Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

Средновековна българска и балканска история

проф. д.и.н. Петър Ангелов

Катедра История на България
Д.и.н. Петър Ангелов е професор в катедра История на България, Исторически факултет, СУ “Св. Климент Охридски”. Преподава дисциплините Средновековна българска история, История на България (VIІ–XIV в.), Българската средновековна дипломация, България и българите в представите на византийците (VII–XIV в.) пред студенти в бакалавърска и магистърска степен от СУ “Св. Климент Охридски” и ПУ “Паисий Хилендарски”. Научните му интереси са в областта на средновековната българска и балканска история, средновековната българска дипломация и българските пратеничества, българите и техните владетели през погледа на византийците, българо-сръбските отношения през Средновековието, сръбските родослови и летописи като извор за българската история, военните договори на Първата и Втората българска държава, балканските военни съюзи. Специализирал е в Рим, Лондон, Вашнгтон, Мюнхен, Берлин, Саарбрюкен. Изнасял е лекции в Кишинев, Москва, Вашингтон, Щутгарт, Делхи, Хелзинки, Братислава, Париж. Автор е на книгите България и българите в представите на византийците (1999, 2011), Средновековната българска дипломация (2004, 2011), Чуждите народи в представите на средновековния българин (2013), Българско средновековие. Пълен лекционен курс (2013) и над 100 научни публикации.
Електронна поща:
Научни интереси:
средновековна българска и балканска история, средновековна българска дипломация и българските пратеничества, българите и техните владетели през погледа на византийците, българо-сръбските отношения през Средновековието, сръбските родослови и летописи като извор за българската история, военните договори на Първата и Втората българска държава, балканските военни съюзи
  • Биографични даннни
    • Роден на 28 декември 1951 г. в град София
    • Доктор по история с дисертация на тема „Българо-сръбските политически отношения през XIV век“ (1978 г.).
    • октор на историческите науки с дисертация на тема „Българите през погледа на византийците VII-XIV век“ (1998 г.).
    • Професор по средновековна история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1999 г.).
  • Проекти
    • Петър Ангелов, E-Medievalia Електронни ресурси за дистанционно обучение по медиевистика Софийски университет „Св. Климент Охридски” чрез Богословски факултет , Член, , Номер на договора:BG051PO001-4.3.04.-0004 /2012
  • Избрани публикации

    Книга

    • Петър Ангелов, Средновековна България и нейните съседи, Парадигма, София
    • Петър Ангелов, Българско средновековие, София
    • Петър Ангелов, Чуждите народи в представите на средновековния българин, Тангра, София

    Статия в научно списание

    • Петър Ангелов, Ролята на слуховете във военната история на Първата българска държава, Исторически преглед , брой:2, 2018, стр.:5-34
    • Петър Ангелов, Слуховете в историята на средновековна България, наука, брой:4, 2018, стр.:61-64
    • Петър Ангелов, Българските владетели от втората половина на ХІІІ-ХІV в. в представите на византийцие, Bulgaria Medievalis, брой:6, 2015
    • Петър Ангелов, Анималистични представи за гърци, юдеи и западноевропейци в старобългарската книжнина от ХІІІ-ХІV в., Bulgaria Medievalis, том:4-5, 2014
    • Петър Ангелов, Красимир Кръстев. Българското царство при династията на Тертеревци, Пловдив 2011 – рецензия, Bulgaria Medievalis, том:3, 2013
    • Petar Angelov, The Man of the West through the eyes of medieval Bulgarians, Bulgaria Medievalis, том:2, 2011, стр.:409-416
    • Петър Ангелов, Западноевропейците в представите на средновековния българин, Исторически преглед, брой:5-6, 2011, стр.:105-115
    • Петър Ангелов, Ил. Илиев, Охридският архиепископ Димитър Хоматиан и българите, изд. Анубис, С., 2010 – рецензия, Исторически преглед, брой:3-4, 2010, стр.:232-237

    Статия в сборник (на конференция и др.)

    • Петър Ангелов, Религиозни аоргументи в коресдпонденцията на цар Симеон, Симеоново България в историята на Европейския югоизток, редактор/и:Ангел Николов, Николай Кънев, издателство:Университетско издателство “Св.Климент Охридски”, 2018, стр.:206-214
    • Петър Ангелов, Религия и дипхломация в среддновековна България, Българското царство, издателство:Гутенберг, 2018, стр.:315-338
    • Петър Ангелов, Слуховете за смъртта на владетелите на езическа България, Сборник в чест на 65 годишнита ан дац Иван Джамбов, издателство:Пловдив, 2018
    • Петър Ангелов, Право и етика в българската средновековна дипломация, Сборник в памет на проф. Георги Бакалов, 2017
    • Петър Ангелов, Тракийският град в представите на рицарите от първите три кръстоносни похода, Тракия и Хемимонт ІV-ХІV в., 2017
    • Петър Ангелов, Братята Асен и Петър в представите на византийците, Великите Асеневци, 2016
    • Петър Ангелов, Гърци, елини и ромеи в духовния свят на средновековните българи, Симпозион. Сборник в памет на проф. Димитър Попов, 2016
    • Петър Ангелов, Представата за цар Самуил във византийската книжнина, ЕВРОПЕЙСКИЯТ ЮГОИЗТОК ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА Х – НАЧАЛОТО НА ХІ ВЕК. ИСТОРИЯ И КУЛТУРА, редактор/и:В. Гюзелев, Г. Николов, 2015
    • Петър Ангелов, Сравненията на цар Самуил с исторически личности във византийската книжнина, Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014-2014), редактор/и:акад. Васил Гюзелев и доц. Георги Николов, издателство:Гутенберг, 2015, стр.:45-51
    • Петър Ангелов, Названията на западноевропейците в средновековната българска литература, Четвърта национална конференция ПО ИСТОРИЯ, АРХЕОЛОГИЯ, И КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ „БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА, НАУКА, ОБРАЗОВАНИЕ, РЕЛИГИЯ” Шумен, 14-16 май 2014 г, 2014
    • Петър Ангелов, Принципът целта оправдава средствата в българската средновековна дипломация, Сборник в чест на 65-годишнината на проф. Мария Радева, 2014
    • Петър Ангелов, Образът на цар Симеон във византийската книжнина, Доклади от Третия конгрес по българистика, 2013
    • Петър Ангелов, СРАВНЕНИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ С РАЗЛИЧНИ БИБЛЕЙСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ ВЪВ ВИЗАНТИЙСКАТА КНИЖНИНА, Сб. В чест на 70 годишнината на проф. Казимир Попконстантинов, 2013
    • Петър Ангелов, СРЕЩИТЕ МЕЖДУ ВЛАДЕТЕЛИТЕ В БЪЛГАРСКАТА СРЕДНОВЕКОВНА ДИПЛОМАЦИЯ, Българско средновековие. Общество ,власт, история; Сб..в чест на 60 годишнината на проф. М.Каймакамова, 2013
    • Петър Ангелов, Употребата на историята в дипломацията на цар Симеон с Византия, Историческият хабитус. Опредметената история (Сб. В чест на 65 годишнината на доц. Румен Донков), 2013
    • Petar Angelov, Byzantines as imagined by the medieval Bulgarians, S t a t e and Church: Studies in Medieval Bulgaria and Byzantium, редактор/и:V. Gyuzelev and K. Petrov, 2011, стр.:47-81
    • Petar Angelov, Greeks through the eyes of Bulgarians in the Middle Ages, P r o c e e d I n g s of the 22nd International Congress of Byzantine Studies, Sofia, 22-27 August 2011, редактор/и:Angel Nikolov with the assistance of E. Kostova, V. Angelov, 2011, стр.:76-0
    • Петър Ангелов, Асеневци в представата на византийците, Сборник в чест на 70-годишнината на проф. дин Димитър Игнатовски, 2011, стр.:83-104

    Учебници и помагала

    • Искра Баева, Диляна Ботева, Петър Ангелов, Иван Тютюнджиев , Пламен Митев, Николай Поппетров, Евгения Калинова, Надка Васева, Валентина Павлова, Веселина Иванова, Учебник по история и цивилизации за 10. клас. Издателство „Булвест 2000; Клет България“, С., 2019. (съавт.: Искра Баева, Диляна Ботева, Петър Ангелов, Иван Тютюнджиев, Пламен Митев, Николай Поппетров, Надка Васева, Валентина Павлова, Веселина Иванова) ISBN 978-954-1814000 , ISBN:978-954-18-1400-0, БУЛВЕСТ 2000/КЛЕТ БЪЛГАРИЯ, СОФИЯ
    • Петър Делев, Георги Бакалов, Петър Ангелов, Цветана Георгиева, Пламен Митев, Иван Илчев, Евгения Калинова, Искра Баева, История и цивилизация, 11 клас, Профилирана подготовка. С., Планета-3, 2002. , Планета 3, София
    • Петър Делев, Георги Бакалов, Петър Ангелов, Цветана Георгиева, Пламен Митев, Иван Илчев, Евгения Калинова, Искра Баева, История на България от древността до наши дни. Учебник за 11 клас. С., Планета-3, 2001. (съавт.: П. Делев, П. Ангелов, Г. Бакалов, Цв. Георгиева, Пл. Митев, Ив. Илчев, И. Баева) ISBN 954-9926-56-7 , ISBN:954-9926-56-7, Планета 3, София
    • Милияна Каймакамова, Пламен Митев, Милчо Лалков, Любомир Огнянов, Гееорги Николов, Людмила Зидарова, Валери Колев, Веселин Янчев, Надя Манолова , Петър Ангелов, История на България. Разширени планове и тестове за конкурсен изпит
    • Петър Делев, Георги Бакалов, Петър Ангелов, Цветана Георгиева, Пламен Митев, Стайко Трифонов, Искра Баева, Бойка Василева, Евгения Калинова, История на България за ХI клас. С., „Отворено общество“, 1996. (съавт.: П. Делев, Г. Бакалов, П. Ангелов, Пл. Митев, Цв. Георгиева, Ст. Трифонов, Б. Василева, И. Баева. – Е. Калинова е автор на: с. 432-437; с. 449-454; с. 455-460; с. 478-483) ISBN 954-520-089-8 , ISBN:954-520-089-8 , Отворено общество, София
    • Георги Бакалов, Петър Ангелов, Стайко Трифонов, Искра Баева, Евгения Калинова, История на България от древността до наши дни, УИ “Св. Климент Охридски”, София
    • Милияна Каймакамова, Димитър Цанев, Петър Ангелов, Стайко Трифонов, История на България. План тезиси за кандидат-студенти

     

  • Участие в научни конференции
    • Секционен доклад, Петър Ангелов, Външния облик на българите според византийците
    • Секционен доклад, Петър Ангелов, Ромеи, гърци елини
    • Секционен доклад, Петър Ангелов, Ролята на слуха в историята на Средновековна България
    • Секционен доклад, Петър Ангелов, Братята Асен и Петър в представите на византийците
    • Секционен доклад, Петър Ангелов, Представата за цар Самуил във византийската книжнина
    • Секционен доклад, Петър Ангелов, Сравненията на цар Самуил с исторически личвости във византийската книжнина
    • Секционен доклад, Петър Ангелов, Названията на западноевропейците в средновековната българска литература
    • Секционен доклад, Петър Ангелов, Представата за българите в Теофилакт Охридски
    • Секционен доклад, Petar Angelov, Greeks through the eyes of Bulgarians in the Middle Ages.
    • Секционен доклад, Петър Ангелов, Пътешествието на Мануил Гавала до Врисис

Учебни дисциплини

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар