Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

История на Византия, Средновековна балканска история

проф. д.и.н. Христо Матанов

Катедра История на Византия и балканските народи
Авторите
Проф. д.и.н. Христо Матанов е историк и преподавател в катедра История на Византия и балканските народи в Историческия факултет на Софийски университет “Свети Климент Охридски” Интересите му са в областта на История на Византия и Средновековна балканска история
Приемно време:

вторник 14.00-16.00 в каб. 32

Електронна поща:

matanov@uni-sofia.bg

Телефон:

(02) 9308/ 343

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
История на Византия , Средновековна балканска история
  • Биографични данни
    • 1971 г. завършва 114 гимназия с преподаване на английски език
    • 1978 г. завършва Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, профил „История на Византия и на балканските народи“
    • 1978-1979 г. Следдипломна специализация в Историческия факултет
    • 1980-1982 г. редовен аспирант в Института за Балканистика към БАН. Дисертационен труд на тема:“Проблеми на политическото развитие на Югозападните балкански земи през ХIV в.“, защитен успешно през 1983 г.
    • 1983-1987 г. научен сътрудник в Института за балканистика в БАН, хоноруван преподавател в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
    • 1985-1987 г. преподавател по Средновековна история в Националната гимназия за древни езици и култури.
    • 1987-1989 г. научен сътрудник на половин щат в Центъра за славяно-византийски проучвания „Академик Иван Дуйчев“
    • 1989 г. избран за старши научен сътрудник в Центъра за славяно-византийски проучвания „Академик Иван Дуйчев“ и за заместник-директор на центъра
    • 1993 г. избран за редовен доцент в СУ „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет, катедра „Византия и балканските народи“. Лекционни курсове: Средновековна балканска история, Дубровник и Балканите през Средновековието
    • 1999 г. защитил дисертация за доктор на историческите науки
    • 1999 г. избран за редовен професор

     

     

     

  • Специализации
    • 1981, 1984, 1987 г. Едномесечни специализации и езикови курсове в университета „Аристотел“ в Солун, Гърция
    • Октомври 1987-февруари 1988 г. Специализация в Dumbarton Oaks Centre for Byzantine Studies, Вашингтон, САЩ
    • Март 1991-юни 1992 г. Специализация в Кьолнския университет, ФРГ, като стипендиант на фондацията Аlехаnder von Humboldt
  • Научни прокети
    • Христо Матанов, Българите мохамедани пред предизвикателствата на възродителния процес (1972-1974 г.) III част, Ръководител,
    • Христо Матанов, Българите мохамедани пред предизвикателствата на възродителния процес (1972-1974 г.) II част, Ръководител,
    • Христо Матанов, Българите мохамедани пред предизвикателствата на възродителния процес (1972-1974 г.) I част, Ръководител,
    • Христо Матанов, Манастири и манастирска култура в западните български земи 15-17 в., Ръководител
  • Избрани публикации

    Глава от монография

    • Георги Бакалов, Христо Матанов, Пламен Митев, Иван Илчев, Румяна Маринова-Христиди, Болгарын түүх, Улан Батор, Ref

    Книги

    • Христо Матанов, Залезът на Средновековна България, Изток-Запад, София
    • Γκιοργκι Μπακαλοφ, Χριστο Ματανοφ, Πλαμεν Μιτεφ, Ιβαν Ιλτσεφ, Ρουμιανα Μαρινοβα-Χρηστιδη, Ιστορια της Βουλγαριας, Επικεντρο, Солун
    • проф. Христо Матанов, проф. Валери Стоянов , проф. Пламен Митев, проф. Георги Бакалов, акад. Георги Марков, проф. Дойно Дойнов, проф. Евгения Калинова, проф. Искра Баева, проф. Илия Тодев, проф. Евгений Сачев, Българи и турци, Тангра-Танакра, София
    • Ivan Ilchev, Georgi Bakalov, Christo Matanov, Plamen Mitev, Rumiana Marinova-Hristidi, Iσtopia thσ Boyλγapiασ, Eπικεητρο
    • Христо Матанов, В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII – XV в.) , Гутенберг, София
    • Христо Матанов, Балкански хоризонти. История, общества, личности Т.1, Парадигма, София
    • Христо Матанов, Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София
    • Валери Колев, Христо Матанов, Васил Гюзелев, Георги Бакалов, Най-значимите българи на XX век. , УИ Св. Кл. Охридски, Рецензирано

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Христо Матанов, “Скорозрейно” и “нетрайно” ли е българското развитие?, Мултикултурният човек. Сборник в чест на проф. д.и.н. Кaмeн Гapeнoв (oтeц Пeтъp Гapeнa). Т.1, издателство:Гутенберг, 2016, стр.:192-199
    • Христо Матанов, Добродетелите и пороците на ежедневието. Според съдебните решения на архиепископ Димитър Хоматиан, Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на проф. Мария Радева, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2016, стр.:197-204
    • Христо Матанов, Още за феномена “Ивайло”, География и приятели. Сборник в чест на 60 годишнината на проф. д-р Веселин Бояджиев и на 35 години преподавателска работа в СУ “Св. Климент Охридски”, 2016, стр.:727-735
    • Christo Matanov, Continuity and Change in Southeastern Europe 14-16 C. The Mediterranean, Сборник с материали за обучение в магистърска програма “Средиземноморие” – Малта , 2012
    • Тодор Попнеделев, Васил Гюзелев, Иван Илчев, Христо Матанов, Милчо Лалков, Валери Колев, Александър Богориди, Най-значимите личности на България, editor/s:Марко Семов, Георги Бакалов, Дойно Дойнов, Publisher:Агенция “Прима”, 1999, pages:13-14, ISBN:954-9900-01-0
    • Тодор Попнеделев, Васил Гюзелев, Христо Матанов, Милчо Лалков, Валери Колев, Кочо Чистеменски, Най-значимите личности на България, редактор/и:Марко Семов, Георги Бакалов, Дойно Дойнов, 1999, стр.:50-52, ISBN:954-9900-01-0
    • Тодор Попнеделев, Васил Гюзелев, Иван Илчев, Христо Матанов, Милчо Лалков, Валери Колев, Матей Преображенски – Миткалото, Най-значимите личности на България, редактор/и:Марко Семов, Георги Бакалов, Дойно Дойнов, издателство:Агенция “Прима”, 1999, стр.:212-214, ISBN:954-9900-01-0

    Учебници и учебни помагала

    • Валери Колев, Христо Матанов, Румяна Христиди, Тоздор Мишев, История и цивилизация. 7 клас., ISBN:978-619-215-205-5, Анубис, София, Рецензирано
    • Т. Димитров, Хр. Матанов, Г. Иванова, Книга за учителя по история и цивилизации за 6. клас, ISBN:9786192150716, Анубис, София
    • Христо Матанов, Даниел Вачков, Борис Стоянов, Емилия Карабоева, Табакова, Красимира , Книга за учителя. История и цивилизации 8. клас, Анубис, София, Рецензирано
    • Христо Матанов, Теменужка Бандрова, Атлас по история и цивилизация за 11. клас и кандидат-студенти, Датамап, София
    • Христо Матанов, Мария Баръмова, Владимир Станев, Исторически атлас на Югоизточна Европа, Датамап, София
    • Христо Матанов, Галя Рангелова, История и цивилизация за 8 клас. Учебно пособие, Ануис, София
  • Участия в научни конференции
    • Секционен доклад, Христо Матанов, The Human Cost of the Ottoman Invasion in Bulgaria. Discussion of Controversial Problems.
    • Секционен доклад, Христо Матанов, Факти и легенди за цар Иван Шишман
  • Научно ръководство на докторанти
    • Христо Матанов, Всекидневието в манастирите в ранна Византия (IV-VII в.), дисертация д-р:Златина Иванова Каравълчева, 2016
    • Христо Матанов, Дунав в европейско-османските отношения. Геополитически, стратегически и военни аспекст, 1396-1566, дисертация д-р:Мария Георгиева Баръмова, 2012
    • Христо Матанов, Чумната пандемия от 541 -748 г.: избухване, разпространение и въздействие върху развитието на византийското общество, дисертация д-р:Теодор Огнянов Димитров, 2012
  • Административни длъжности
    • 1989-1993 г. заместник-директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Иван Дуйчев“
    • Април 1993 – октомври 1996 г. Директор на Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет
    • 2004-2007 Ръководител на катедра „История на Византия и на балканските народи“, ИФ, СУ Св. Климент Охридски
  • Научно ръководство
    • Христо Матанов, Всекидневието в манастирите в ранна Византия (IV-VII в.), дисертация д-р:Златина Иванова Каравълчева, 2016
    • Христо Матанов, Дунав в европейско-османските отношения. Геополитически, стратегически и военни аспекст, 1396-1566, дисертация д-р:Мария Георгиева Баръмова
    • Христо Матанов, Чумната пандемия от 541 -748 г.: избухване, разпространение и въздействие върху развитието на византийското общество, дисертация д-р:Теодор Огнянов Димитров

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

докт. Калина Кирилова

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар