В Заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет се проведе премиерата на книгата „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ на проф. Веселин Янчев. Изданието представиха проф. дин Петър Стоянович и проф. дин Милко Палангурски.
Монографията „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ продължава изследването на нормативната уредба и практическото използване на българската армия за гарантиране на реда и сигурността в периода 1923 – 1924 г. Тя предлага нови документи и нова интерпретация на събитие, продължаващо да разделя и противопоставя българското общество, и представлява своеобразна рекапитулация на вече вековния политически и историографски дебат.
В своето изказване проф. Петър Стоянович заяви, че се представя една забележителна книга, посветена на събитията от септември 1923-та година, които според него са един от крайъгълните камъни на новата българска история. „Те, според мен, по-скоро по един трагичен, отколкото величав начин бележат цялото развитие на нашата страна – и в средата на 20-те години, и в средата на 30-те години, и в средата на 40-те години, и в последващия период до промените в 90-те години. По някакъв интересен начин всичко в България започва накъде там – в началото на 20-те години“, отбеляза проф. Стоянович.
По думите му събитията от септември 1923 г., ако можем да го кажем малко по-артистично, са най-голямото рекламно-маркетингово мероприятие на българската политическа действителност. Мероприятие, успяло да обясни не само един напълно провален опит за въстание, но да обясни този атентат от 1925 г. като справедливо възмездие, да обясни после и държавния преврат от 1944 г. като едва ли не освобождение, като ново начало и т.н.
„Мисля си, че основният въпрос, на който отговори проф. Янчев, е констатацията, че не може една лъжа да бъде поправена от лъжците. И затова в някаква степен голямата му заслуга е това, че той даде един отговор, който мисля, че много дълго време ще остане сред нас в гилдията и много се надявам да остане близък и особено до по-младите поколения, които не само бъркат Балтийските републики с Балканските, бъркат септември и май, те не знаят, че септември ще бъде май и никога няма и да го научат, може би за добро, но рано или късно трябва и за самите тях да се дават отговори на въпроси, които нас ни измъчват, а за тях тези отговори са задължителни, за да могат да си обяснят света, в който живеят“, каза проф. Стоянович.
Проф. Милко Палангурски отбеляза, че с книгата се демитологизират много интерпретации на събитията от септември 1923 г., присъстващи в българската историография преди 1989 г. Митовете се борят само с документи, посочи проф. Палангурски, а конструкциите от партийно-политически аспект могат да бъдат демитологизирани само с истинските факти. Според проф. Палангурски чест на автора проф. Веселин Янчев е, че там, където има преминаване на границата от страна на армията, полицията и местните власти, той го е посочил абсолютно точно и на място. „Защото сблъсъкът го има, преминават се границите и от двете страни. По този начин картината става плътна“, отбеляза проф. Палангурски.
Той подчерта, че българската историческа наука се развива, върви напред и книгата е крачка напред в нашата историография и първата голяма демитологизация и че се радва, че в залата са хора, които не са отстъпвали от тези позиции и са успели да придвижат историографския процес напред, създали са нови тенденции и дискусии.
Според проф. Палангурски това изследване е събитие за него като книжно тяло и като историографско постижение. Той благодари на проф. Янчев за неговия професионализъм и упоритост.
Впечатленията си от книгата изказаха още колеги и гости на проф. Янчев – проф. Евгения Калинова, доц. Владимир Станев и доц. Светослав Живков от Историческия факултет на Софийския университет.
Проф. Веселин Янчев отбеляза в изказването си, че Софийският университет е територия на свободата и това е много вдъхновяващо и едновременно с това – много задължаващо. Той благодари на своите преподаватели, които са го учили да разчита единствено и само на документите и да се отнася критично към тях. Проф. Янчев се обърна и към всички свои колеги, приятели и съмишленици от Историческия факултет на Софийския университет, от Великотърновския университет, от Пловдивския университет, от Нов български университет, от Югозападния университет, с които години на ред са се срещали по различни научни форуми и са били ценни за него със своята съпричастност и съдействие.
