Исторически факултет

Съвременна обща история
Щ
Боряна Митева, д-р по история, главен асистент в Катедра по Нова и съвременна история, ИФ, СУ „Св. Климент Охридски“ Съвременна история, Международни отношения, История на Япония, Външна политика на Япония, Международни отношения в Източна Азия, Японска емиграция, Японска емиграция в Бразилия, Японски никкей
Приемно време:

29 каб.

Електронна поща:
Телефон:

(02) 9308/231

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София
Научни интереси:
Съвременна история, Международни отношения, История на Япония, Външна политика на Япония, Международни отношения в Източна Азия, Международни отношения в АТР, Международни отношения в Евразия
  • Биографични данни

    27.02.2017 г. –   главен асистент в Катедра по Нова и съвременна история, Исторически факултет, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“

    01.02.2012 г. – 23.02.2016 г. – доктор по история Катедра по Нова и съвременна история, Исторически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, тема на дисертацията „Политиката на Япония към Източна Азия в периода на Студената война”

    03.11.2011 г. – 01.10.2013 г. – Следдипломна професионална квалификация по „Японски език и култура”, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, ЦИЕК, Специалност „Японистика”

    01.10.2009 г. – 05.07.2011 г. – магистър по история Магистърска програма „Кризи, конфликти и дипломация в световната политика през XVII – XX в.”, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Исторически факултет, Катедра по Нова и съвременна история

    10.2005 г. – 07.2009 г. – бакалавър по история и професионална квалификация „учител по история” Специализация „Съвременна история”, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Исторически факултет, Специалност „История”

    09.2000 г. – 05.2005 г. – средно образование Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”

  • Проекти
    1. Научен проект на тема „Европейски интеграционни проекти през 70-те години на ХХ век”, финансиран от фонд „Научни изследвания” на СУ „Св. Климент Охридски” в календарната 2013 г.
    2. “Проект № 167 “Интеграция в Европа през 60-те години на XX в.”, финансиран от фонд „Научни изследвания” на СУ „Св. Климент Охридски” в календарната 2012 г.“Интегрирана програма за обучение и подкрепа на докторантите по социални и хуманитарни науки в СУ” по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския социален фонд на ЕС, СУ “Св. Климент Охридски”.
  • Специализации

    Program “Japanese – Language Program for Specialists (Specialists in Cultural and Academic Fields) – Six Months Course 2014 – from September 17, 2014 to March 18, 2015 by the Japan Foundation,  Japanese – Language Institute, Kansai.

  • Членство в редколегии

    Editorial Board of Open Journal of Studies of History (OJSH), Center for Open Access of Science https://www.centerprode.com/ojsh/ojsh_editorial_team.html

  • Проекти
    • 2020 г. Войната за историята. 75 години след Втората световна война, Член, Номер на договора:80-10-203/28.04.2020
    • 2020 г. Национална програма “Млади учени и постдокторанти”, Член
    • 2019 г. Национална програма “Млади учени и постдокторанти”, Член
    • 2018 г. Зависимост и независимост в Латинска Америка и света, Член, Номер на договора:80-10-227 от 04.05.2018
    • 2017 г. Развитие на изследванията по история, политика и култура на Латинска Америка в България, Член, Номер на договора:80-10-143/2017 г.
    • 2017 г. Реформи и реформени инициативи в България и света през XX в., Член, Номер на договора:80-10-44 от 19.04.2017 г.
    • 2016 г. Европейски интеграционни проекти през 90-те години на ХХ век., Член, Номер на договора:2/2016 г.
    • 2016 г. Отношения на страните от Източния блок с Латинска Америка през Студената война, Член, Номер на договора:140/2016 г.
    • 2014 г. – 2015 г. Европейски интеграционни проекти през 80-те години на ХХ век., Член
    • 2013 г. Европейски интеграционни проекти през 70-те години на ХХ век., Член, Номер на договора:11/2013 г.
    • 2013 г. – 2014 г. Интегрирана програма за обучение и подкрепа на докторантите по социални и хуманитарни науки в СУ, Член
    • 2012 г. – 2013 г. Интеграция в Европа през 60-те години на XX в., Член
  • Избрани публикации

    Дисертация

    • Боряна Николаева Митева, Политиката на Япония към Източна Азия по време на Студената война, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Ръководител:проф. д-р Искра Баева

    Статия в научно списание

    • Boryana Miteva, The “Second Wave” Nikkei: a resumption of the Japanese emigration to Brazil after World War II, Revista Inclusiones, vol:Vol: 7, issue:Num Especial Enero – Marzo , 2020, pages:58-74, ISSN (online):0719 – 4706, Ref
    • Боряна Митева, Интеграцията в Източна Азия: визиите на КНР, Япония и Република Корея, История, брой:6, 2018, стр.:559-571, ISSN (print):0861-3710, ISSN (online):0861-3710, Ref
    • Боряна Митева, “Другата Азия” – Индия в японската външна политика, История, том:24, брой:6, 2016, стр.:583-603, ISSN (print):0861-3710, ISSN (online):0861-3710, Ref
    • Boryana Miteva, What’s the potential of Japan’s foreign policy in Central Asia?, Central Asia Policy Review, том:1, брой:3, 2015, стр.:15-19, Ref
    • Боряна Митева, Политиката на Япония по въпроса за „Северните територии“ (края на XX в. – началото на XXI в.), История, брой:5, 2014, стр.:463-484, ISSN (print):0861-3710, ISSN (online):0861-3710
    • Боряна Митева, Политиката на Япония към Република Корея и нормализирането на отношенията им през 1965 г., История, брой:1, 2013, стр.:29-44, ISSN (print):0861-3710, ISSN (online):0861-3710, Ref

    Статия в сборник (на конференция и др.)

      • Boryana Miteva, From the Japanese “wild west” to the “new Japan” in America: the colonization of Hokkaido as a model for the overseas expansion?, Empires and Post-Empires: Collapse, Global Transformations and Conflict, Publisher:St. Kliment Ohridski University Press, 2022, pages:162-179, ISBN:978-954-07-5433-8
      • Боряна Митева, Интерпретацията на иторията като дипломатически проблем: кризата в отношенията на Япония с КНР и Република Корея от 1982 г. , “Кризите като катарзис. Политически, социални и културни измерения на екстремните ситуации в историята”, 2022, стр.:341-357, ISBN:978-619-207-253-7
      • Боряна Митева, Японоцентризмът в новите японски религии: Тенрикьо, Махикари и Кофуку но кагаку, Русия между Изтока и Запада: политика, идеология, дипломация, редактор/и:Тина Георгиева, Искра Баева, издателство:СУ “Св. Климент Охридски”, 2022, стр.:349-367, ISBN:978-954-07-5347-8
      • Boryana Miteva, Japan’s Official Development Assistance to Central and East European countries in their transition toward democracy and free market economy, JAPAN AND THE EUROPEAN SOUTHEAST. OVER A HUNDRED YEARS OF POLITICAL, ECONOMIC, CULTURAL AND ACADEMIC INTERACTIONS, 2021, pages:152-163, ISBN:978-954-07-5232-7
      • Боряна Митева, Конфликтът качигуми – макегуми: Раздор и терор сред японската общност в Бразилия след края на Втората световна война, Предизвикателството: съвременна българска история, издателство:УИ „Св. Климент Охридски”, 2020, стр.:507-519, ISBN:978-954-07-4957-0
      • Боряна Митева, Някои аспекти на японската „източноазиатска” политика в рамките на Студената война, „С поглед към България и света”. Сборник в памет на проф. д-р Костадин Грозев, издателство:УИ „Св. Климент Охридски”, 2019, стр.:132-148, ISBN:9789540747590
      • Боряна Митева, Япония: от „реактивна” към „активна” страна в източноазиатската интеграция, Краят на Студената война и европейската интеграция/дезинтеграция през 90-те години на XX век, 2019, стр.:283-296, ISBN:978-954-07-4609-8 / 978-954-07-4610-4
      • Боряна Митева, “Японският път на политиката”: “необичайната демокрация” на “системата 1955 г.”, Реформи и реформени инициативи в България и света през XX в., 2018, стр.:293-306, ISBN:978-954-07-4487-2
      • Боряна Митева, Японо-китайските отношения през погледа на общественото мнение в Япония и КНР (2011-2016 г.), The Silk Road. Collection of papers from the Forth International Conference on Chinese Studies “The Silk Road”, organized by the Confucius Institute in Sofia, редактор/и:Мария Маринова, издателство:Документен център THE NET, 2018, стр.:206-213, ISSN (print):1314-9865, ISSN (online):1314-9865
      • Boryana Miteva, Japan-North Korea Repatriation Agreement 1959, Korea and Eastern Europe. Exploring the past., 2017, стр.:118-123, ISBN:978-954-07-4295-3
      • Боряна Митева, Политиката на Япония към Латинска Америка, Източна Европа и Латинска Америка, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2017, стр.:235-248, ISBN:978-954-07-4313-4
      • Боряна Митева, Японската икономическа дипломация към Бразилия, Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия – 2016, 2017, стр.:52-57, ISBN:978-954-392-446-2
      • Боряна Митева, “Про-активният пацифизъм” на Абе, Almanach Via Evrasia. Скок в бъдещето: Голяма Евразия или голяма Европа? В памет на проф. Христина Мирчева, 2016, стр.:1-16, ISSN (online):1314-6645
      • Боряна Митева, Източна в Централна Азия: интереси и стратегии, Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия, 2016, стр.:194-201, ISBN:978-954-392-409-7
      • Боряна Митева, Политиката на Япония към Република Киргизстан, Anniversary Conference “Future Perspectives”: 25 Years Japanese Studies at Sofia University, 2016, стр.:217-237, ISBN:978-954-07-4094-2
      • Боряна Митева, Японската външна политика към КНР през 80-те години: студени политически-горещи икономически отношения (сейрей кейнетсу 政令経熱)?, Европейски интеграционни проекти през 80-те години на ХХ век, 2016, стр.:382-396, ISBN:978-954-07-4118-5
      • Boryana Miteva, Japan’s diplomatic aims and strategies to PRC during the Cold war era, Still Facing East. International Scholars on Japanese Culture, 2015, pages:81-91, ISBN:978-83-62378-53-1
      • Боряна Митева, Въпросът за “Северните територии” и японската политика сейкей бунри 政経分離, Традиции и новаторство. Традиционни и нови подходи в изследванията в социалните и хуманитарните науки, 2015, стр.:61-79, ISBN:978-619-152-592-8
      • Боряна Митева, Политиката на Япония към КНДР (1970-1975 г.), Страните от Източна, Южна и Югоизточна Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия, издателство:Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2015, стр.:45-55, ISBN:978-954-07-3932-8
      • Боряна Митева, Японо-съветското икономическо сътрудничество в съветския Далечен Изток и Сибир през 70-те години на XX век, Традиции и новаторство. Традиционни и нови подходи в изследванията в социалните и хуманитарните науки, 2015, стр.:403-421, ISBN:978-619-152-598-0
      • ボリャナ ミテヴァ, 冷戦時代の日本の北方領土問題に対する政経分離政策, 専門日本語研修(文化・学術専門家)論文集, 2015, стр.:92-110
    • Боряна Митева, Япония през погледа на българската историческа наука, Ежегодни кюстендилски четения 2012, 2014Boryana Miteva, Japan’s foreign policy to East and South East Asia in the Cold war era, Ph.D. Workshop in Japanese Studies, East and Central Europe , 2013, стр.:78-90
    • Boryana Miteva, Japan’s foreign policy to East and South East Asia in the Cold war era, Ph.D. Workshop in Japanese Studies, East and Central Europe , 2013, стр.:78-90
    • Боряна Митева, Поврат в политиката на Япония към КНР през 70-те години на XX в., Страните от Източна Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия, 2013, стр.:521-532, ISBN:978-619-7084-02-3
    • Боряна Митева, Икономическата дипломация на Япония към СССР през 60-те и 70-те години на XX в., Япония – времена, духовност и перспективи, 2012, стр.:289-301, ISBN:978-954-8697-51-4

    Студия в научно списание

    • Боряна Митева, Интеграцията на японската общност в Бразилия след Втората световна война, Военен журнал, брой:1-2, 2020, стр.:134-156, ISSN (print):0861-7392

    Студия в сборник (на конференция и др.)

    • Boryana Miteva, Japan’s foreign policy towards Central Asia, Almanach VIA EURASIA 4, Eurasia between post-empires and post-ideologies, 2015, pages:1-31, ISSN (online):1314-6645
    • Боряна Митева, Отношенията на Япония с Република Корея и НДРК през 70-те години на XX век, Европейски интеграционни проекти през 70-те години на ХХ век, издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2014, стр.:212-241, ISBN:978-954-07-3876-5
    • Боряна Митева, Ролята на ЯКП и ЯСП в отношенията на Япония със СССР и КНР и влиянието на съветско-китайският конфликт върху японската левица, Социални идеи, движения и политики, 2014, стр.:611-635, ISBN:978-954-2982-06-7
    • Боряна Митева, Икономическата дипломация на Япония към Западна Европа през 60-те години на XX в., Интеграция в Европа през 60-те години на XX в., издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2013, стр.:230-271, ISBN:978-954-07-3556-6
    • Боряна Митева, Традиция и новост във външната политика на САЩ след Първата световна война (1919-1939 г.), Голямата война (1914-1918), издателство:УИ “Св. Климент Охридски”, 2009, стр.:272-303, ISBN:978-954-07-2902-2

     

  • Участие в научни конференции
    • Секционен доклад, Боряна Митева, От “естествено” към “надеждно” партньорство: еволюция в отношенията на Япония с НАТО, 2022
    • Присъствие, Боряна Митева, Докторантски семинар “Граждански активизъм и човешки права в полето на съвременната история”, 2022
    • Секционен доклад, Боряна Митева, Защита на националната сигурност или защита на човешките права: проблеми и перспективи пред японската политика относно бежанците, 2022
    • Секционен доклад, Боряна Митева, БРЕКЗИТ: Перспективата на Япония, 2022
    • Секционен доклад, Боряна Митева, Лекция на тема “Бащата на бедните”: пътят на Луис Инасио Лула да Силва към и в управлението на Бразилия, 2022
    • Секционен доклад, Боряна Митева, От японския „див запад“ към „нова Япония“ в Америка: колонизирането на Хокайдо като модел за презокеанското разширяване на Империята?, 2021
    • “Врагът у дома”: интернирането на японски перуанци в САЩ по време на Втората световна война, „Войната за историята. 75 години след Втората световна война“, София, 2-3 декември 2020 г.
    • Japan’s Official Development Assistance toward Central and East European countries in their transition to democracy and free market economy, “Japan and the European Southeast over a hundred years of political, economic, cultural and academic interactions”, Sofia, 21-22 November 2019.
    • Емиграцията като национална стратегия: японската предвоенна емиграционна политика към Латинска Америка, „Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия 2018 г.”, ЦИЕК, София, 20-21 декември 2018.
    • Японската общност в Бразилия по време на Втората световна война, “Зависимост и независимост в Латинска Америка и света”, София, 26-27 ноември 2018.
    • Основни характеристики на японската миграционна политика до Втората световна война, „Докторантски и постдокторантски четения 2018”, София, 18-19 октомври 2018.
    • Проблемът с отвличането на японски граждани в отношенията между Япония и КНДР, Докторантски и постдокторантски четения, ИФ на СУ “Св. Климент Охридски”, 2017 г., София, 14-15 декември 2017 г.
    • Образът на Япония в  САЩ  (Проучване  на общественото мнение, МНвР на Япония, 2014 г.), „Четения по политическа история, международни отношения и дипломация”. В памет на проф. д-р Костадин Грозев, София, 7 декември 2017.
    • Японският път на политиката”: “необичайната демокрация” на “системата 1955 г.”, „Реформи и реформени инициативи в България и света през 20 в”, София, 2 октомври 2017.
    • Японо-китайските отношения през погледа на общественото мнение в Япония и КНР (2011-2016 г.), „Forth International Conference “The Silk Road”, София, 1-2 юни 2017.
    • Japan-North    Korea    Repatriation  Agreement 1959, „International  Conference  Modern  Korea:  Challenges  and  Outcomes”,  Sofia,     24 March 2017.
    • Политиката на Япония към Латинска Америка, „Източна Европа и Латинска Америка: минало и съвременност”, София, 16-17 декември 2016.
    • Интеграцията в Източна Азия: визиите  на  КНР, Япония и Република Корея, „Докторантски и постдокторантски четения 2016”, София, 16-17 ноември 2016.
    • Япония от “реактивна” към “активна” страна в източноазиатската интеграция, „Европейски интеграционни проекти през 90- те години на ХХ век”, София, 5 октомври 2016.
    • Японската икономическа дипломация към Бразилия, „Страните от Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия”, ЦИЕК, София, 15-16 декември 2016.
    • Източна в Централна Азия: интереси и стратегии, „Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия”, ЦИЕК, София, 17 декември 2015.
    • Политиката на Япония към Република Киргизстан, „Anniversary Conference “Future Perspectives”: 25 Years Japanese Studies at Sofia University”, София, 30 октомври 2015.
    • Японската външна политика към КНР през 80-те години: студени политически-горещи икономически отношения (сейрей кейнетсу 政令経熱?), „Европейски интеграционни проекти през 80-те години на ХХ век”, София, 15 октомври 2015.
    • 冷戦時代の日本の北方領土問題に対する政経分離政策. 国際交流基金関西国際センターの発表会, Osaka, Japan, 07.03.2015.
    • 冷戦時代に於ける日本の東アジアに対する外交政策. 国際交流基金関西国際センターの発表会, Osaka, Japan, 28.11.2014.
    • 冷戦時代に於ける日本の東アジアに対する外交政策. 日文献会で博士論文の話し合い, Osaka, Japan, 17.10.2014.
    • Отношенията на Япония с Република Корея и НДРК през 70-те години на XX в. Конференция „Европейски интеграционни проекти през 70-те години на XX в.”, София, 26.03.2014 г.
    • Японо-съветското икономическо сътрудничество в съветския Далечен Изток и Сибир през 70-те години на XX в. Втора обща конференция на докторантите по социални и хуманитарни науки, София, 21.02.2014 г.
    • Политиката на Япония към КНДР (1970-1975 г.). Конференция „Страните от Източна, Южна и Югоизточна Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия”, София, ЦИЕК, 29.11.2013 г.
    • Въпросът за „Северните територии” и японската политика сейкей бунри 政 経 分 離 . Първа обща конференция на докторантите от социалните и хуманитарните науки, София, 22.02.2013 г.
    • Japan’s foreign policy to East and South East Asia in the Cold war era. – PhD Workshop in Japanese Studies, East and Central Europe, Budapest, 17 February 2013.
    • Икономическата дипломация на Япония към Западна Европа през 60-те години на XX в. – Конференция „Интеграция в Европа през 60-те години на XX в.”, София, 18.12.2012 г.
    • Поврат в политиката на Япония към КНР през 70-те години на XX в. Конференция „Страните от Източна Азия и светът – взаимоотношения и взаимодействия”, София, ЦИЕК, 27.11.2012 г.
    • Икономическата дипломация на Япония към СССР през 60-те и 70-те години на XX в. Конференция „Япония – времена, духовност и перспективи”, София, 31.10.2012 г.
    • Япония през погледа на българската историческа наука. Ежегодни Кюстендилски четения 2012, Кюстендил, 01.06.2012 г.
    • Традиция и новост във външната политика на САЩ след Първата световна война (1919-1939 г.). Студентска конференция „Голямата война (1914-1918 г.)”, Гьолечица, 21.03.2009 г.

Учебни дисциплини

Често задавани въпроси
  • Изпуснал съм срок за изпращане на формуляр/плащане на такса. Какво да правя сега?

    Препоръчва се да следите всякаква информация, обвързана със студетския/докторантския Ви статут.  В случай обаче на изпускане на срок се свържете с отговорното звено; възможно е да се достигне до решение на проблема.

  • Трябва да изпратя молба/заявление към администрацията, как да процедирам?

    Всички бланки, съпътстващи следването на студентите, могат да бъдат намерени в сайта на СУ/факултета, а някои от тях се продават на хартиен носител в книжарниците в университетския кампус. След попълване се завеждат до отдел “Студенти”, секретар на катедра или в редки случаи декан, където се обработват и придвижват по пътя им.
    – Бланки за здравно осигуряване при записване и промени по време на следването се издават и попълват в Отдел “Студенти”, 24 кабинет.
    – Бланки за допускане до защити и държавни бакалавърски изпити се дават в Отдел “Студенти”, 24 кабинет, изготвени от Отдела
    – Молби за определяне на тема за дипломна работа/магистърска теза се подават към секретаря на съответната катедра.
    – Някои молби се пишат в свободен текст до Декан. Това става, след уточняване в Отдел “Студенти”.

  • Не съм взел изпит на редовна сесия, какво се случва сега?

    Студентите имат две безплатни сесии – редовна (зимна или лятна, в зависимост от дисциплината) и поправителна в края на лятото след академичната година. В случай на невзет изпит и на двете сесии студентът има право да се явява на всяка следваща поправителна сесия, при което трябва да си издаде индивидуален протокол, който се заплаща в Паричния салон на Университета или превод по банков път и е на стойност от 30 лв. Касовата бележка/платежното нареждане се носи в Отдел “Суденти” за издаване на индивидуалния протокол.

    Студентът има право да се яви на ликвидационна сесия, ако има невзет изпит в последната година от образователната си степен, като трябва да премине през същата процедура за вземане на индивидуален протокол. Обикновено тази сесия се състои през м. май. За всяко изкарване на индивидуален протокол студентът е препоръчително да се консултира с титуляра на дисциплината.

  • Какви са видовете академични занятия в бакалавърските програми в Историческия факултет?

    По време на бъкалавърската програма на обучение студентите имат лекции и упражнения. Възможно е по някои дикциплини в зависимост от определения хорариум да се предвиждат само лекции. Лекциите не са задължителни за посещение, за разлика от упражненията. За провеждането на упражнения обаче се изисква предварителна подготовка от студентите по зададена тема и информационни ресурси от преподавателя

  • Каква е структурата на ИФ?

    Историческият факултет съществува самостоятелно от 1972 г. В момента той се състои от 7 катедри: История на България, Стара история, тракология и средновековна история, Археология, Етнология, История на Византия и балканските народи, Нова и съвременна история, Архивистика и методика на обучението по история, 9 бакалавърски програми: История, История и геополитика на Балканите, Археология, Етнология, История и философия, История и чужд език, История и география, Хебраистика, Архивистика и 18 магистърски програми. Ръководството на ИФ се осъществява от Декана и двамата заместник-декани.

  • Какво е ФСС?

    Факултетният студентски съвет (ФСС) е доброволна организация на студенти от ИФ, която работи за подобряване на средата на обучение в ИФ и за повишаване на ангажираността на студентската общност във връзка с общи мероприятия и инициативи. Знакови за Историческия факултет са ежегодните Априлски четения, както и провежданият два пъти годишно Исторически куиз.

  • Как се осъществява достъпът до библиотеките на ИФ и техните ресурси?

    ИФ разполага с две факултетни бибиотеки – „История“ и „Археология“, които са филиали на ЦУБ. Достъпът до тях се осъществява чрез персонална ISIC карта или читателска карта, издадена в ЦУБ. Библиотеките на ИФ разполагат с богати фондове, както и с многобройни периодични издания, част от които са предоставени на свободен достъп за студенти. Откриването на заглавия може да се осъществи и чрез търсене в електронния каталог на ЦУБ, където са налични сигнатура и пълно библиографско описание на всеки търсен ресурс.

  • Кога започва изпитната сесия?

    Провеждането на изпитната сесия е предварително фиксирано в Академичния календар на СУ „Св. Климент Охридски“ и нейните начална и крайна дата могат да бъдат проверени там по всяко време.

  • Как се пише студентска разработка – доклад, курсова работа, семинарно съобщение и др.?
  • Какви са профилите на специалностите в ИФ?

    По-голямата част от специалносите в ИФ имат видове профили – например спец. „История“ има педагогически и езиков профил. Изучаващите педагогически профил на специалността впоследствие придобиват педагогическа правоспособност и възможност да практикуват учителска професия, а изучаващите езиков профил на специалността не придобиват такава, а изучават класически език по техен избор (старогръцки, старобългарски, латински или османотурски). Съществуват обаче редица специалности, които предлагат само педагогически профил: „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, както и такива, които не предлагат педагогически профил – например „Хебраистика“.

  • Каква бъдеща професионална реализация предлагат специалностите в ИФ?

    Въпросът за бъдещата реализация на зъвършилите студенти в ИФ често е смятан за един от определящите при избора на специалност от кандидат-студентите. В условията на застаряващо учителско съсловие (средната възраст на учителите в България е 49 г.) нуждата от млади учители в България предстои да става все по-осезаема с времето. Това е гаранция за бъдещата професионална реализация на студентите с педагогически профил на специалността си, но освен това специалности като „История и геополитика на Балканите“, „Хебраистика“ и „Архивистика“ предлагат на завършилите ги студенти значително по-разнообразни форми на професионална заетост, като дипломираните студенти могат да намерят реализация в структурите на редица държавни институциии от регионален и национален мащаб като множество музеи, всички видове архиви, както и МВнР.

  • Държавни изпити или дипломна работа?

    Завършването на бакалавърска програма не се случва еднакво за всички специалности в ИФ. Специалностите „История“, „История и философия“, „История и чужд език“, „История и география“, „Археология“, „Етнология“ и „Архивистика“ полагат държавен изпит въз основа на избраната от тях специализация в хода на обучението, а тези студенти от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен педагогически изпит. Специалностите „Хебраистика“ и „История и геополикита на Балканите“ завършват със защита на дипломна работа, а тези от тях, които изучават педагогически профил на специалността, полагат и държавен практически педагогически изпит.

Образование
Процедури
Проекти
Структура
Видео

Календар

Календар