Монографичното изследване проследява еволюцията на австрийско-османските отношения през XVI – XVIII в., като с академичните средства на „Новата дипломатическа история“ се анализират държавно-идеологическите, властовите, езиковите и културно-менталните реалности, които контекстуализират мирните договори между Виена и Истанбул. Описаният в книгата цялостен „транслационен процес“, през който минава договарянето на мира между Хабсбургите и османците, има своя вътрешна логика, периодизация и акценти. Същевременно той показва как двете империи могат да воюват помежду си не само с оръжие и барут, но и по интригуващ начин да противостоят една на друга, „транслирайки своето могъщество“ в подписаните мирни договори.