Тракийска археология
Професор д-р Тотко Стоянов е преподавател по Тракийска археология в катедра “Археология” и нейн ръководител в периода 2003-2007 г. Автор е на над 90 студии и статии на български, английски и френски език в областта на погребалните обичаи, военното дело и други.
Приемно време:

сряда 13.00-15.00 часа, каб. 31

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 572

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Тракийска и класическа археология – торевтика, монументално архитектура, погребални обичаи, военно дело, керамика, тървски и културни връзки; Методи в археологията; Археометрия.
  • Биографични данни
    • 1978 г. магистър по История със специализация по Археология в ИФ на СУ „Св. Кл. Охридски“,
    • 1979-1981 г. уредник-археолог в Окръжен исторически музей Бургас.
    • 1981-1982 г. – уредник-археолог в археологически музей Созопол
    • 1982 г. – асистент по Тракийска археология, катедра Археология, ИФ, СУ
    • 1983 г. – Член на екипа проучващ Историко-археологически резерват „Сборяново”
    • 1985 г. – старши асистент по Тракийска археология, катедра Археология, ИФ, СУ
    • 1986 г.доктор дисертация на тема „Култът на Артемида/Диана в Тракия VІ в. пр. н. е. – ІVв от н.е.”
    • 1987 г.главен асистент по Тракийска археология, катедра Археология, ИФ, СУ
    • 1990 г.ръководител на екипа проучващ тракийски град от елинистическата епоха в ИАР „Сборяново”
    • 1993 г.доцент по Тракийска археология, катедра Археология, ИФ, СУ
    • 2013 – професор по Тракийска археология, катедра Археология, ИФ, СУ
  • Административни длъжности
    • 2003-2007 г.ръководител на катедра Археология, ИФ
    • 2003-2007 г.заместник-декан на Исторически факултет
    • 2007-2011 г.заместник-декан на Исторически факултет
  • Специализации
    • 1989-1990 Аристотелов Университет Тесалоники
    • 1994 Френска школа в Атина
    • 2002 Френска школа в Атина
  • Проекти
    • FENDA (От разкопки към недеструктивна археология) – КИН 1015/2006 (за 2006-2009)
    • Създаване на прогнозни модели за идентифициране на археологически обекти по българското черноморско крайбрежие в ГИС среда (2009-2012)
  • Избрани публикации
    1. Царската гробница с кариатидите край с. Свещари. 30 години от откриването. София, 2012 (бълг./англ.) (съавт. С М. Чичикова, Д. Стоянова)
    2. Могилен некропол от Ранножелязната епоха. (“Сборяново” т. I) София, 1997 (бълг./англ.)
    3. L’épopée des rois thraces, des guerres médiques aux invasions celtes 479-278 avant J._C. Découvertes archéologiques en Bulgarie“. Coédition musée du Louvre / Somogy éditions d’Art, Paris, 2015. (co-ed. J.–L. Martinez, A. Baralis, N. Matieux, M. Tonkova)
    4. Heros Hephaistos. Studies in honor of Liubae Ognenova-Marinova, (Faber) Veliko Tarnovo, 2005, Stoyanov, T (ed. съвм. с M. Tonkova, H. Preshlenov, H. Popov)
    5. Югоизточна България през ІІ-І хилядолетие пр. Хр.”Зограф”, Варна, 2010., Т. Стоянов, (ред. съвм. с Р.Георгиева, Д. Момчилов)
    6. Production and Trade of Amphorae in the Black Sea. Bulgaria September 26 to October 01, 2007. Sofia, 2011. (ed. Съвм. с Ch. Tzochev, A. Bozhkova)
    7. Национална среща-дискусия за проблемите и перспективите пред археологическото наследство. Културен център „Двореца” – Балчик, София, 2011 (ред-съст.)
    8. Early Tombs of Thrace – Questions of the Chronology and the Cultural Context». dans Henry, O., U. Kelp (eds.), Tumulus as Sema: Space, Politics, Culture and Religion in the First Millennium BC, Berlin, 2016, vol. I, p. 309-333 (съавт. D. Stoyanova)
    9. The White Lotus (Nеlumbo Lucifera) decorated, silver jug from Naip in local context. – In: P. Schirripa (ed.) I Traci tra geografia e storia (ARISTONOTHOS, Scritti per il Mediterraneo antico) vol. 9, Tangram Edizioni Scientifiche, Trento, 2015, р. 227-240.
    10. Lеs nécropoles aristocratiques de la vallée de Kazanluk. – In: Cat. Louvre 2015, p. 116-117. (съавт. М. Тонкова).
    11. L’armement du guerrier thrace. – In: Cat. Louvre 2015, р. 60-61.
    12. Borovo : un cadeau royal (?). – In: Cat. Louvre 2015, р. 212-219.
    13. Le trésor de Panagyurishte. – In: Cat. Louvre 2015, р. 220-229.
    14. Un centre de pouvoir gète : Hélis – Sboryanovo. – In: Cat. Louvre 2015, р. 254-255.
    15. Le tombeau (à Mal-tepe tumulus) près de Mezek et le Celtes en Thrace.Les Dossiers d’Archéologie, 2015, No 368 Mars/Avril, р. 62-65.
    16. Проучвания на тракийския град в АР “Сборяново” през 2013 година. – В: Археологически открития и разкопки през 2013 г., София, 2014, с. 164-168. (съавт. М. Николаева, К. Ников, , Д. Стоянова, В. Бонев, К. Маджаров, Т. Василева, Х. Узунов).
    17. Топонимите от Рогозенските надписи и историческата география на Югоизточна Тракия през класическата и елинистическата епоха. В: Тракийската култура – неделима част от европейската цивилизация. Сб. посветен на 80-год. от рождението на проф. Александър Фол. “БГ Принт” ООД, Враца, 2013, с. 83-98.
    18. Икономическите връзки на гетската столица Хелис: импортът от Тасос и Северозападна Егеида. – В: К. Рабаджиев, Хр. Попов, М. Дамянов, В. Кацарова (ред.) Сборник в памет на академик Д. П. Димитров. София, 2013, с. 247-261.
    19. Голямата могила от предримския некропол на Кабиле. – Българско е-списание за Археология (Бе-СА), 2013, 2, с. 245–314. (съвт. Р. Миков, Т. Джанфезова
    20. Югозападният квартал на гетската столица (Хелис?) в Сборяново – проучвания, резултати, перспективи. – В: Сборник “Есенни четения Сборяново. От находката до витрината“, т. 8/9, Фабер, Велико Търново, 2013, с 35-70. Ж.Михайлова, К. Ников, Д. Стоянова, М. Николаева, В. Бонев, К. Маджаров, Ю. Емилов, Т. Василева, Хр. Узунов).
    21. Сребърната кана от Наип с украса “бял лотос”(Nelumbo nucifera) в локален контекст. – В: „Изкуство & Идеология“, Сборник посветен на 70-годишнината на проф. Иван Маразов. София 2012, с. 831-842.
    22. Stone-cutting workshops at the Getic capital Helis (NE Bulgaria) – tools and techniques. – In: Gutierez Garcia-M. A., P. Lapuente, I. Roda (eds.) Interdisciplinary Studies on Ancient Stone. Proceedings of the IX ASMOSIA Conference, (Tarragona 2009), 2012, р. 723-730. (съавт. D. Stoyanova)
    23. Новооткритата гробница при с. Гагово, Поповско, в контекста на политическото и културно развитие на Североизточна Тракия през ІV-ІІІ в. пр. Хр. – В: VІ Национална конференция „Попово – минало и бъдеще”, Попово 19-20 октомври 2009 г., Попово, 2012, Ч. І, с. 135-164.
    24. Sinope as a trade and cultural agent in Thrace of Classical and Early Hellenistic TimesIn: Sinope. The Results of fifteen Years of Research. International Symposium, Sinop 7-9 May 2009, Brill, Leiden-Boston, 2012, р. 404-428, 557-558.
    25. Ранни гръцки импорти от района на Попово. – Българско е-списание за Археология (Бе-СА), 2011, 1, с. 137-143. (съавт.Н. Русев)
    26. Archaeometric Study of Hellenistic Roof Tiles and Ampharae from Apollonia and Mesambria: An Attempt at Identifying Local Production. – In: Second Round Table “Production and Trade of Amphorae in the Black Sea. Bulgaria September 26 to October 01, 2007. Sofia, 2011 р. 203-244. (съавт. V. Kоvachev, Ts. Stanimirova, D. Stoyanova, I. Lozanov, V. Mladenov)
    27. Проблеми на хронологията и културния контекст на някои ранни гробници от Казанлъшката долина. – В: Проблеми и изследвания на тракийската култура, V, «Ирита», Казанлък, 2011, с. 106-126. (съавт. Д. Стоянова)
    28. Ритонът с протоме на бик от Боровското съкровище. – In: Terra Antiua Balcanica et Mediterranea. Miscelanea in Honour of Alexander Minchev. (ACTA MUSEI VARNAENSIS VIII-1). „Онгъл”, Варна, 2011, с. 53-66.
    29. New evidence of amphorae production in Early Helenistic Mesambria Pontica. – Second Round Table “Production and Trade of Amphorae in the Black Sea. Bulgaria September 26 to October 01, 2007. Sofia, 2011, р. 191-201.
    30. Нови данни за ритуалната практика в Тракия през Ранноелинистическата епоха (по данни от гетската столица в Сборяново). – В: “Seminarium Thracicum”, 7, “Традиция и трансформации на културни явления в древна Югоизточна Европа.” „Траки и елини: среща на култури”. София, 2011, с. 153-168.
    31. The Mal Tepe Tomb at Mezek and the problem of the Celtic kingdom in South-Eastern Thrace. – In: In Search of Celtic Tylis in Thrace (III C BC). Proceedings of the interdisciplinary colloquium arranged by the National Institute of Archaeology with Museum (NIAM), Bulgarian Academy of Sciences, and the Welsh Department, Aberystwyth University, 8 May 2010, Sofia, NOUS, Sofia, 2010, р. 115-120.
    32. Chemical Composition of Fibulae from Iron Age in Northwest Bulgaria. – Archaeologia Bulgarica, XIV, 2 (2010), р. 11-22. (съавт. V. Bonev, I. Iliev, I. Kuleff).
    33. Gold Thracian appliqués: authentic or fakes? – In: M. F. Guerra, Th. Rehren (eds.) Authentication and analyses of goldwork. (ArcheoSciences, 33, 2009), Presses Universitaires de Rennes (2010), р. 365-373. (съавт. I.Kuleff, M. Tonkova)
    34. Пегасът от Вазово – В: Stephanos Archeologikos in honorem Prefessoris Stephcae Angelova, SAUS, Suppl. V, София, 2010, с. 137-153.
    35. Огледалото от с. Чукарка, Айтоско. В: – Югоизточна България през ІІ-І хилядолетие пр. Хр. ”Зограф”, Варна, 2010, с. 181-187.
    36. Chemical Composition of Gold Artefacts from Ancient Thrace (5th-4th century BC). – Archaeologia Bulgarica, XIII, 2 (2009), р. 11-20.(съавт. I. Kuleff, M. Tonkova)
    37. Каменоделските ателиета на Хелис – техники и инструменти. – В: Есенни четения Сборяново, Исперих 30-31.Х.2008. Славена, Варна, 2009, с. 42-58. (съавт. Д. Стоянова)
    38. Ритонът от Прага. – В: Сборник в памет на проф. В. Велков. Faber, Велико Търново, 2009, с. 118-123.
    39. Кратерът от Борово в тракийски и източносредиземноморски контекст. – Известия на Регионален исторически музей – Русе, кн. ХІІ, „Светът на гетите”. Русе, 2008, с. 42-57.
    40. Градоустройство и архитектура на гетската столица (Хeлис) в Сборяново. – В: ІV Международен семинар Университетски четения и изследвания по българска история, Смолян 11-14. 05. 2006, София, 2008, с. 24-45. (съавт. Д. Стоянова)
    41. Бележки за въоръжението и снаряжението представени в люнета на царската гробница при Свещари. – В: „Погребални практики и ритуали”. Есенни четения Сборяново 2007, „Славена”, Варна, 2008, с. 59-77.
    42. За обсадната и отбранителна техника в Ранноелинистическа Тракия. – В: „Проблеми и изследвания на тракийската култура”, ІІІ, Казанлък 31.08-1.09.2007, „Ирита”, Казанлък, 2008, с. 46-63.
    43. Black-glazed kalyx-cup from the Getic city at Sboryanovo (NE Thrace). – In: Phosphorion. Studia in Honorem Marii Cickova. Sofia, 2008, р. 182-187.
    44. Late Classical and Early Hellenistic pottery imitations of metal tableware from Thrace. – In: Thrace in the Greco-Roman World. Proceedings of the 10th International Congress of Thracology. Komotini-Alexandroupolis 18-23 October 2005. Athens, 2007, р. 561-574.
    45. On the Origin of Stamped Amphorae from Thtace (Bulgaria). – OJA, 26(1), 2007, р. 53-78. (съавт. I. Kuleff, E. Pernicka)
    46. Notes on the iconography and date of the pithcer-rhyton of Borovo silver treаsure. – In: Ancient Civilizations and the Sea. International Conference In Honorem Annorum LXX Mihaili Lazarov, Varna 1-15.10.2004. Acta Musei Varnaensis, V, Varna, 2007, р. 194-203.
    47. Pieces of metalwork as emblems on the amphora-stamps of Thasos: questions of Intrepretation. – In: Ancient Macedonia, VII. Macedonia from the Iron Age to the Death of Philip II. – Papers read at the Seventh International Symposium held in Thessaloniki, October 14-18, 2002, (Institute for Balkan Studies – 280), Thessaloniki, 2007, р. 153-163.
    48. Thracian and Classical Archaeology in Bulgaria in the Years of Transition (An attempt of review). – e-journal Anamnesis 2006, 1. (https://anamnesis.info/) (съавт. I. Lozanov)
    49. Кабиле, Севтополис и Хелис – три варианта на урбанизма в ранно елинистическа Тракия. – В: „Поселищен живот в Тракия”, IV международен симпозиум Ямбол – Кабиле , 9-11 ноември 2005 г. Ямбол, 2006, с. 79 – 96.
    50. Селищният модел в Североизточна Тракия през Елинистическата епоха в контекста на проучванията в Сборяново. – В: „Селищен модел в Североизточна Тракия”. V Есенни четения „Сборяново”, 26-27 октомври 2006, Славена, Варна, с. 20-42.
    51. Гетската столица в Сборяново. 20 години проучвания. София, 2006, 60 с. (бълг/англ.) (съавт. Ж. Михайлова, К. Ников, М. Николаева, Д. Стоянова)
    52. Гетската столица в ИАР „Сборяново” – нови резултати. – В: Траките и околният свят. Научна конференция, Шумен 2004 г., МИФ 9, София, 2005, с. 203-227.
    53. Chalkidian-type Helmet from Golyamo Shivachevo, Sliven district. – SAUS, Suppl. 4. Stephanos Arcaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov. Sofia, 2005, р. 646-654.
    54. The Balkan Group of White Lotus Jugs (or the so-called Derveni type jugs): some notes on the origin and distribution. – In: Stoyanov, T., M. Tonkova, H. Preshlenov, H. Popov (eds.) Heros Hephaistos. Studies in honor of Liubae Ognenova-Marinova, (Faber) Veliko Tarnovo, 2005, р. 235-245.
    55. The Chalkidian helmets and the origin of the North Thracian ceremonial armour. – SAUS, Suppl. 4. Stephanos Arcaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov. Sofia, 2005, р. 519-539. (съавт. L.Ognenova)
    56. The Mal-tepe Complex at Mezek. – In: The Culture of Thracians and their neighbours. Proceedings of the International Symposium in memory of M. Domaradzki, Kazanlak 1999, Oxford, BAR Archaeopress, International Series. 2005, р. 123-128.
    57. Панагюрското съкровище – изобразителна програма и принадлежност. – В: Д. Агре, Г. Китов (ред.) Панагюрското съкровище и тракийската култура. Доклади от Втори международен симпозиум (Панагюрище 8-9 декември1999), София, 2004, с. 11-30.
    58. Още за ранните контакти на Вътрешна Тракия с Егеида. – В: Академични четения в чест на 110 години от рождението на проф. Янко Тодоров, Годишник на Департамент “Средиземноморски и източни изследвания”, НБУ, т. 2, 2004, с. 167-174.
    59. The Getic Capital at Sboryanovo: new excavation issues & research developments. – In: Thracia 15 In Honour of Alexander Fol’s 70 th Anniversary, Sofia 2003, р. 413-423.
    60. Един необичаен ритон от с. Анево, Карловско. – В: Академични четения в чест на професор Зл. Гочева. (НБУ, Годишник на Департамент “Средиземноморски и източни изследвания”, І, 2002), София 2003, с. 132-140.
    61. On the spurs’ development in Thrace, Macedonia and Illyria during the Early Hellenistic times. – In: ПЪТЯТ. Сборник научни статии, посветени на живота и творчеството на д-р Георги Китов , Sofia 2003, р. 198-203.
    62. Спасителни разкопки на три тракийски обекта в землището на с. Рогозиново, Харманлийско. – ГСУ-ИФ, Археология, 2, 1995-1996 (2003), с. 7-92. (съавт. К. Ников)
    63. On the cultural developments of Early Hellenistic Thrace in the light of the excavations at the Getic capital in Sboryanovo reservation, near Isperih (NE Bulgaria). – In: Nikolova, L. (ed.) Early Symbol Systems in Prehistory, BAR intern. ser. 1139, 2003, р. 563-571.
    64. The Parmeniskos Amphora Group – New Data and Reflections on the Production Centres and Chronology. – Archaeologia Bulgarica, VII, 2003, 1, р. 35-43.
    65. За произхода и развитието на фиалите с антропоморфна пластична декорация. – Сб. в памет на д-р П. Горбанов, София, IV.1991 г. ГСУ-ИФ, Studia Archaeologica, Suppl. 1, 2003, с. 80-98.
    66. The Getic Capital at Sboryanovo (NE Bulgaria). – In: G. R. Tsetskhladze, J.G. de Boer (eds.) Black Sea Region in the Greek, Roman and Byzantine Periods. TALANTA Proceedings of the Dutch Archaeological and Historical Society, vol. XXXII-XXXII, 2000-2001(2002), р. 207-221.
    67. Гетската държава – средата на IV – средата на III в. пр. Хр., Конференция “Държавността в историята”, Гюлечица 6-8 Х, 1998. София, 2001, с. 169-188.
    68. Reflections on the “Parmeniscos’ group”. – Thracia, 13, Studia in honorem Velisari Velkov, 2000, р. 409-415.
    69. Notes on the Toreutic Workshops: Production in Northeastern Thrace 4th-3rd Centuries BC. – In: Civilisation grecque et cultures antiques périphériques. Hommage à Petre Alexandrescu, Bucarest, 2000, р. 88-93.
    70. Spatial pattern and economic development of NE Thrace 7th – 2th century B.C. – In: Domaradzka, L., J. Bouzek, J. Rostropovich (eds.) Pistiros and Thasos. Structures commerciales dans la péninsule Balkanique aux VII-II siècles av. J.-C. Actes du Symposium, Septemvri 1998, Opole 2000, р. 55-87.
    71. New light on the relations between NE Thrace and Macedonia in the Early Hellenistic Times. – In: Papers of the VIth International Symposium on Ancient Macedonia, Thessaloniki 1996, Thessaloniki, 1999, р. 1075-1089.
    72. Съкровището от Борово в археологически и исторически контекст. – В: Първи академични четения в памет на акад. Г. Кацаров (Seminarium Thracicum 3) С., 1998, с. 65-90.
    73. Les figurations feminines sur les monuments du Cavalier thrace et les problèmes des déesses en Thrace – Semaines Philippopolitaines de l’histoire et de la culture thrace, Plovdiv, octobre, 1986, Pulpudeva, 6 Supplementum, 1998, р. 150-158.
    74. Who was buried in the Caryatids’ Tomb at Sveshtary. Tracia, XII, Studia in honorem Christo M. Danov, 1998, р. 103-107.
    75. Resque Trench Excavations of the Early Iron Age Settlement and Sanctuary near the Village of Rogozinovo, Harmanli district. – Maritsa Project, vol. 1, Sofia, 1997, р. 167-238. (съавт. K. Nikov)
    76. The Tholos of Odessos. – Archaeologia Bulgarica, 1997, 3, 22-33. (съавт. D. Stoyanova)
    77. Гетската столица при Сборяново – проучвания, резултати, исторически прокции. – История, 5-6, 1996, с. 84-92 (част I); 1997, с. 72-84 (част ІІ).
    78. Metal working in the Getic City in Sboryanovo locality near Isperih, NE Bulgaria – Ephemeris Napocensis (Cluj-Napoca), XVI, 1996, 55-77. (съавт. Z. Mihaylova)
    79. Археологически данни за неизвестно тракийско селище край Анхиало (Поморие). – Археология, 1993, 3, с. 17-25.
    80. Погребалните обичаи в Североизточна Тракия през ранножелязната епоха в светлината на новите проучвания – Сб. материали за проучванията на Североизточна Тракия през Бронзовата и Желязната епохи. – Хелис I, София 1992, с. 82-95.
    81. Early Iron Age Tumular Necropolis in the Sboryanovo Reservation. – Хелис, II, Сборяново – проучвания и перспективи, София, 1992, р. 93-114.
    82. За интерпретацията на каничка Nо155 от Рогозенското съкровище – Археология, 1991, 4, с. 16-34.
    83. Кризата в античната идеология, отразена в култовите паметници от римска Тракия /по данни от паметниците на Артемида – Диана/ – Сб. “Кризата в историческото развитие”, София 1991, с. 5-17.
    84. Artemis and Iphigeneia. A Fragmental Part of a Statuary Group from the Strymon Valley. An Attempt at Reconstruction. – Akten des XIII Internatonalen Kongress für Klassische ArchÊologie, Berlin, 1988. Mainz am Rhein, 1990, р. 384-385.
    85. On the Cult of Artemis in Kabyle (4th – 1st century B. C.) – Studies on Settlement Life in Ancient Thrace. Terra Antiqua Balcanica, V, 1990, p. 126-131.
    86. За интерпретацията на една апликация от Летнишкото съкровище – Векове, 1990, 3, с. 83-87.
    87. Гробничната архитектура в Североизточна Тракия в светлината на контактите с Мала Азия /IV – III в. пр. н. е./ – Трети Национален симпозиум “Североизточна България – древност и съвремие”, Исперих 1989, Terra Antiqua Balcanica, IV, 1990, с. 122-133.
    88. Митът за Ифигения в паметник от долината на Средна Струма – Ар-хеология, 1989, 2, с. 25-29. (съавт. Д. Бъчварова)
    89. Култът на Артемида в Западнопонтийските градове VII в. пр. н. е. – III в. от н. е. – ГСУ ИФ, т. 77, 1984 /1989/, с. 50-70.
    90. Hera (in Thracia) – Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC), IV, München, 1988, p. 719-723.
    91. Le Cavalier et la Déesse. Observations sur une série de reliefs thraces. KTEMA (Civilisations de l’Orient, de la Grèce et de Rome antiques), Strasbourg, No 10, 1985 (1988), p. 273-285.
    92. За интерпретацията на така наречения Фриз на здравеносните божества от Филипопол – Археология, 1987, 2, с. 25-29.
    93. За иконграфията и семантиката на женските изображения в паметниците на Тракийския конник – Векове, 1987, 1, с. 18-30.
    94. Реплика на класическа статуя на Артемида – МПК, 1985, 4, с. 28-31.
    95. Оброчните релефи на Артемида /Диана/ – ездачка от Мизия и Тракия през римската епоха – Археология, 1984, 2-3, с. 31-44.
    96. Два нови паметника на религията в Тракия през римската епоха – Векове, 1984, 2, с. 64-70.
    97. Бизия като център на тракийската култура – II Интердисициплинарен научен симпозиум Странджа – Сакар 1980 г., II, ч.1, София, 1984, с. 71-80.
    98. Митът за Артемида и Актеон в оброчни релефи от Тракия /II-III в./ – Археология, 1980, 1, с. 27-33.

Научно ръководство на докторанти

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури