Председател на Общото събрание на СУ "Св. Климент Охридски"

&

Ръководител катедра

Нова българска история
Щ
Проф. д.и.н. Веселин Янчев е преподавател по Нова българска история. От 2015 г. е ръководител на катедра “История на България”. От 2019 г. е председател на Общото събрание на СУ “Св. Климент Охридски”.
Приемно време:

вторник 13.00-15.00 в каб. 33

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/ 232

Адрес:
Исторически факултет
„Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Социална и политическа история; ролята на българската армия за гарантиране на вътрешния ред и обществената сигурност; история на военните организации
  • Биографични данни
    • 1981 г. – средно образование – СПУ „В. Левски“ гр. М. Търново.
    • 1986 г. – магистър по история – Софийски университет „Св. Кл. Охридски”. Специализация „Нова и най-нова обща история”.
    • 1991 г. – доктор по история, докторска дисертация: „Възгледите на българската социалдемокрация за пътищата към властта 1891–1903 г.“
    • 1991-1993 г. – преподавател по история в 133 СОУ “А.С.Пушкин” – София
    • 1993-1999 г. – научен сътрудник I ст. по проблемите на военната политика до Втората световна война в Националния център по военна история/Институт за военна история към Министерството на отбраната/ГЩ
    • 1999 г. – асистент по Нова българска история в СУ “Св. Кл. Охридски”, катедра “История на България”
    • 1999 г. – старши асистент
    • 2001 г. – главен асистент
    • 2005 г. – доцент по Нова българска история
    • 2015 г. – професор по Нова българска история
    • 2022 г. – доктор на историческите науки
  • Административни длъжности
    • Председател на Общото събрание на СУ „Св. Кл. Охридски“ (от 2019)
    • Заместник-председател на Общото събрание на СУ „Св. Кл. Охридски“ (2015-2019)
    • Председател на Общото събрание на Историческия факултет (2011-2019)
    • Ръководител на Катедра „История на България“ (от 2015)
  • Участие в научни организации и редколегии
    • Член на редколегията на сп. „Минало”
    • Член на редколегията на Известия на Българското историческо дружество
    • Член на Управителния съвет на Българско историческо дружество
    • Заместник-председател на Управителния съвет на Международната асоциация по българистика
    • Член на Управителния съвет на Платформа АГОРА – активни граждански общности за развитие и алтернативи
    • Член на научното жури на фондация „Ценности“
  • Научни проекти

    Съдбата на вакъфските имоти в България (ФН10/14 от 17.12.2016) – ръководител

  • Избрани публикации

    Монографии:

    1. Из историята на Съюза на запасните офицери (1907-1944 г.) и СОСЗ в България. С., 1997. Съавт.: Н. Нешев.
    2. Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945 г. С., 2000.
    3. Bulgarian Parliament and Bulgarian Statehood. 125 Years National Assembly 1879-2005. Sofia, 2005. Co-authors: Ivan Ilchev, Valeri Kolev.
    4. Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Българският опит 1878-1912. ИФ-94, 2006.
    5. Службите за охрана в България. От княза до президента. 1879–2013. С., 2013.
    6. Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Между войните и след тях. 1913–1915 и 1918–1923“. С., 2014.
    7. Българската армия в Първата световна война. 1915–1918., С., 2015. Съавт.: Ст. Станчев, Н. Стоименов, И. Криворов, Д. Зафиров, Т. Петров, р. Николов, А. Прокопиев.

    Студии:

    1. Съюзът на запасните офицери в България в следвоенните години 1918-1925 г. – Известия на ИВИ-ГЩ и ВИНД, Т. 64, С., 1999, 179–205; Т. 65, С., 2000, 85–106.
    2. Армията и разбойничеството в България от Освобождението до началото на ХХ век. – ГСУ – ИФ, Т. 98-99, С., 2007, 119–169.
    3. Апология на българската социалдемокрация (1891-1944 г.). – В: Изследвания по история на социализма в България. 1891-1944. Т.1, С., 2008, 142–243.
    4. Вътрешните функции на армията в междувоенния период 1913–1915 г. – Известия на държавните архиви. Т. 103–104, С., 2012, 3–53.
    5. „Дълг“ и „Отечество“. Армията и превратът на 9 юни 1923 г. – В: Историята, която усмихва. С., 2014, 136–167.

    Статии:

    1. Създаване и начална дейност на Съюза на запасните офицери в България 1907-1915 г. – Военноисторически сборник, 1994, № 3.
    2. Съюзът на запасните офицери в България – идеология и идейни конфликти 1907-1925 г. – Български военен преглед, 1995, Извънреден брой. (Публикувана и на френски, английски и немски език)
    3. Политическите партии в България и Първата световна война. Български военен преглед, 1995, Извънреден брой. (Публикувана и на френски, английски и немски език)
    4. Социалното състояние на българската държава през 1913-1915 г. – Военноисторически сборник, 1996, № 6.
    5. Контролът в Българската държава след Освобождението. – В: „Гражданинът и институцията”. С., 1996, 9–44. Съавт.: В. Колев. Същото – Във: „Власт. Граждани. Политици. Конфликтите в българското общество.”, С., 1997, 88–120.
    6. Войската и гражданските власти 1878-1912 г. – В: Модерна България. Сборник. С., 1999, 63–85.
    7. Die Armee im öffentlichen Raum Bulgariens 1878-1912. – In: Harald Heppner, Roumiana Preshlenova (Hrsg). Öffentlichkeit ohne Tradition. Bulgariens Aufbruch in die Moderne. Peter Lang, Frankfurt am Main, 2003, 131–144.
    8. Възникване на Солунския фронт. – В: Иронията на историка. Професор Милчо Лалков. С., 2004, 132–147.
    9. Професионалният конспиратор Дамян Велчев. – В: Български държавници. 1944–1989. С., 2005, 22–36. Същото – В: Български държавници 1944–1989. С., 2009, 23–38.
    10. Руската концепция за българската армия след Освобождението. – Минало, 2005, №3, 57–61.
    11. Армията срещу селяните?! Събитията от 1900 г. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на професор Любомир Огнянов. С., 2006, 172–187.
    12. Княз Александър І и битката му с руските генерали. – История, 2008, № 5-6, 63–84.
    13. Княз Александър І, армията и Русия. 1879-1885. – В: Третото Българско Царство. 1879-1946. Научна конференция. София, 12 май 2009 г. Сборник доклади С., 2009, 18–29.
    14. Българските възгледи за същността и предназначението на войската. (От Освобождението до Първата световна война). – Военноисторически сборник, № 1, 2009, 22–24 .
    15. Кимон Георгиев и Военният съюз. От строя до политиката. – Военноисторически сборник, 2013, № 3, 115–133. Същото – В: Годишник на Регионалния исторически музей Пазарджик. Том четвърти. Пазарджик, 2013, 118–136.
    16. Търновската конституция и вътрешната сигурност. – В: 135 години от приемането на Търновската конституция. Сборник. Научна конференция, посветена на 135-ата годишнина на Търновската конституция. С., 2014, 175–183.
    17. Революция, въстание, метеж или опит за държавен преврат? (събитията в България от септември-октомври 1918 г.). – Минало, № 1, 2015, 52–72.
    18. Армията и невъзможното вътрешно умиротворение (от примирието през 1918 г. до изборите през 1919 г.). – История, № 3, 2015, 276–298.
    19. Въвличането на армията в конфликта между земеделската власт и ВМРО (1921 – ноември 1922 г.). – Македонски преглед, № 3, 2015, 63–80.
    20. Посегателствата върху правата и свободите на българските граждани в навечерието на Първата световна война. – В: България – Унгария. Политика, история, култура през ХІХ – ХХІ век. С., 2015, 55–70 .

    Научна редакция:

    1. Историческа редакция и бележки към книгата на К. Бозвелиев “Моите спомени”. С., 1993. Съавт.: Л. Гошева.
    2. Историческа редакция и бележки към книгата на д-р А. Москов “Спомени”. Т. I, С., 1997.
    3. Научна редакция на „История без полюси. 44 работни листи за активни дейности на учениците в часа по история”. С., 2009.

    Съставителство:

    1. Войната такава, каквато беше. България в Първата балканска война 1912-1913 г. С., 2012.

    Учебници и учебни помагала:

    1. Учебно помагало по история на България за зрелостници и кандидат-студенти. С., 2002, 351–372, 383–419. Съавт.: А. Николов, М. Делев, А. Иванов.
    2. История и цивилизация за 11 клас. Профилирана подготовка. С., 2002. Съавт.: А. Николов, М. Делев, А. Иванов.
    3. История. 9/12 клас. Справочник. Съкратено изложение на учебния материал. С., 2006, 201–273. Съавт.: Б. Гаврилов, К. Грозев, Г. Якимов.
    4. История и цивилизация за 6 клас. Азбуки-Просвета. С., 2007, 64–143. Съавт.: Р. Кушева, Г. Якимов, М. Груев,
  • Книги

    Ст. Станчев, Н. Стоименов, И. Криворов, Д. Зафиров, В. Янчев, Т. Петров, Р. Николов, А. Прокопиев, Българската армия в Първата световна война. 1915-1918. , софия 2015
    2 В. Янчев, „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Между войните и след тях. 1913–1915 и 1918–1923“. , софия 2014
    3 В. Янчев, Службите за охрана в България. От княза до президента. 1879–2013., софия 2013
    4 Веселин Янчев, Владимир Станев, Светослав Живков, Любомир Юруков, Войната такава, каквато беше. България в Първата Балканска война 1912-1913 г., ISBN:978-954-07-3413-2, Университетско издателство “”Св. Климент Охридски, София 2012
    5 Ст. Станчев, Н. Стоименов, И. Криворов, Д. Зафиров, В. Янчев, Т. Петров, Българската армия в Първата световна война. Т. І – септември 1915 – август 1916. , Sofia 2010
    6 Румяна Кушева, Веселин Янчев, Бистра Стоименова, Николина Цветкова, Милена Платникова, История без полюси. 44 работни листове за ученика за активно изучаване на история. , в сътрудничество с чуждестранни учени 2009
    7 В. Янчев, Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Българският опит 1878-1912. 2006
    8 Ivan Ilchev, Valeri Kolev, Veselin Yanchev, Bulgarian Parliament and Bulgarian Statehood. 125 Years National Assembly 1879-2005. , Sofia 2005
    9 Valery Kolev, Ivan Ilchev, Veselin Yanchev, Bulgarian Parliament and Bulgarian Statehood. 125 years National Assembly, 1879 – 2005., Sofia, Рецензирано 2005
    10 В. Янчев, Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945 г. , софия 2000
    11 В. Янчев, Н. Нешев, Из историята на Съюза на запасните офицери (1907-1944 г.) и СОСЗ в България., софия 199

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

Календар

Календар

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури