ОБРАЗОВАНИЕ:

1973 – 1978 – Английска езикова гимназия – Пловдив

1978 – 1983 – Исторически факултет – СУ „Св. Климент Охридски“

1983 – магистър по история, дипломна работа: „Политически отношения между България и САЩ през Първата световна война 1914–1918 г.“

1983 – бакалавърска степен по английски език – СУ „Св. Климент Охридски“

1989 – диплома по френски език – ИЧС

1984 – 1987 – докторант към катедра „История на България“ – СУ „Св. Климент Охридски“

1988 (март) – доктор по история, докторска дисертация „Европейските капиталистически страни в международната културна дейност на България  1956–1966 г.“

2001 – хабилитиране с хабилитационен труд „Победителите и България 1939–1945 г.“

2011 – професор по Съвременна история на България; хабилитационен труд „Българската култура и политическият императив 1944-1989“

АКАДЕМИЧНА ДЕЙНОСТ:

от 1987 – асистент по съвременна история на България в катедра „История на България“, ИФ, СУ „Св. Климент Охридски“;

от 1988 – старши асистент по съвременна история на България в същата катедра;

от 1992 – главен асистент по съвременна история на България в същата катедра;

от 2001 – доцент по съвременна история на България в същата катедра;

от 2011 – професор по съвременна история на България в същата катедра.

• Българска Асоциация по Американистика – Bulgarian-Аmerican Studies Association (BASA)
• Дужество за ООН в България
• Тракийски научен институт

• Член на редколегията на списание „История“
• Член на Издателския съвет на Исторически факултет, СУ „Св. К ККлимент Охридски“
• Член на Издателския съвет към Университетско издателство „С„Св. Климент Охридски“
• Главен редактор на Годишника на ИФ

• Евгения Калинова, „Русия, България, Балканите. Проблеми на войната и мира ХVІІІ –ХХІ век (митове и действителност)”, Член, МОН-Двустранно сътрудничество България-Русия
• Евгения Калинова, Bulgaria and China: Historical Parallels in the Attempts at Modernization from the End of World War II to the Beginning of the 21st Century”. 2018-2019 – ИИИ-БАН-Институт за световна история – Китайска академия за обществени науки, Член,
• Евгения Калинова – ръководител, България и Балканите през ХХ век: външна политика и публична дипломация, Ръководител, СУ, Номер на договора:№ 80-10-12 от 17. 4. 2018 г.
• Евгения Калинова – ръководител, Реформи и реформени инициативи в България и света през ХХ в., Ръководител, СУ, Номер на договора:№ 80-10-44 от 19. 4. 2017
• Евгения Калинова – ръководител, Европейски интеграционни процеси през 90-те години на ХХ век , Ръководител, СУ, Номер на договора:2/2016
• Евгения Калинова – ръководител, Европейски интеграционни процеси през 80-те години на ХХ век , Ръководител, СУ „Св. Климент Охридски“
• Евгения Калинова – ръководител, „Европейски интеграционни процеси през 70-те години на ХХ век“ , Ръководител, СУ „Св. Климент Охридски“
• Евгения Иванова Калинова, Европейски интеграционни процеси през 60-те години на ХХ в, Член, СУ „Св. Климент Охридски“
• Евгения Калинова, „Европейски интеграционни процеси от края на Втората световна война до края на 50-те години на ХХ век“ , Член, СУ „Св. Климент Охридски“
• Евгения Калинова, „Study on how the memory of crimes committed by totalitarian regimes in Europe is dealt with in the Member States“, Член, European Commission
• Евгения Калинова, „Нови източници за изследване на „възродителния процес“ , Член, СУ „Св. Климент Охридски“
• Евгения Калинова, Университетски център за трансгранични българистични изследвания , Член, МОМН
• Евгения Калинова, „Remembering Communism“ , Член, Leiptzig University, Sponsored by the Volkswagen Stiftung.

МОНОГРАФИИ  И КНИГИ:

A) В България:

1. Победителите и България (1939-1945). Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С., 2004. 448 с.

2. Българската култура и политическият императив 1944-1989. С., „Парадигма“, 2011. 540 с.

3. История на съобщенията в България (факти, събития, личности, проблеми). ИК „Ракла“. С., 1997. 160 с. (съавт. И. Марчева., И. Баева)

4. Българските преходи 1944-1999. „Тилия“. С., 2000. 320 с. (съавт. И. Баева)

5. Българските преходи 1939-2002. С., „Парадигма“, 2002. 511 с. (съавт. И. Баева)

6. Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944-1955 г.). С., „Полис“, 263 с. (съавт. И. Баева)

7. Българските преходи 1939-2005. Второ преработено и допълнено издание. С. „Парадигма“, 2006. 542 с. (съавт. И. Баева)

8. University of Sofia “St. Kliment Ohridski”. The first 120 Years. by Ivan Ilchev. Sofia, St. Kliment Ohridski University Press, 2008. 249 с. (съавт.: И. Илчев, В. Колев, И. Баева, Цв. Тодорова)

9. История на българите. Т. 3. – От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). Под ред. на акад. Г. Марков. С., ИК „Труд“, 2009. 733 с. (съавт.: В. Танкова, Г. Марков, Р. Богданова, Ил. Марчева, Л. Огнянов, Й. Колев)

10. Българските преходи 1939-2010. Трето преработено и допълнено издание. С. „Парадигма“, 2010. 586 с. (съавт. И. Баева)

11. Социализмът в огледалото на прехода. С., „Изток-Запад“, 2011. 438 с. (съавт. И. Баева)

12. История на Отечествения фронт/съюз в България. Том I. С., Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2012. 419 с. (съавт. Е. Кандиларов, С. Миланова, И. Марчева, И. Баева)

13. Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944-1955). Лекционен курс. С., „Полис“, 318 с. Второ допълнено и прераб. издание. (съавт. И. Баева)

14. Българи и турци. С., „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, 2016, 383 с. (съавт.)

15. 16-а република ли? Изследвания и документи за българо-съветските отношения след Втората световна война. Изток-Запад. С., 2017, 700 с. (съавт. И. Баева)

16. Illustrated History of Bulgaria. Scorpio. Sofia, 2017, 159 p. (co-author Iskra Baeva)

17. Sofia University “St. Kliment Ohridski”. The first 130 Years. Sofia, St. Kliment Ohridski University Press, 2018. 263 р. (Ivan Ilchev, Valery Kolev, Evgenia Kalinova, Iskra Baeva, Tzveta Todorova)

18. Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Първите 130 години. С., 2018. (съавт. И. Илчев, В. Колев, И. Баева, Цв. Тодорова)

19. Исторически алманах на Софийския университет (1888–2018).Състав. В. Колев, Вл. Станев, Е. Калинова, И. Баева. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, ISBN 978-954-07-4994-5. С., 2020, 271 с.

 В чужбина:

1. La Bulgarie contemporaine entre l’Est et l’Ouest. Editions L’Harmattan, Paris,  242 р. (съавт. И. Баева)

2. Bulgarien von Ost nach West. Zeitgeschichte ab 1939. Braumueller, Wien, 2009. 195 р. (съавт. И. Баева)

3. Contemporary Bulgaria – from the Eastern Bloc to the European Union. (in Greek). „Epikentro Publishers“, Thessaloniki, 2011. 300 р. (съавт. И. Баева)

СТАТИИ И СТУДИИ:

А) В България:  

1. Културните институции в България 1944-1958 г. (с оглед на техните международни културни връзки). – В: Развитие на политическата система на социализма. С., 1984, 89-96.

2. Eвропейските капиталистически страни в сферата на международната културна дейност на България през втората половина на 50-те години. – В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Исторически факултет, т. 81, 1988, 5-57.

3. Eвропейските капиталистически страни в културната политика на България (втората половина на 50-те години). – Векове, 1988, № 3, 5-19.

4. Bulgaria and the International Cultural Organisations (Mid-50s – Mid-60s ). – Bulgarian Historical Review, vol. 4, 1991, p. 3-20.

5. Дипломатът и историята (мемоарите на Джордж Рендъл през погледа на историка). – Ново време, 1992, № 4, 88-96.

6. България, Втората световна война и пътят към мира. – В: Страници от българската история ( събития, размисли, личности), ч. II, С., 1993, 87-111.

7. Българската култура пред погледа на западноевропееца. – История, 1993, № 3, 8-20.

8. Проблеми от историята на България и света в най-ново време. (Дискусия в  редакцията на сп. „История“). – История, 1993, № 3, 40-64. (Е. Калинова – с. 50-51, 54-56, 59-62)

9. Новата мемоарна вълна. – Политически изследвания, 1995, № 1, 75-81.

10. България 1944-1948: години на преход. – Минало, 1995, № 4, 83-86.

11. Колко Германии? Съюзниците и съдбата на германската държава (1945-1949 г.) – Известия на Института за военна история, т. 59, С., 1996, 140-176.

12. Федерална република Германия в културната политика на България (1949-1966 г.). – В: Collegium Germania Probleme der Entwicklung Bulgariens in den 20-er bis 90-er Jahren des 20. Jahrhunderts. Sofia, 1997, 285-304.

13. „Разрешеният“ културен обмен на България със Западна Европа от средата на 50-те до средата на 60-те години. – В: Лица на времето. т. II, С., 1997, 239-266.

14. Българската и съветската позиции по германския въпрос до средата на 50-те години. – В: България в сферата на съветските интереси. С., 1998, 173-182.

15. Българският творец и границите в пътя му на Запад. – В: Границата в историята. С., 1999, 123-137.

16. Преди и след спускането на „желязната завеса“ (Западноевропейската култура в България от 9 септември 1944 до края на 50-те години) – В: Модерният историк. Въображение, информираност, поколения. С., 1999, 226-239.

17. Германският въпрос и българската външна политика от края на Втората световна война до средата на 50-те години. – В: Модерна България. С., 1999, 313-337.

18. Културни връзки между България и Франция след Втората световна война до края на 60-те години. – Исторически преглед, 1999, № 3-4, 113-144.

19. Das kommunistische Regime und die westeuropaische Kultur in Bulgarien (bis zum Ende der funfziger Jahre). – In: Die Bulgaren und Europa von der Nationalen Wiedergeburt bis zur Gegenwart. Sofia, 1999, 223-242.

20. Победителите винаги имат право. Съдбата на германските имущества в България и на българските претенции спрямо Германия след Втората световна война. – Collegium Germania, vol. 3 – Die Rolle der Wirtschaftsbeziehungen zu eutschland in der Entwicklung Bulgariens. Von den 1930er Jahren bis zur Gegenwart. Sofia, 2000, 201-226.

21. Българските национални ценности след Втората световна война до края на 80-те години. – История, 2000, № 3-4, 25-27.

22. Българският вариант на съветското „размразяване“ в културата 1953-1963 г. – В: България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000, 418-424.

23. La France dans la politique culturelle de la Bulgarie apres la Deuxieme guerre mondiale jusqu’a la fin des annees cinquante. – Interferences historiques, culturelles et litteraires entre la France et les pays d’Europe centrale et orientale. Sofia, 2000, 55-67.

24. Държавата и българската външна търговия – традицията в полза на идеологията. – В: Историкът – гражданин и  учен. Сб. в чест на акад. Илчо Димитров, С., 2001,  255-271.

25. България в плановете и действията на Великобритания -1939-1944 г. – Във : Втората световна война и Балканите. С., 2002, 24-40.

26. The United States Notion of Eastern Europe from the 1950s till the 1990s – Adequacy and – In: America Imagined. Blagoevgrad, 2002, 178-184.

27. Георги Димитров между БРП (к) и Сталин. – В: Георги Димитров между възхвалата и отрицанието. Студии и статии. С., 2003, 82-94.

28. Преориентацията на българската външна търговия (септември 1944 – 1949 г.). – В: Двадесетият век. Опит за равносметка. С., 2003, 282-291.

29. Политическата култура – между войната и мира. – In: Politische Kultur In Bulgarien Seit 1878, Deutschland Und Sudosteuropa. Collegium Germania IV. Sofia, 2003,130-149.

30. The U.S. Policy towards Eastern Europe in the 1960s. – In: America in the 21^st International conference, Sofia, November 21-22, 2003. Proceedings. CD-ROM. (co-author I. Baeva)

31. Следвоенното бъдеще на Германия в плановете на СССР, САЩ, Великобритания и Франция (1941-1945 г.) – В: Иронията на историка. Сб. в памет на проф. Милчо Лалков. С., 2004, 354-371.

32. Насилието в политиката на българската държава към българските турци 30-те-80-те години на ХХ век. – История, 2004, № 3, 52-64.

33. В услуга на Москва – Васил Коларов. – В: Български държавници 1944-1989. С., 2005, 77-90.

34. Победителите и българският военен принос срещу Германия през Втората световна война. – Във: Втората световна война, България и следвоенният свят. С., 2005, 80-93.

35. Антихитлеристката коалиция и България в края на Втората световна война. –  Международни отношения, 2005, № 2-3, 93-96.

36. Българската външна политика в руслото на съветската – възможни ли са разминавания? – В: Следвоенна България между Изтока и Запада. С., 2005, 20-30.

37. Своенравният дипломат. Мейнард Барнс и политиката на САЩ към България 1944- 1945. – Във: Втората световна война и България 1939-1947 г. Сливен, 2006, 82-88.

38. Културните измерения на кризата в България през първата половина на 80-те години. – В: Сб. в чест на доц. д-р Минчо Минчев. Велико Търново, 2006, 188-203.

39. Научни подходи в изследванията за политиката към турското население в България в периода 1944-1989. – В: Предизвикателства на промяната. С., 2006, 302-307.

40. Българо-югославските отношения 1953-1963 – между идеологията и прагматизма. – В: Проблемът Изток-Запад.  България и Балканите. С, 2006, 224- 251.

41. Симбиозата власт-интелигенция в България през 70-те години на ХХ век. – В: Преломни времена. Сб. в чест на проф. Любомир Огнянов. С., 2006, 770-795.

42. Историческите рефлексии на българския преход. – В: Историческата наука в България – състояние и перспективи. С., 2006, 265-276. (съавт. И. Баева).

43. Is State Socialism in Bulgaria and Eastern Europe a Historical Interruption? –  In: Spaces, Gaps, Borders. Vol. 1, Literature and Cultural Studies. Sofia, 2006, 69-74. (co-author I. Baeva).

44. Привилегията „социална принадлежност“ в българското висше образование. – В: Учител на учителите. Сб. в чест на проф. Йордан Шопов. С., 2006, 51-64.

45. Българската външна политика в руслото на съветската. Възможни ли са разминавания? – В: Мир и конфликти в Югоизточна Европа. ИФ-94 – РИМ- Кюстендил, 2006, 247-255.

46. Живков и Людмила – драмата на бащата или на политика. – Историята, 2007, № 2 – Живковизмът, 14-17.

47. Културна политика в преходното време – 9 септември 1944 – 1947. – В: Историкии. Научни изследвания в чест на доц. д-р Стоян Танев. Шумен, 2007, 466-490.

48. Журналистите и „българската следа“ в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ (1981- 1989). – В: Историята в международната журналистика: употреби и злоупотреби. С., 2008, 29-66.

49. „Българската следа“ и нейната употреба след 1989 г. – В: Историята в преход. Сб. в чест на проф. Драгомир Драганов. С., 2008, 309-322.

50. Отечественият фронт в България 1942 – 1944 г. – с поглед към бъдещето. – В: Сб. „65 години ОФ – съюз, история, еволюция и съвременност“. С., 2008, 35-39.

51. Българската културна пропаганда в Западна Европа след Втората световна война. – В: Университетски четения и изследвания по българска история. С., 2008, 594-606.

52. Националната кауза и българската културна пропаганда в Западна Европа след Втората световна война. – В: История и историография. Сб. в чест на проф. Мария Велева. С., 2008, 177-185.

53. Трудното начало – отричането от „Възродителния процес“ (10 ноември 1989 – януари 1990 г.) – В: Толерантният националист. Паметен сборник за проф. Стайко Трифонов. С., Парадигма, 2009, 343-366.

54. Българо-турските отношения от 20-те до края на 50-те години – в търсене на верния тон. – В: Общите граници на разбирателството. България и Турция – партньори в ХХI век. С., Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, 2009, 83-96. ( Същото на англ. р. 97-110 – Bulgarian-Turkish Relations from the 1920s to the end of 1950s – In Search of the Right Tone)

55. Съветските и британските планове за България през Втората световна война. – В: Русия и България – между „филството“ и „фобството“. Материали от научните конференции „Русия и Европа през ХХ век“ и „Русия в българската история“. Съст. И. Баева. Изд. „ИФ-94“ и Сдружение „Анамнезис“, 2009, CD-ROM, ISBN: 978-954-9445-09-1 (file 18, с. 273-284).

56. Антихитлеристката коалиция и българският военен принос в антифашистката съпротива. – Понеделник, 2009, № 5/6, 117-125.

57. „Възродителният процес“ – върхът на айсберга. Българската държава и турската етническа общност в страната (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век). – Във: „Възродителният процес“. Том I – Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век). Сб. документи. Съст. И. Баева, Е. Калинова. Изд. Държавна агенция „Архиви“, С., 2009, 5-42. (с И. Баева)

58. „Възродителният процес“ като международен проблем. Българската държава и „възродителният процес“ на международната арена. – Във: „Възродителният процес“. Том II – Международни измерения (1984 – 1989). Сб. документи. Съст. И. Баева, Е. Калинова. Изд. Държавна агенция „Архиви“, С., 2009, 5-13. (с И. Баева)

59. Иван Башев – политикът интелектуалец. – В: Иван Башев – политик, държавник, дипломат. С., Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2009, 41-59. (съавт. И. Баева)

60. България в съветската политика в годините на Втората световна война/ Место Болгарии во внешней политике Советского союза в годы Второй мировой войны. – В: 65 години от победата над фашизма/ 65 лет победы над фашизмом. София, 2010, 45-54/150-157.

61. Политикът интелектуалец. – Понеделник, юли 2010, 11-27. (съавт. И. Баева)

62. Балканската политика на България – предизвикателствата от запад и от юг (1944 –1989 г.). – В: Изследвания по история на социализма в България. Т.2 – 1944-1989. ISBN 978-954-92194-8-7. С., 2010, 712-813.

63. Етнически и религиозни общности в следвоенна България. – В: Изследвания по история на социализма в България. Т. 2 – 1944-1989. ISBN 978-954-92194-8-7. С., 2010, 517-559. (съавт. И. Баева)

64. Изтъняващата „желязна завеса“ – България и Гърция – 60-те – 80-те години на ХХ век. – В: България и Европа през съвременната епоха. Сб. в чест на проф. Д. Сирков. С., 2010, 194-215.

65. „Българската следа“ в атентата срещу папа Йоан Павел II – митове и реалности след 1989 г. – В: Политологията като наука и академична дисциплина в България: Състояние, проблеми, перспективи. Университетско издателство „Стопанство“. С., 2011, 193-202.

66. Споменът за „възродителния процес“ и неговата политическа употреба в годините на прехода. – В: Нови източници за изследване на „възродителния процес“. С., Парадигма, 2011, 67-82.

67. Александър Жендов или за нуждата ни от герои. – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на проф. д-р Искра Баева. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С., 2011, 91-100.

68. Политическото семейство Тодор и Людмила Живкови. – В: Светът на българина през ХХ век. Сборник с доклади от национална научна конференция. С., Парадигма, 2011, 65-71.

69. Българо-югославските отношения 1963 – 1967 – опроверганите надежди. – В: Призвание и всеотдайност. Сб. в чест на 70-годишния юбилей и 40-годишната научна дейност на проф. д. и. н. Витка Тошкова. С., Академично издателство „Проф.Марин Дринов“, 2011, 125-141.

70. Българо-турските отношения през първата половина на 80-те години на ХХ век – Пътят към кризата. – В: Кризите в историята. ХVI Кюстендилски четения. Съст. Вл. Станев. С., 2011, 219-236. ISBN 978-954-8191-18-0,    https://lib.sudigital.org/record/18925/files/SUDGTL-BOOK-2012-030.pdf?version=1

71. Предпоставки и последици на културната политика на Людмила Живкова. – Международни отношения, № 6, 2012, 61-70.

72. Интелигенцията и комунистическият режим в България в началото на 60-те години. – Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет.т. 100. С., 2012, 293-379. – The Intellectuals and the Communist regime in Bulgaria in the Beginning of the 1960s. – Annuaire de l’Universite de Sofia “St. Kliment Ohridski”. Faculte d’histoire. Tome 100, Sofia, 2012, 292-324.

73. Насилствената смяна на имената на българските турци и отражението й върху българо-турските отношения (декември 1984 – март 1985 г.) – България и Балканите в сферата на европейските влияния през ХIX – XXI век. В. Търново, 2012, 316-326.

74. Антихитлеристката коалиция и България в края на Втората световна война. – В: Уроците от победата над фашизма и европейската безопасност. С., 2013, 39-43.

75. Интеграционни процеси в Източния блок в началото на 60-те години (исторически и историографски аспекти). – В: Интеграционни процеси през 60-те години на ХХ век. С., 2013, 30-47.

76. Политиката на Людмила Живкова за „културно отваряне на България към света“ – предпоставки и специфика. – В: Културното отваряне на България към света. С., 2013, 39-55.

77. Кимон Георгиев и мирният договор на България след Втората световна война. – Годишник на Регионален исторически музей – Пазарджик. Том IV. Пазарджик, 2013, 137-148.

78. Българската културна пропаганда в Западна Европа през втората половина на ХХ век. – В: Минало, настояще и перспективи на чуждестранната българистика. Съст. П. Карагьозов, Ю. Стоянова. С., 2013, 47-53.

79. Културата и идеологическият императив зад „желязната завеса“ в началото на Студената война. – Епохи. Историческо списание на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, 2013, № 2, 155-171.

80. България и Антихитлеристката коалиция в учебниците по история. – В: Втората световна война през погледа на подрастващото поколение. С., 2014, 81-101.

81. Културата и идеологическият императив зад „желязната завеса“ в началото на Студената война./ Culture and Ideological Imperative Behind the Iron Curtain at the Beginning of the Cold War. – В: Реставрация на паметта. Не/познатите художници от една картина. Съст. Пламен Петров. С., 2014, 8-15/ Restoration of Memory.The not/Known Artists from one Picture. Sofia, 2014, 16-22.

82. Комунистическата партия и интелигенцията в България (1944-1989). – В: Историята, която усмихва. Сб. в памет на проф. Румяна Кушева. С., 2014, 168-178.

83. Съвременните измерения на Балканските войни. – В: Свиленград и Балканските войни. Т. 2. Свиленград, 2014, 87-105.

84. Социалистическата интеграция през 70-те години на ХХ век и поредният опит на България за „сближаване“ със СССР. – В: Европейски интеграционни процеси през 70-те години на ХХ век. С., 2014, 42-70.

85. Българското участие във войната срещу Германия и волята на победителите. – В: Победата над фашизма и съвременният свят. С., 2014, 55-64.

86. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ във водовъртежа на политическите събития (1956-1958). – В: Образованието в социалистическа България. Между традицията и комунистическата идеология. В. Търново, 2015, 51-66.

87. САЩ и раждането на българската опозиция след Втората световна война – „случаят“ Мейнард Барнс и Никола Петков. – Исторически преглед, 2013(2015), № 5-6, 90-101.

88. The Communist Party and the Intelligentsia in Bulgaria (1944-1989). – In: The Hisrtory that Makes Us Smile (In memoriam of Prof. Rumyana Kusheva). Sofia, 2015, 152-161.

89. Имаше ли алтернатива 9 септември 1944 г.? – В: 70 години от поврата на Девети септември 1944 г. – исторически предпоставки и последствия. Сб. научни изследвания. С., 2015, 28-49.

90. Победителите и мирният договор с България. – В: 70 години от победата над фашизма. Поуките за света и бъдещето на човечеството. С., 2015, 53-63.

91. Българското кино и властта през 70-те години на ХХ век. – В: Преводът – мост между езици и култури. Изследвания в чест на проф. Людмила Илиева. С., 2015, 418-428.

92. Bulgarian Intelligentsia and the Reforms in the Sphere of Culture at the End of 1980s. – Bulgarian Historical Review, 2015, 3-4, 27-33.

93. България в плановете и действията на СССР, САЩ и Великобритания 1939-1945 г. – В: България във Втората световна война и следвоенна Европа. Хасково, 2016, 11-33.

94. Пътят към втората изселническа спогодба между България и Турция (50-те-60-те години на ХХ век). – В: Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева. С., 2016, 365-378.

95. Пътят към кризата в българо-турските отношения (първата половина на 80-те години на ХХ век). – В: Политологията пред глобалните и националните предизвикателства в началото на ХХI век. ИК-УНСС, С., 2016, 239-244.

96. Изселнически практики и политиката на България (края на XIX – края на ХХ век). – В: Миграциите: Европа между историческия опит и страховете на съвременността. С., 2016, 111-136.

97. Републиката в България – кога и как стана възможна? – Журнал за исторически и археологически изследвания, № 3, 2016, 69-92.

98. „Народната демокрация“ – началото и краят на една идея. – Ново време, № 3-4, 2016, 85-104.

99. България и Турция в навечерието и началото на Втората световна война (1939-1941). – В: Великите сили, Балканите и България през Втората световна война. С., 2016, 210-230.

100. Третият опит за „16-та република“. – В: Интеграция и дезинтеграция в Европа през 80-те години на ХХ век. С., 2016, 99-132.

101. Победителите и българският въпрос на Парижката мирна конференция 1946 г. – В: Васев, С., К. Христов. България на мирната конференция Париж 1946. С., 2016, 7-42. (съавт. И. Баева)

102. Реалният облик на антинацистката съпротива в България. – Ново време, № 1-2, 2017, 83-109.  (съавт. И. Баева)

103. Съветското посредничество в българо-турската криза от лятото на 1989 г. – В: Интердисциплинарни изследвания. Юбилеен сборник, посветен на проф. д-р Георги Янков, заслужил професор на УНСС. София, 2017, 310-325.

104. Дипломатическият триъгълник: София-Москва-Анкара (средата на 20-те – началото на 40-те години на ХХ век). – В: Скок в бъдещето: голяма Евразия или голяма Европа? Сб. В памет на проф. Христина Мирчева. Almanach Via Evrasia, 2016, № 5, С., 2017, 27с. ISSN ONLINE 1314-6645 – https://www.viaevrasia.com/documents/9.%20EVGENIYA%20KALINOVA,%20VIA%20EVRASIA,%202016,%205.pdf

105. Значението на българските архиви за изследването на „Възродителния процес“. – Архивен преглед, № 2, 2016, 123-130. (съавт. И. Баева)

106. Изселническата вълна от лятото на 1989 г. – опити за разрешаване на кризата в българо-турските отношения. – Балкани, № 6.1- Миграциите и Балканите от древността до наши дни. 2017, 55-65.

107. Историята – начин на употреба по време на „възродителния процес“. – В: „Фабрика за история“. Т. II- Публична история. Събития. Памет. С., 2017, 51-61.

108. Българо-британски културни връзки след Втората световна война до края на 60-те години на ХХ век. – Дзяло. Е-списание в областта на хуманитеристиката. Х-ХХI в. год. V, 2017, брой 10; ISSN 1314-9067, 21 с. – https://www.abcdar.com/magazine/X/Kalinova_1314-9067_X.pdf

109. Москва, „възродителният процес“ и кризата в българо-турските отношения 1985 – 1989 г. – В: Историкът – изследовател и популяризатор. Сб. в чест на 70-годишнината на акад. Георги Марков. С., 2017, 388–425.

110. България и Турция в навечерието и началото на Втората световна война 1939-1941 г. – В: Втората световна война. 70 години по-късно. С., 2018, 289-308.

111. Изселническата вълна от лятото на 1989 г. – вътрешни и външни измерения. – В: Светът на българина през ХХ век. Втора национална научна конференция, 22-23 юни 2017 г., Димитровград. С., 2018, 469–482.

112. Реформите в българската култура в края на 80-те години на ХХ в. – В: Реформи и реформени инициативи в България и света през ХХ век. С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, 79-93.

113. България в десетилетието след Втората световна война – политически и културни измерения. – В: Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“. Съст. Пламен В. Петров. С., 2018, 194-221.

114. България, победителите и мирният договор след Втората световна война. – В: Нова България и мирът след Втората световна война. С., 2018, 13–44.

115. Българската 1989 г. в югославските медии. – В: Трети международен конгрес по българистика, 23-26 май 2013 г. Секция „История и археология“. Подсекция „Съвременна българска история“. С., 2014 (2018), 176–192.

116. Диалог по време на криза. Българо-турските разговори 1986–1988 г. – В: Религия, национална идентичност и държавност на Балканите през XIX –XXI век. Т. I. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“. В. Търново, 2018, 211–230.

117. Българската държава пред „съда“ на ООН – 1985 – 1989 г. – В: Държавната идея в модерната епоха. Съст. И. Баева. ISBN 978-954-07-4559-6, С., 2018, 231–251.

118. Еволюцията в българо-турските отношения (1986 – 1988). – В: Историята – между революцията и еволюцията. Съст. Св. Живков. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-4594-7, С., 2018, 230–243.

119. Българските творци и властта през 1968 г. – В: 1968 – годината, която промени света. Съст. Евгений Кандиларов. Авангард Прима. ISBN 978-619-239-142-3. С., 2018, 222–244.

120. Коварство и предателство на „културния фронт“ – „случаят Лилов“. – В: Коварство и предателство в историята. „Кюстендилски четения“ 22 (2016) София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-4606-7, 2018, 271–280.

121. „Възродителният процес“ – интегриращ или дезинтегриращ фактор през 90-те години на ХХ в. – В: Краят на Студената война и европейската интеграция/дезинтеграция през 90-те години на ХХ в. Сб. в чест на 65-ата годишнина на проф. Искра Баева. Съст. Евгения Калинова. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-4609-8, 978-954-07-4610-4. С., 2019, 72–85.

122. История и пропаганда. Турция и „възродителният процес“ в България. – В: Централна Европа и Балканите, XIX –XX век. Сборник в памет на проф. Милчо Лалков. Съст. Ив. Първев, Н. Кайчев, М. Баръмова. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-4720-0. С., 2019, 407–420.

123. Политиката на САЩ към България и Турция в навечерието на „възродителния процес“. – В: С поглед към света и България. Сборник в памет на проф. д-р Костадин Грозев. Съст. Е. Калинова. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-4759-0. С., 2019, 555–580.

124. Стратегическите бомбардировки в Европа през Втората световна война и мястото на България в тях. – В: Модерният историк 3. Баланс, атрактивност, въображение. Сб. по случай 80-годишнината на проф. Андрей Пантев. Съст. Ст. Денчев, Н. Аврейски, Д. Стоянова. Академично издателство „За буквите – О писменехь“. ISBN 978-619-185-394-6, С., 2019, 239–245.

125. Българските турци и пътят им към Турция до Втората световна война – юридически аспекти. – В: Българската общност в Турция. Исторически аспекти и съвременно състояние. Съст. Б. Бужашка. Академично издателство „За буквите – О писменехъ“. ISBN 978-619-185-415-8, С., 2020, 208–230.

126. Мирният договор с България след Втората световна война и ролята на СССР. – В: Годишник на Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Том 4 – Изследвания в памет на проф. дин Иван Стоянов. Велико Търново, 2020, 525–540.

127. 1 България между Съветския съюз и Съединените щати, 1944–1947 г. – В: Срещи с историята. Сборник с материали от научни форуми. Съст. И. Баева. ISBN 978-954-346-152-3, Стара Загора. ЛАГЕН, 2020, 76–112.

128. The “Revival Process” in Bulgaria and the Soviet Participation – Myths and Realities. –Bulgarian Historical Review, 2021, № 1–2, р. 160–195.

Б) В чужбина:

1. Bulgarian Intellectuals and Western European Culture After World War II. – South East European Monitor, (Vienna, Austria), 1995, № 3, 59-70.

2. Bulgaria 1944-1948: Years of Transition. – Actes de deux journees de travail sur la transititon „Les mecanismes de la transition dans l’Europe des transformations“. omotini, April, 1995. Athenes, 1996, 147-152.

3. Constituye el socialism de Estado una interruption historica en Bulgaria y en la Europa Oriental? – Lamusa, (Spain), 2004, № 2, 247- (co-author I. Baeva)

4. Интеллигенция и власть в Болгарии перед вызовом перестройки второй половины 1980-х годов. – Восточноевропейские исследования. Международный журнал  по социальным и гуманитарным наукам. Москва-Trnava, 2006, № 4, 52-63.

5. Интеллигенция и власть между двумя волнами десталинизации в Болгарии (1956 –1961 годы). – В: 1956 год. Российско-болгарские научные дискусии. Москва, 2008, 329-356.

6. България и съветско-югославското „сближаване“ 1953-1958. – In:  Spoljna politika Jugoslavije 1950-1961. Zbornik radova. Beograd, 2008, 118-138.

7. Bulgarian-Turkish Diplomatic Relations (1980-1985). – In: Turkish-Bulgarian Relations: Past and Present. Ed. Mustafa Turkes, TASAM Publication, Istanbul, 2010, 79-87.

8. Bulgarian Transition and the Memory of the Socialist P – In: Remembering Communism. Genres of Representation. Ed. by Maria Todorova. Social Science Research Council, New York, 2010, 57-94. (co-author I. Baeva)

9. Study on how the memory of crimes committed by totalitarian regimes in Europe is dealt with in the Member States . Submitted by Prof. Dr. Carlos Closa Montero – Institute for Public Goods and Policy Centre of Human and Social Sciences – CSIC Madrid, Spain, 2010. Available at: https://ec.europa.eu/justice_home/doc_centre/rights/studies/doc_rights_studies_en.htm (сo-author I. Baeva)

10. Bulgarian Turks during the Transition Period. – In: Bulgaria and Europe. Shifting Identities. Ed. by Stefanos Katsikas. Anthem Press, London, 2010, 63-78.(co-author I. Baeva)

11. Die kommunistische Ara im kollektiven Gedachtnis der Bulgaren. – In: Postdiktatorische Geschichtskulturen im Suden und Osten Europas. Herausgegeben von Stefan Troebst.  Wallstein Verlag, Gottingen, 2010, 405-501. (zusammen mit I. Baeva und N. Poppetrov)

12. Антихитлеристката коалиция и съдбата на България (1939-1945). – В: Дриновський Збiрник. Том IV. Академiчне видавництво iм. проф. Марина Дринова. Харкiв-Софiя, 2011, 258-269.

13. Интеллигенция и власть в Болгарии: непростые взаимоотношения (середина 50-х – первая половина 60-х гг. ХХ в.) – В: В поисках новых путей. Власть и общество в СССР и странах Восточной Европы в 50-е – 60-е гг. ХХ в. Москва, Институт Славяноведения РАН, 2011,661-705.

14. State Policy towards the Turkish Minority in Bulgaria (1944-1989). – In: Minorities in the Balkans. State Policy and Interethnic Relations (1804-2004). Ed. by Dushan T. Batakovic. Institute for Balkan Studies of the Serbian Academy of Sciences and Arts. Belgrade, 2011, 221-236.

15. Проект ассимиляции болгарских турок в контексте болгаро-турецких отношений в 80-е гг. ХХ в. – В: Балканы в европейских политических проектах XIX-XXI вв. Москва, Институт Славяноведения РАН 2014, 593-620.

16. Remembering the “Revival process” in Post-1989 Bulgaria. – Remembering Communism, Private and Public Recollection of Lived Experience in Southeast Europe. Edited by Maria Todorova, Augusta Dimou and Stefan Troebst, CEU PRESS, Central European University Press, Budapest – New York, 2014, p. 567–594 ISBN 978 – 963-386-034-2,

17. Москва и болгаро-турецкий кризис лета 1989 г. – Studia Historiae Bulgariae et Europae Orientalis. К юбилею Т. В. Волокитиной. Москва, Институт славяноведения РАН, 2018, 106-116.

18. The Role of an External Factor for the Establishment of the Communist Regime in Bulgaria – September 1944–1948. – In: Pamięc i Sprawiedliwośc. Pismo naukoweposwiecone historii najnowszej. No 2 (36),Warszawa, ISSN 1427–7476, pp. 37–51. DOI: https://doi.org/10.48261/PIS203603   (with Iskra Baeva)

ДОКУМЕНТАЛНИ СБОРНИЦИ: 

1. „Възродителният процес“. Том I – Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век). Сб. документи. Съст. И. Баева, Е. Калинова. Изд. Държавна агенция „Архиви“, С., 2009, 751 с.

2. „Възродителният процес“. Том II – Международни измерения (1984 – 1989). Сб. документи. Съст. И. Баева, Е. Калинова. Изд. Държавна агенция „Архиви“, С., 2009, 848 с.

3. Българската държава и българите 1947-2008. Подбрани извори за българската история. Том IV. Книга втора. Тангра ТанНакРа, С., 2009, 408 с. (съавт.: Г. Марков, А. Рабаджийска, Д. Илиева, Я. Банков, И. Баева, Хр. Темелски, Пл. Павлов, В. Мичева )

СПРАВОЧНИЦИ:

А) В България:

1. История на България по дати. Българската хроника. С., ИК „Труд“, 2003. (съавт.: В. Кацунов, Пл. Митев, В. Колев, И. Баева).

2. История на България в дати. Българската хроника. С., Изток-Запад. Трето допълнено издание. (съавт.: В. Кацунов, Пл. Митев, В. Колев, И. Баева). 2017.

Б) В чужбина:

3. Vademecum. Contemporary History. Bulgaria. A guide to archives, research institutions, libraries, associations, museums and places of memorial. Leipzig, 2007. (co-authors: I. Baeva, St. Troebst, V. Stoyanova, N. Poppetrov)

4. The Encyclopedia of Transitional Justice. Eds. Lavinia Stan and Nadya Nedelsky. Cambridge University Press, New York, 2012. (co-author I. Baeva – articles on Bulgaria)

УЧЕБНИЦИ:

1. История на България за ХI клас. С., „Отворено общество“, 1996. (съавт.: П. Делев, Г. Бакалов, П. Ангелов, Пл. Митев, Цв. Георгиева, Ст. Трифонов, Б. Василева, И. Баева.)

2. История на България за ХI клас. Книга за учителя. С., 1996. (съавт.: П. Делев, Г. Бакалов, П. Ангелов, Пл. Митев, Цв. Георгиева, Ст. Трифонов, Б. Василева, И. Баева)

3. История на България от древността до наши дни. Учебно помагало за НУКК. С.,

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1998. (съавт.: Д. Попов, Г. Бакалов, П. Ангелов,

Цв. Георгиева, Ив. Стоянов, А. Пантев, М. Лалков, Ст. Трифонов, И. Баева)

4. История на България за 10 клас. С., Просвета, 2001. (съавт.: П. Милца, С. Бернстейн)

5. История на България от древността до наши дни. Учебник за 11 клас. С., Планета-3, 2001. (съавт.: П. Делев, П. Ангелов, Г. Бакалов, Цв. Георгиева, Пл. Митев, Ив. Илчев, И. Баева)

6. История и цивилизация. Профилирана подготовка за 11 клас. С., Планета-3, 2002. (съавт.: П. Делев, П. Ангелов, Г. Бакалов, Цв. Георгиева, Пл. Митев, Ив. Илчев, И. Баева)

7. История и цивилизация на България за 11 клас. Електронен учебник по проект на Министерство на образованието и науката. Книгоиздателска къща „Труд“, „Сирма АИ“, 2006 – https://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/toc.html (съавт. П. Делев, В. Кацунов, Пл. Митев, И. Баева, Б. Добрев)

8. История и цивилизация за 6 клас. С., Просвета, 2007. (съавт. М. Радева, Р. Гаврилова).

9. Електронен илюстрован учебник по история за обучение на българи в чужбина. – На сайта на Научен проект „Университетски център за трансгранични българистични изследвания“. 2010 г. https://www.slav.uni-sofia.bg/index.php/publ/223 (съавт. И. Баева)

10. Работни листове по „История и цивилизация“ за 10. Клас. Издателство „Булвест 2000“, С., 2014. (съавт. Искра Баева)

11. Работни листове по „История и цивилизация“ за 11. Клас. Издателство „Булвест 2000“, С., 2015. (съавт. Искра Баева)

12. История и цивилизация за 7. клас. Издателство „Булвест 2000“, С., 2018. (съавт.: Георги Якимов, Искра Баева, Евгения Калинова, Надка Васева)

13. Учебник по история и цивилизации за 9. клас за профилирано и професионално образование с интензивно изучаване на чужд език – част 1 и 2. Издателство „Булвест 2000“, С., 2018 (Андрей Пантев, Искра Баева, Евгения Калинова, Георги Якимов, Валентина Павлова, Пенка Костадинова, Зорница Велинова-Тренчева,Ростислав Ботев, Надка Васева, Веселина Иванова)

14. Учебник по история и цивилизации за 9. клас – първа и втора част при обучение с интензивно изучаване на чужд език. Издателство „Булвест 2000“, С., 2018. (Искра Баева, Евгения Калинова, Георги Якимов, Надка Васева, Веселина Иванова)

15. Учебник по история и цивилизации за 10. клас. Издателство „Булвест 2000; Клет България“, С., 2019. (съавт.: Искра Баева, Диляна Ботева, Петър Ангелов, Иван Тютюнджиев, Пламен Митев, Николай Поппетров, Надка Васева, ВалентинаПавлова, Веселина Иванова)

НАУЧНИ РЕЦЕНЗИИ:

1. Две изследвания върху демографските процеси в България. – История, 1993, № 2,  61-62.

2. Университетски преподаватели за проблемите на новата българска история. – История, 1993, № 4, 54-55.

3. 1944-1948: Познати и непознати години от българската история. – Минало, 1994, № 2, 90-94.

4. „Източна Европа след Сталин 1953-1956“ – светофарът свети червено. – История, 1996, № 5/6, 110-111.

5. Насилието през ХХ век, погледнато от двата края на Европа. Конференция в Малага – 21-23 януари 2004. – История, 2005, № 1, 57-64. (съавт. И. Баева)

6. Източноевропейският свят като отминала реалност и изследователско предизвикателство. (Баева, И. Източна Ивропа през ХХ век. Идеи, конфликти, митове. С., Парадигма, 2010, 530 с.) – Понеделник, 2011, № 9/10, 146-151.

7. Marietta Stankova, Georgi Dimitrov: A Biography, I.B. Tauris: London, 2010; 288 pp.; – Reviewed by: Evgenia Kalinova, Sofia University ‘St Kliment Ohridski’, Bulgaria European History Quarterly, Volume 43 Issue 1, January 2013, 185-186. DOI: 1177/0265691412469497am   The online version of this article can be found at: https://ehq.sagepub.com/content/43/1/185.full.pdf+html

8. Kristen Ghodsee, The Left Side of History: World War II and the Unfulfilled Promise of Communism in Eastern Europe. Reviewed by Evgenia Kalinova – See more at: https://journals.berghahnbooks.com/aspasia/#sthash.kbCvWpiP.dpufAspasia. International Year Book of Central, Eastern and Southeastern European Women’s and Gender History, 2016, No 10 – https://www.berghahnjournals.com/search?f_0=author&q_0=Evgenia+Kalinova

9. С поглед към света и България. Сборник в памет на проф. д-р Костадин Грозев. (2019). Съставител и научен редактор Евгения Калинова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 592 с. – История, 2020, № 1, 84–86.

ПРЕВОДИ НА НАУЧНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Робъртс, Дж. М. Кратка илюстрована история на света. С., 1999. (J. M. Roberts. Shorter Illustrated History of the World. Helicon, Oxford, 1993.) (превод от Е. Калинова: с. 1-129)

2. Бжежински, Зб. Студената война и нейните последици. – Политически изследвания, 1993, № 3, 99-110. ( Zb. Brzezinski. The Cold War and Its Aftermath.  – Foreign Affairs, vol. 71, 1992, 31-49.)

3. Николич, М. Преходът към демокрация и пазарна икономика: равносметка и перспективи. – Ново време, 1995, № 3, 21-32. (Milosh Nikolich. The Transition to Democracy and Market Economy: Results and Perspectives.)

4. Оксфордска История на Великобритания. Кама, С., 2005. (The Oxford History of Britain. Ed. by Kenneth O. Morgan. Oxford University Press. Revised Edition, 1999). (с В. Стоянова, Б. Чакъров, И. Баева)

УЧАСТИЕ В НАУЧНИ КОНФЕРЕНЦИИ:                                                                                                          

(след хабилитацията 2001 г.)

2001 г.

1. март, София – Българо-македонска конференция „История и образование“– Доклад „България и нейната балканска политика след Втората световна война в преподаването на съвременната българска история“
2. юни, София – Международна конференция „Втората световна война и Балканите“ – Доклад „България в плановете и действията на Великобритания – 1939-1944 г.“
3. ноември, София – Българо-германска конференция „Политическата култура в България след 1878 г.“ – Доклад „Политическата култура – между войната и мира“
4. October, Blagoevgrad – American University – „America Imagined“ (Българо- американски научен симпозиум „Изследвания по американистика“) – Доклад „The United States Notion of Eastern Europe from the 1950s till the 1990s – Adequacy and Inadequacy“.

2002 г.

5. ноември, Гьолечица – Конференция на Исторически факултет „Грешката в историята“ – Доклад „Къде сгреши Мейнард Барнс?”

2003 г.

6. October, Sofia – „VIII International Conference of the Bulgarian Society for British Studies“ – „Spaces, Gaps, Borders“ – Доклад „Is State Socialism in Bulgaria and Eastern Europe a Historical Interruption?“ (with I. Baeva)
7. 21-22 November, Sofia – International conference „America in the 21^st Century“- Доклад „The U. S. Policy towards Eastern Europe in the 1960s.“ (with I. Baeva)

2004 г.

8. 21-23 януари, Malaga, Spain – Международна конференция „Насилието в революционния процес 1930-2000 г.“ („La violencia en los procesos revolucionarios 1930-2000”“ – Доклад: „Насилието в политиката на българската държава към българските турци 30-те – 80-те години на ХХ век“
9. 27-28 февруари, Хасково – Национална научна конференция „Следвоенна България между Изтока и Запада“ – Доклад: „Българската външна политика в  руслото на съветската – възможни ли са разминавания?“
10. 26-27 май, София – Българо-руска научна конференция „България и Русия – 125 години от установяване на дипломатически отношения“ – Доклад: „България и СССР в годините на Втората световна война“
11. 10 ноември, София – Национална конференция „Предизвикателства на промяната. Българската историческа наука след 1989 г.“ – Доклад: „Научни подходи в изследванията за политиката към турското население в България в периода 1944-1989“

2005 г.

12. 7-8 април, Сливен – Национална конференция „Втората световна война и България 1939-1947 г.“ – Доклад „Своенравният дипломат: Мейнард Барнс и политиката на САЩ към България 1944-1945 г.“
13. 20 април, София – Научна конференция във Военна академия „Втората световна война, България и следвоенният свят” – Доклад “Победителите и българският военен принос срещу Германия”
14. 14-15април, София – Международна научна сесия “Втората световна война. Последици и оценки” – Доклад „Антихитлеристката коалиция и България в края на Втората световна война“
15. 28 април, София – Научна конференция „60 години от победата над фашизма – резултати, съвременност, перспективи” – Доклад „Българската политика в годините на войната“
16. 27-29 май, Кюстендил – Конференция на Исторически факултет „Мир и конфликти на Балканите“ – Доклад „Разминавания между София и Москва по балканската политика на България (60-те-80-те години на ХХ в.)“
17. 23-24 ноември, София – Кръгла маса „Историческата наука в България – състояние и перспективи“, Институт по история – Доклад „Исторически рефлекси на българския преход“ (с И. Баева)

2006 г.

18. 11-13 май, Смолян – Международни университетски четения и изследвания по българска история – Доклад „Българската културна пропаганда в Западна Европа след Втората световна война“.
19. 2-4 юни, Кюстендил – Конференция на Исторически факултет „Етноси и съжителство в европейската история“ – Доклад „Изселническият въпрос в българо- турските отношения през 30-те години на ХХ в.“
20. 20. ноември, Гьолечица – Университетски четения „Митовете в историята“ – Доклад „Българската следа“ – митове и реалности в употребата ѝ след 1989“
21. 14-15 декември, София – Национална научна конференция на БИД „Историческата наука и раждането на героите“ – Доклад „Сянката зад героя – Мейнард Барнс и Никола Петков“

2007 г.

22. 8 юни, София – Международна конференция „Г. Димитров и съвременният свят“ – Доклад „Г. Димитров и политиката по македонския въпрос и отношенията с Югославия“
23. 13-17 юни, Blankensee/Berlin, Германия – International Workshop on Categories and Sources. Project „Remembering Communism“ – Доклади: „Споменът за социализма“ и „Категории и извори за възродителния процес“
24. 21 септември, София – Кръгла маса „65 години ОФ – съюз, история, еволюция и съвременност“ – Доклад „Отечественият фронт в България 1942-1944 – с поглед към бъдещето“
25. 1-2 December, Sofia –Annual Conference of the Bulgarian American Studies Association (BASA) –„The Study of America and American Studies in the 21^st century” – Доклад „България и САЩ от гореща към студена война“

2008 г.

26. 26-29 септември, София – International Conference “Remembering Communism. New approaches to the history and memory of communism” – “The Memory of the Revival Process in Bulgaria in the Beginning of the Transition Period (Nov., 1989 – Jan. 1990)
27. 24-25 октомври, Белград – Colloque international „Histoire compare des politiques minoritaires des Etats balkaniques aux XIXe et XXe siecles“ – Доклад „The State policy towards the Turkish minority in Bulgaria 1944-1989“

2009 г.

28. 8 април, София – Международна конференция „Архивите на бившите тайни служби – извор на историческо познание“ – Доклад „Възродителният процес” в документите на ДС“ (с И. Баева)
29. 15-17 April, Wien, Austria – International conference „1989-2009 – Bulgarien 20 Jahre Danach“ – Доклад „The Communist Party and the Intelligentsia in Bulgaria 1944-1989“
30. 9 май, София – Международна научна конференция „Българският антифашизъм – неразделна част от балканската, европейската и световната антифашистка съпротива” – Доклад „Българският принос в антихитлеристката съпротива и отстояването му от 1944 до 1947 г.“
31. 22 май, Аnkara, Turkey – Международен симпозиум „Diplomatic Relations Between Turkey and Bulgaria: Past and Present“ – Доклад „Bulgarian-Turkish Diplomatic Relations – 1980-1985“
32. 29-30 май, Кюстендил – Конференция на Исторически факултет “Кризите в историята – 20 години по-късно“ – Доклад „Българо-турските отношения през първата половина на 80-те години – пътят към кризата“
33. 1-5 October, Bucharest, Rumania – International conference „Remembering Communism. Theoretical Approaches to the Memory of Communism“ – Доклад „ Remembering the „Revival Process“ in Post-1989 Bulgaria“
34. 10 ноември, София – Конференция на Института за философски изследвания „Българският преход – 20 години по-късно: философският поглед за това, което стана“ – Доклад „Българският преход към демокрация след 10 ноември 1989 г. – мястото му в съвременната българска история“ (съавт. И. Баева)

2010 г.

35. 18 февруари, София – Българо-руска научна конференция „65 години от победата над фашизма, края на Втората световна война и приносът на България“ – Доклад „България в съветската политика в годините на Втората световна война”
36. 36. 26 февруари, Хасково – Научна конференция „Ден на историка” – Публична лекция „Дипломация и култура. Българската културна пропаганда на Запад 1944-1989”
37. 8-9 април, Харков, Украйна – VI Дриновски четения „България – Украйна: от евразийската империя до Европейския съюз (XVIII – началото на XXI век)“ – Доклад Антихитлеристката коалиция и съдбата на България 1943-1946“.
38. 5 май, София – Международна кръгла маса „Великата отечествена война и приносът на България в борбата против фашизма“ – Доклад „Победителите и България в заключителния период на Втората световна война“
39. 4-6 юни, Кюстендил – Ежегодна конференция на ИФ с международно участие „Кюстендилски четения“ – „Провалите в историята“ – Доклад „Провалът на „сближението“ Живков-Тито 1963-1967 г.“
40. 5-6 ноември, София – Научна конференция „Нови източници за „възродителния процес“ в България“ – Доклад „Споменът за „възродителния процес“ и неговата политическа употреба (1990-2009)“
41. 5-6 ноември, София – Юбилейна международна научна конференция „Политологията като наука и академична дисциплина в България: състояние, проблеми и перспективи“ – УНСС, Катедра „Политология“ – Доклад „Митът за „българската следа“ в атентата срещу Папата – начини на употреба след 1989“

2011 г.

42. 30 май, София – Научна конференция „Личности и идеи в глобализиращия се свят“, ИФ-СУ – Доклад „Александър Жендов или за нуждата ни от герои“
43. 3 юни, Велико Търново – Научна конференция по случай 20-годишнината от приемането на Конституцията на Република България, организирана от Национална юридическа фондация, ЮФ на ВТУ и Фондация за развитие на юридическото образование – „Конституцията и политическият императив“ (в съавт. с И. Баева)
44. 9-10 юни 2011, Димитровград – Национална научна конференция „Светът на българина през ХХ век“ – Доклад „Политическото семейство Тодор и Людмила Живкови“.
45. 23 юни 2011, София – Научна конференция „Балканите в Европа: трансформация, модернизация, интеграция XIX-XX век“ – Институт по балканистика с център по тракология при БАН – „Изселническият въпрос в българо-турските отношения през първата половина на 80-те години на ХХ век“.
46. 9-10 септември 2011, София – XIII конференция на Сдружението на Преподавателите по история в България „Разнообразие на източниците и средствата в обучението по история“ – „Дискусионни проблеми в изследването и преподаването на съвременната българска история“
47. 11-13 ноември 2011, Велико Търново – Международна научна конференция „България и Балканите в сферата на европейските влияния през XIX-XXI век“ – Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ – „Българо-турските отношения през втората половина на 80-те години на ХХ век – опити за излизане от кризата“

2012 г.

48. 19 януари 2012, София – Семинар „Режимът и обществото в България 1956-1989 г.“ Суверенитет и „реален социализъм“ . 16-та република – метафора или реална перспектива? – За поредните опити за „сближаване“ между България и СССР (1971-1984).
49. 17-18 март 2012, София – Трета национална научна конференция на БИД „Глобализация, историческа памет и национална идентичност“ – „Пътят към втората изселническа спогодба между България и Турция (50-те-60те години на ХХ век)“
50. 50. 20-21 март 2012, Велико Търново – Международна конференция „Комунистическите режими в Източна Европа – надежди, разочарования, равносметка“ – „Културата и идеологическият императив зад „желязната завеса“ в началото на Студената война“
51. 51. 6 април 2012, Свиленград – 100 години от Балканските войни – „Съвременните измерения на Балканските войни“
52. 52. 4 май 2012, София – Уроците от победата над фашизма и европейската сигурност. – „Антихитлеристката коалиция и България в края на войната“.
53. 53. 18 юни 2012, Ловеч – Кръгла маса „Георги Димитров в историята и в съвременността“ – „Георги Димитров и идеята за „народната демокрация“.
54. 54. 19 юли 2012, Лозен – Международна кръгла маса „Минало, настояще и перспективи на чуждестранната българистика“ – „Българската културна пропаганда в Западна Европа през 60-те – 70-те години на ХХ век“
55. 55. 19 октомври 2012, София – Международна научна конференция „Културното отваряне на България към света“ – „Предпоставки и последици на културната политика на Людмила Живкова“
56. 18 декември 2012, София – Научна конференция „Европейски интеграционни процеси през 60-те години на ХХ век“ – „България и проблемите на многостранната и двустранната интеграция в Източния блок в началото на 60-те години“

2013 г.

57. 12 февруари 2013, София – Национален научен форум „130 години от рождението на Кимон Георгиев и ролята на военната интелигенция“ – „Кимон Георгиев и защитата на българската национална кауза на Парижката мирна конференция“
58. 27 февруари-1 март 2013, София – Международна конференция „135 години по-късно: България-Русия-Евразия“ – „Дипломатическият триъгълник София-Москва-Анкара (ср. на 20-те-началото на 40-те години на ХХ в.)“
59. 23-24 април 2013, Москва – Международна конференция „Балканы в европейских политических проектах XIX-XXI вв.“ – „Кризис болгаро-турецких отношений в конце 80-х гг. ХХ в. в контексте блокового противостояния“
60. 23-26 май 2013, София – Трети международен конгрес по българистика – „Българската 1989 г. в европейските медии“
61. 11 октомври 2013, В. Търново – Научна конференция „Образованието в социалистическа България – между традицията и комунистическата идеология“ – „Университетското образование във водовъртежа на политическите събития 1956-1958 г.“
62. 62. 14 ноември 2013, София – Трета национална среща по балканистика „Балканистиката пред предизвикателствата на паметта и употребите на миналото“ – „Войната на паметта“ между Турция и България по време на „възродителния процес“
63. 11 декември 2013, София – Кръгла маса „ Политическата система, държавата и обществото в България през ХХ век”, посветена на 85 години от рождението на акад. Мито Исусов (1928 -1997) в рамките на семинара на ИИИ „Актуални проблеми на историята и историографията“. – „САЩ и раждането на българската опозиция след Втората световна война – „случаят“ Мейнард Барнс и Никола Петков“

2014 г.

64. 28 февруари 2014, Хасково – Конференция „100 години от Първата световна война“ – „От Добро поле до Ньой – мъчителният път на България от военната загуба до националната катастрофа“
65. 11 април 2014, Лозен – Семинар с чуждестранни студенти-българисти – „Българската културна политика между Изтока и Запада през втората половина на ХХ век“
66. 23 април 2014, София – Научна конференция „Интеграционни процеси през 70-те години на ХХ век“ – „Социалистическата интеграция през 70-те години на ХХ век и поредният опит на България за „сближаване“ със СССР“
67. 7 май 2014, София – Кръгла маса за Втората световна война и България – „Българското участие във войната срещу Германия и волята на победителите“
68. 22-23 May 2014, София – ISHA-Sofia Seminar “Conflict Situations and their Cosequences” – key-note speech “State Policy towards the Turkish Minority in Bulgaria 1944-1989”
69. 23 май 2014, София – СУ “Св. Климент Охридски“ – Философски ф-т, Научна конференция „Философии на социализмите“ – „Българският модел на социализъм“
70. 12-13 юни 2014, Sofia – American Research Center in Sofia, International Conference “Living After the Fall (?): Past-Present in Southeastern Europe” – “Memory and Political Use of the “Bulgarian Trace” During the Transition Period 1989-2002”
71. 7-8 юли 2014, София – Юбилейна българо-руска научна конференция „България – Русия. 135 години от установяването на дипломатически отношения: минало, настояще и бъдеще“. – „Българо-съветските отношения в годините на Втората световна война“.
72. 8 септември 2014, София – „70 години от поврата на 9 септември 1944 г. – исторически предпоставки и последици” – „Имаше ли алтернатива 9 септември 1944 г.“
73. 10-11 октомври 2014, София – „Централна Европа и Балканите, XIX-XX в. Научна конференция в памет на проф. Милчо Лалков“ – „История и пропаганда. Турция и „възродителния процес“ в България“
74. 5 декември 2014, София – Международна конференция „Меката сила на културната дипломация: „фабрика“ за история vs „фабрика“ за политика“ – „Българската културна дипломация към Западна Европа след Втората световна война“

2015 г.

75. 28 февруари 2015, Хасково – Конференция „70 години от Втората световна война“ – „Българското участие във войната срещу Германия и волята на победителите.“
76. 26 март 2015, София – СУ- Конференция „Европейски интеграционни процеси през 80-те години на ХХ в.” – „Третият опит за 16-та република“
77. 21-23 април 2015, София – Международна научна конференция „Великите сили, Балканите и България през Втората световна война“ – „Българо- турските отношения в началото на Втората световна война – 1939-1941“
78. 5 май 2015, София – РКИЦ – Научна конференция „Поуките от Втората световна война“ – „Победителите и българският въпрос на Парижката мирна конференция 1946“
79. 8 май 2015, София – СУ – „Втората световна война – 70 години по-късно“ – „Българо-турските отношения 1941 – 1944“
80. 18-19 юни 2015, Хасково – Кръгла маса „България във Втората световна война и следвоенна Европа“ – „България в плановете и действията на Антихитлеристката коалиция – 1941 – 1945 г.“
81. 2-4 септември 2015, Момчиловци – Научна конференция „Кризата с бежанците – има ли риск за етнокултурния модел в Европа?“ – „Изселнически практики и политиката на България“
82. 16 октомври 2015, СУ – „Свободата на словото и печата и нейните ограничения в България, XIX–XX век“ – „Цензурата в България след Втората световна война в източноевропейски контекст“ (с И. Баева)
83. 18 ноември 2015, ИИИ – Международна българо-китайска конференция „Преходът в България – българската и китайската гледна точка“ – “Bulgarian Intelligentsia and the Reforms in the Sphere of Culture at the end of 1980s“
84. 23-24 ноември 2015, УНСС – Международна конференция „Политологията пред глобалните и националните предизвикателства в началото на ХХI век“ – „Пътят към кризата в българо-турските отношения (втората половина на 80-те години)“

2016 г.

85. 1 март 2016, Брюксел, Европейски парламент – Международна конференция „Бежанската криза в ЕС – гласове от Балканите“
86. 2 март 2016, Хасково – Ден на историка – „Победителите и българският въпрос на Парижката мирна конференция 1946 г.“
87. 18-20 март 2016, Брестовица – Работен семинар „Публична история и научна дипломация“
    88. 30 май 2016, СУ – „Държавната идея в модерната епоха“ – „Българската държава пред „съда“ на ООН – 1985 – 1989 г.“
88. 3-5 юни 2016, Кюстендил – Ежегодни Кюстендилски четения 2016 „Коварство и предателство в историята“ – „Коварство и предателство на „културния фронт“ – „случаят Лилов“.
89. 22 юни 2016, София – Кръгла маса „75 години от началото на Великата отечествена война. Святата памет и нашият дълг“ – „22 юни 1941 г. и България – външни и вътрешни проекции“
90. 5 октомври 2016, СУ – „Краят на Студената война и европейската интеграция/дезинтеграция през 90-те години на ХХ век“ – „Възродителният процес“ – интегриращ или дезинтегриращ фактор в началото на 90-те години на ХХ в.
91. 11-12 ноември 2016, София – Международна конференция „Публична история – социални конфликти и войни през ХIX – ХХ век: модели на интерпретация“ – „Историята – начин на употреба по време на „възродителния процес“.
92. 17-19 ноември 2016, София – Пета национална среща по балканистика „Миграциите и Балканите от древността до наши дни“ – „Изселническата вълна от лятото на 1989 г. – опити за разрешаване на кризата в българо-турските отношения“.
93. 25-26 ноември 2016, София – Международна конференция във връзка с учредяване на Софийския форум за културна и научна дипломация – „Българските турци и етническите отношения в България“.

2017 г.

95. 28 февруари 2017, София – Научна конференция „Нова България и мирът след Втората световна война“ – „Мирният договор с победителите след Втората световна война“
96. 2 март 2017, Хасково – Ден на историка – „Мирът, който България подписа“
97. 2-4 юни 2017, Кюстендил – Ежегодни Кюстендилски четения 2017 „Историята – между революцията и еволюцията“ – „Еволюция в българо-турските отношения 1986-1988 г.“
98. 2 октомври 2017, СУ – Реформи и реформени иницитиви в България и света през ХХ век. – „Реформите в българската култура в края на 80-те години“
99. 25 ноември 2017, СУ – Културна дипломация на България – минало и бъдеще. Публични и четения на Софийския форум за научна и културна дипломация. – „Дипломация и култура. Българската културна пропаганда/дипломация – 1944-1989“
100. 7 декември 2017, СУ – Софийския форум за научна и културна дипломация – Първи четения по политическа история, международни отношения и дипломация. – „САЩ, „възродителният процес“ и българо-турските отношения“

2018 г.

101. 9-11 януари 2018, Брюксел, Европейски парламент – Международна конференция „Балканите и Югоизточното Средиземноморие: Споделени спомени, общо бъдеще“
102. 27-28 февруари 2018, София, Юбилейна международна научна конференция „Руско-турската освободителна война (1877-1878) и възстановяване на българската държавност. Балканите и Русия: 140 години по-късно.“ – „СССР и мирният договор с България след Втората световна война“
103. 16-17 май 2018, София, Балканите в европейската интеграция. Минало, настояще, бъдеще. Международна научна конференция. – The European Integration of the Former Socialist Countries of the Balkans after the End of the Cold War – Successes and Problems. (with Iskra Baeva)
104. 13 юни 2018, София, 1968 – годината, която промени света. – Приоритетите на българската 1968 година. (с Искра Баева)
105. 20-22 септ. 2018,Chengdu, China – 2018 Education Forum for Asia Annual Conference – Paths to Building World-Class Universities
106. 2 окт. 2018, БАН-ИИИ, кръгла маса по проект с Китайската АН „Bulgaria and China: Historical Parallels in the Attempts a t Modernization from the End of World War II to the Beginning of the 21st Century” – Bulgarian State Politics towards Bulgarian Turks after World War II – the Pros and Cons of Modernization
107. 26 октомври 2018, СУ, научна конференция „България и Балканите през ХХ век: външна политика и публична дипломация“ – България и Турция – диалог по време на криза (1986–1988 г.).
108. 6 декември 2018, Варшава, Варшавски университет, Международна научна конференция „Poland and Bulgaria: 100 Years of Dipolmatic Relations (1918-2018)“ – Major Highlights in the Development of Bulgarian-Polish Relations during the 20th Century (with Iskra Baeva)
109. 109. 6-8 декември 2018, Варшава, Institut of National Remembrance, Международна научна конференция “Communist Parties on the Road to Full Power (after World War II)” – The Role of the External Factor for the Establishment of the Communist Regime in Bulgaria – September 1944 – 1948. (with Iskra Baeva)

2019 г.

110. 1 март 2019, Хасково – Ден на историка – „Бомбардировките над България 1943 – 1944 г.“
111. 27 септември 2019, Велико Търново – Научна конференция „75 години от 9 септември 1944 г.“ – България между Съветския съюз и Съединените щати 1944 – 1947.
112. 11 декември 2019, София, СУ – Научна конференция „Жените и мюсюлманите в Народна република България“, – България и Турция – диалог по време на криза (1986–1989 г.)

2020 г.

113. 113. 4-6 март 2020, София, СБЖ-РКИЦ – Международна научна конференция „Журналистический взглядна 140-летие установления дипломатических отношений между Болгарией и Россией“ – България в съветската политика в годините на Втората световна война.

2021 г.

114. 30-31 март 2021, Харков – Міжнародна наукова онлайн-конференція X Дриновські читання „БАЛКАНИ В МІЖНАРОДНИХ ВІДНОСИНАХ: ВІД ПІЗНЬОЇ АНТИЧНОСТІ ДО ЕПОХИ ГЛОБАЛІЗАЦІ“, Център по българистика и балкански изследвания “Марин Дринов”, Харковски национален университет «В. Н. Каразин» – България и Турция от двете страни на „желязната завеса“ (края на 40-те – края на 50-те години на ХХ в.)
115. 10-11 юни 2021, София-Москва – Международна научна онлайн конференция „ИМПЕРИИ И ПОСТИМПЕРИИ: РАЗПАДАНЕ, ГЛОБАЛНИ ТРАНСФОРМАЦИИ И КОНФЛИКТИ“, организирана от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, съвместно с Историческия факултет на МГУ “М. В. Ломоносов”. – Трансформации в края на Втората световна война и мястото на България в тях

Председател на Атестационната комисия на ИФ – 2015-2019

член на Етичната комисия на СУ –  от   2016 до момента

Член на Комисията по наименуване на обекти с национално значение и населени места при Президента на РБ – от 2017

1. РАДОСТИНА ПАВЛОВА (2002–2005). защитила

„Отношенията между България и ГДР 1949-1961 г.“

2. ЕВГЕНИЙ КАНДИЛАРОВ (2003–2006). защитил

„Българо-японски отношения 1959-1989 г.“

3. СТАНИМИР СТАНЕВ (2005–2008) „България и Европейската икономическа общност през 70-те години на ХХ в.“ – отчислен с право на защита
4. ТЕОДОР ТАЛЕВ (2007–2010). Защитил „България в източноевропейската политика на САЩ 1959-1989 г.“
5. ИРИНА ЯКИМОВА (2008–2011). Защитила „Преориентацията на българската външна политика 1985-1991 г.“
6. КИРИЛ ЧУКАНОВ (2010-2013) „България в източноевропейската политика на ФРГ“ отчислен с право на защита
7. КРУМ ЗЛАТКОВ (2012–2015) – „Българо – виетнамски взаимоотношения 1950 – 1989 г.“ – защитил
8. ВАНЯ МИХАЙЛОВА (2013-2016) – „Израел в българската външна политика след Втората световна война“ – отчислена с право на защита
9. НИКОЛАЙ КРИВОКАПОВ (2015-2018) – „Куба във външната политика на България (60-те – 80-те години на ХХ век)“ – отчислен с право на защита
10. ПЛАМЕН ПЕТРОВ (2016 – 2019) – „Изкуство и политика през 70-те години на ХХ в.“ – защитил.
11. МАРГАРЕТ ПОППЕТРОВА (2018-2021) – “Книгозидаването в социалистическа България: процеси и политики (1944-1956 г.)” отчислена с право на защита
12. КРАСИМИРА ТОДОРОВА (2018-2021) – “Република Македония в българската политика 1991-1999 г.” отчислена с право на защита
13. ПЕТЯ ПАВЛОВА (2020-2023) „Турция в българската външна политика след 1989 г.“
14. НИКОЛА ШИНДАРОВ (2020-2023) „Земеделските партии в България след 1989 г.“
15. СЯО ДЗУО (2020 -2023) „Българо-югославски отношения 1953 – 1969 г.“
16. ТОНИ МИТОВА (2021-2024) „Отношенията между България и ФРГ през 70-те и 80-те години“
17. ИВА ТОШКОВА (2021-2024) „Западна Европа и САЩ в международната културна дейност на България (края на 60-те – началото на 80-те години)“