Исторически факултет

Прием

Повече...

Исторически факултет

Класическа археология
Щ

проф. д.и.н. Костадин Рабаджиев

Катедра Археология
ORCID
Academia.edu
ResearchGate
Проф. дин. Костадин Рабаджиев е преподавател по Класическа археология. В периода 2007-2015 и от 2019 г. е ръководител на катедра “Археология”.
Приемно време:

сряда 14.00-16.00 в каб. 31

Електронна поща:

k.rabadjiev@uni-sofia.bg

Телефон:

(02) 9308/ 572

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Класическа археология; история на гръцката религия; проблеми на тракийската религия и образност
  • Биографични данни
    • 1971-1975 – завършва Английската езикова гимназия, София
    • 1977-1982 – студент по история, специализация по Археология в СУ „Св. Климент Охридски“
    • 1984 – специалист в катедрата по археология на Софийския университет
    • 1992 – доктор по археология, тема на доктората: „Херакъл (Херкулес) в Тракия, ІV в. пр. Хр. – ІV в. сл. Хр.
    • 1993 – асистент по археология в катедрата по Археология на Софийския университет
    • 2001 – доцент по археология в катедрата по Археология на Софийския университет
    • 2013 – професор по археология в катедрата по Археология на Софийския университет
    • 2020 – доктор на науките, тема “Боговете в човешкото пространство: археология на елинските представи”
  • Административни длъжности
    • 2007 – 2015 г. – ръководител на Катедра „Археология”
    • 2019 – и.д. ръководител на Катедра „Археология”
  • Членство в научни организации
    • Асоциация на българските археолози
  • Избрани публикации

    Книги

    1. Херакъл (Херкулес) в Тракия (IV век пр.н.е. – IV век от н.е.). Автореферат на дисертация за присъждане на научната степен “Кандидат на историческите науки”. С., 1992.
    2. Елински мистерии в Тракия (опит за археологически прочит). Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2002.
    3. Конят, колесницата и конникът. Към интерпретацията на образа в тракийската култура. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2013.

    Съставителство:

    1. Πιτύη. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. С., 2002.
    2. Stephanos archaeologicos in honorem Prof. L. Getov. SAUS, Suppl. 4 (2005).
    3. Stephanos archaeologicos in honorem Professoris Stephcae Angelova. SAUS, Suppl. 5 (2010).
    4. Изкуство и идеология. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 1912.
    5. Сборник в памет на академик Д. П. Димитров. НАИМ – БАН, СУ „Св. Кл. Охридски, С., 2013.

    Публикации в списания и сборници

    1. Images of Herakles in the Art of pre-Roman Thrace. – Pulpudeva V (1986): Semaines Philippopolitaines de l’histoire et de la culture Thrace. Plovdiv, 3–17 octobre 1982, 254–257.
    2. Култът на Херакъл в Кабиле (проблеми на проникването в Тракия). – В: Поселищен живот в Тракия, II (1986): Национален симпозиум “Кабиле”, Ямбол, 6–9 октомври 1986, 104–122.
    3. The Iconography of Herakles (Hercules) in Roman Thrace and Moesia. – Pulpudeva VI, Supplementum (1998): Semaines Philippopolitaines de l’histoire et de la culture Thrace, Plovdiv, 10–22 octobre 1986, 144–149.
    4. The Myths of Herakles in political propaganda. – In: Sixieme Congres International d’etudes du Sud–Est Europeen. Resumes des Communications. Histoire – 1. Sofia, 30.VIII.–5.IX.1989, p. 55 f.
    5. The Cult of Herakles in Kabyle (Problems of it’s penetration in Thrace). – Terra Antiqua Balcanica V (1990), Studies on settlement life in Ancient Thrace, 2, 132–139.
    6. Към датировката на скалния релеф на Херкулес от Черна-вода. – Векове ХІХ (1990), N 2, 54–59.
    7. Херакъл. – В: Кратка енциклопедия „Тракийска древност“. С., Аргес, 1993, с. 303 сл.
    8. Херакъл и Лаомедонт върху саркофага от с. Чавдарци (Лъжене), Ловешко. – Studia Archaeologica, Suppl. І (2003): Сборник в памет на д-р Петър Горбанов, 190–192.
    9. Религията в градската култура на елинистическа Тракия. 1. Херакъл. – В: Поселищен живот в Древна Тракия, III (1994): Международен симпозиум „Кабиле“, Ямбол, 17–21 май 1993, 62–67.
    10. Херакъл върху апликацията от Панагюрище (проблеми на интерпретацията). – ГСУ ИФ, Studia Archaeologica, № 1 (1994), С., 1999, 89–102.
    11. Херакъл на бизалтите. – ИМЮИБ XVII (1995): Изследвания в чест на ст.н.с. Димитър Николов, с. 47 сл.
    12. Herakles Psychopompos (?) in Thrace (An Attempt at Superinterpretation). – Thracia 11 (1995): Studia in honorem Alexandri Fol, 419–426.
    13. Гробницата на тракийския владетел (опит за нова интерпретация) – ГСУ ИФ, Studia Archaeologica 2 (1995), 115–134.
    14. Образът на бога – богът без образ (по идея от Павзаний). – Studia Archaeologica, Suppl. ІІ (2002): Сборник изследвания в чест на проф. Атанас Милчев, 86–93.
    15. Херакъл и Хиполита. Към интерпретацията на каничка N 154 от Рогозенското съкровище. – Археология ХХХVIII (1996), № 2/3, 64–72.
    16. The Thracian King’s Tomb (an attempt at a new interpretation). – In: The Thracian World at the Crossroads of Civilizations, I (1997). Proceedings of the 7th International Congress of Thracology, Constanta – Mangalia – Tulcea, 20–26 May 1996, 558–570.
    17. Херакловият образ върху златните съдове от Панагюрското съкровище. – Проблеми на изкуството 30 (1997), № 3/4, 71–74.
    18. Херакъл симпозиаст. – Sem.Th. 3 (1998): Първи академични четения в памет на акад. Гаврил Кацаров, 139–145.
    19. The Triumph of Dionysos (and Herakles?). – Thracia 12 (1998): Studia in honorem Christo Danov, 201–206.
    20. Херакъл, гръцката колонизация и Тракия (опит за исторически прочит на мита). – ThA 10 (1999): – In memoriam Georgi Mihailov, 122–137.
    21. Статуята на бога (Богът в статуя). – МИФ 5 (1999): Културното пространство І, 263–277.
    22. The Royal Palace (?) in Seuthopolis. – Thracia 13 (2000): Studia in memoriam Velizari Velkov, 387–397.
    23. Евмолп и (в) Тракия? – МИФ 5 (2000), Културното пространство ІІ, 362–381.
    24. Персефона между Хадес и Хермес (в изобразителния текст на македонска гробница). – МИФ 7 (2001): Bðï2Ýùóéò на акад. Дмитри Сергеевич Раевски, 475–488.
    25. Орфей в Хадес. – Jubilaeus V (2002): Сборник в чест на проф. д.и.н. Маргарита Тачева, 348–354.
    26. Localizations of Orphic Myth in Thrace. – In: Thrace and the Aegian, 2 (2002). Proceedings of the VIII-th International Congress of Thracology – Sofia, 25–29 Sept., 2000, 857–860.
    27. Херакъл – бог или херой? (към интерпретацията на мита, образа и култа). – В: Πιτύη. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. С., 2002, 86–94.
    28. Herakles, Diomedes and Thrace. – Archaeologia Bulgarica, V (2001), No 3, 9–21.
    29. Орфей сред тракийски войни (размисли върху иконографията на една сцена). – ГСУ ИФ, Studia Archaeologica, № 3 (2002), С., 2006, 217–223.
    30. Траките между пиянството и въздържанието (?). – МИФ 8 (2003): Вино и култура, 7–12.
    31. Дарът на жените. – Годишник на департамент Средиземноморски източни изследвания, НБУ. Академични четения в чест на 110 г от рождението на проф. Янко Тодоров 2 (2004), 155–160.
    32. The Eternal Youth of Gods. – Thracia XV (2003): In honour of Alexander Fol’s 70th Anniversary, 407–412.
    33. Богът в свещеното пространство (размисли върху гръцкия модел на общуване с боговете). – Епохи ХІІ (2004), № 1/2, 65–82.
    34. Орфей в изобразителните паметници от Тракия. – In: Heros Hephaistos: Studia in honorem Liubae Ognenova-Marinova. С., 2005, 72–79.
    35. Херакъл в Тракия – Херакъл на скитите (съпоставителен анализ). – МИФ 9 (2005). Тракия и околният свят. Шумен, 2004, 59–71.
    36. Херкулес в сцена на жертвоприношение (към обосновката на иконографския тип). – В: Stephanos archaeologicos in honorem Prof. L. Getov. SAUS, Suppl. 4 (2005), 636–645.
    37. “Съкровищата” в погребален контекст. – В: МИФ 10 (2005). Съкровището. Сливен, 142–147.
    38. Херакъл (Херкулес) в тракийските провинции на Римската империя. – В: Археология на България: Римска епоха. Т. 3, С., 2005 (под печат).
    39. Mt. Pangaion. The war for its silver in myth. – In: Thrace in the Graeco-Roman world. Proceedings of the 10th International Congress of Thracology. Komotini–Alexandroupoli, 18–23 October, 2005. Athens 2007, 509–513.
    40. Храмът на Орфей при Татул… или за отговорността на археолога. – Археология XLIX (2008), № 1/4, 146–149.
    41. Антроподемонът в Тракия. – В: Phosphorion: Studia in honorem Mariae Čičikova. Академично издателство „Марин Дринов“, С., 2008, 82–86.
    42. Гръцката образност: Платон срещу илюзионизма. – В: Югоизточна Европа през Античността. VІ в. пр. Хр.–началото на VІІ в. сл. Хр.: Studia in honorem Alexandrae Dimitrova-Milcheva. С., 2008, 36–46.
    43. Тракийската образност: колесници. – В: Stephanos archaeologicos in honorem Professoris Stephcae Angelova. SAUS, Suppl. 5 (2010), 99–136.
    44. Дар за богинята. – В: По пътя на миналото. Сборник статии по повод 65-годишнината на д-р Георги Китов, С., 2008, 167–171.
    45. Към темата за „Тракийското изкуство“. – В: Сборник в памет на проф. Велизар Велков. БАН, С., 2009, 104–117.
    46. Залмоксис, гетите и безсмъртието. – In: Terra Antiqua Balcanica et Mediterranea. Miscellanea in honour of Alexander Minchev. Acta Musei Varnaensis VIII-1 (2011), 29–52.
    47. Златната памет. – В: Laurea. In honorem Margaritae Vaklinova, II, БАН, С., 2009, 47–57.
    48. Theoi Samothrakes at Pontos Euxeinos. – In: Gods, Humans, Masks. Varna, 2008 (под печат).
    49. Към дискусията за тракийска образност. – В: Проблеми и изследвания на тракийската култура ІV (2009), Казанлък, 25–30.
    50. Имагинерното пространство на траките: светът на отвъдното. – В: Сборник в памет на академик Д. П. Димитров. НАИМ – БАН, СУ „Св. Кл. Охридски, С., 2013, 133–153.
    51. The Thracian Tombs As Ritual Space of Beyond. – In: Tumulus as Sema. Proceedings of the International Conference on Space, Politics, Culture and Religion in the first millennium B.C. Istanbul, 31. May – 4. June 2009 (in press)
    52. Гробниците в Тракия: мавзолеи, храмове, хероони? Част І. – Археология LII (2011), № 1, 44–60.
    53. Гробниците в Тракия: мавзолеи, храмове, хероони? Част ІІ. – Археология LII (2011), № 2, 25–31.
    54. Паметта за мъртвите в тракийското общество. – В: Проблеми и изследвания на тракийската култура V (2011), Казанлък, 222–238.
    55. Божествената колесница в Тракия. – В: Изкуство и идеология. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 1912, 696–708.
    56. The Persian Chariot and its Thracian thiefs (Hdt. 8:115). – In: Procedeengs of the 11th congress of Thracology, Istanbul 2009 (in press).
    57. Religion. – In Blackwell Companion to Thrace, 2013 (in press).
    58. Златната каничка от Враца в контекста на тракийската култура. – В: Тракийската култура – неделима част от европейската цивилизация. Сборник, посветен на 80 г. от рождението на проф. Александър Фол. Враца, 2013, 43–54.
    59. Persephone between Hades and Hermes. The pictorial text of a Macedonian tomb. – In: Procedeengs of the XVIII congress in Classical Archaeology, Merida 2013 (in press).

    Рецензии:

    1. Втори национален симпозиум „Поселищен живот в Тракия“ (преглед). –Археология ХХVІІІ (1987), № 4, с. 72 сл.
    2. За тракийския каталог на издателство Harry Abrams (рецензия). –Проблеми на изкуството 32 (1999), № 4, с. 78 сл.
    3. За „Траките и виното“ на Иван Маразов (рецензия). – Проблеми на изкуството 35 (2002), № 1, с. 63.
    4. „Тракийският войн“ на Иван Маразов (рецензия). – Проблеми на изкуството 39 (2006), № 4, с. 61.
    5. Л. Ф. Вагалински. Кръв и зрелища (рецензия). – Археология L (2009), № 3/4, 126–127.
    6. K. Vlassopoulos. Greek and Barbarians (a review). Archaeologia Bulgarica (in press).

    Предговори:

    1. Мистериалният свят на Иван Маразов (предговор). – В: Πιτύη. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. С., 2002, 5–6.
    2. Слово за учителя, или нищо прекалено… (предговор). – In: SAUS, Suppl. 4 (2005): Stephanos archaeologicos in honorem Prof. L. Getov.
    3. На Стефанията, защото я обичаме… (предговор). – In: SAUS, Suppl. 5 (2010): Stephanos archaeologicos in honorem Professoris Stephcae Angelova, 9.
    4. Иван Маразов десет години по-късно (предговор). – В: Изкуство и идеология. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 1912, 3–4.
    5. Спомен за Зара. – В: Българско е-Списание за Археология, IV (2014), No. 1 <https://be-ja.org/> (под печат).

Учебни дисциплини

Научно ръководство на докторанти

докт. Александър Иванов

докт. Мартин Мишев

докт. Николай Димитров

докт. Пламена Георгиева

Образци на документи
Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Повече...

Исторически факултет

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар