Средновековна история
Х

проф. д.и.н. Красимира Гагова

Проф. д.и.н. Красимира Гагова е преподавател в катедра Стара история, тракология и средновековна история, част от Историческия факултет на Софийски университет “Свети Климент Охридски”. Научните ѝ интереси са свързани със Средновековната европейска история, Кръстоносните походи и отражението им върху България.
Електронна поща:
Адрес:
Исторически факултет
бул. “Цар Освободител” 15
1504 София
Научни интереси:
Средновековна Европа, Кръстоносни походи
  • Биографични данни
    • Родена през 1953г. в София
    • Завършва специалност „Класическа филология” в СУ „Свети Климент Охридски”
    • 2006 г. –  професор
  • Членство в редколегии
    • Красимира Гагова, mediaevalia, Участие в редколегия
    • Красимира Гагова, Средновековна Европа, Участие в редколегия
  • Участие в научни конференции
    • Красимира Гагова, Макротопоними по Via diagonalis
  • Избрани публикации

    Глави от книги

    • Гагова, Красимира, – Поклонничество, авантюра и лов на реликви в Ориента XI–XIII вПредговор към К. Йорданов, Кръстоносните походи: реликви и чудеса, София 2015
    • Гагова, Красимира, Луи VII и неговото време В: Одон дьо Дьой. Походът на Луи VII на Изток
    • Гагова, Красимира, Павел Дякон и неговите произведения В: Павел Дякон. История на лангобардите

    Книги

    • Гагова, Красимира, – Средновековна Европа (X-XIII в.), второ допълнено и преработено издание, София
    • Гагова, Красимира, Власт. Идеология. Ритуал (Западна Европа през Х –ХІ в.)
    • Гагова, Красимира, Западна Европа през средните векове, Полис, София
    • Гагова, Красимира, Кръстоносните походи и средновековна България., София

    Статии в научни списания

    • Гагова, Красимира, – Кралската коронация – религия в политиката, Будител, брой:януари-март, 2016
    • Гагова, Красимира, Целувката в ритуала на императорската коронация през Средновековието, Mediaevalia, брой:8, 2016
    • Гагова, Красимира, – Поученията на Адалберон, епископ на Лаон (1027-1031, Bulgaria Mediaevalis , брой:6, 2015
    • Гагова, Красимира, Mutatio regni Francorum (Западнофранско краство), Mediaevalia, брой:6, 2013
    • Гагова, Красимира, Макротопонимите по Via diagonalis, Mediaevalia, брой:5, 2012
    • Гагова, Красимира, Кралската идеология на Роже II (от коронацията до законите от Ариано), Mediaevalia. Специално издание. Сборник в чест на доц. д-р Георги Сотиров, 2011
    • Гагова, Красимира, Лудият на краля – маргинал в центъра на властта., Будител, брой:1, 2011
    • Гагова, Красимира, Неосъществените кръстоносни походи в средновековна България, История, брой:1, 2011

    Статии в поредици

    • Гагова, Красимира, – Една вяра – два свята, ГСУ ИФФ , брой:101, 2013

    Статии в сборници

    • Гагова, Красимира, – Власт и закон в Западна Европа през 10-11 в. в: Послания на историята, Юбилеен сборник чест на проф. Мария Радева., 2016
    • Гагова, Красимира, – Орфей в света на романса, ΣΥΜΠΟΣΙΟΝ, Сборник в памет на проф. Димитър Попов, 2016
    • Гагова, Красимира, Робер Гискар срещу двама императори, : Realia Byzantino-Balcanica. Сб. В чест на 60 годишнината на проф. Х. Матанов,, 2014
    • Гагова, Красимира, Император Анри І и граф Умберто Биандрате, в: Средновековният българин и „другите”, Сборник в чест на 60-годишнината на проф.дин П. Ангелов, София , 2013
    • Гагова, Красимира, Между две династии, Сб . проф. Е. Михайлов, 2012
  • Научно ръководство на докторанти
    • Красимира Гагова, Светска власт и кръстоносни походи (ХІ-ХІІІ в.), дисертация д-р: Васил Нинов, 2012

Учебни дисциплини

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти

Календар

Календар