In Memoriam

Съвременна обща история

проф. д-р Костадин Грозев

(1961-2017)
Роден е на 24 април 1961 г. в Пловдив. През 1985 г. завършва специалност „История“ и втора специалност „Английска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1989 до 1990 е инспектор в Деканата на Историческия факултет на Софийския университет. През 1990 г. защитава докторска дисертация на тема „Демократическата партия и движението за реформи в политическата система на САЩ (1969 – 1972)“.[2] От 1990 г. е старши асистент в Катедрата по нова и съвременна история в Историческия факултет, а от 1993 г. – главен асистент. През 2007 се хабилитира за доцент с изследването „Белият дом и Студената война. Избори и дипломация 1948 – 1964 г.“. От 2017 г. е професор.
Научни интереси:
Електронна поща:
  • Биографични данни

    Проф. Костадин Грозев е роден на 24 април 1961 г. в Пловдив. Завършил е специалност “История“ и втора специалност „Английска филология” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1985). В периода 1989 – 1990 г. е инспектор в Деканата на Историческия факултет на Софийския университет. През 1990 г. става кандидат на историческите науки с “Демократическата партия и движението за реформи в политическата система на САЩ (1969 – 1972)”.

    От 1990 г. е старши асистент в Катедрата по нова и съвременна история в Историческия факултет, а от 1993 г. – главен асистент. През 2007 г. се хабилитира за доцент с изследването си „Белият дом и Студената война. Избори и дипломация 1948 – 1964 г.“, а от 2017 г. е професор.

    От 2010 г. проф. Грозев е научен директор на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма матер“ към Софийския университет. В своята дейност като научен директор, проф. Грозев създаде партньорства с голям брой български и международни институции, с което допринесе не само за развитието на научната програма на Комплекса по хуманитаристика, но и за обогатяването на изследователския профил на Софийския университет.

    В този период той подпомогна създаването и развитието на дълготрайни партньорства с Комисията по досиетата, Държавна агенция “Архиви”, Университета в Баку, Асоциацията по американистика, Комисията за образователен обмен “Фулбрайт” и много други инициативи. Едно от последните му начинания е създаването на Софийски форум за научна дипломация в партньорство със Столична община и други организации.

  • Публикации
    Книга
    1 Румяна Михнева, Костадин Грозев Войни. Революции. Памет. Том III на “Фабрика за история”(съставителство, редакция), Камея Груп, София, в сътрудничество с чуждестранни учени 2017
    2 Румяна Михнева, Костадин Грозев, Гана Рупчева“Малката Русия” на жълтите павета, Камея Груп ЕООД, София 2016
    3 Jordan Baev, Kostadin GrozevACTA 2014 World War One 1914-1918 : 40th International Congress of Military History, Varna, Bulgaria, 31 August – 5 September (edited by), Sofia University Press, Sofia, в сътрудничество с чуждестранни учени 2016
    4 Kostadin GrozevThe Cold War and its Bulgarian Dimensions in Several Case Studies (An Interdisciplinary M.A. lecture course) , Sofia University Publishing House , Sofia 2016
    5 Румяна Михнева, Костадин Грозев, Искра Баева (съсъст.)Миграциите : Европа между историческия опит и страховете на съвремеността : Анализи и дискусии, съст., Камея Груп ЕООД, София 2016
    6 Jordan Baev, Kostadin GrozevAn Odyssey Across Two Worlds. George the Bulgarian and Soviet-American Relations During the First Half of the 20th century https://www.academia.edu/5891252/Andreytchine_Eng2014, online publication in academia.edu , Sofia, в сътрудничество с чуждестранни учени 2014
    7 Kostadin GrozevFulbright International Summer Institute – 2013. Ph. D. STUDENTS’ FORUM: Transatlantic dialogues in the field of social science (ed.,forword) , Sofia University Press, Sofia 2014
    8 Костадин ГрозевДържавна сигурност и спортът, т.І Олимпийско движение, КРДОПБГДСРСБНА; т. 19 от поредицата “Из архивите на ДС”, ДВД РОМ носител (научен наставник, редактор, предговор), БИК, София 2014
    9 Костадин ГрозевДържавна сигурност и спортът, т.І Олимпийско движение, КРДОПБГДСРСБНА; т. 19 от поредицата “Из архивите на ДС”, хартиен и СД РОМ носител (научен наставник, редактор, предговор) , БИК, София 2014
    10 Костадин ГрозевДържавна сигурност и спортът, част ІІ – Ведомствен, масов, елитен. т. 19 от поредицата “Из архивите на ДС”, КРДОПБГДСРСБНА, ДВД РОМ носител (научен наставник, редактор, предговор), БИК, София 2014
    11 Костадин ГрозевДържавна сигурност и спортът, част ІІ – Ведомствен, масов, елитен. т. 19 от поредицата “Из архивите на ДС”, КРДОПБГДСРСБНА, хартиен носител (научен наставник, редактор, предговор) , БИК, София 2014
    12 Kostadin Grozev, Dimitar Minchev, Jordan BaevACTA 2012: TECHNOLOGY AND WARFARE. 38th International Congress of Military History, 25 August – 1 September 2012, Sofia, Bulgaria, Sofia University Publishing House, Sofia, Рецензирано 2013
    13 Kostadin Grozev, Mira Kaneva, Yanko Yordanov, Denitsa Velcheva, Tsvetelina Yordanova, Rada PopovaPh. D. STUDENTS’ FORUM: Dialogues in the Field of International Relations, Security, Human Rights and EU Studies , Sofia University Press , Sofia, Ref, Рецензирано, в сътрудничество с чуждестранни учени 2013
    14 Бойко Киряков (съст.), Галина Пиндикова (съст.), Мирослав Коев (съст.), Костадин Грозев, Йордан Баев (науч. консултант и предговор)Десталинизацията. Дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964). Документален сборник. , Държавна агенция “Архиви”, София 2013
    15 Костадин Грозев, Румяна Маринова – ХристидиДържавна сигурност и еврейската общност в България. Документален сборник. Разширен вариант – DVD edition, № 10 (съст.; пред.), Военно издателство, София, Рецензирано 2013
    16 Костадин Грозев, Румяна Маринова – Христиди Евреите в Източна Европа и Съветският съюз в годините на Втората световна война и Студената война (1939-1989), (съст., науч. ред), Университетско издателство – СУ, София, Рецензирано 2013
    17 Костадин ГрозевБелият дом и Студената война. Избори и дипломация (1948-1964), Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано 2012
    18 Костадин Грозев, Румяна Маринова – ХристидиДържавна сигурност и еврейската общност в България (1944-1989). Документален сборник. (съст., предг.) том № 10 от поредицата “Из архивите на ДС”, хартиен вариант, КРДОПБГДСРСБНА, София, Рецензирано 2012
    19 Костадин Грозев, Татяна Кирякова, Йордан БаевМеждународният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност. СД-РОМ и онлайн издание, 2820 с. том № 3 от поредицата “Из архивите на ДС”, КРДОПБГДСРСБНА, София, Рецензирано 2011
    20 Маршъл Икън, Костадин ГрозевИстория на Латинска Америка: сблъсък на култури (превод и научна редакция), ИК Рива, София 2010
    21 Даниела Колева, Костадин ГрозевИстория, митология, политика (съст., пред.) , Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано 2010
    22 Костадин Грозев, Татяна Кирякова, Йордан БаевМеждународният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност. Документален сборник (съст.). том № 3 от поредицата “Из архивите на ДС”, КРДОПБГДСРСБНА, София, Рецензирано 2010
    23 Йордан Баев, Костадин ГрозевБългаринът Джордж и съветско-американските отношения през първата половина на ХХ век. 384 с. , ИК Труд, София 2008
    24 Тодор Попнеделев, Костадин ГрозевИсторически факултет 1888–2008. Алманах (състав.), Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано 2008
    25 Костадин Грозев, Йордан БаевБлизкоизточният конфликт и България (състав.), мултимедийно СД-РОМ издание , ИК “96+”, София 2006
    26 Костадин Грозев, Йордан БаевБългарските специални служби в годините на Студената война. По материали от Архива на МВР, (състав., съавтоство на встъпителната студия),документален сборник, мултимедийно СД-РОМ издание, ИК “96+”, София 2005
    27 Костадин ГрозевБългария – мултимедиен СД-РОМ по поръчка на Министерство на външните работи в рамките на Комуникационната стратегия за присъединяване на Република България към ЕС (в съавторство, авторство на текста от раздела за историята на България в периода 1878-2004 г.), София 2004
    28 Костадин Грозев100 години дипломатически отношения между България и САЩ, Посолство на САЩ, София 2003
    29 Костадин Грозев, Йордан БаевБългария и Студената война (1956-1989). Документи от личния архив на Тодор Живков, мултимедийно СД-РОМ издание (състав.) , ИК “96+”, София 2002
    30 Костадин Грозев, Йордан БаевНАТО на Балканите, 1949-1999 (състав.), мултимедийно СД-РОМ издание, ИК “96+”, София 2001
    31 Костадин Грозев, Петя Станимирова“Ние народът…”. Политическата система на САЩ – документи и анализи (съст.), Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, Рецензирано 2000
    32 Костадин Грозев, Йордан БаевБългария и Варшавският договор,(състав.), мултимедийно СД-РОМ издание, ИК “96+”, София 2000
    33 Костадин ГрозевГраницата в историята (съст. и предговор) , ИФ – 94, София, Рецензирано 1999
    34 Костадин Грозев, Тодор ПопнеделевМодерният историк: въображение, информираност, поколения (състав.) , ИК Даниела Убенова, София, Рецензирано 1999
    35 Костадин ГрозевЕлит и общество в историята (въведение и състав.) , Фондация “Общополезни проекти”, Пловдив

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури