политика на обезродяване на българския народ. – В: Първи конгрес на БИД. Т. 1, С., 1972, с. 449-452.
    • 1971. Събиране на кръвен данък в Родопите. – Родопи, 1971, № 9, с. 35-37.
    • 1971. и Н. Генчев. Пантеонът на българите. С., 1971. /Същото загл. на руски, фр., англ. и немски ез./
    • 1970. Organisation et founction du corp des janissaires dans les terres bulgares de XVI-e jusqu’au milieu du XVIII-e siecles. – Etudes histor., 15, 1970, р. 319-336.
    • 1970. Еничарите в историята на родопските българи. – Родопи, 1970, № 1, с. 16-19.
    • 1968. Развитие и характер на кръвния данък в българските земи. – Год. СУ, ФИФ, 61, 3, 1968, с. 35-72.
    • 1968. Еничарството в българските земи /ХV- средата на ХVIII век/. С., 1968. 227 с. /Дисертация/.
    • 1967. Отново за Боженешкия надпис. – Изв. БИД, 25, 1967, с. 307-313.
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар