Средновековна българска история

проф. д-р Милияна Каймакамова

Професор доктор Милияна Каймакамова е преподавател в катедра История на България, Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски”. Член на Националния комитет на трезорие на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България и на Управителният съвет на Центъра по религии към СУ „Св. Климент Охридски”. Един от авторите на Encyclopedia of the Medieval Chronicle (2010). Автор на книгите Българска средновековна историопис (1990), България – историческа памет и национална идентичност (2010, в съавторство), Власт и история в средновековна България (2011) и на множество студии и статии.
Електронна поща:
Адрес:
Исторически факултет
бул. “Цар Освободител” 15
1504 София
Научни интереси:
изворознанието, историята на средновековна България (общество, политика, култура), славяно-византийските отношения
  • Биографични данни
    • Родена е на 22 януари 1951 г. в Смолян
    • 1973 г. – завършва История в Софийски университет “Свети Климент Охридски”
    • 1972 – 1979 г. – асистент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет
    • 1979 г. защитава дисертация на тема „Историко-летописната традиция в средновековна България – VІІ- ХІІ в“
    • 1979 г. – главен асистент
    • 1985 г. – доцент
    • 2011 г. – професор
  • Специализации
    • Прага, Чехия – 1984 г.
    • Гърция – 1986 г., 2002 г.
    • Париж, Франция – 1987 г.
    • Рим, Италия – 1988 г.
    • Кьолн, Германия – 2002 г.
  • Научни проекти
    • Милияна Каймакамова, „Българската държава 927-969. Епохата на цар Петър Благочестив“ , Ръководител, Полски национален научен център (Narodowe Centrum Nauki)), Номер на договора:DEC-2014/14/M/HS3/00758
    • Милияна Каймакамова, E-Medievalia Електронни ресурси за дистанционно обучение по медиевистика, Софийски университет “Св. Климент Охридски“, Член, , Номер на договора:BG051PO001-4.3.04.-0004/2012
    • Милияна Каймакамова, „Оборудване на читалня за студенти в неравностойно положение към Университетска библиотека“ , Ръководител,
    • Милияна Каймакамова, България – историческа памет и национална идентичност, Член, Фонд “Научни изследвания” на МОН, Номер на договора:Д002-314/19.12.08 (2008-2011)
  • Членство в редколегии
    • Byzantina et Slavica Cracoviensia, V. Byzantium, New peoples, New powers:The Byzantino-Slav Contact Zone, from the Ninth to the Fifteenth Century. Edited by Miliana Kaimakamova, Maciej Salamon, Malgorzata Smorag Rozycka, Cracow, 2007, участие в редколегия, Участие в редколегия
    • Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006. М. Каймакамова, Х. Темелски, И. Илиев, Л. Симеонова, Г. Николов. Участник в редколегия, Участие в редколегия
  • Избрани публикации

    Книги

    • Милияна Каймакамова, Власт и история в средновековна България (VII-XIV век), Парадигма, София, Рецензирано
    • Милияна Каймакамова, Георги Марков, Васил Николов, Рачко Попов, Румяна Богданова, Войн Божинов, Крум Бъчваров, Евгвния Троева, Светлозар Недев, България – историческа памет и национална идентичност
    • Miliana Kaimakamova, Maciej Salamon, Małgorzata Smorag Różycka, Byzantium, New Peoples, New Powers: The Byzantino-Slav contact Zone, from the Ninth to the Fifteenth Century , Cracow
    • Милияна Каймакамова, Георги Николов, Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на академик Васил Гюзелев., УИ “Св. Климент Охридски”, София
    • Милияна Каймакамова, Българска средновековна историопис, Наука и изкуство, София

    Статии в научни списания

    • Милияна Каймакамова, Изтъкнат български историк медиевист (Академик Васил Гюзелев в оценката на своите учители, колеги и ученици), Понеделник (Списание за теория, политика и култура), брой:1-2, 2007, стр.:65-72
    • Милияна Каймакамова, Византия и историческата култура на българите през ХІ-ХІІ в. , Исторически преглед, брой:5-6, 2003, стр.:3-19
    • Милияна Каймакамова, Религия, църква и държава в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). , Духовна култура, брой:5-6, 2000, стр.:10-20
    • Милияна Каймакамова, Ново изследване върху византийската и старобългарската християнска култура: Василка Тъпкова – Заимова, Анисава Милтенова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и България, Palaeobulgarica, брой:4, 1998, стр.:115121-0
    • Милияна Каймакамова, “Именник на българските ханове” – начало на българското летописно творчество., Родина, брой:1-2, 1997, стр.:7-44
    • Милияна Каймакамова, Проф. Васил Гюзелев и проучването на Българското средновековие (По случай 60-годишнината му)., Palaeobulgarica, брой:4, 1996, стр.:72-77
    • Милияна Каймакамова, Нов труд върху духовното развитие на средновековна България (края на ХІІ-началото на ХV в.). Vassil Gjuzelev. Bulgarien zwischen Orient und Okzident. Die Grundlagen seiner geistigen Kultur vom 13. bis zum 15 Jahrhundert, Palaeobulgarica, брой:3, 1994, стр.:93-98
    • Милияна Каймакамова, Ново изследване върху българската средновековна история. –. П. Ангелов. Българска средновековна дипломация, Palaeobulgarica, брой:2, 1989, стр.:132-134
    • Милияна Каймакамова, В. Гюзелев. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България (ХІП-ХІV в.), Bulgarian Historical Review, брой:2, 1987, стр.:80-84
    • Милияна Каймакамова, Живот отдаден на науката (в памет на Иван Дуйчев), Векове, том:6, 1986
    • Милияна Каймакамова, Известният български историк-медиевист Васил Тодоров Гюзелев навърши 50 години, Исторически преглед, брой:12, 1986, стр.:95-96
    • Милияна Каймакамова, Културно-просветната дейност на Кирило-Методиевите ученици в България (886-началото на Х в.), Исторически преглед, брой:10, 1985, стр.:1831-0
    • Милияна Каймакамова, Анисава Милтенова, Неизвестно старобългарско летописно съчинение от ХІ в. , Palaeobulgarica, том:2, 1983, стр.:52-73
    • Милияна Каймакамова, Старобългарското историко-летописно творчество от средата на ІХ до началото на ХІ в. , Годишник на Софийски университет – Исторически факултет, том:79, 1982, стр.:35-92
    • Miliana Kaimakamova, Les inscriptions protobulgares du VIII et IX e cièkle et les annales bulgares, Etudes Historiques, брой:X, 1980, стр.:115-1216
    • Милияна Каймакамова, Две старобългарски летописни съчинения от ХІ в. , Исторически преглед, брой:5, 1976, стр.:81-91

    Статии в поредици

    • Милияна Каймакамова, Държава и църква в България през втората половина на IX-X век, Славянcки глас. Годишник на Славянското дружество в България, 2015, стр.:123-129
    • Милияна Каймакамова, Представата за Видин в средновековната българска книжнина, Bulgaria Mediaevalis, брой:6, 2015, стр.:395-411
    • Милияна Каймакамова, Култът към цар Петър (927-969) и движещите идеи на българските освободителни въстания срещу византийската власт през XI-XII в. , Bulgaria Mediaevalis, том:Studies in honour of Professor Vassilka Tǎpkova-Zaimova, брой:4-5, 2014, стр.:417-438
    • Милияна Каймакамова, Идеята „Търново – нов Цариград”: „Трети Рим” през XIII-XIV в. , Bulgaria Mediaevalis, брой:3, 2012, стр.:453-484
    • Милияна Каймакамова, Константин Преславски и българската историческа култура в края на ІХ в. – началото на X в., Bulgaria Mediaevalis, том:Studies in honour of Professpe Vassil Gjuzelev, брой:2, 2011, стр.:423-442
    • Милияна Каймакамова, Власт и история в България в края на XII и през XIII в. , Зборник радова Византолошког института, брой:47, 2010, стр.:215-244
    • Милияна Каймакамова, Значението на Български апокрифен летопис (ХІ в.) като извор за ранносредновековната българска култура , Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis. Supplementum V, том:Stephanos Archaeologicos in honorem professoris Stephcae Angelova, брой:5, 2010, стр.:593-612
    • Милияна Каймакамова, Световната история в пропагандната политика на цар Симеон (893-927) и развитието на българската хронография, Bulgaria Mediaevalis, брой:1, 2010, стр.:59-93
    • Милияна Каймакамова, Западното Черноморие, Средиземноморието и Несебър през Античността и Средновековието в светлината на най-новите проучвания: BULGARIA PONTICA MEDII AEVI (VI – VII ), 2008. В чест на 70-годишнината академик Васил Гюзелев, Известия на музеите на югоизточна България, брой:24, 2009, стр.:326-329
    • Милияна Каймакамова, Историкът медиевист академик Васил Гюзелев, Rhodopica, брой:1, 2007, стр.:259-268
    • Милияна Каймакамова, Родопската област в историята на ранносредновековна България (края на VІІІ-началото на ХІ в.), Rhodopica, брой:1, 2007, стр.:187-201
    • Miliana Kaimakamova, Turnovo – New Constantinople: The Third Rome in the Fourteenth-Century Bulgarian Translation of Constantine Manasses`Synopsis Chroniken, The Medieval Chronicle, брой:4, 2006, стр.:91-104
    • Милияна Каймакамова, Владетелите на Родопската област (към въпроса за политическия сепаратизъм на Балканите през Средновековието), Rhodopica, брой:1-2, редактор/и:Никола Дамянов, 2002, стр.:303-334
    • Милияна Каймакамова, Историческите знания в Средновековна България, Годишник на Софийски университет – Център за славяно-византийски проучвания “Ив. Дуйчев”, брой:90, издателство:Университетско издателатво “Св. Климент Охридски”, 2000, стр.:153-173
    • Miliana Kaimakamova, Territorial Fortunes of the Rhodopes Region in the Period of the Second Bulgarian Kingdom (end of 12th-End of 14th c.), Rhodopica, брой:1, редактор/и:Никола Дамянов, издателство:Дружество на археолозите и историците в Смолян, 1999, стр.:111-129
    • Милияна Каймакамова, Териториалните съдбини на Родопската област през Средновековието (VІІ – началото на ХІ в.), Rhodopica, брой:1, редактор/и:Никола Дамянов, издателство:Дружество на археолозите и историците в Смолян, 1998, стр.:107-116
    • Милияна Каймакамова, Света гора в средновековната българска култура. – В: Светогорска обител Зограф, Светогорска обител Зограф, брой:2, 1996, стр.:51-66
    • Miliana Kaimakamova, Anissava Miltenova, The Uprising of Petar Delyan (1040-1041) in d new old bulgarian source, Byzantinobulgarica, брой:8, издателство:Издателство на Българска академия на науките “Марин Дринов”, 1986, стр.:227-240
    • Милияна Каймакамова, “Български апокрифен летопис” и значението му за българското летописание., Старобългарска литература, брой:4, издателство:Издателство на Българска академия на науките “Марин Дринов”, 1984, стр.:51-59
    • Милияна Каймакамова, Българската кратка хроника в среднобългарския превод на Манасиевата хроника. 2.Извори. Датиране, Годишник на Софийски университет – Исторически факултет, брой:77, издателство:Университетско издателатво “Св. Климент Охридски”, 1984, стр.:19-139
    • Милияна Каймакамова, Българската кратка хроника в среднобългарския превод на Манасиевата хроника. 1.Текст. Превод. Коментар, Годишник на Софийски университет – Исторически факултет, брой:76, издателство:Университетско издателатво “Св. Климент Охридски”, 1983, стр.:123-178

    Статии в сборници (на конференция и др.)

    • Милияна Каймакамова, Академик Васил Гюзелев на 80 години , Летописец, учител, самодържец, издателство:”Захари Стоянов”, 2016, стр.:9-14
    • Милияна Каймакамова, Византия и българската култура през XI-XII век., Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева, издателство:Университетско издателаство “”Св. Климент Охридски”, 2016, стр.:171-186
    • Милияна Каймакамова, Ролята на Асеневци за формирането на българската историческа памет в края на XIII-средата на XIII в. , Великите Асеневцу, издателство:”Абагар”, Велико Търново, 2016, стр.:60-69
    • Милияна Каймакамова, “Именник на българските ханове”: основен извор за образуването на средновековна България. , Историята, която усмихва, 2014, стр.:108-129
    • Милияна Каймакамова, Българската историческа култура през Златния век на цар Симеон (893-927), Трети международен конгрес по българистика, 23-26 май 2013 г. Кръгла маса „“Златният век на цар Симеон: политика, религия, култура“, 2014, стр.:41-56
    • Милияна Каймакамова, Византийско-балканският свят и католическият Запад в преценката на българския книжовник Пандех от XIII в., „Realia Byzantino-Balcanica” в чест на 60-годишнината на проф. дин Христо Матанов, 2014, стр.:361-385
    • Милияна Каймакамова, Пропагандата на властта в Българското ханство и началното развитие на българската историопис (VII-средата на IX в.), Средновековният българин и „другите”. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов, 2013, стр.:63-85
    • Милияна Каймакамова, 76. Хрониката на Константин Манасий и българската историческа култура, СЛОВЕСА ПРÝЧЮДНАЯ. Юбилеен сборник в чест на проф. Иван Буюклиев (по случай неговата 75-годишнина), 2012, стр.:201-204
    • Милияна Каймакамова, Сведения за българите и християнска България в руската хроника „Повесть временных лет” (XI-XII в.)., Almanach Via Evrasia, 1. Русия в отраженията на историята. В памет на проф. Емил Михайлов, 2012, стр.:20-29
    • Miliana Kaimakamova, 75. The Foundation of the Bulgarian State in Bulgarian Medieval Historiography, State and Church: Studies in Medieval Bulgaria and Byzantium, 2011, стр.:101-128
    • Милияна Каймакамова, Пандеховото пророческо сказание от ХІІІ в. и зараждане на идеята „Търново – нов Цариград”: Трети Рим”, „ БЪЛГАРИЯ, ЗЕМЯ НА БЛАЖЕНИ…” IN MEMОRIAM PROFESSORIS IORDANI ANDREEVI. Международна конференция в памет на проф. д.и.н. ЙОРДАН АНДРЕЕВ, Велико Търново, 29-31 октомври, 2009, 2009, стр.:320-355
    • Miliana Kaimakamova, Byzance et la culture historique des Bulgares aux XIe–XIIe siècles, BYZANTIO KAI BOYΛΓΑΡΟΙ (1018-1185), 2008, стр.:123-140
    • Милияна Каймакамова, Идеология, история и историческо съзнание в средновековна България, Университетски четения и изследвания по българска история. ІV международен семинар. Смолян, 11-13 май, 2006 г. , 2008, стр.:70-82
    • Милияна Каймакамова, История и традиционна култура (по данни на апокрифните летописи от ХІ-ХІІІ в.), В света на човека. Юбилеен сборник в чест на проф. Иваничка Георгиева, 2008, стр.:505-526
    • Милияна Каймакамова, Политика и история: интересът на цар Симеон (893-927) и цар Иван Александър (1331-1371) към световната история, История в преход. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д.и.н. Драгомир Драганов, 2008, стр.:43-69
    • Милияна Каймакамова, Приписката за „безбожните варвари” във Ватиканския препис на Манасиевата хроника и борбата на цар Иван Александър (1331-1371) срещу турското завладяване на България, Етнически и културни пространства на Балканите. Част 1. Миналото-исторически ракурси. Сборник в чест на проф. Цветана Георгиева, 2008, стр.:77-96
    • Милияна Каймакамова, Укрепването на ханската власт през първата половина ІХ в. и централизацията на българската държава според прабългарските надписи (Архивът на Българското ханство), При историческите корени . 70 години Андрей Печилков, 2008, стр.:90-98
    • Милияна Каймакамова, Византия и развитие болгарской средневековой историографии ХІ-ХІІ в., Byzantium, New Peoples, New Powers: The Byzantino-Slav contact Zone, from the Ninth to the Fifteenth Century, 2007, стр.:211-222
    • Милияна Каймакамова, Средновековна България в изследванията на д-р. Джонатан Шепард, Дж. Шепард. Неспокойни съседи. Българо-византийска конфронтация, обмен и съжителство през средните векове, редактор/и:Милета Милчева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2007, стр.:7-11
    • Милияна Каймакамова, 46. Идеята „Търново-нов Цариград” – Трети Рим в българския превод на Манасиевата хроника, Учител на учителите. Юбилеен сборник в чест на професор Йордан Шопов, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2006, стр.:169-180
    • Милияна Каймакамова, Средновековна България в изследванията на д-р. Джонатан Шепард, Дж. Шепард. Неспокойни съседи. Българо-византийска конфронтация, обмен и съжителство през средните векове, редактор/и:Милета Милчева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2007, стр.:7-11
    • Милияна Каймакамова, 46. Идеята „Търново-нов Цариград” – Трети Рим в българския превод на Манасиевата хроника, Учител на учителите. Юбилеен сборник в чест на професор Йордан Шопов, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2006, стр.:169-180
    • Милияна Каймакамова, VIVAT ACADEMIA, VIVANT PROFESSORES!, Преломни времена. – Сборник в чест на 65-годишнината на проф. Любомир Огнянов, редактор/и:Милета Милчева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2006, стр.:10-14
    • Милияна Каймакамова, Академик Васил Гюзелев – изследователят на Българското и Европейското средновековие, Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев, издателство:Университетско издателство, 2006, стр.:13-21
    • Милияна Каймакамова, За стойността на тази книга, В. Пантелеева, М. Рашкова. Историята. 150 години СОУ „Св. Св. Кирил и Методий – гр. Смолян”. , 2006, стр.:4-5
    • Милияна Каймакамова, Образуване на българската държава в българската средновековна историопис., Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев, редактор/и:Милета Милчева, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2006, стр.:59-87
    • Милияна Каймакамова, За Людмила Горина и нейната нова книга. – Предговор към книгата на Л. Горина. Болгарский хронограф и его судьба на Руси, Л. Горина. Болгарский хронограф и его судьба на Руси. , издателство:Тангра Тан Нак Ра, 2005, стр.:9-25
    • Милияна Каймакамова, Цар Калоян в българската историческа памет от ХІІІ-ХІV в. , Одринската битка от 1205 г. , редактор/и:Васил Гюзелев, 2005, стр.:63-74
    • Милияна Каймакамова, Българският превод на Манасиевата хроника и Руският хронограф – В: Доайенът. В памет на проф. Николай Михайлович Дилевски., Юбилеен сборник, посветен на 100-годишнината на проф. Николай Михайлович Дилевски, 2004, стр.:426-448
    • Милияна Каймакамова, Историографската стойност на Български апокрифен летопис , Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Георги Бакалов Civitas Divino-Humana В чест на 60-годишнината на професор Георги Бакалов, редактор/и:Ц. Степанов, издателство:Танхгра Тан Нак Ра, 2004, стр.:417-441
    • Милияна Каймакамова, Поява и развитие на историографията в България и другите европейски средновековни държави, Средновековна християнска Европа: Изток-Запад. Ценности, традиции, общуване, редактор/и:Васил Гюзелев, Анисава Милтенова, издателство:Изток-Запад, 2002, стр.:544-556
    • Милияна Каймакамова, Византийското идейно-политическо наследство и българският превод на Манасиевата хроника, Византийското културно наследство на Балканите”. Сборник доклади , септември, 6-8, Пловдив, 2001, стр.:197-211
    • Милияна Каймакамова, Българският хан в светлината на първобългарските надписи от VІІІ – ІХ в. , Сборник в памет на чл. кор. Веселин Бешевлиев, 2000, стр.:48-59
    • Милияна Каймакамова, Българската хронография от края на ІХ – ХІV в. (възникване, развитие и значение), Общото и специфичното в балканските народи до края на ХІХв. Сборник в чест на 70-годишнината от рождението на проф. Василка Тъпкова – Заимова, издателство:Университетско издателатво “Св. Климент Охридски”, 1999, стр.:196-217
    • Милияна Каймакамова, Началното развитие на средновековна България в изследванията на Петър Мутафчиев, Исторически студии. Професор Петър Мутафчиев познат и непознат., издателство:Университетско издателатво “Св. Климент Охридски”, 1997, стр.:29-49
    • Милияна Каймакамова, Византийското владичество в българските земи, Из историята на българската народност и държава, редактор/и:Милен Куманов, 1993, стр.:50-63
    • Милияна Каймакамова, Поява и същност на българското богомилство, В: Из историята на българската народност и държава, редактор/и:Милен Куманов, 1993, стр.:28-50
    • Милияна Каймакамова, Сведения за Куберовите българи в българското летописание, Studia Protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на професор В. Бешевлиев, 1993, стр.:35-46
    • Милияна Каймакамова, Идеята за славянското единство в българското и руското летописание, Българо-руски и българо-съветски връзки през вековете. Приморско, септември 1983. Част І, 1984, стр.:34-45
    • Милияна Каймакамова, Българо-византийските войни (краят на VII – началото на XI в.) в светлината на българското летописание, Военно-исторически сборник, издателство:Военно издателство, 1982, стр.:68-84
    • Милияна Каймакамова, Българската държавна традиция и старобългарското историко-летописно творчество (VІІ-ХІ в.). , България 1300. Институции и държавна традиция, издателство:Българско историческо дружество, 1982, стр.:317-324
    • Милияна Каймакамова, Хан Тервел – пълководец и политик, Военно-исторически сборник, издателство:Военно издателство, 1981, стр.:101-106
    • Милияна Каймакамова, Старобългарската летописна традиция в “Повесть временных лет” – В: Българско средновековие, Българо-съветски сборник в чест на годишнината на проф. И. Дуйчев, редактор/и:Васил Гюзелев, издателство:Наука и изкуство, 1980, стр.:212-224
    • Милияна Каймакамова, Политическото утвърждаване на България през VІІ – ІХ в. според българската историко-летописна традиция, България в света от древността до наши дни, редактор/и:Димитър Косев,Евлоги Бужашки, Велизар Велков, издателство:Наука и изкуство, 1979, стр.:311-317

    Учебници и помагала

    • Милияна Каймакамова, Пламен Митев, Людмил Спасов, Любомир Огнянов, История на България за кандидатстуденти и зрелостници, “Стандарт”, София, Рецензирано
    • Екатерина Михайлова, Цветана Георгиева, Милияна Каймакамова, Теодора Борисива-Петрова, Никола Дюлгеров, История и цивилизация за 6 клас, Рецензирано
    • Милияна Каймакамова, Ваня Рачева, Любомир Огнянов, Михаил Груев, Въпроси и задачи за матура по История и цивилизация
    • Милияна Каймакамова, Пламен Митев, Любомир Огнянов, История на България. Разширени планове и тестове за кандидат-студенти и зрелостници
    • Милияна Каймакамова, Пламен Митев, Милчо Лалков, Любомир Огнянов, Гееорги Николов, Людмила Зидарова, Валери Колев, Веселин Янчев, Надя Манолова , Петър Ангелов, История на България. Разширени планове и тестове за конкурсен изпит
    • Милияна Каймакамова, Пламен Митев, Милчо Лалков, Любомир Огнянов, История на България за кандидатстуденти и зрелостници
    • Милияна Каймакамова, Димитър Цанев, Петър Ангелов, Стайко Трифонов, История на България. План тезиси за кандидат-студенти

     

  • Участие в научни конференции
    • Секционен доклад, Милияна Каймакамова, Ролята на Асеневци за и във формирането на българската историческа памет в края на XII-средата на XIII в.
    • Секционен доклад, Милияна Каймакамова, Държава и Църква в България през втората половина на IX-X век
    • Секционен доклад, Милияна Каймакамова, Родът на комитопулите в българската историческа памет (X-XVIII в.)
    • Секционен доклад, Милияна Каймакамова, „Култът на цар Петър и идеологията на българските освободителни въстания срещу византийската власт през XI-XII в. “
    • Секционен доклад, Милияна Каймакамова, „Българската историческа култура през Златния век на цар Симеон (893-927).“
    • Секционен доклад, Милияна Каймакамова, „Идеята „Търново – нов Цариград”: „Трети Рим” през XIII-XIV в.“
  • Заемани академични длъжности
    • 1999 – 2003 г. – заместник-декан на Историческия факултет

Учебни дисциплини

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти